МОТИВИ към Присъда № 1/06.01.2017 г. по НОХД № 67/2016 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Враца
Врачанска окръжна прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу С.М.А. за това, че на 29.05.2015 г., около 23:00
часа, в с. Девене, обл. Враца, на ул. „Димитър Благоев” срещу № 57, като
прострелял с едноцевна ловна пушка „HAKAN” 12-ти калибър с номер „х4” П. С. И., на 42 г., от с. Девене, в
областта на главата, шията, предната повърхност на гръдния кош и рамената на
площ 58/70 см със засягания на меки тъкани, мозъчно вещество и белодробен
паренхим; кръвоизлив в двете гръдни кухини; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; мозъчна контузия; белодробна контузия, умишлено е причинил смъртта му,
настъпила на 06.06.2015 г. в МБАЛ „Христо Ботев” – гр. Враца, и деянието
представлява опасен рецидив – извършил го е, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК – престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
На подсъдимия е повдигнато
обвинение и по чл. 339, ал. 1 от НК за това, че 29.05.2015 г., в с. Девене, до
около 23:30 часа държал в себе си огнестрелно оръжие – 1 /един/ бр. едноцевна
ловна пушка „HAKAN” с номер „х4”, 12-ти калибър, годно да произвежда изстрели и
да се ползва по предназначение, както и 9 /девет/ бр. ловни патрони 12-ти
калибър, годни да произвеждат изстрели, без да е имал за това надлежно
разрешение.
С определение от съдебно
заседание на 07.04.2016 г. преди даване ход на съдебното следствие на основание
чл. 76 от НПК като частни обвинители са конституирани С.К.Г., Г.П.И., Е.П.И. –
малолетна към посочената дата чрез майка й и законен представител С.К.Г. и А.С.Г..
Със същото определение на
основание чл. 84 от НПК лицата са конституирани в процеса като граждански ищци
и са приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове,
както следва:
-
от С.К.Г. – съжителствала на съпружески начала с
починалия П. С. И. – в размер на 100 000 лева
-
от Г.П.И. – дъщеря на починалия П. С. И. – в размер на
80 000 лева
-
от Е.П.И. – дъщеря на починалия П. С. И. – в размер на
100 000 лева
-
от А.С.Г. – биологичен син на починалия П. С. И. – в
размер на 100 000 лева, като сумите представляват обезщетение за
причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Враца
поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Поддържа
изложената в същия фактология, която според него се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Прави
пространен анализ на доказателствената съвкупност, като заключава, че по
несъмнен начин се установява, че подс. А. от обективна и субективна страна е
осъществил съставите на престъпленията, за които е предаден на съд, а именно по
чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и чл. 339,
ал. 1 от НК. Според държавното обвинение, безспорно са установени авторството и
механизма на деянието, смъртта на П. Илиев е в пряка и непосредствена връзка с
прострелването му от подсъдимия. От доказателствата е установено, че
подсъдимият не притежава разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие и
боеприпаси, което обуславя съставомерността и на престъплението по чл. 339, ал.
1 от НК. Деянието не би могло да се характеризира като извършено в условия на
неизбежна отбрана, нито при превишаване на нейните предели. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и по двете повдигнати на подсъдимия
обвинения, като счита, че за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл.
115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК справедливото наказание е лишаване от
свобода за срок от 20 години, при първоначален строг режим, а за престъплението
по чл. 339, ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от 2 години, като на
основание чл. 23 от НК следва да се определеи едно общо най – тежко наказание,
а именно лишаване от свобода за срок от 20 години, при първоначален строг режим
и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
30.05.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Счита, че предявените граждански
искове са основателни и следва да бъдат уважени в целия им предявен размер.
Повереникът на частните
обвинители и граждански ищци адв. Д. счита, че изложената от държавното
обвинение фактическа обстановка отговаря на обективната действителност. Също счита,
че авторството и механизмът на деянието са установени по категоричен начин, че
деянието не би могло да се квалифицира като извършено при неизбежна отбрана или
превишаване пределите й, а се касае до предварително планирано умишлено
убийство. Набляга на взаимоотношенията в семейството, като ги характеризира като
хармонични, на грижите, които починалият е полага за семейството си приживе.
Адв. Д. от името на доверителите си пледира за наказание доживотен затвор,
което счита за единствено справедливо с оглед личността на подсъдимия и
извършеното от него деяние. Счита, че приетите за съвместно разглеждане
граждански искове са основателни и доказани по размер и моли за тяхното
уважаване така, както са предявени, ведно със законната лихва. Претендира
разноски.
Защитникът на подс. А. –
адв. С. прави подробен и пространен анализ на наличните според нея противоречия
в доказателствената маса, като счита, че следва да бъдат споделени обясненията
на подзащитния й, а не показанията на членовете на семейството на П. И..
Определя снабдяването на подсъдимия с пушката в деня на деянието като „нещастно
стекли се обстоятелства“, а не като умисъл за убийство. В заключение посочва,
че безспорно подзащитният й е извършил престъпленията, но не се касае до
умишлено убийство, а до такова извършено по непредпазливост или при превишаване
пределите на неизбежната отбрана.
В предоставеното му право
на лична защита подсъдимият А. изразява дълбоко съжаление за стореното и
заявява, че не е искал да причинява на никого подобно нещо.
При упражненото право на последна
дума се присъединява към пледоарията на адв. Стефанов и заявява, че няма какво
да добави.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.М.А. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, осъждан, с основно
образование, неженен, ЕГН **********.
Същият е осъждан, както
следва:
С влязла в сила на 17.10.2006
г. Присъда № 239/02.10.2006 г. по НОХД № 586/2005 г. по описа на РС – гр. Бяла
Слатина, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал.
1 от НК за срок от две години.
С влязла в сила на
11.12.2008 г. Присъда № 18/25.11.2008 г. по НОХД № 1076/2008 г. по описа на РС
– гр. Враца, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години при първоначален общ режим. Със същата присъда на основание чл. 69, ал.
2 вр. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено му по
НОХД № 586/2005 г.
Подс. А. е предсрочно
условно освободен от изтърпяване на наказанието с влязло в сила на 11.12.2012
г. определение № 340/3.11.2012 г. по ЧНД № 560/2012 г. по описа на ОС – гр.
Враца и му е определен изпитателен срок от шест месеца.
Подсъдимият и свид. Г.И.
живеели в с. Върбица на съпружески начала за период от около 2 години – за
времето от 2013 г.
до 01.04.2015 г., когато свид. И. го напуснала и се прибрала в с. Девене в дома
на родителите си свид. С.Г. и починалия П. И. Въпреки че отношенията между
двамата били влошени, по време на съвместното им съжителство свид. И.
забременяла, като към 01.04.2015 г. била бременна в седми месец, а причината да
напусне подсъдимия били често нанасяните й от него побои, непрекъснатите
скандали и неразбирателство между двамата. Такъв побой подсъдимият й нанесъл в
края на м. март 2015 г.,
след който И. постъпила в болница, а след изписването й на 01.04.2015 г.
родителите й я прибрали в дома си в с. Девене. Подс. А. започнал да й звъни по
телефона, като я увещавал да се прибере при него, а при нейния отказ започвал
да заплашва, че ще убие нея и цялото й семейство.
И. останала при родителите
си до 10.05.2015 г., когато постъпила в МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца, където
родила сина си. В деня на раждането свид. Г.К. откарал подсъдимия с автомобила
си в гр. Враца, където последният посетил И. в болницата, за да припознае
детето, но тя не му позволила. Позволила му само да види бебето, след което той
си тръгнал. На изхода възникнал скандал между А. и родителите на И., след което
подсъдимият напуснал болничното заведение. След изписването им И. заедно с
детето отново се прибрала в дома на родителите си в с. Девене.
На 29.05.2015 г. през деня
подсъдимият се намирал в гр. Враца. Следобяд около 18:00 часа отишъл на
автогарата, за да се качи на автобус за с. Върбица. На автогарата се запознал с
неустановено по делото лице от мъжки пол, който му казал, че продава ловна
пушка. Подс. А. поискал да я види, като същата се намирала в найлонов плик
заедно с 9 броя ловни патрони. А. решил да я закупи, платил исканата от лицето
сума и взел плика с намиращите се в същия пушка и патрони.
След това решил да отиде
до дома на свид. И. в с. Девене, за да говори с нея и родителите й. В късния
следобед с таксиметров автомобил се придвижил от гр. Враца до с. Девене, където
пристигнал около 18 часа и се скрил, докато навън се стъмни. Около 23:00 часа
се запътил към къщата на свид. И., като носел със себе си и пушката.
В едната стая на къщата на
легло до прозореца спели свид. С.Г. и свид. Е.И., а не съседното легло заедно с
бебето спяла свид. Г.И.. Свид. А.Г. и починалият П. И. спяли в съседни стаи.
Подс. А. се приближил и почукал на прозореца, до който се намирало леглото на
свид. С.Г., а последната излязла да провери кой е. На прага на къщата видяла
подс. А. с насочена срещу нея пушка. След нея на вратата излезли и свид. Г.И. и
малолетната свид. Е.И., които също възприели подсъдимия с насочена срещу майка
им пушка. От виковете на двете жени се събудили свид. А.Г. и П. Илиев и двамата
излезли към входната врата, като при появата им подсъдимият се обърнал и
побягнал по улицата. Двамата мъже го подгонили, като минавайки през двора, П.
Илиев взел намиращата се там брадва. Напред след подсъдимия тичал свид. Г., а
след него и баща му.
Тичайки по улицата в
посока стадиона на селото, подсъдимият се обърнал и произвел изстрел срещу
гонещите го мъже. Свид. Г. бил на разстояние около 20 – 25 м от подсъдимия, като при
изстрела успял да се обърне с гръб и да приклекне и бил улучен от периферията
на сачмения сноп в областта на кръста. Свид. Г. паднал на земята и за кратко останал
на мястото си, а баща му продължил да гони подсъдимия. Последният се обърнал и
отново произвел изстрел, който не улучил. Сачменият сноп от третия произведен
от подсъдимия изстрел улучил И. в
областта на главата, шията, гърдите и рамената. И. паднал на земята, а Г.И., С.Г.
и А.Г. се втурнали към него, за да му окажат първа помощ. От виковете се
събудил свид. П.Т., който е съсед на семейството и живее на същата улица на №
48. Същият дал на свид. Г.И. вода, след което излязъл и видял падналия на
улицата и облян в кръв П. И., при което незабавно позвънил на тел. 112. Свид. Г.И.
повикала и съседа И.Т., като му казала, че баща й е застрелян. Той излязъл от
дома си и нагоре по улицата също възприел падналия на земята П. Илиев и също
подал сигнал на тел. 112. Свид. Г.И. също подала няколко сигнала на тел. 112. Пристигналата
линейка откарала П. Илиев в МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца, където на
06.06.2015 г. починал.
След прострелването на
двете лица подсъдимият избягал, като по пътя изхвърлил пушката и останалите 6
броя ловни патрони в празно обрасло с растителност дворно място, находящо се на
ул. „Чапаев” № 7.
В къща на ул. „Рахльовец”
№ 13 живеела свид. П.А., която към този момент си била легнала. Около 01:00
часа подсъдимият почукал на прозореца й и поискал да му услужи с телефон, за да
се обади на тел. 112 за прострелян човек. Свид. А. набрала тел. 112 и му
предоставила мобилния си телефон, а в разговора чула подсъдимия да казва, че ще
изчака полицейската кола на главния път. След което подсъдимият й върнал
телефона и си тръгнал.
Същият се насочил към
изхода на с. Девене в посока с. Чирен, където се укривал в крайпътни храсти до
пристигане на полицейския автопатрул. На място с дежурен полицейски екип се
отзовал свид. М.Г. – Началник „Криминална полиция“ при РУ – гр. Враца. При
появата им подс. А. се показал от храстите с вдигнати ръце и казал „Предавам
се“, след което му били поставени белезници, приведен в патрулния автомобил и
след това в РУП – гр. Враца.
По доказателствата:
Възприетата фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупен анализ на събраните
в наказателното производство гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване.
Гласните доказателства
включват показанията на свидетелите Е.И., С.Г., Г.И., А.Г., дадени в хода на
съдебното следствие, както и в досъдебното производство, приобщени изцяло на
основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 или т.2, предл. второ от НПК, дадените
пред съда показания на свидетелите М.Г., П.Т., И.Т., Цветелин Маринов, В.Г.,
д-р Г.П., С.С. и Г.К., както и показанията на свид. П.А., депозирани в
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4
от НПК, както и обясненията на подсъдимия, депозирани в съдебно заседание и
тези от досъдебното производство, частично приобщени по реда на чл. 279, ал. 2
вр. ал. 1, т. 3, предл. второ от НПК.
В тази посока са и писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: 2 броя
Протоколи за оглед на местопроизшествие от 30.05.2015 г. с приложени фотоалбуми
/л. 4 – 8 и л. 10 – 14 от ДП, том I/, Протокол
за изземване на следи от миризми № 0004363/30.05.2015 г. /л. 9 от ДП, том I/, Протокол
за следствен експеримент от 30.05.2015 г., ведно с фотоалбум /л. 15 – 21 от ДП,
том I/, 2 броя Протоколи за доброволно предаване от 30.05.2015 г. /л. 40 – 41
от ДП, том I/, Протокол за претърсване и изземване от 30.05.2015 г., ведно с
фотоалбум /л. 48 – 53 от ДП, том I/, Характеристика за подс. А. /л. 59 от ДП,
том I/, Справка от Дирекция „Национална система 112” УРИ 10583р-844/31.08.2015
г. /л. 8 от ДП, том II/, 2 бр. фишове за
спешна медицинска помощ /л. 11 – 12 от ДП, том II/, медицинска документация от
МБАЛ „Христо Ботев” АД – гр. Враца /л. 15 – 90 от ДП, том II/, Протокол за
оглед на труп от 07.06.2015 г., ведно с фотоалбум /л. 94 – 98 от ДП, том II/,
препис – извлечение от Акт за смърт № 0471/07.06.2015 г. /л. 104 от ДП, том
II/, Удостоверение за наследници изх. № 124/17.06.2015 г. /л. 106 от ДП, том
II/, справка от Служба „КОС” при РУ – гр. Враца от 08.07.2015 г. /л. 137 от ДП,
том II/, Удостоверение за родствени връзки изх. № 13/26.01.2016 г. /л. 160 – 161
от ДП, том II/, Справка за лице в АИС „БДС” /л. 162 от ДП, том II/, както и от събраните
в хода на съдебното следствие: Справка
за съдимост от 24.02.2016 г., Удостоверение № 449/28.03.2016 г. от ОУ „Св. св.
Кирил и Методий”, Служебна бележка изх. № 130/30.03.2016 г. от ПТГ „Н. Й.
Вапцаров” – гр. Враца, Епикриза от Акушеро – гинекологично отделение към МБАЛ
„Христо Ботев” АД.
По делото са приобщени и
следните веществени доказателства – 1 бр. едноцевна ловна пушка „HAKAN” с номер
„х4”, 12-ти калибър, 3 бр. гилзи и 6 бр.
ловни патрони 12-ти калибър, 2 бр. тапи, 1 бр. брадва с дървена дръжка, 2 бр.
ацетонови обтривки, протривка от цевния канал на ловна пушка, 16 бр. метални
обекти, 3 бр. камъчета, всяко с размер около 1 кв. см, обагрени с червено –
кафява течност, наподобяваща кръв; 1 бр. стъклен буркан с иззети следи от
миризми от дръжката на брадва; 1 бр. марлен тампон, напоен с кръв, 1 бр. плетен
пуловер на зелени и черни райета, 1 бр. зелена на цвят тениска с къси ръкави, 1
бр. сива на цвят тениска с щампа на дънки отпред и надпис отгоре „Guodil
Fashion”.
Възприетите от съда факти
се подкрепят от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, от които
в хода на досъдебното производство: Съдебно – медицинска експертиза на живо
лице /л. 92 от ДП, том II/, Съдебно – медицинска експертиза на труп /л. 100 –
101 от ДП, том II/, Протокол № 41/09.06.2015 г. за извършена химична експертиза
/л. 111 от ДП, том II/, Протокол № 43/10.06.2015 г. за извършена химична
експертиза /л. 118 от ДП, том II/, Протокол № 214/11.06.2015 г. за извършена
комплексна дактилоскопна – балистична експертиза /л. 125 – 127 от ДП, том II/,
Протокол № 222/15.06.2015 г. за извършена балистична експертиза /л. 133 от ДП,
том II/, както и назначените в хода на съдебното следствие: тройна комплексна
балистична и медицинска експертиза /Протокол № 196/30.06.2016 г./, съдебно –
медицинска експертиза на ВД /Протокол №
10/04.07.2016 г./, съдебно – медицинска експертиза на ВД /Протокол №
10/04.07.2016 г./ и петорна комплексна балистична и медицинска експертиза
/Протокол № 16/БАЛ – 168/25.11.2016 г./.
С Протокол за оглед от
30.05.2015 г., извършен непосредствено след деянието, е описано
местопроизшествието и са намерени иззети 1 бр. червена гилза, 1 бр. брадва с
дървена дръжка, 3 бр. камъчета, 1 бр. гилза със син цвят, като е описано
точното им местоположение, от което са изеети и разстоянието, на което се
намират едно от друго и от други съществени за фактическата обстановка
предмети. Направени са необходимите фотоснимки, приложени в албум към огледния
протокол.
През деня на 30.05.2015 г.
е извършен повторен оглед на местопроизшествието, при който са иззети 2 бр.
пластмасови тапи от ловни патрони, заснети във фотоалбум.
За проверка и уточняване
на данните, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите, на досъдебното
производство е проведен следствен експеримент, в който нагледно свид. А.Г. е
представил последователността на събитията – къде на прага е стоял подсъдимият
с насочена пушка, посоката, в която е побягнал след появата на Г. и И., и къде
се е намирал при произвеждане на двата изстрела, нанесли поражения върху него и
баща му, както и къде самите те са се намирали по време на изстрелите.
Проверените и уточнени данни чрез този способ на доказване относно мястото, разстоянието
и посоката на изстрелите намират опора в заключенията на съдебно – медицинските
и балистични експертизи, които ще бъдат обсъдени подробно по – долу.
За установяване на главните
факти, подлежащи на доказване – извършването на престъплението и участието на
подсъдимия в него, съдът възприема с доверие показанията на лицата от
семейството на починалия П. Илиев – свидетелите С.Г., Г.И., А.Г. и Е.И., които
макар да съдържат известни противоречия и разминавания и на места да личи
склонност на свидетелите към преувеличаване и доукрасяване на факти от
обективната действителност, при техния внимателен анализ се достига до
несъмнени изводи относно последователността на събитията и действията на
подсъдимия. Тук е мястото да се посочи, че независимо от близките родствени
връзки между тези свидетели и починалото лице, съдът не намира основание да не
възприеме с доверие показанията им с изключение на частите, съдържащи някои
съществени противоречия, които ще бъдат обсъдени по – долу, тъй като изнесените
от тях данни са проверени посредством множество други процесуално – следствени
действия и доказателствени способи, в това число проведения следствен
експеримент и множество експертни заключения. В съвкупност те разкриват хронологията
на събитията, последователността на действията на участващите лица и спомагат
за разкриване на обективната истина по делото. Всеки от тях възпроизвежда свои
лични впечатления от хронологията на събитията, съобразно изтеклия времеви
период и собствената интерпретация, без да ги променя до степен на
недостоверност и без да променят съществено приетите от съда факти.
И четиримата гореизброени свидетели
установяват появата на подс. А. в дома им около 23:00 часа на 29.05.2015 г.,
както и по категоричен начин посочват, че е държал насочена пушката срещу С.Г.,
като при появата на А.Г. и П. И. подсъдимият е побягнал по ул. „Димитър
Благоев” на юг в посока стадиона на селото, а двамата мъже са го подгонили,
като А.Г. тичал първи, а след него и П. И.
За установяване
последователността на действията на подс. А. и на двамата гонещи го мъже в най
– голяма степен способстват показанията на свид. А.Г., който пряко е възприел
случващото се. Съдът кредитира частично показанията му, депозирани
непосредствено пред съдебния състав, както и тези, дадени в досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Тези
от досъдебното производство се характеризират с известна схематичност, докато в
съдебно заседание свидетелят подробно и хронологично пресъздава действията на
подсъдимия, както и на останалите свидетели. Макар с дребни доукрасявания, като
цяло показанията на свидетеля кореспондират както помежду си, така и с множество
други доказателствени източници. Достоверността им е изследвана с помощта на
проведен следствен експеримент, както и кореспондират със заключенията по
изготвените експертизи, установяващи механизма на деянието.
Съществено противоречие,
обусловило необходимостта от приобщаване показанията му от досъдебното
производство, в показанията на свидетеля от съдебното следствие се наблюдава
относно обстоятелството носел ли е баща му П. Илиев в ръка брадва, докато е
гонел подсъдимия. В тази част съдът възприема показанията на свидетеля от
досъдебното производство, където ясно заявява, че тръгвайки след подсъдимия, П.
И. „взе манарчето от двора”, а докато го гони след прострелването на свид. Г.
„държеше манарчето в ръце”. На първо място, тези показания са дадени
непосредствено след деянието и пресъздават ясните възприятия на лицето. На
следващо място, видно от огледния протокол от 30.05.2015 г., на мястото, на
което е паднал П. И. след прострелването му, е намерена брадва с дървена дръжка, иззета като веществено
доказателство за нуждите на производството, по дръжката на която има следи от
червено – кафяво вещество, наподобяващо кръв. Видно от съдебно – медицинска
експертиза на ВД, назначена в хода на съдебното следствие, се установява
наличие на кръв на 25 см
от горния край, противоположно на металната част на дръжката в две слаби
точковидни зацапвания /около и под 1 кв. мм/ от вещество с кафяво червен цвят.
Съдът намира, че отричането от страна на свидетеля в съдебно заседание баща му
да е носел брадва е израз на стремежа на свидетеля да утежни отговорността на
подсъдимия, като съдът да счете, че последният е застрелял невъоръжен и с
неравни сили срещу него човек. Ето защо съдът не възприе с доверие показанията
му в тази им част.
Съдът кредитира
показанията на свид. С.Г. относно случилото се на инкриминираната дата, като
следва да се посочи, че свидетелката не е имала пряка видимост към участъка от
улицата, където са паднали първо А.Г., а след това и П. И., поради това, че
навън е било тъмно и улицата, по която тримата мъже тичат, не е била добре осветена,
което препятства пряката видимост. Това личи и от използваното от свидетелката
глаголно време – че не е възприела лично прострелването на сина и мъжа й,
единствено е чула два изстрела през кратък интервал от време, след които се е
затичала по улицата и видяла мъжа си паднал на земята. А и самата тя посочва,
че след като синът й и мъжът й подгонили подсъдимия, тя отишла само до портата
на двора, след което се върнала към къщата. Въпреки това показанията й в тази
им част спомагат за изясняване на фактическата обстановка и макар да не успяла
да види насочването на пушката и произвеждането на изстрелите, това не влияе
върху извода за авторството на деянието, а относно неговия механизъм са събрани
множество други доказателства. Свидетелката категорично посочва, че е чула два
изстрела, след което е изтичала по улицата и заварила мъжа си паднал на земята
с огнестрелни наранявания. Показанията й в тази им част се подкрепят от показанията
на свидетелите Г.И., Е.И. и А.Г., както и от разпитаните съседи, които
установяват присъствието на свид. С.Г. до тялото на П. И. до пристигане на
линейката.
Показанията й от
досъдебното производство са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.
2, предл. второ от НПК поради наличие на съществено противоречие относно
обстоятелството дали П. И. е носел брадва, докато е тичал след подсъдимия.
Докато в досъдебното производство е заявила „П. се спря и взе брадвата, която
беше в двора, след което се затича след тях”, в съдебно заседание заявява „П.
като побягна, беше с голи ръце, дори бос...”. В тази част съдът възприема
показанията на свидетелката от досъдебното производство по същите съображения,
изложени по – горе за свид. А.Г. – дадените в досъдебното производство
показания са непосредствено след деянието, подкрепят се от доказателствената
маса – при огледа е открита и иззета брадва с дървена дръжка от мястото, на
което е паднал прострелян П. И. и по същата е имало следи от кръв.
Съдът не дава вяра на
показанията на свид. Г.И. от съдебно заседание, в частта, в която заявява, че
при появата на свид. А.Г. подс. А. започнал да стреля вътре в къщата, както и
по – долу в показанията, където заявява, че подсъдимият е стрелял напосоки – „в
сеното, в нас, отвън, на комшията колата беше одраскана“. Съдът намира показанията
на свидетелката в тази им част за силно преувеличени и преиначени, не се
подкрепят от нито едно друго гласно доказателствено средство, нито има
обективни находки при извършване на процесуално – следствените действия подс. А.
да е възпроизвел изстрели в дома на семейството. Освен това те съдържат
непреодолимо вътрешно противоречие – свидетелката заявява, че е чула 2-3
изстрела, а изброява поне пет, включително попадналите в телата на баща й и
брат й.
Съдът не възприема и
изложеното от свидетелката, че баща й е тръгнал след подсъдимия „с голи ръце“. Същото
се опровергава от множество други доказателствени източници, изброени по –
горе, от които по несъмнен начин става
ясно, че П. И. е носил в ръцете си брадва. Съдът намира, че свид. И. или не е
видяла взимането на брадвата, или премълчава това обстоятелство, но каквато и да
е причината, съдът не кредитира показанията й и в тази им част.
В останалата им част
показанията й кореспондират с тези на останалите свидетели, и макар и леко
хаотични, възпроизвеждат деятелността на подсъдимия и фактите от предмета на
доказване по начин, небудещ съмнение.
Показанията й от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2,
предл. второ от НПК, са схематични и твърде общи, като съдът приема, че в
съдебно заседание свидетелката възпроизведе фактите, които лично е възприела, и
с изключение на горепосочените части, които съдът не кредитира, спомагат за
изясняване на фактическата обстановка. Следва да се посочи, че времето между
побягването на двамата мъже след подсъдимия и произвеждането на изстрелите е
било кратко, поради което свид. И. действително първо се е върнала отново към
вътрешността на къщата, както твърди в досъдебното производство, но след
чуването на изстрелите е побягнала заедно с майка си по улицата към баща си,
както посочва непосредствено пред съдебния състав. В подкрепа на това свидетелстват
и разпитаните съседи, които посочват, че Г.И. се е намирала на мястото до
пристигането на линейката.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите С.Г., Г.И. и А.Г. и относно предходните отношения
между Г.И. и подсъдимия, които макар и несъществени с оглед главния предмет на
доказване, допълват фактическата обстановка, установяват мотива за извършване
на деянието и дават по – пълна картина за личността на подс. А..
Също така достоверни и
еднопосочни са показанията им относно хармоничните отношения в семейството им,
емоционалната връзка и привързаност на тримата към починалия и неговата
отговорност за издръжката на семейството и обучението на Е.И. и А.Г..
За установяване
хронологията след деянието способстват показанията на свидетелите П.Т., И.Т., Ц.
М. – съседи на семейството на починалия, както и показанията на свид. П.А..
Съдът възприема с доверие показанията
на тези свидетели, които установяват събитията след извършеното от подсъдимия
деяние – свидетелите П.Т. и И.Т. са възприели падналия на земята и облян в кръв
П. И., като преди това свид. И.Т. е чул два изстрела, а семейството на
починалия са им обяснили, че мъжът на Г.И. го е застрелял.
Показанията на свид. Ц. М.
също макар и по непряк начин установяват авторството на подсъдимия, като сочи,
че вечерта А.Г. му позвънил по телефона и му казал, че зет му застрелял баща
му. Свидетелят посочва, че при появата си в болницата заварил А.Г. окървавен и
в шок.
Тримата свидетели по
еднопосочен начин обективно пресъздават ситуацията след деянието, като първите
двама са се намирали на мястото, където П. И. паднал след прострелването,
подали са сигнал на спешен телефон 112 и са присъствали при пристигане на
линейката, която откарала П. И. и А.Г. към болницата, а свид. М. посетил А.Г. в
болничното заведение.
Показанията на свид. П.А.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът също възприема с доверие. Същата е
незаинтересована от изхода на делото с оглед, че не познава нито подсъдимия,
нито има данни по делото да познава и семейството на починалия. Свидетелката
установява, че именно от нейния мобилен телефон подс. А. е подал сигнал на тел.
112 и пресъздава част от разговора на подсъдимия с диспечера с готовност да се
предаде на полицията, като показанията й се подкрепят от обясненията на
подсъдимия и от показанията на свид. Г..
Показанията на свид. М.Г. –
Началник „Криминална полиция“ при РУ – гр. Враца сочат действията по установяване
и залавяне на подсъдимия, проведеният с него разговор непосредствено след
залавянето му и преди привеждането му в РУП – гр. Враца и пресъздават първия
разказ на подсъдимия за случилото се. Съдът възприема с доверие показанията на
този свидетел, тъй като са хронологични и незаинтересовани, а пресъздават в
пълнота действията на подс. А. след деянието. Свидетелят установява първите
действия по разследването и установяването на извършителя, механизма на
деянието и средството на престъплението. Показанията му кореспондират с
останалия доказателствен материал, последователни, същите са пълни и логични и
съдът не намира основание да се съмнява в достоверността им.
Показанията на свид. В.Г.
съдът възприема с условието, че същата е сестра на свид. С.Г.. В частта им
относно инкриминираната деятелност показанията й не допринасят за разкриване на
фактическата обстановка, тъй като същата не е присъствала по време на деянието.
В по – голямата си част показанията на свидетелката касаят предходните
взаимоотношения между свид. Г.И. и подсъдимия, обхващащи периода на съвместното
им съжителство, като дори и в тази им част представляват непряк доказателствен източник,
доколкото не пресъздава лични впечатления, а разказите на останалите от
семейството и на сина си свид. С.С.. Единствено разказва случай, на който е
присъствала, когато свид. Г.И. е била в дома й на гости, в това време дошъл
подсъдимият й и нанесъл побой. Съдът
кредитира показанията й в частта, описваща взаимоотношенията в семейството на П.
И. и ролята му на глава на семейството, осигуряващ издръжката и прехраната,
както и затрудненията и тъгата, които изпитва свид. С.Г. след смъртта му.
Показанията на свид. С.С.,
който е племенник на свид. С.Г., също касаят отношенията между свид. Г.И. и
подсъдимия, като свидетелят твърди, че докато са живеели заедно, отношенията им
са били влошени, а подсъдимият често нанасял побой на И., поради което тя го
напуснала. Установява се, че свидетелят не е присъствал на случаи, когато
подсъдимият я е бил, но И. неколкократно му се оплаквала.
Показанията на д-р Г.П. не
допринасят по никакъв начин за разкриване на фактите, за които бе допусната
като свидетел в производството, доколкото същата заяви, че не познава
присъстващите в залата страни, както и че не си спомня подсъдимия. Съдът
възприема, че свидетелката действително не си спомня, предвид служебната й
ангажираност в АГО към МБАЛ „Христо Ботев“, където всеки ден се среща с
родители и както самата тя посочва, ежедневно стават скандали по различни
поводи. Дори и да си спомняше конкретния случай, показанията й не биха
допринесли за изясняване на факти от предмета на доказване, доколкото за съда е
изяснено, че отношенията между подсъдимия и свид. Г.И. и нейното семейство са
били обтегнати и влошени включително и след раждането на детето П..
Свид. Г.К. установява, че
в деня на раждането на детето той е закарал с автомобила си подс. А. до МБАЛ
„Христо Ботев“, където го изчакал отвън, докато той види бебето. Свидетелят си
спомня, че по пътя телефона на подсъдимия звънял, като в отговор той казал
„Идвам“, без да каже на свидетеля кой звъни. След излизането си от болницата,
подсъдимият бил ядосан, кат обяснил, че си има проблеми, без да обясни какви са
те.
От назначената по делото
Съдебно-медицинска експертиза на живо лице се установява, че при прегледа и от
медицинската документация на А.Г. са установени слепи огнестрелни наранявания
по задната повърхност на гръдния кош, поясно и в областта на дясна колянна
става, с което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Уврежданията по задната повърхност на тялото са на обща площ 57/24 см. Разпитан
в съдебно заседание, експертът пояснява, че с оглед, че уврежданията са
причинени само от проектилите, както и с оглед общата площ на нараняванията, се
касае до изстрел от далечно разстояние от медицинска гледна точка, но не би могъл
да установи точното разстояние, нито положението на тялото на пострадалото
лице.
От назначената по делото
Съдебно-медицинска експертиза на труп е видно, че при огледа и аутопсията на
починалия П. И. са установени слепи огнестрелни наранявания на главата, шията,
предната повърхност на гръдния кош и рамената на площ 58/70 см със засягания на
меки тъкани, мозъчно вещество и белодробен паренхим; кръвоизлив в двете гръдни
кухини; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчна контузия; белодробна
контузия. Причината за смъртта на лицето са огнестрелните наранявания на
главния мозък и белите дробове, довели до дихателна и сърдечно – съдова
недостатъчност, като смъртта е в пряка причинна връзка с огнестрелните
наранявания и е била неизбежна. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от изстрел с огнестрелно оръжие, снаряжено с ловни боеприпаси, като
посоката на раневите канали е отпред-назад, отляво-надясно и леко
отдолу-нагоре, като изстрелът е възпроизведен от далечно разстояние. В съдебно
заседание пояснява, че може да се предположи, че боеприпасите са едни и същи,
че отново се касае за изстрел от далечно разстояние, като П. И. се е намирал на
по – близко разстояние околкото А.Г., но не може да определи разстоянието и
позицията на тялото, доколкото се касае
до посоката на раневите канали, което не съвпада с посоката на изстрела.
От Протокол №
41/09.06.2015 г. за извършена химична експертиза е видно, че от обтривките на
двете ръце на подс. А. не се констатира проявяване на азобагрило като наличие
за неизгорели барутни частици. В съдебно заседание вещото лице посочва, че тъй
като при произвеждането на изстрела барутните частици излитат напред,
вероятността да се намерят следи от тях по ръцете на стрелящия е много малка с
оглед вида и модела на оръжието.
С Протокол № 43/10.06.2015
г. за извършена химична експертиза вещото лице е дало заключение, че при
изследване на протривка от цевния канал на едноцевна ловна пушка „Hakan” 12 калибър се
установява наличие на неизгорели барутни частици като следи от произведен
изстрел.
Видно от Протокол №
214/11.06.2015 г. за извършена комплексна дактилоскопна – балистична
експертиза, по повърхността на ловната пушка не са се проявили годни за
сравнително – идентификационно изследване дактилоскопни следи. Вещите лица са
установили, че се касае до стандартно огнестрелно оръжие – ловна пушка, 12
калибър, модел „HAKAN”, с номер „х4”, която е
технически неизправна, но годна да произвежда изстрели, гилзата, намерена в
цевта на пушката, е част от стандартен боеприпас за огнестрелно оръжие, патрон
за ловна пушка 12 калибър. Установено е, че предоставените общо 6 броя патрони
са стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие – патрони за ловна пушка 12
калибър, от които 5 броя са годни да се ползват по предназначение, а 1 брой е
негоден да се ползва по предназначение, 2 бр. гилзи са части от стандартни
боеприпаси за огнестрелно оръжие, патрони за ловна пушка 12 калибър и са
изстреляни от ловната пушка модел „HAKAN”, с
номер „х4”, 2 броя пластмасови обекти са част от стандартни боеприпаси за
огнестрелно оръжие – концентратори за ловни патрони 12 калибър, като е възможно
с тях да са били снаряжени някои от изследваните 3 броя гилзи. Вещото лице –
балистик в съдебно заседание посочва, че тъй като при този вид оръжие,
изваждането на гилзата става ръчно и в този смисъл същата може и да не бъде
оставена на местопроизшествието, не би могъл да посочи колко изстрела са
произведени, но е категоричен, че представените два броя гилзи са изстреляни от
тази пушка. Пояснява, че единствената неизправност в пушката е изхвъргачът, но
това не влияе върху нейната годност за стрелба, доколкото така или иначе
гилзите се вадят ръчно, а изхвъргачът е предназначен единствено за улесняване
на изваждането.
Видно от Протокол №
222/15.06.2015 г. за извършена балистична експертиза, общо 16 броя метални
обекти са части от патрон за ловна пушка и е възможно с тях да е била снаряжена
някоя от гилзите с обозначения „72,4 мм 70 мм SNOXIDRottweil supertrop 32” и „7 67 мм”. В съдебно заседание
вещото лице сочи, че по своите геометрични характеристики патроните отговарят
на сачмите, с които се снаряжава ловният патрон № 7, 12 калибър, който съдържа
340 броя сачми с диаметър 2,5
мм.
В съдебно заседание съдът
допусна изслушване на тройна комплексна балистична и медицинска експертиза,
според чието заключение /Протокол № 196/30.06.2016 г./ с оръжието са
произведени най – малко три изстрела – първият е с патрон, от който е получена
гилзата с червен цвят и обозначение на дъното „12 FIOCCHI 12 HELLAS“, вторият изстрел е с
патрон, от който е получена гилзата със
син цвят и обозначение на дъното „12 12“, а третият изстрел е с патрон, гилзата
от който е намерена в патронника на пушката и има обозначение на дъното „12 RWS GECO 12 ROTTWEIL“.
Вещите лица са заключили, че уврежданията на А.Г. са получени от изстрел с
ловна пушка, с патрон, снаряжен със сачми, като изстрелът е получен от далечно
разстояние от около 20 – 25
метра. В момента на изстрела лицето е било с гръб към
оръжието и наведен към земята. Най – вероятно изстрелът е произведен с първата
намерена гилза с обозначение на дъното „12 FIOCCHI 12 HELLAS“. Относно уврежданията на П. И. са установили,
че също са получени от изстрел с ловна пушка, с патрон, снаряжен със сачми,
като изстрелът е получен от далечно разстояние от около 15 – 20 метра, като в момента
на изстрела пострадалият е бил с лице към оръжието и леко под ъгъл спрямо
надлъжната му ос. Възможно е изстрелът да е произведен както с втората намерена
гилза с обозначение на дъното „12 12“, така и с гилзата, намерена в патронника
на пушката с обозначение на дъното „12 RWS GECO 12 ROTTWEIL“. Заключението дава още отговор, че
положението на стрелеца е било динамично, като е възможно при всеки изстрел за
момент стрелецът да е спирал и да е бил неподвижен. В съдебно заседание вещите
лица посочват, че след като първите две гилзи са намерени около местата, където
са получили нараняванията си А.Г. и П. И., може да се направи извод, че при
първите два изстрела пушката е била изправна, а неизправността е възникнала при
третия изстрел. Вещите лица са категорични, че нараняванията на двете лица са
причинени от два отделни изстрела. А диаметърът на сачмения сноп, попаднал в
тялото на П. И., дава основание да се приеме, че всички наранявания по неговото
тяло са причинени от един изстрел.
От назначената в съдебно
заседание съдебно – медицинска експертиза на ВД /Протокол № 10/04.07.2016 г./
се установява, че кръвно груповата принадлежност на П. И. е В /алфа/. По
намерената и иззета брадва с дървена дръжка вещото лице е установило наличие на
кръв на 25 см
от горния край, противоположно на металната част на дръжката две слаби
точковидни зацапвания /около и под 1 кв. мм/ от вещество с кафяво червен цвят,
но поради малкото му количество се е изчерпало за по – нататъшно изследване и
вещото лице не е разполагало с материал, за да отговори дали съвпада с кръвно
груповата принадлежност на П. Илиев.
От назначената в съдебно
заседание съдебно – медицинска експертиза на ВД/Протокол № 10/04.07.2016 г./ се
установява, че по иззетите 3 броя камъчета се установява наличие на човешка
кръв. В същата се установява наличие на Б аглутиноген, който се среща в кръвта
на лица с кръвна група В /алфа/ и АВ /нула/ и доколкото кръвно груповата
принадлежност на П. И. е В /алфа/, възможно е кръвта по обектите да произхожда
от него.
От назначената в съдебно
заседание петорна комплексна балистична и медицинска експертиза /Протокол №
16/БАЛ – 168/25.11.2016 г./ се установява, че сравнително по – голямото
отстояние на нараняването върху крака на А.Г. спрямо тези по гърба му може да
се обясни с приведено напред или приклекнало тяло на пострадалия в момента на
произвеждане на изстрела, а нараняването на крака да е причинено от единична
отделила се от снопа сачма, като посоката на изстрела е отзад – напред спрямо
неговото тяло от голяма дистанция – по – голяма от 15 м, която не може да бъде
определена. Вещите лица са установили, че нараняванията на П. И. са получени от
долната част на сачмения сноп, а посоката на раневите канали е отпред – назад, отляво
– надясно и леко отдолу – нагоре, като изстрелът е произведен от голяма
дистанция – 15 – 20 м.
Изстрелите са произведени от различни места, но не е възможно да се установи дали
точно в моментите на произвеждането им стрелецът е бил в статично положение или
е продължавал движението си вероятно с известно забавяне. Вещите лица са
заключили, че изстрелите са били три – първият е с гилзата с червен цвят, от който са получени нараняванията на А.Г., вторият
изстрел е с гилзата със син цвят, а третият изстрел е с гилзата, намерена в
патронника на пушката, от който са получени нараняванията на П. И. Различните
нива, на които се намират огнестрелните рани на двамата пострадали, изключва
възможността да бъдат получени от един и същ изстрел. Възможно е да се определи
единствено местоположението на П. И. в момента на падането му върху терена след
получаване на нараняванията, като при този изстрел стрелящият се е намирал в
края на улицата в участъка около бетонния стълб. Вещите лица окачествяват като
невъзможно да се определи мястото, от което са произведени другите два
изстрела, както и мястото, където А.Г. е получил нараняванията. Доколкото
презареждането на пушката става ръчно, местоположението на намерените гилзи не
може да послужи за определяне на мястото, от където е произведен изстрелът, а
само за мястото, където са изхвърлени гилзите след ръчното презареждане.
В съдебно заседание вещите
лица посочват, че посоката на цевта на пушката при първия и третия изстрели е
била в посока към телата на пострадалите, приблизително успоредно на земята, но
не е възможно да се отговори дали е била прицелна стрелба или просто насочване
на пушката към пострадалите. За втория изстрел не би могло да се определи посоката
на цевта, доколкото от него няма обективни находки. Нараняванията не биха могли
да бъдат получени от изстрел във въздуха.
Съдът намира всички
експертни заключения за компетентни и обосновани, даващи в най – пълна степен
отговор на поставените им задачи. Същите безспорно допринасят в значителна
степен за установяване на фактологията по делото, за изясняване механизма на
деянието и причинно – следствената връзка с престъпния резултат – смъртта на
жертвата. Доколкото има данни подсъдимият да е произвел три изстрела, като
обективни находки има само от два от тях – тези, нанесли поражения по телата на
А.Г. и П. И., за изясняване механизма на деянието и проверка на данните,
получени от различни доказателствени способи, бяха изслушани три експертизи с
участието на вещи лица – балистици – комплексна дактилоскопна – балистична
експертиза, тройна комплексна балистична и медицинска експертиза и петорна
комплексна балистична и медицинска експертиза. Дадените от експертите отговори
на въпросите от областта на балистиката в по – голямата си част съвпадат – брой
произведени изстрели, последователност с оглед намерените гилзи, приблизително
разстояние между пострадалите лица и стрелеца при произвеждане на изстрелите,
площ на нараняванията. Единственото по-съществено разминаване е между отговора
на въпроса от кой изстрел е улучен П. И. – втория или третия. Така в
заключението на тройната комплексна балистична и медицинска експертиза се сочи,
че би могло да бъде както от втория, така и от третия изстрел, докато петорната
комплексна балистична и медицинска експертиза категорично посочва, че
нараняванията на П. И. са получени от третия произведен изстрел. Съдът
възприема именно последното експертно становище, тъй като при изготвяне на
заключението, вещите лица са обследвали най-задълбочено и пълно, наличните по
делото обективни данни, веществени доказателства и доказателствени източници.
Подс. А. дава обяснения по
повдигнатите му обвинения непосредствено пред съда в съдебно заседание на 07.06.2016
г., в което на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. второ от НПК
частично бяха прочетени и обясненията, депозирани от него на досъдебното
производство. Съдът анализира и кредитира частично обясненията на подсъдимото
лице, имайки предвид техния двойнствен характер – едновременно като важно доказателствено
средство и като средство за защита срещу повдигнатото му обвинение. Касателно
предходните отношения между А. и Г.И. – установяването им да живеят заедно,
влошените им отношения и напускането на дома им от И., съдът възприема
обясненията му. От показанията на останалите свидетели, членове на семейството
и роднини, се установи, че отношенията между двамата действително са били
влошени, което довело до тяхната раздяла, както и до обтягане на отношенията на
подсъдимия със семейството на И.. Макар тези обстоятелства да не сатолкова
съществени и да излизат извън предмета на доказване в производството, съдът
намира за необходимо да ги посочи, доколкото служат за установяване мотива за
извършване на деянието. Подс. А. съсредоточава голяма част от усилията за
установяване на този мотив, но макар и част от субективната страна на
престъплението, обуславящ подбудите за извършването му, не променя изводите за
факта на престъплението, механизма и авторството. Все в тази връзка следва да
се посочи противоречието между обясненията на подсъдимия и показанията на свид.
Г.И., като първият твърди, че тя го е извикала вечерта в дома си, за да види
бебето. Дали това е така, по делото не се събраха категорични доказателства, но
цялостното поведение на подс. А. вечерта на 29.05.2015 г. не навежда на
поведение на лице, което е било поканено и появата му да е свързана единствено
с посещение на детето. Същият е отишъл около 23:00 часа, когато всички в къщата
вече са спяли, въоръжен с пушката и насочил я към показалите се на вратата
жени.
Самопризнанието относно
авторството на престъплението се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства и е установено по несъмнен начин, поради което и съдът не намира
за необходимо да излага допълнителни съображения в тази насока.
Досежно механизма на
деянието съдът възприема с доверие обясненията му частично. На първо място,
съдът не дава вяра на твърдението му, че стигайки до къщата на семейството,
оставил пушката на входната желязна порта, извън двора, на улицата, след което невъоръжен
влязъл в двора. В тази част обясненията му са оборени от показанията на
свидетелите – очевидци С.Г., Г.И., А.Г. и Е.И., които категорично и единодушно
посочват, че подс. А. е стоял на прага на къщата с насочена пушка. Ето защо съдът намира тази
позиция за защитна версия на подсъдимия, докато показанията на свидетели за
логични и правдоподобни. Също така тезата на подс. А., че напускайки тичешком
двора на семейството, грабнал плика, в който се намирали пушката и патроните и
през цялото време, докато тичал и произвеждал трите установени изстрела, носил
и плика в едната си ръка. Това звучи нелогично и житейски неправдоподобно, тъй
като за произвеждане на изстрелите и най – вече за ръчното презареждане на
пушката е било необходимо да използва и двете си ръце. Освен това твърди, че след прострелването на П.
Илиев оставил плика на мястото, където той паднал, а при огледа на
местопрестъплението, такъв плик не е установен, нито пък някой от преките
очевидци е забелязал плик в ръцете на подсъдимия по време на деянието. Версията
му се оборва и от това, че всички останали неизползвани патрони са се намирали
у него, когато ги е оставил заедно с пушката в празното дворно място на ул.
„Чапаев“ № 7. Ето защо съдът намира, че подс. А. е държал в себе си пушката и
патроните през цялото време, като пушката е била в ръцете му, насочена към С.Г.
още при влизането му в дома им, а патроните вероятно прибрани някъде в дрехите
му.
Съдът не споделя и
твърдението на подсъдимия, че излизайки от стаята си, П. И. е държал в ръцете
си мотика и че я е носил през цялото време до прострелването му. Относно това
противоречие са приобщени обясненията от досъдебното производство, в частта, в
която заявява „Видях, че имаха в ръцете /и двамата/ секири, тръгнаха към мен и
аз побяхнах навън“. След прочитането им, подс. А. заявява,че всъщност П. И.
излязъл с мотика, а А.Г. държал секира. Съдът не възприема нито една от
версиите, доколкото от доказателствената маса е установено по категоричен
начин, че П. И. е взел от двора брадва, с която е тичал след подсъдимия, докато
А.Г. не е носел нищо. Видът на сечивото е установен по несъмнен начин,
доколкото брадвата е открита до тялото на И. и иззета като веществено
доказателство за нуждите на производството.
Обясненията му в частите
относно оставянето на пушката извън двора и носените от П. И. и А.Г. сечива,
съдът намира все във връзка с тезата му за деяние, извършено в състояние на
неизбежна отбрана, стремейки се да убеди съда, че е отбраняващ се, а не
нападател, каквато всъщност е обективната истина.
Противоречие в обясненията му съществува и относно механизма
на деянието и по – конкретно относно първите два изстрела. В обясненията си
подс. А. твърди, че първите два изстрела произвел, докато тичал, нагоре, с гръб
към тях, като изстрелите били насочени не към гонещите го мъже, а в посоката, в
която тичал – „в посока стадиона, но не напред, а нагоре“, „стрелях във
въздуха“. Съдът не възприема тази версия най – вече за първия изстрел. Тя се
оборва както от показанията на свид. А.Г., така и от заключенията на вещите лица
по тройната и петорната комплексни медико – баличстични експертизи. Както бе
изяснено по – горе, вещите лица са категорични, че нараняванията на А.Г. са
получени от края на сачмения сноп от първия изстрел и е невъзможно да са
получени от изстрел във въздуха. Още по – малко е възможно да са получени от
произведен в противоположната посока изстрел, както твърди подсъдимият. А.Г. е
съумял да се обърне с гръб към сачмения сноп и да приклекне, като вещите лица
от тройната комплексна съдебна медико – балистична експертиза са заключили, че
в момента на изстрела А.Г. е бил с гръб към оръжието и наведен към земята.
Вещите лица са категорични, че нараняванията на двете лица са причинени от два
различни изстрела. Еднопосочно е и заключението на петорната комплексна съдебна
медико – балистична експертиза, според което нараняванията о тялото на А.Г. са
получени от първия изстрел, а тези на П. И. – от третия, като различните нива,
на които се намират огнестрелните рани на двамата пострадали, изключват
възможността да бъдат получени от един и същ изстрел. Заключили са още, че
посоката на цевта на пушката при първия и третия изстрели е била в посока към
телата на пострадалите, приблизително успоредно на земята. Експертите са
категорични, че нараняванията не биха могли да бъдат получени от изстрел във
въздуха. Ето защо съдът не възприема с доверие обясненията на подсъдимия и в
тази им част.
Относно втория изстрел
поради липсата на обективна находки, тъй като липсва поражение от изстрела,
съдът се позовава на експертното заключение на петорната комплексна съдебна
медико – балистична експертиза, което не може да определи посоката на цевта, но
това по никакъв начин не променя изводите за фактическата обстановка, нито
относно обективната и субективна съставомерност на деянието.
Относно третия изстрел
съдът възприема с доверие обясненията на подсъдимото лице, доколкото същите
кореспондират с останалите доказателствени източници. Третият изстрел подс. А.
е произвел, обръщайки се към П. И. и в посока неговото тяло, като разстоянието
между двамата е било около 15 – 20 метра – достатъчно близо, за да му нанесе
несъвместими с живота наранявания. Подс. А. е възприел и падането на И. на
земята, след което е побягнал.
В заключение, от
внимателния анализ на всички доказателствени източници съдът изведе своите
фактически изводи, които счита за установени по несъмнен начин с помощта на
всички възможни процесуално – следствени способи. Като цяло, доказателствената
маса е еднопосочна, непротиворечива и установява фактите от обективната
действителност по несъмнен начин. С изключение на някои противоречия, които
бяха обсъдени по – горе, всички доказателства очертават хронологията на
събитията, действията на подсъдимия и другите участващи лица, авторството и
механизма на деянието.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” от НК:
От доказателствената
съвкупност се установи по несъмнен начин, че С.М.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл.
115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. На 29.05.2015 г., около 23:00 часа, в с.
Девене, обл. Враца, на ул. „Димитър Благоев” срещу № 57, същият прострелял П. С.
И. с едноцевна ловна пушка „HAKAN”
12-ти калибър, и му причинил наранявания в областта на главата, шията, предната
повърхност на гръдния кош и рамената на площ 58/70 см, със засягания на меки
тъкани, мозъчно вещество и белодробен паренхим; кръвоизлив в двете гръдни
кухини; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчна контузия; белодробна
контузия, които довели до смъртта му, настъпила на 06.06.2015 г. в МБАЛ „Христо
Ботев” – гр. Враца.
От обективна страна, за да е налице изпълнителното деяние на това
престъпление, се изисква действията на дееца обективно да са насочени към
умъртвяването /лишаване от живот/ на жертвата. Вследствие действията на
подсъдимия – възпроизвеждане на изстрел с насоченост към главата и горната част
на тялото, И. е получил тежки наранявания, несъвместими с живота.
Съдебно-медицинската експертиза е заключила, че причина за смъртта на И. са огнестрелните
наранявания на главния мозък и белите дробове, довели до дихателна и сърдечно –
съдова недостатъчност, като смъртта е в пряка причинна връзка с огнестрелните
наранявания и е била неизбежна.
Несъмнено, последвалата
смърт е в пряка причинна връзка с установените огнестрелни наранявания. Макар
биологичната смърт да не е настъпила веднага след прострелването, това не
прекъсва причинно – следствения процес, породен от деянието на подс. А. и довел
до настъпване на престъпния резултат – смъртта на жертвата.
От гореизложеното е видно,
че по делото безспорно са установени авторството, причината за смъртта и
причинната връзка между деянието и настъпилия престъпен резултат.
Налице е и квалифициращият
признак, за който е повдигнато обвинение на подс. А., а именно, че деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – подс. А. го е извършил, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. Подс. А. е
осъден с влязла в сила на 11.12.2008 г. Присъда № 18/25.11.2008 г. по НОХД №
1076/2008 г. по описа на РС – гр. Враца, с която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три година при първоначален общ режим. Същият е
предсрочно условно освободен от изтърпяване на наказанието с влязло в сила на
11.12.2012 г. определение № 340/3.11.2012 г. по ЧНД № 560/2012 г. по описа на
ОС – гр. Враца и му е определен изпитателен срок от шест месеца. Изпитателният
срок е изтекъл на 11.06.2013 г., а деянието по настоящото дело е извършено на
29.05.2015 г. Видно е, че не са изминали изискуемите съгласно чл. 30, ал. 2 от НК 5 години, от което следва, че деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Т. е. всички обективни
признаци от състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд,
са доказани по категоричен и несъмнен начин.
Защитата на подсъдимия
счита, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната
отбрана. За да има превишаване, на първо място лицето следва да действа в
състояние на неизбежна отбрана, каквото в случая не е налице по отношение на
подсъдимия. Както е прието в Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. №
11/1973 г. на Пленума на ВС, неизбежната отбрана предполага нападение, което не
е позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с
активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна
повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще
отговаря на общо основание. Такъв е и настоящият случай. Подс. А. предварително
се въоръжил с ловната пушка и патроните, отишъл в тъмната част на денонощието
около 23:00 часа в дома на починалото лице, когато цялото семейство е легнало
да спи. Почукал на прозореца, след което насочил пушката към свид. С.Г., като
продължавал да я държи насочена и след появата на свид. Г.И. и малолетната
свид. Е.И.. Видно е, че именно подс. А. е осъществил нападение по смисъла на
чл. 12 от НК, а свид. А.Г. и починалият П. И. са действали при условията на
неизбежна отбрана.
По – нататък в цитираното
Постановление е прието още, че от друга страна, на деянията, извършени при
неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият
има право да се защищава и неговото деяние е правомерно. А.Г. и П. Илиев са
действали, осъществявайки правомерна и позволена от закона защита на
семейството си и дома си, а подс. А. съзнателно е провокирал тези им действия,
поради което няма как да се намира в условията на неизбежна отбрана. Следователно
и деянието му не би могло да се преквалифицира в такова, извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Ето защо искането на
защитата към съда да преквалифицира деянието като такова по чл. 119 от НК е
неоснователно и няма как да бъде споделено. Макар ситуацията да е била
динамична и събитията да са се развили много бързо, цялостното поведение на
подсъдимия обективира извършено от него противоправно нападение спрямо дома и
личността на членовете на семейството. Действията му са категорично изяснени от
събрания доказателствен материал и говорят за непосредствено противоправно
нападение от негова страна, на което А.Г. и П. И. са имали признато от закона
право да се защитават активно.
От субективна страна:
Подс. А. е действал при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, защото е съзнавал/знаел, че деянието
му е от естество да увреди човешки живот и да причини смърт.
За субективната страна на
деянието следва да се съди по конкретните обективни действия на дееца,
предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите обяснения за намеренията му.
Вината като психично отношение е реално съществуваш факт в психиката на дееца,
който подлежи на установяване и доказване в процеса. За разкриване психичното
отношение на подсъдимия към настъпилия резултат, необходимо е съдът да прецени
съвкупно всички факти и обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват
настъпването на престъпния резултат.
Целенасоченото
произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие към
главата и която да е част от тялото, с изключение на крайниците на пострадалия, обективира наличието
на пряк умисъл за умъртвяване /в този смисъл Решение № 63 от 22.02.1999 г. по
н. д. № 689/1998 г., ІІ н. о./. За умисъла за убийство се съди по използваните
средства, насоката, броя на ударите /изстрелите/, мястото
на нараняването и всички останали обстоятелства, които характеризират
изпълнителното деяние и обуславят заключението за психичното отношение на
виновния към настъпилия общественоопасен резултат
/в този смисъл Решение № 294 от 05.07.2010 г. по н. д. № 220/2010 г., ІІ н. о./.
При определяне вида на
умисъла съдът съобрази годността на ловната пушка да произвежда изстрели, разстоянието
между подсъдимия и пострадалия при произвеждане на третия изстрел, директната
стрелба в тялото на починалия, мястото на уврежданията в жизненоважни телесни
органи. Съдебната практика е категорична, че ако „деецът съзнава, че наред с
целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия,
но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл”.
Съзнанието за неизбежното настъпване на смъртта на пострадалия е
равнозначно на цел за нейното умъртвяване.
Прекият умисъл се извежда
от поведението на подсъдимия непосредствено преди деянието, начина на
извършване и средството, което е използвано, насочеността на изстрела и мястото
на нараняванията. Формираното съзнание на дееца се извежда и от
последователността на действията му. Преди да тръгне към местопрестъплението е
взел огнестрелно оръжие – инкриминираната ловна пушка, което макар и технически
неизправно, е годно да се ползва по предназначение и да произвежда изстрели. Осигурил
муниции за него – 9 бр. ловни патрони, 8 от които годни да произвеждат
изстрели. Отишъл в дома на починалия в 23:00 часа, когато цялото семейство си е
легнало да спи и ги събудил с насочена срещу С.Г. пушка.
Аргумент в подкрепа на
този извод се съдържа и в позицията на експертите от петорната комплексна
медико – балистична експертиза в съдебно заседание. Същите са категорични, че посоката на цевта на
пушката при първия и третия изстрели е била в посока към телата на
пострадалите, приблизително успоредно на земята, но не е възможно да се
отговори дали е била прицелна стрелба или просто насочване на пушката към
пострадалите, като нараняванията не биха могли да бъдат получени от изстрел във
въздуха. Това означава, че П. И. е бил обект на изстрела, изстрелът е следвал
своята посока, докато е срещнал главата и горната част от тялото на И., където
се намират жизнено важни органи и засягането им е довело до неизбежен летален
изход. Ако подсъдимият не е желаел прострелването на пострадалият, той не би стрелял
срещу него от такава посока и разстояние, което да причини смърт. Умисълът се
извежда и от използваното средство –
огнестрелно ловно оръжие, както и
от начина на действие – макар да не може да се определи дали стрелбата е била
прицелна, то посоката на цевта на пушката е сочела към починалия и срещу него е
произведен и вторият изстрел, като след като не улучва, подсъдимият произвежда
трети, който нанася несъвместими с живота поражения върху главата и тялото на И.
Подс. А. е съзнавал, че на линията, указваща посоката на изстрела, е бил П. И.
По този начин, той е предвиждал причиняването на смъртта му и пряко е целял
нейното настъпване.
Ето защо искането на
защитата деянието да бъде преквалифицирано като такова, извършено по
непредпазливост, също е неоснователно.
За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК:
На подсъдимия е повдигнато
обвинение и по чл. 339, ал. 1 от НК за това, че 29.05.2015 г., в с. Девене, до
около 23:30 часа държал в себе си огнестрелно оръжие – 1 /един/ бр. едноцевна
ловна пушка „HAKAN” с номер „х4”, 12-ти калибър, годно да произвежда изстрели и
да се ползва по предназначение, както и 9 /девет/ бр. ловни патрони 12-ти
калибър, годни да произвеждат изстрели, без да е имал за това надлежно
разрешение.
От заключенията на
балистичните експертизи се установява, че се касае до стандартно огнестрелно
оръжие – ловна пушка, 12 калибър, модел „HAKAN”, с
номер „х4”, която е технически неизправна, но годна да произвежда изстрели,
гилзата, намерена в цевта на пушката, е част от стандартен боеприпас за
огнестрелно оръжие, патрон за ловна пушка 12 калибър, предоставените общо 6
броя патрони са стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие – патрони за ловна
пушка 12 калибър, от които 5 броя са годни да се ползват по предназначение, а 1
брой е негоден да се ползва по предназначение. За държането на оръжието и
боеприпасите подс. А. не е имал надлежно разрешение съобразно режима, въведен
със ЗКВВООБ.
Настоящият съд намира
повдигнатото обвинение за несъмнено доказано, както от обективна, така и от
субективна страна, с изключение на обвинението за един от общо 9-те броя
патрона. При извършване на експерименталната стрелба вещото лице е установило,
че 1 бр. патрон за ловна пушка 12 калибър е негоден да се ползва по
предназначение, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът оправда
частично подс. А. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
339, ал. 1 от НК за 1 брой от общо 9-те броя ловни патрони.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият безспорно е
съзнавал, че никога не е притежавал разрешение за притежаване, носене и
боравене с огнестрелно оръжие и боеприпаси. Съзнавал е, че деянието му е
противоправно, общественоопасно и наказуемо.
По наказанието:
За извършеното от подс. А.
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК са предвидени алтернативни наказания лишаване от свобода за срок от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. При определяне вида на наказанието съдът съобрази, че наказанието
доживотен затвор без замяна е предвидено като временна и изключителна мярка и
се налага за най – тежките престъпления, които заплашват основите на
републиката и за други особено опасни умишлени престъпления /чл. 37, ал. 2 от НК/. Конкретното деяние, макар и осъществяващо едно от най – тежките
престъпления, по своя начин, механизъм и обстановка на извършване не се
характеризира с такава изключително висока обществена опасност, изискваща
налагането на такава изключително тежка санкция, която да го изолира от
обществото до края на живота му без право на замяна с друго по – леко наказание.
Съдът намира, че не са налице обстоятелства, водещи до извод, че подсъдимият не
би могъл да бъде поправен и превъзпитан и да не могат да бъдат постигнати
целите на чл. 36 от НК чрез налагане на по – леко наказание, както изисква чл.
38, ал. 1 от НК за налагане на този вид наказание.
Съдът не намира за
подходящо и наказанието доживотен затвор, тъй като както бе посочено по – горе,
престъплението не би могло да се окачестви като изключително тежко, налагащо
изолиране на лицето до края на живота му. Подс. А. е млад човек – на 28 години
към датата на деянието, има едно дете, което макар и неприпознал, би могъл да
гледа и издържа, а анализирайки данните за личността му, ситуацията, в която се
е намирал при раждането на детето и дала повод за извършване на деянието, обтегнатите
отношения с починалия и семейството, съдът намира, че подс. А. би могъл да бъде
поправен и превъзпитан чрез налагане на наказание лишаване от свобода за определен
срок, при което да бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална
превенция. Следва да се посочи, че наказанието не е самоцел, нито мярка за
постигане на възмездие за извършеното, а определянето на вида и конкретния му размер
преследва точно определени законови цели, които съдът намира, че ще бъдат
постигнати с наказанието лишаване от свобода. В този смисъл и предвид
гореизложеното, съдът намира, че наказанието доживотен затвор не би било нищо
повече от ненужна наказателна репресия спрямо подсъдимия.
При индивидуализацията на
размера на наказанието лишаване от свобода съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимото лице и
безупречното му процесуално поведение. Същият сам е подал сигнал на тел. 112,
изчакал е полицейските органи и се е предал няколко часа след деянието.
Направил е пълни самопризнания и е съдействал на разследващите органи за
установяване на обективната истина относно извършеното от него. Посочил е къде
е изхвърлил оръжието, с което е извършил престъплението. През цялото
наказателно производство е изразявал многократно съжаление за извършеното. В
дадената му последна дума пред съдебния състав също изразява искрено съжаление
и разкаяние за стореното.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете предишното му осъждане, извън това,
което обуславя квалификацията на деянието като извършено при опасен рецидив,
както и недобрите характеристични данни на подсъдимия. Очевидно е, че
предишните осъждания, както и ефективното изтърпяване на наложените му
наказания, не са изиграли своята превъзпитателна роля и не са изпълнили целта
си да мотивират подсъдимия към спазване на законите и обществените правила за
поведение. Също така съдът не може да не отчете изключително високата
обществена опасност на деянието, което представлява най – тежкото престъпление
против личността и засяга най – голямото човешко благо – живота.
Освен това следва да се
посочи, че е налице още един квалифициращ признак на деянието, за който няма
повдигнато обвинение на подсъдимия, но неизменно следва да бъде взето предвид
при индивидуализацията на наказанието – а именно по чл. 116, ал. 1, т. 6,
предл. първо от НК. Касае се за стрелба с ловна пушка 12 калибър, която представлява
средство, което при употреба по естеството си развива голяма енергия и сила и
има широк обсег на действие, с което се създава опасност за живота на повече от
едно лице. Патроните са ловни, заредени със сачми, като при произведен изстрел
сачмите се разпръскват и сачменият сноп се разширява конусообразно и създава
възможност за нанасяне на сериозни поражения. При близост на други хора
неминуемо съществува реална опасност те да бъдат също увредени от части от
сачмения сноп. Установено е, че свид. А.Г. се е намирал в непосредствена
близост при произвеждането на изстрелите срещу баща му, деянието е извършено на
улица, покрай която има множество жилищни сгради и къщи. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва допълнително да се отчетат и установените по делото данни
за произведения и срещу самия св.А.Г. първоначален изстрел и причинените му от
това леки телесни увреждания, които са с такъв вид и характер само поради
бързата му и своевременна реакция и да се предпази като залегне на земята.
С оглед всичко
гореизложено и съпоставяне и анализ на посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че на подс. А. следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода в максималния предвиден за
престъплението размер, а именно за срок от 20 години. При определяне конкретния
размер на наказанието, съдът намира за необходимо да отбележи, че макар и като
брой смекчаващите отговорността обстоятелства да се равняват на отегчаващите
такива, тежестта на вторите в случая е по-висока. При оценката на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства не следва да се прибягва до тяхното
елементарно математическо сборуване, а да се отчита тежестта на всяко от тях с
оглед обществената опасност на деянието и дееца. Подс. А. е лишил от живот мъж
в разцвета на силите му, глава на семейство – фактическа съпруга и три деца, за
които се е грижел, което предопределя високата степен на обществена опасност на
деянието. Това важи и за начина на извършване на деянието – подсъдимият е
отишъл в късен нощен час в дома на семейството, когато всички са си били
легнали, насочил пушката срещу появилата се на вратата свид. С.Г., след което
подгонен от мъжа й и сина й, им нанесъл описаните в обвинителния акт
наранявания. Всичко това, съвместно с изброените и обсъдени по – горе
отегчаващи отговорността обстоятелства, предопределя необходимостта от налагане
на наказание лишаване от свобода в максималния предвиден размер при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства.
За престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години. При определяне размера на наказанието съдът съобрази смекчаващите
отговорността обстоятелства, които са идентични с тези за престъплението по чл.
116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 от НК – сравнително младата възраст на
подсъдимото лице и безупречното му процесуално поведение, изразило се в доброволното
му предаване на полицейските органи, направените пълни самопризнания и
изразеното искрено съжаление за извършените от него деяния. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчете сравнително високата обществена
опасност на деянието, което е част от общоопасните престъпления в НК. Не
подлежи на съмнение, че разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК защитава важни
обществени отношения, свързани с режима на притежаване, държане и съхраняване
на общоопасни средства. Също така следва да се вземе предвид, че подс. А. е
държал противозаконно както огнестрелно оръжие, така и боеприпаси. Оръжието и 8
бр. от общо 9 бр. патрона са били годни да се ползват по предназначение и да
произвеждат изстрели. Освен това същите освен предмет на престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК, са послужили като средство за извършване на престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. Чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, т. е, не
само ги е държал, но и ги е използвал за извършване на друго тежко умишлено
престъпление.
Същевременно обаче следва
да се посочи, че съгласно повдигнатото обвинение, подс. А. е държал
инкриминираните вещи 1 ден – на 29.05.2015 г., което обуславя изключително
кратък период на държане. Като се има предвид, че престъплението по чл. 339,
ал. 1 от НК (противозаконното държане на оръжие и боеприпаси) е типично
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, трайно и
непрекъснато в определен период от време, то осъществяването му в такъв кратък
период, а именно 1 ден, обуславя занижена обществена опасност на деянието. Ето
защо съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в близък до
минималния предвиден в НК размер, а именно лишаване от свобода за срок от 3
години.
При постановяване на
присъдата си съдът е пропуснал да посочи, че наказанията са определени при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК – в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление. Тъй като присъдата е единство от диспозитив и мотиви,
въпреки че в диспозитива липсва изрично посочване на чл. 54 от НК, то от
мотивите на съда става безусловно ясно, че се касае до налагане и определяне на
вида и размера на наказанията по общите правила. Друго би било, ако наказанието
бе определено по реда на чл. 55 или чл. 58а от НК, а това не бе посочено в
диспозитива.
Тъй като двете
престъпления са извършени в условията на реална съвкупност, на основание чл. 23,
ал. 1 от НК съдът определи на подс. А. едно общо най – тежко наказание измежду
определените му за всяко деяние поотделно, а именно лишаване от свобода за срок
от 20 години. Съдът определи така определеното общо наказание да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
В случая, както с оглед размера на наказанието, така и за постигане на целите
на чл. 36 от НК, е неприложима разпоредбата на чл. 66 от НК.
Съдът не намери основание
да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, въпреки че чл. 39, ал. 2 от НК
позволява, поради което не увеличи наложеното общо най – тежко наказание. Съдът
счита, че наложеното на подс. А. общо наказание лишаване от свобода за срок от
20 години, е достатъчно, за да постигне целите на чл. 36 от НК, да превъзпита
подсъдимия и да въздейства предупредително. При приложението на чл. 24 от НК
съдът е длъжен да прецени цялостната престъпна дейност на подсъдимия,
обществената опасност на деянията, личната обществена опасност на дееца,
подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината, както и
останалите отегчаващи обстоятелства, като приеме, че и най – високото наложено
наказание не ще изпълни целите, предвидени в чл. 36 НК, и преди всичко не ще
въздейства поправително. Преценявайки всички тези обстоятелства, обсъдени по –
горе в мотивите на съда, видно е, че приложението на чл. 24 от НК би била
ненужна репресивна мярка спрямо подс. А..
Тъй като спрямо подсъдимия
е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл. 59,
ал. 1 от НК съдът приспадна времето на задържането му, считано от 30.05.2015 г.
до влизане на настоящата присъда в сила /доколкото с протоколно определение от 06.01.2017
г. съдът се произнесе по мярката за неотклонение „задържане под стража“, като я
потвърди/.
По гражданските искове:
Доколкото съдът призна
подс. А. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, разгледа и
гражданските искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди,
предявени от С.К.Г. в размер на 100 000 лева, Е.П.И. чрез нейната майка и
законен представител С.К.Г. в размер на 100 000 лева, А.С.Г. в размер на
100 000 лева и Г.П.И. в размер на 80 000 лева. Сумите представляват
обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Налице са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД:
причинена вреда, виновно противоправно поведение на подс. А. и причинна връзка
между причинените вреди и противоправното поведение. Всички лица, конституирани
като граждански ищци, са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение. С.Г. е
живяла с починалия на семейни начала, като от съжителството си имат три деца: Е.И.
и Г.И. – дъщери, както и А.Г. – биологичен син, макар и неприпознат по
законовия ред, но отглеждан от родителите си. Съгласно Постановление № 5 от
24.11.1969 г. по гр. д. № 6/1969 г. на Пленума на ВС, право на обезщетение за
неимуществени вреди има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, каквато е свид.
С.Г..
Неимуществените
вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване.
Тяхната същност са причинените на пострадалия в резултат на деянието страдание,
негативни чувства и емоции от загубата на близък човек. Основанието на
гражданските искове, предявени от свидетелите, е доказано, като размерите на
всеки от тях следва да бъдат определени по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Този критерий не е абстрактен, а се влияе от множество комплексни фактори,
като характера на деянието, последиците от него, вида и степента на вината,
като задачата на съда е да определи сумата, обезщетяваща в най – пълна степен
преживените негативни емоции на пострадалите.
Починалият
П. И. е живял съпружески със С.Г. в продължение на 24 години, като от
съжителството си с нея има три деца. Илиев е полагал грижи за семейството си,
като е осигурявал средствата за тяхната издръжка и същевременно между членовете
на семейството е съществува силна емоционална привързаност и близост. Смъртта
му е голяма загуба за семейството, което е разчитало на него за прехраната си и
морална подкрепа. Съпрузите са били в добри взаимоотношения, живели са заедно
много дълго време, били са привързани един към друг, отглеждали са заедно трите
си деца и взаимно са си били опора и подкрепа. Отделно от това преди смъртта си
П. И. е бил мъж в разцвета на силите си – млад, на 42 години, здрав, работел е
и се е грижел за цялото семейство.
За
малолетната към датата на деянието Е.И. баща й е играел важна роля за
подрастването й с оглед възрастта й. Двамата са били много близки и емоционално
обвързани. След извършеното от подсъдимия ще трябва да расте без баща.
А.Г.
смъртта на баща му означава липса на мъжка одкрепа, бащино внимание и
същевременно голяма отговорност към семейството му. Поради настъпилите
финансови затруднения се е наложило да премине в самостоятелна форма на
обучение на средното си образование. Свид. Г. е бил много близък с баща си и
двамата са се подкрепяли и разчитали един на друг.
Съобразявайки гореизложените
обстоятелства, съдът намира, че следва да уважи предявените искове от С.Г., Е.Г.
и А.Г. за сумата от по 70 000 лева за всеки отях, като счита, че тези суми
представляват справедливо обезщетение за причинените им неимуществени вреди
вследствие причинената от подсъдимия смърт на техния близък.
За пълнолетната дъщеря Г.И.
съдът определи обезщетение от 50 000 лева, тъй като тя е напуснала дома си
няколко години преди деянието, живяла е самостоятелно, на семейни начала с
подсъдимия, разчитайки преимуществено на него.
Така определените
стойности на обезщетенията представляват справедливо обезвъзмездяване на
претърпените от гражданските ищци болки и страдания. В тези размери отделните
граждански искове се явяват основателни и доказани и бяха уважени от съда, а до
пълните им предявени размери, претенциите следва да се отхвърлят като
неоснователни. Сумите следва да бъдат платени ведно със законната лихва от
датата на настъпване на смъртта на П. И. – 06.06.2015 г. до окончателното им
изплащане.
По веществените доказателства:
На основание чл. 53, ал.
1, б. „а“ от НК съдът отне в полза на държавата веществени доказателства: 1 бр.
едноцевна ловна пушка „HAKAN” с номер „х4”, 12-ти калибър, годна да произвежда
изстрели и да се ползва по предназначение, както и 9 бр. гилзи от ловни патрони
12-ти калибър и 2 бр. тапи, принадлежали на подсъдимия С.М.А..
Съдът постанови след
влизане в сила на присъдата веществените доказателства 1 бр. брадва с дървена
дръжка, 1 бр. плетен пуловер на зелени и черни райета и 1 бр. зелена на цвят
тениска с къси ръкави да бъдат върнати на наследниците на П. С. И., а 1 бр.
сива на цвят тениска с щампа на дънки отпред и надпис отгоре „Guodil Fashion”
да бъде върната на собственика А.С.Г..
Съдът постанови след
влизане в сила на присъдата веществените доказателства 2 бр. ацетонови
обтривки, протривка от цевния канал на ловна пушка, 16 бр. метални обекти, 3
бр. камъчета, всяко с размер около 1 кв. см, обагрени с червено – кафява
течност, наподобяваща кръв; 1 бр. стъклен буркан с иззети следи от миризми от
дръжката на брадва; 1 бр. марлен тампон, напоен с кръв, да останат по делото в
срока за съхранение на самото дело, след което да бъдат унищожени като вещи без
стойност.
По разноските:
С оглед постановената
осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия
съдът възложи следните сторени в наказателното производство разноски: - направените
в съдебното производство разноски в размер на 1 402.13 лева /хиляда
четиристотин и два лева и тринадесет стотинки/ и държавна такса върху уважените граждански искове в
размер на 10 400 лева /десет хиляди и четиристотин лева/, както и 5 лева /пет
лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, които да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.
Враца; - направените в досъдебното производство разноски в размер на 668.24
лева /шестстотин шестдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, които да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Враца и направените разноски за назначения
му служебен защитник в досъдебното производство в размер на 650 лева
/шестстотин и петдесет лева/, които да заплати по сметка на Националното бюро
за правна помощ.
На основание чл. 189, ал.
3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданските ищци и частни
обвинители С.К.Г. и Е.П.И. – лично и със съгласието на майка й С.К.Г.
направените разноски за повереник в размер на 300 лева /триста лева/.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ: