Мотиви към присъда №25/04.02.2020г. по НЧХД №1566/2019г., изготвени на 27.02.2020г.
Производството
е образувано по повод тъжба от Г.И.Г. против подсъдимия Д.Ж.Д. за извършени
престъпления по чл. 144, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК.
Съдът
констатира, че с тъжбата си частният тъжител е предявил граждански иск против
подсъдимия за заплащане на обезщетение за претърпени от престъпленията неимуществени
вреди в размер на 4000 лева.
Съдът счете, че предявеният от
тъжителя против подсъдимия граждански иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от престъпленията неимуществени вреди ще затрудни наказателния
процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане. Отхвърли искането на
частния тъжител да бъде конституиран в качеството на граждански ищец.
По време на съдебното следствие
съдът констатира, че заканите отправени от подсъдимия към частния тъжител не
осъществяват състава на чл.144, ал.1 от НК, а този на алинея 3 на същия член.
Престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се преследва по тъжба на пострадалия, а
е от общ характер, поради което на основание чл.287, ал.7 от НПК съдът прекрати
съдебното производство по отношение на това обвинение и изпрати материалите на
РП- С. за разследване на деянието по общия ред.
В съдебно
заседание частният тъжител редовно призован се явява лично и с упълномощен повереник,
който моли съда въз основа на събраните по делото доказателства да признае
подсъдимия за виновен за извършване на престъплението по чл.146, ал.1 от НК,
тъй като чрез действията си той е извършил нещо унизително за честта и
достойнството на Г.Г.. Моли за налагане на съответно наказание по справедливост.
В съдебно заседание подс. Д. редовно
и своевременно призован се явява лично и със служебен защитник. Не се признава
за виновен. Дава обяснения по обвинението. Счита, че той не е осъществил
състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК. Лично и чрез защитника си моли
съда да постанови оправдателна присъда.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно съдът установи следната фактическа обстановка:
Частният
тъжител от 27 години се занимавал с животновъдство. Притежавал земеделска
техника и земя, както и много животни, предимно крави. Животновъдната дейност
развивал в няколко стопански постройки в кв. „Речица” на гр. С., където и
живеел.
На
05.08.2019г. през деня бил заедно със сина си М. Г. и двамата му работници Н. М.
и И. П.. Около 14,30 часа му звъннал мобилния телефон и той видял, че му звъни
непознат за него номер. Отговорил на повикването и чул мъжки непознат за него
глас, който му казал „къде си в момента да дойде да те натроша и запаля, както
теб така и животните ти”, „аз ще те оправя сега, идвам и те убивам” и други
закани от този род. Като чул тези закани по телефона той нищо не отговорил и
затворил телефона. Не успял да познае мъжа, който му отправя тези закани, но от
съдържанието му разбрал, че явно познава него и жената, с която частният тъжител
живеел на съпружески начала. Същият ден до 20,00 часа на телефона на частния
тъжител се звъняло от същия номер още няколко пъти и били отправяни същите
закани. При тези позвънявания частният тъжител включвал телефона на
високоговорител, за да могат да чуят заканите и лицата присъстващи край него.
Така свидетели на тези закани станали синът му М. Г. и свидетелите Н. М.и И. Г..
Тъй като частният тъжител се притеснил да не се случи нещо с него, семейството
му и имуществото свързано с бизнеса му още на другия ден отишъл в РУ на МВР- С.
и подал жалба. Служители от Полицията направили справка с мобилния оператор и
установили, че собственик на телефона, от който се е обаждало лицето, отправяло
закани към частния тъжител е подс. Д.Ж.Д.. На 09.09.2019г. прокурор от РП- С.
постановил отказ да се образува наказателно производство, тъй като се касаело
за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
На
19.09.2019г. в 19,58 часа частният тъжител отново бил потърсен по телефона от
същия мъж, който му отправил закани: „ще дойда с двама полицаи и пред тях ще те
убия, „цялата полиция работи за мен”.
На
21.09.2019г. в 16,57 часа три пъти бил потърсен на мобилния телефон от скрит
номер, но той не отговорил, тъй като предположил, че отново е търсен от същия
мъж.
