ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
гр. Пловдив, 11.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Христо Ив. Крачолов
Иван Хр. Ранчев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600330 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 613 от 19.07.2022 г. по ЧНД № 968/2022 г. на
Пловдивския окръжен съд, на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменено
постановление от 05.04.2022 г. по ДП № *г. по описа на РУ – гр. П.,
образувано и водено за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК с дадени указания за изпълнение.
Недоволна от определението е останала ОП – П., която го е
протестирала с искане за отмяна, поради неговата неправилност и
необоснованост, в противоречие с процесуалния закон, като се потвърди
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Според прокуратурата, изготвеното заключение по назначената АТЕ с
вещо лице инж. М. е съобразила събраните по делото доказателства, като
няма основание за доизясняването на приетата фактическа обстановка с
извършване на допълнителни действия по разследване и за назначаването на
допълнителна, КСМАТЕ, съгласно дадените указания от окръжния съд.
На жалбоподателите – Г.А., М.М., М.М., И.М., М.А., Ш.М., С.А., Х.М.
и С.М. и повереника им адв. Ш. от АК – П. е изпратено по надлежния ред
съобщение за постъпилия частен протест, но не е изразено становище.
1
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в
протеста, събраните по делото доказателства и провери правилността на
атакуваното определение, приема за установено следното:
Частният протест е подаден в законоустановения срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, като разгледан по съществото си е
неоснователен.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.243, ал.5
от НПК по подадена жалба от адв. Я. Ш. от АК – С., като повереник на
наследниците на пострадалия М.А.А. – Г.А., М.М., М.М., И.М., М.А., Ш.М.,
С.А., Х.М. и С.М., с която е поискано атакуваното постановление да бъде
отменено, поради неговата неправилност и незаконосъобразност, а делото да
се върне на прокурора с даване на задължителни указания.
Съдебният контрол в производството по чл. 243 от НПК спрямо
постановлението за прекратяване на наказателното производство обхваща
неговата обоснованост и законосъобразност. Поради тези причини се
проверява, дали установените по делото фактически положения, обективно
съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. И ако
доказателствата не са обсъдени надлежно в тяхната цялост и взаимовръзка, с
оглед на направените правни изводи от прокурора е налице допуснато
съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на атакуваното
постановление с даване на задължителни указания за прилагането на закона.
По този повод е направена констатацията на окръжния съд, че от
събраните доказателства, не е изяснена в пълна степен фактическата
обстановка по случая, като са дадени указания за провеждането на
допълнителни процесуално-следствени действия с поставен акцент върху
назначаването на допълнителна КСМАТЕ с участието, освен на вещото лице
инж. М., на още един автоексперт и съдебен лекар.
Пловдивският апелативен съд счита, че изводите, които са направени в
определението, предмет на настоящото въззивно производство, следва да
бъдат споделени.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство е
проследена хронологията на развитие на ДП, образувано по реда на чл. 212,
ал. 2 НПК с протокол за оглед на местопроизшествие, за възникнало на
2
30.08.2020 г. в гр. П. пътно-транспорто произшествие, в резултат на което е
настъпила смъртта на пострадалия М.А.М. от с Т., П. обл., първоначално с
оглед на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, впоследствие
преобразувано по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.
Възприетата в постановлението за прекратяване фактическа
обстановка се изразява в следното:
На 30.08.2020 г., през деня, св. В.К. и съпругата му - св. Л.К., двамата от
гр. П., посетили имота си в село В., общ. П.. Двамата си тръгнали от там към
18:50 ч., със собствения си лек автомобил „Ф.”, с рег. номер ***. Св. К.
управлявал автомобила, а до него на предна дясна седалка пътувала св. К.а.
Около 19:00 ч., управляваният от св. К. автомобил се движел със
скорост от около 45-50 км/ч, по крайна дясна /северна/ пътна лента на
платното за движение на ул. „Ц.“ в гр. П., кв. Д. /част от републикански път 1-
8/, в посока от изток на запад /С.-П./, като стигнал в района преди
образуваното кръстовище с ул. „М.“.
Участъкът на пътя в района е хоризонтален, равен и прав, с асфалтова
настилка, широчина 12 метра, организиран с три пътни ленти /две с посока на
движение изток запад и една в противоположна посока/, разделени с бледа
непрекъсната линия. В този участък нямало сигнализация с пътни знаци за
ограничение на скоростта /т.2, л.8/ по ул. Ц. /път с предимство/ и максимално
допустимата скорост била от 50 км/ч. Времето било слънчево, топло и ясно,
пътната настилка суха и чиста, без неравности и препятствия.
В същото време, каруца с впрегнат кон, управлявана от пострадалия
М.М. е била установена на ул. „М.“, насочена в посока от юг на север, от ляво
на дясно, пред л.а. „Ф.”, в готовност да предприеме пресичане на ул. „Ц.“. В
каруцата, заедно с пострадалия била и св. И.М. /двамата се намирали във
фактическо съжителство/, които се прибирали към дома си в с. Т., обл. П.. На
кръстовището, образувано между ул.М. и ул.Ц., където била спряла каруцата,
имало знак Б2 /стоп/, задължаващ пострадалия да спре и пропусне движещите
се с предимство по ул. „Ц.“. Каруцата била забелязана от св. К.К., управляващ
автомобила си „Ф.“ по ул.Ц., в посока запад-изток /П.-Х./, който превантивно
намалил скоростта си на движение под 40 км/ч. При навлизането си в същото
кръстовище, св. К. видял, че конската каруцата тръгва да пресича ул. Ц. и
3
спрял автомобила си.
Управляваната от пострадалия М. конска каруца потеглила рязко
и бързо навлязла първо в лявата /южна/ пътна лента на платното за движение
на ул. „Ц.“, движейки със скорост около 15 км/ч, предприемайки пресичане
на пътното платно, косо към автомобила „Ф.”, управляван от св. К.. В този
момент автомобилът се намирал на около 56 - 57 м преди кръстовището и
продължавал да се движи със скорост от около 45-50 км/ч. Каруцата
продължила движението си напред, с около 15 км/ч и когато л.а. „Ф.” бил на
около 30-31 м от нея, навлязла в средната пътна лента на ул. Ц.,
предназначена за насрещно движение. Непосредствено след това каруцата
навлязла в дясната /северна/ лента /отново за насрещно движение/, където се
движел автомобила на св. К.. В този момент автомобилът „Ф.” е бил на около
15 - 16 м от каруцата. Св. К. възприел връхлитащата го каруца /не само
според неговите показания, но и тези на свидетелите К. и К./ и се опитал да
спре, но не успял. Последвал удар на предната част на автомобила „Ф.” в
предната част на конската каруца. Св. К. установил автомобила „Ф.” в дясната
пътна лента, на няколко метра след удара. На автомобила били причинени
щети в предна дясна част и счупено предно стъкло. Вследствие на удара
каруцата била разрушена, а пострадалият и съпругата му паднали на платното
за движение. Конят бил повален на земята, а всички вещи от каруцата се
разпръснали по пътното платно. Св. К. изключил двигателя на автомобила и
заедно със съпругата си излезли от него. Двамата отишли до пострадалия,
който в този момент бил контактен и разговарял с тях. Св. И.М. успяла да
стане и седнала в близост на тротоара.
Незабавно бил подаден сигнал за произшествието на тел. 112 и на
мястото пристигнал екип на ФЦСМП-П.. Пострадалият бил откаран по
спешност и приет в УМБАЛ „С.“ ЕАД, гр. П., където му е било проведено
лечение. На място бил извършен преглед на св. И.М. и било установено, че
същата няма наранявания, налагащи медицинска помощ.
Местопроизшествието било посетено от св.Г.К. и К.Д., полицаи в РУ-
П.. При проверката не е било установено наличието на алкохол и наркотици в
кръвта на св. К..
Извършен е бил оглед на местопроизшествието и изготвен протокол и
фотоалбум, от които се извличат данни за приетата фактическа обстановка.
4
В резултат на пътно транспортното произшествие, пострадалият М. е
получил множество травматични увреждания /подробно описани в СМЕ/,
довели до възходяща парализа на важни за живота мозъчни центрове
/на дишането и сърдечната дейност/ в резултат на тежката шийна травма,
които са в причинно - следствена връзка със смъртта му, която е настъпила на
02.09.2020 г.
Тази фактическа обстановка е възприета от наблюдаващия делото
прокурор въз основа на събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свидетелите К., К., К. и К., които е кредитирал изцяло, като е
приел, че кореспондират напълно с останалите доказателства по делото.
Кредитирани са извършения оглед на местопроизшествието, с приложения
протокол за ПТП, скица и фотоалбум, заключенията на СМЕ на труп на
пострадалия и на назначената АТЕ.
При тази доказателства, наблюдаващият прокурор е преценил, че
основна причина за настъпилото ПТП е допуснато от пострадалия М.М.
навлизане на коня с каруцата в кръстовището и на платното за движение, по
което с предимство се е движил управлявания от св. К. л.. „Ф.“, в който е
последвал удар.
Прокурорът е приел, че водачът на л.а. „Ф.“ не е бил длъжен да реагира
на неправомерните действия на пострадалия водач на коня с каруцата със
спиране и намаляване на скоростта си, която е била в рамките на нормативно
определената. Каруцата е попаднала в опасната зона на спиране на
автомобила и водачът не е имал техническа възможност да установи в покой
л.а. „Ф.“ преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстремно спиране.
В заключение наблюдаващият делото прокурор е счел, че водачът К. не
е нарушил правилата за движение, деянието му не е извършено виновно, тъй
като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, респективно предотврати
настъпването на обществено опасните последици.
Настоящият състав споделя напълно виждането на окръжния съдия, че
наблюдаващият прокурор неправилно се е доверил напълно на заключението
на изготвената на досъдебното производство АТЕ, по отношение скоростта на
движение на коня с каруцата и на л.а. „Ф.“. С основание е обърнато внимание
5
на обстоятелството, че вещото лице инж. М. е определил техните скорости на
движение, базирайки се единствено на свидетелските показания, като е
посочил изрично, че не съществува друг аналитичен метод за определяне на
тази скорост /л. 69 - 100, т. 1 на ДП/.
Подобни изводи са не само неправилни, но и твърди преждевременни. И
това е така, защото при запознаване с приложения по делото протокол за
оглед, с фотоалбум, не може да не направи впечатление обстоятелството, че
там са описани и видими обективни находки, които са от значение за
изясняването на този ключов за разследването въпрос - множество разпилени
предмети в резултат на станалото ПТП между коня с каруцата с водач
пострадалия М.М. и л.а. „Ф.“, управляван от св.В.К., наред с наличните по
автомобила множество деформации /л. 21 – 35, т.1, на ДП/. Едно по-
задълбочено изследване на тези обективни данни, съпоставено и с личните
възприятия на свидетелите, които в известна степен биха могли да бъдат
субективно погрешни или неточни, би дало възможност на експерта за
определяне на точната скорост на движение на двете превозни средства.
В този смисъл е и правилната преценка на окръжния съд, че изготвената
по делото единична АТЕ се явява непълна и е наложително да се изготви
допълнителна такава. В състава й по преценка на разследващите органи могат
да бъдат включени още едно вещо лице автоексперт, както и съдебен лекар,
които след като анализират намерените на местопроизшествието обективни
находки, да изчислят по по-прецизен начин скоростта на движение на МПС и
коня с каруцата и причините за възникване на транспортното произшествие.
Останалите съображения на повереника на пострадалите лица,
подробно изложени в жалбата във връзка със спазването на правилата за
движение от двамата водачи, следва да бъдат обсъдени и преценени след
изготвянето на допълнителната АТЕ, респ. ДКСМАТЕ, която ще се произнесе
с нужната категоричност за точната скорост на движение на коня и каруцата и
л.а. „Ф.“.
Въз основа на гореизложеното, очевидно проведеното разследване не е
всестранно и пълно, като не позволява да се достигне с нужната
категоричност по отношение на направените правни изводи от страна на
наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство по
смисъла на чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.15 от НК, като издаденото от него
6
постановление, обосновано и законосъобразно е отменено от окръжния съд, а
делото върнато за доразследване за изпълнение на дадените задължителни
указания.
Поради това се налага и заключението, че подаденият частен протест на
ОП – П. е неоснователен, което изисква потвърждаването на атакуваното
определение, с което е било отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 НК.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Апелативният
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 613 от 19.07.2022 г. по ЧНД №
968/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено постановление
от 05.04.2022 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на
наказателно производство по ДП № * г. по описа на РУ на МВР – П., водено
за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, като делото е върнато на
прокурора за продължаване на разследването с дадени указания за
изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7