На
26.10.2019г. частният тъжител получил на телефона си съобщение от телефон с
номер ********** на същия мъж, в което били изразите „мишок, дъртак, помияр”,
„ей сега ще дойда и ще ти приседне марулята”.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели М. Г., И. Г.и Н. М., тъй като същите са
безпротиворечиви, логични, относими са към предмета на делото и взаимно се
допълват.
Съдът кредитира частично обясненията
на подс. Д., дадени от него в хода на съдебното следствие. Обясненията му кореспондират
с показанията на посочените по- горе свидетели дотолкова, доколкото от тях
става ясно, че той е бил афектиран и най- вероятно е изрекъл заканите. Не кредитира
показанията му по отношение на изпратения есемес, тъй като в тази част те
противоречат на показанията на тримата свидетели, а те са прочели текста на
полученото съобщение.
Съдът кредитира събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, тъй като същите не бяха оспорени от
страните и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.146, ал.1 от НК, затова че на 26.10.2019г. в гр. С., кв. „Речица” по
мобилен телефон чрез съобщение казал нещо унизително за честта и достойнството
на Г.И.Г., а именно изразите „мишок, дъртак, помияр”.
В хода на
съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с действията си подс. Д.
е осъществил състава на престъплението „обида”. Тази обида е била нанесена чрез
есемес, изпратен на частния тъжител. Свидетелите Г., Мичев и Господинов са
възприели изписаното в есемеса от подс. Д. на тъжителя Г.Г., а именно думите „мишок,
дъртак, помияр”. Престъплението обида се характеризира с няколко съществени
особености. То засяга обществените отношения свързани с осигуряване
неприкосновеността на честта, достойнството и доброто име на човека като негови
неотменими морални блага. Като предмет на престъплението обида, следва да се
посочи самооценката на пострадалото лице като елемент от честта и достойнството
на човека. Честта следва да бъде свързвана с положителната обществена оценка за
личността, а достойнството със самооценката на човека за собствената му
обществена значимост.
За да се приеме,
че е осъществен състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, следва да
бъдат събрани доказателства, както относно действията извършени от подс. Д.,
така и относно това дали същите обективно засягат самооценката на пострадалия.
Следва да бъде установено безспорно по какъв начин тези действия са станали
достояние, както на пострадалото лице, така и на трети лица, а така също и каква
е била вината на подсъдимия.
В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 26.10.2019г. по телефона
чрез есемес, пострадалият Г. е прочел изписаните от подс. Д. обидни думи
„мишок, дъртак, помияр”. По несъмнен начин се установи, че тъжителят е възприел
ясно и точно изписаните думи от подс. Д.. Безспорно е, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, а именно изпратил
му е есемес като в него е било изписано нещо унизително за честта и
достойнството на пострадалия. Установи се безспорно, че тези думи на подсъдимия
са унизителни за честта и достойнството на пострадалия. Той се е почувствал
оскърбен, с накърнени чест и достойнство, предвид това, че е наречен „мишок,
дъртак, помияр”. Ето защо съдът счита, че правилно тъжителят е квалифицирал
престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Както бе посочено по- горе,
думите изписани във въпросния есемес от подс. Д., оценявани като унизителни за
честта и достойнството на тъжителя, са били казани от него с оглед постигането
на именно този резултат.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия.
Съдът не констатира смекчаващи
отговорността обстоятелства на подс. Д..
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия съдът се съобрази
с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът
счете, че не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК,
тъй като от една страна за престъплението по чл.146, ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание „Глоба” от ХИЛЯДА до ТРИ хиляди лева, а от друга страна със
същото не са били причинени имуществени вреди, които да са предмет на
настоящото производство. Видно е от приложената по делото справка за съдимост, че
подс. Д. е осъждан за престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК като
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца,
чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Това е било
постановено по НОХД №1266/2017г. на С.ски районен съд с присъда влязла в сила
на 05.10.2017г. Ето защо, съдът призна подс. Д. за виновен в извършването на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК и счете, че наказанието му следва да се
определи при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително
естество. Съдът счете, че е най- подходящо да му наложи минималното предвидено
в закона наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
Така наложеното
наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в пълна степен на
обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от него деяние. Съдът
намира, че в този размер наложената „Глоба” ще изиграе своята роля за постигане
целите на наказанието.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител Г.И.Г. сумата от 412 лева,
представляваща 12 лева държавна такса за образуване на наказателното
производство и 400 лева адвокатски хонорар за правна защита и съдействие.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: