№ 757
гр. Варна, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20223100900333 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:32 часа се явиха:
Ищецът Г. В. М. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Цв. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД , редовно призован,
представлява се от адв. Т. С., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.
Свидетелката А.-Н. Г. Н.-О. , редовно призована, явява се лично.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Б.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с доклада по делото.
Нямам възражения по него.
Адв. С.: Поддържам отговора. Запозната съм с доклада по делото. Няма
да правя допълнения по същия.
1
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1340 от 31.08.2021 година:
Постъпила е искова молба от Г. В. М., против “ЗАД
“ОЗКЗастраховане““ АД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 40000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесни увреждания,
получени в следствие от ПТП настъпило на 08.04.2021г. в гр. Варна, на ул.
“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“, по вина на водача на лек
автомобил “БМВ 120 Д“, с рег. № ******, чиято отговорност към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.09.2021 г. – датата на отказа за уважаване на извънсъдебна
претенция, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2021г. в гр.Варна, на
ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“ е настъпило ПТП, по вина на
водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№******, който в нарушение на
правилата за движение, при наличието на пътен знак “Б2“ не пропуснал и е
блъснал движещият се с предимство лек автомобил “БМВ 535 ХИ“, с рег.
№*******. Сочи се, че в резултат от въпросното ПТП возещият се на предна
дясна седалка пътник /ищеца/ в движещия се с предимство л.а.“БМВ 535
ХИ“, получава фрактура на дясната подбедрица. Твърди се, че пострадалият е
откаран в Спешен център, където е направен рентген и поставена диагноза
“метадифизиарна фрактура на дясна тибия“. Сочи се, че за лечение на
травмата е направена е гипсова имобилизация на крайника за период от 8
седмици, като пострадалия не е хоспитализиран, а е насочен за домашно
лечение, поради липса на здравни осигуровки. Поддържа се, че по време на
възстановяването на десния долен крайник, ищецът е търпял силни болки, не
можел да спи и да се обслужва сам, като е изпаднал в депресия. Твърди се, че
ищецът е посетил психиатър на 17.06.2021г., като ми е поставена диагноза
“Реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията“. Сочи се, че до
настъпването на процесното ПТП, пострадалия е работил в строителството,
2
като е издържал съпруга и две непълнолетни деца. Твърди се, че за
възстановяването на трудоспособността на ищеца, респективно на
възможността да полагане на физически труд, са били необходими минимум
4-5 месеца. Поддържа се, че процесната травма е поставила семейството на
ищеца в тежка ситуация, което той единствено е издържал. Поддържа се още,
че и към настоящият момент увреденият крайник не е възстановен в пълен
обем. На следващо място се сочи, че в резултат от настъпилото ПТП, срещу
виновния водач на л.а. с рег.№******, е образувано Досъдебно производство
№109/2021г. по описа на С-р “ПП“ Варна, като наказателното производство е
окончателно приключило с протоколно определение №630/09.02.2022г. по
АНД № 5305/2021г. на РС Варна. Твърди се, че към момента на настъпване на
процесното ПТП по отношение на л.а.“БМВ 120 Д, с рег.№****** е имало
валидно сключен договор за задължителна застраховка “ГО на
автомобилистите“ с ответната застрахователна компания, валидна до
29.10.2021г. Поддържа се, че застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие с писмо от 29.06.2021г., като е предявена
застрахователна претенция. Твърди се, че предложената от ответника парична
сума като обезщетение, е неприемлива за ищеца ми, което налага завеждането
на настоящият иск.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се признава иска при условията на чл.237, ал.1 от ГПК до размера
от 3000лв. и се поддържа становище за неоснователност на претенциите за
разликата до претендираните 40000лв. Не се оспорва факта, че към датата на
процесното ПТП, отговорността на водача на лек автомобил марка “БМВ“
модел “120Д“, с рег.№******, е била застрахована при ответното дружество
по застраховка “Гражданска отговорност по силата на Застрахователна
полица № ******, със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г. Не се
оспорва и че ищецът е предявила застрахователна претенция с вх.№
********., по която ответното дружеството е образувало преписка по щета
№*******. Оспорват се изключителната вината на водача на застрахования
автомобил и размера на вредите, като се поддържа, че твърденията на ищеца,
касаещи физическото и психоемоционалното му състояние не са подкрепени
с доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите,
и на причинно-следствената връзка между увреждащо действие и всички
посочени в исковата молба вреди. Сочи се, че ответникът е изразил готовност
3
да заплати посоченото обезщетение в размер на 3000лв. на 20.04.2022г. с
отправено предложение за сключване на извънсъдебно споразумение.
Поддържа се, че размерът на признатата част от иска е съобразен с
критериите за справедливост, отговаря на претърпените вреди и интензитета
на понесените болки и страдания, както и на степента на съпричиняване от
страна на пострадалия. Сочи се, че с Писмо с изх. № 99-12917/01.07.2021г.
застрахователят е уведомил ищеца за образуваната преписка по щета и е
изискал от него на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предостави за
окомплектоване на застрахователната преписка всички документи по
образуваното досъдебно производство №109/2021г. по описа на СПП при ОД
на МВР Варна. Твърди се, че застрахователното събитие, следва да бъде
заявено и доказано пред застрахователя, за да се породи правото на увредения
на обезщетение, като в случая пострадалия не е взел отношение по
отправеното искане, респективно ответника е постановил отказ за определяне
и изплащане на обезщетение, за което ищецът е уведомен с Писмо с изх.№
99-14654/29.09.2021г. Сочи се, че в последствие изисканите документи, са
предоставени от ищеца със Заявление с вх.№*******, като с Писмо с изх.
№99- 2168/20.04.2022г., застрахователят е отправил предложение към ищеца
за сключване па извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетение в
размер на 3000лв, на което е последва отговор, а е заявен настоящият иск. На
следващо място се поддържа, че според приложените към исковата молба
медицински документи след инцидента ищеца е приет в спешен център към
МБАЛ “Света Анна-Варна“, където му е направена рентгенография и е
установено счупване на дясна подбедрица. Сочи се, че според отразеното в
Лист за преглед на пациент в спешно отделение пострадалият е съобщил за
употреба на около 5 литра бира и е отказал хоспитализация. Сочи се, че на
пострадалия са предписани медикаменти и контролни прегледи, и
рентгенографии на 7 и 14 ден. Оспорва се твърдението на ищеца, че в
резултат процесното същият е получил травматични увреждания, от които се
е възстановявал за период, продължил повече от 2-3 месеца. Оспорва се и че
към настоящия момент ищецът да продължава да търпи болки и страдания
във връзка с уврежданията претърпени при процесното ПТП. Поддържа се, че
ако в действителност долният десен крайник на ищеца не е възстановен в
пълен обем, то това се дължи на настъпили медицински усложнения в
резултат от непредприето или неправилно лечение. Поддържа се, че не следва
4
да се ангажира отговорността на застрахователя за вреди, които са настъпили
в резултат на неадекватно лечение. Сочи се, че няма данни ищецът е да е
посещавал консултативни медицински прегледи и да е приемал медикаменти,
нито информация кога е свалена гипсовата имобилизация. Сочи се, че според
Медицинско удостоверение от 17.06.2021г., издадено от психиатър, по данни
на пострадалия, десният му крак бил в гипс в продължение на 30 дни, при
предписани 8 седмици. Сочи се, че липсват доказателства за твърдяната от
ищеца загуба на доходи поради настъпилата в резултат на процесната травма
нетрудоспособност. Сочи се още, че липсват данни да е назначено лечение на
установената от психиатър реакция на тежък стрес с разстройство в
адаптацията, което психическото състояние не е психично заболяване в
тесния смисъл на думата, а представлява естествен отговор на организма на
понесено стресогенно събитие, каквото несъмнено е едно ПТП. Твърди се, че
не се установяват понесени болки и страдания на психологично ниво, които
да надхвърлят обичайните за подобен род събития, но дори да се приеме, че
процесното събитие е било особено стресогенно за ищеца, то същия с
поведението си е способствал за удължаване на периода, през който търпи
вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Поддържа се, че иска
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в силно завишен
размер от 40000лв., като претендираното обезщетение не е съобразено с
критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със
степента и характера на получените травми, както и с обществените
представи за справедливост и степента на съпричиняване. На следващо място
се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водачът на автомобила, в който е пътувал ищецът и от самият пострадал.
Сочи се, че автомобила в който се е возил ищеца се е движил с превишена
скорост за съответния пътен участък към момента на процесното ПТП, в
нарушение на разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП, чл.55, ал.4 и чл.73, ал.1
от ППЗДвП, а именно със скорост от около 55.73 км/ч. при разрешени 50
км/ч. Поддържа се, че тъй като този водач не е спазил ограниченията за
допустима скорост и не е предприел спасителна маневра, с поведението си
значително е допринесъл за реализирането на процесния инцидент. Ето защо
отговорността на ответното дружество не следва да бъде ангажирана за
обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди в пълен обем.
Поддържа се още, че от характера на понесеното увреждане, може да се
5
направи обоснован извод, че ищецът е пътувал в автомобила без поставен
обезопасителен колан, с което си поведение е създал реална възможност за
настъпване и повишаване обема на вредоносния резултат и е нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Наред с това, макар да не е шофирал,
ищецът е бил употребил съществено количество алкохол преди инцидента,
което е допълнително е повлияло върху неговите адекватност,
съобразителност, възможност за реакция и рефлекси при настъпилата опасна
ситуация. С оглед горното се моли за обезщетение за отхвърляне на иска за
претърпени неимуществен вреди над признатия размер от 3000лв. до
претендираните 40000лв. като неоснователен и недоказан, или в условията на
евентуалност размерът на обезщетението да бъде определен при отчитане
процента на съпричиняване на вредоносния резултат.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба, като са доразвити подробни съображения в подкрепа на претенцията.
По конкретно се оспорват доводите на ответникът, че понесените болки и
страдания на психологично ниво, не надхвърлят обичайните за подобен род
събития. Поддържа се, че вземането на мерки или не за преодоляване на
психологичните последици от инцидента, е лично право на пострадалия, но не
и негово задължение, което наред с това е предпоставено от финансовото му
положение и социалния му статус. Оспорва се възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като се сочи, че
съобщената в спешното отделение от пострадалия употреба на 5 литра бира е
за неуточнен във времето период на употреба, а и тази употребата би дала
отражение върху възприятията му, ако същият е бил пешеходец, а не пътник с
поставен колан на предна дясна седалка в автомобил. Оспорват се и доводите
за съпричиняване базирани на вина на водача на автомобила, в който се е
возил ищеца, като се поддържа, че водача на застрахования при ответника
автомобил носи изключителната вина за процесното ПТП. Поддържа се, че
ударът е бил непредвидим и дори при движение на автомобила, в който се е
возил ищеца с разрешената скорост, инцидента пак би настъпил, като удар не
би настъпил само ако автомобила се е движил с 28.73 км/ч, която скорост не е
обичайна за движение в участък с разрешена такава от 50 км/ч.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат
възраженията и доводите за неоснователност на претенциите, като се
6
развиват оспорвания на съображения на ищеца за липса на съпричиняване.
Поддържа се, че действително ищецът сам решава дали да предприеме мерки
за лечение на влошеното си здравословно състояние, но този личен избор не
следва да рефлектира върху обема на отговорност на застрахователя.
Поддържа се още, че скоростта, с която водачите на ППС са длъжни да се
движат, не е регламентирана единствено в ограниченията на чл.21 от ЗДвП, а
и в чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е. тя трябва да е съобразена с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат водачите в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие като
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, независимо от това дали се
движат по път с предимство, като се сочи относима съдебна практика.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
– на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил
Левски“ е настъпило ПТП между лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№******
и лек автомобил “БМВ 535 ХИ“, с рег.№******;
– в резултат от въпросното ПТП е увреден ищеца, който се е возил на
предна дясна седалка в л.а.“БМВ 535 ХИ“, с рег.№******, като същия е
получил фрактура на дясната подбедрица;
– към датата на процесното ПТП с ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.
№******, обективирано в Застрахователна полица № ******, със срок на
валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021 г.;
– във връзка настъпило събитие ищеца е предявил пред ответното
дружество писмена застрахователна претенция-Заявление с вх.№********. с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 40000лв;
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят
от доказване.
7
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца
следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на
застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие
на валидна застраховка с ответника, че е предявил доброволна претенция
пред застрахователя за заплащане на обезщетение и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността
на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е
виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на
отговорността му – наличие на съпричиняване и получаването от
пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
Адв. Б.: Моля да приемете представените писмени доказателства.
Адв. С.: Да се приемат представените писмени доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 411 на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Варна; Копие от Съдебномедицинска експертиза № П–24/2021 г. на Св.
Марина ЕАД – Варна по ДП № 109/2021 г. на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР –Варна; Копие от Протокол за оглед на местопроизшествие от
08.04.2021 г. – 2 броя; Копие от Протокол № 630/09.02.2022 г. по АНД №
5305/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, 32 състав; Копие от Писмо с
изх. № 946/09.06.2021 г.; Копие от фискален бон от 14.06.2021 г.; Извлечение
от Журнал за прием на пациенти в Спешен център – 3 листа; Копие от Лист
за преглед на пациент в КДБ/СО № 1545/08.04.2021 г.; Копие от
Допълнителен лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 1545; Копие от
Медицинско удостоверение, амб. № 176/ 17.06.2021 г. на АИПСМП „Д-р
Бояджиева"; Копие от Писмо изх. № 99-12917/01.07.2021 г. на ЗАД „ОЗК –
Застраховане" АД; Копие от Писмо – отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение изх. № 99–14654/29.09.2021 г. на ЗАД „ОЗК – Застраховане" АД;
Копие от Писмо – предложение изх. № 99-2168/20.04.2022 г. на ЗАД „ОЗК –
8
Застраховане" АД; Копие от Фиш за спешна медицинска помощ; Копие от
Талон за Искане за рентгенологично изследване, ведно с резултат от същото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 14301/16.06.2022 г. документи, както следва: Удостоверение
за семейно положение, съпруга и деца с изх. № АУ055229ВН/09.06.2022 г.;
Амбулаторен лист № 4027/16.06.2022 г.; Фискален бон за сумата от 30.00
лева; Резултат от изследване; Справка за актуално състояние на всички
трудови договори на Г. В. М..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба документи, както следва: Копие от Заявление за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ с вх. № 99–12854/29.06.2021 г.; Копие
от Писмо с изх. № 99–12917/01.07.2021 г.; Копие от Известие за доставяне;
Копие от Писмо с изх. № 99–14654/29.09.2021 г.; Копие от Известие за
доставка; Копие от Заявление с вх. № 99–1118/07.03.2022 г.; Копие от
Постановление с предложение за освобождаване на наказателна отговорност
и налагане на административно наказание от 20.12.2021 г.; Копие от Писмо с
изх. № 99–2168/20.09.2022 г.; Копие от известие за доставка.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 22458/29.09.2022 г. на
допуснатата съдебно – психологична експертиза, като констатира, че същото
е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
психологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
Р. С. Г. , 70 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. Г.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – психологичната експертиза, следва да бъде прието
9
и приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – психологична експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Р.
С. Г., в размер на 300.00 /триста/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.
РКО – от Бюджета на Съда/.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 23658/12.10.2022 г. на
допуснатата съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като
констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещите
лица, както следва:
Д. А. Д., 55 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Й. Л. М., 41 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещите лица Д. Д. и Й. М.: Представили съм писмено заключение,
което поддържаме.
На въпросите на адв. С.:
В. л. Д.: Амбулаторен лист от 16.06.2022 г. се намира по делото (лист
56). Аз също твърдя, че пострадалият е напълно възстановен, не твърдя
обратното. Хроничните оплакания и болките са субективни и няма как да
бъдат открити. Всеки може да каже, че изпитва болка и то продължително
време.
Ако гипсовата имобилизация е била поставена 30 дни, а не два месеца,
това не влияе върху възстановителния период. Ние не изхождаме от това за
колко време е поставена гипсовата имобилизация. Напротив, тя е поставено
точно за осем седмици. Това е по първоначалната медицинска документация
10
от специалист – ортопед. Той като не посещава лекар и на другия ден може да
си махне гипсовата имобилизация, но това не означава, че функцията ще се
възстанови за по – кратък период от време, но и няма да продължи по – дълго.
Няма да се удължи възстановителния период, ако не са извършени
предписаните рехабилитации и контролни прегледи.
Не съм преглеждал пострадалия. Счупването е такова, което колегите са
преценили, че е за гипсовата имобилизация. Ако беше нещо по – сериозно със
значително разместване, категорично щяха да му извършат оперативно
лечение – да се сложи метален имплант, с цел възстановяване на мястото на
счупването на фрагментите, а на него му е поставена само гипсова
имобилизация. Това означава, че периодът за възстановяване е значително
по– кратък, в сравнение с едно утежнено тежко счупване. Не е извършено
оперативно лечение, което означава, че евентуално с продължителното
носене, за период от два месеца на гипсовата имобилизация, ще се
възстанови.
В. л. М.: Не мога да направя почерк на експертизата, която е в
досъдебното производство. Мога да кажа, че са използвани различен
методики. Единият е: Сравнителен анализ на пътнотранспортни
произшествия, а в конкретния случай нашата експертиза е направена по
конкретно изчисление. Нямаме сравняване, а имаме изчисления.
Не е извършен допълнителен оглед на автомобила, но този тип
автомобил, заводски се снабдява с пет триточкови колана, с пиротехническо
задействане за съкращаване коланния ремък. Ако бъдат премахнати коланите,
не би следвало да се задействат въздушните възглавници, тъй като
премахването означава, че софтуерно от таблицата в компютъра, трябва да
бъдат премахнати определени редове, за да може компютърът да не ги търси
и да не иска да задейства въздушните възглавници. Тук има въздушна
възглавница, която се е задействала при началния удар между двата
автомобила. Поради това считам, че коланите са били на мястото си.
Адв. С.: Оспорвам заключението в точка 13, по отношение скоростта,
която е определена за двата автомобила, които са участвали в
пътнотранспортното произшествие, включително и всички останали
изчисления, които се базират на тази скорост, основно поради същественото
различие с установеното в наказателното производство. Не мога да взема
11
отношение кой метод е правилен, но има съществено разминаване, поради
което оспорвам тази експертиза. В едната експертиза е установена скорост от
11 км/ч, а в другата – 30 км/ч, което за мен е съществено разминаване. В тази
връзка няма да правя допълнително искане.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по съдебномедицинската и автотехническа експертиза, следва да
бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията
направените в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската и автотехническа
експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещите лица Д.
А. Д. и Й. Л. М., в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. 2 броя РКО – 500.00 /петстотин/ лева – Бюджета на Съда и
500.00 /петстотин/ лева – „Общинска Банка“ от 13.09.2022 г. /от 580.00
лева//.
Адв. Б.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване търпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетели:
М.И.Щ. и П.Ж.М., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността , както следва: М.И.Щ., 51 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– Ищецът Г. М. ми е съпруг. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Б.:
12
Свидетелката Щ.: Аз не присъствах на катастрофата. По това време
бях на работа. Казаха ми, че колата, в която се е возил мъжът ми се е ударила
и си е счупил крака. Мъжът ми се прибра от болницата. С децата плакахме за
него. Кракът му беше счупен и в болницата му бяха сложили гипс. Всички
много плакахме.
На дъщеря ми П. поверих грижите за мъжа ми, тъй като аз трябваше да
ходя на работа. Когато се приберях вечер го къпех и го преобличах. Той нищо
не можеше да прави сам. Това продължи година и половина.
Бях на работа, когато са го взели с колата, за да го заведат в болницата и
да му махнат гипса. Докато беше с гипса много го болеше. Аз нямах
лекарства, които да му давам. Човекът идва два – три пъти, за да види мъжа
ми. Даде му едни лекарства за смучене, да не го боли. Аз видях какви са и
отидох да му купя, за да му давам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността , както следва: П.Ж.М., 21 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– Дъщеря съм на ищеца Г. М.. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката М.: Не знаехме, че баща ми е ударен от кола, докато не
се прибра вкъщи с такси и тогава видяхме, че му е гипсиран крака. Когато го
видях, аз припаднах и майка ми ми даде вода. Комшията изкара и пренесе
баща ми от таксито до вкъщи. Казах на майка ми да отива на работа, а пък аз
ще гледам баща ми (свидетелката плаче и не се разбира какво говори ).
Майка ми се върна от работа …… (свидетелката продължава да плаче и не
се разбира какво говори). Тогава моето дете беше много малко. Детето
плачеше, аз го оставях и отивах при баща ми. За да няма баща ми болки,
отидох да му дам лекарствата. Той искаше вода и аз отидох да му занеса.
Грижех се едновременно и за детето ми, и за баща ми. Баща ми не можеше да
се движи около месец. И сега не може да върви много, и все още има болки.
Още пие обезболяващи лекарства.
13
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допусната
призованата за днешното съдебно заседание от ответната страна свидетелка,
за установяване механизма на ПТП, респективно за наличието на
съпричиняване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като
свидетелката А.-Н. Г. Н.-О. , като същата е вписана в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетелката, с оглед на което сне
самоличността , както следва: А.-Н. Г. Н.-О., ЕТН: **********, българка,
българска гражданка, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. С.:
Свидетелката Н.-О.: Отивах на работа и беше преди 14:30 часа, тъй
като смяната ми започва в 14:30 часа. Бях от дясната страна на бул. Левски и
трябваше да правя обратен завой до „ВиК“. Спрях на пътен знак „Стоп“.
–а
Понеже няма видимост, след като спрях на Стоп потегли много бавно,
заради високата мантинела. Бях с много бавна скорост и пак се огледах дали
идва кола. Не видях кола и когато потеглих / може би съм била с около 5 км/ч
– 10 км/ч/ друга кола ми отнесе дясната част на колата. След това не помня
много, тъй като се притесних. Не мога да преценя с каква скорост се движеше
другият автомобил. Всичко това беше голям шок, тъй като за първи път се
блъскам. Моята кола беше увредена в дясната част – фарове, броня,
радиатор… .
След произшествието, първо погледнах да видя, къде е другата кола и
видях, че се е забила в сградата. Притесних се и хукнах да бягам към тях, за
да ги питам как са. От колата излязоха някакви господа. Попитах ги как са и
те ми отговориха, че са добре. Когато тръгнахме да викаме Полиция, някой
каза, че трябва да се извика линейка. Нямам спомен, в какво състояние беше
човекът, за когото трябваше линейка. Аз не знаех как се казва улицата и
14
търсих да намеря как се казва същата, за да може да дойде линейката, тъй
като искаха точен адрес.
След като се блъснахме, докато стигна до колата, господата бяха
излезли от колата. Също така с тях имаше и малко дете. Пострадалият седеше
на предна дясната седалка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна залата.
Адв. Б.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските.
Адв. С.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Б.: Моля, да постановите съдебен акт, с който да осъдите ЗАД
„ОЗК – Застраховане" да заплати на Г. В. М. обезщетение в размер на
40 000.00 лева, за претърпени неимуществени вреди, представляващи
физически увреждания, така както са описани в съдебномедицинската
експертиза по делото, ведно с дължимата лихва от 24.09.2021 г., когато е
постановен отказ за уважение на извънсъдебна претенция с писмо с изходящ
номер, така както е посочен в исковата молба. Моля, да ми присъдете
направените по делото разноските. Моля, да ми дадете срок да представя
писмени бележки.
Адв. С.: Моля, да отхвърлите предявеният иск над признатия размер от
3 000.00 лева. Установи се, че ищецът е понесъл увреждания със сравнително
кратък оздравителен период и понастоящем е възстановен. Не се установи
съществена психологична травма. Също така няма данни за точното
изпълнение на дадените от лекуващите лекари, указания за контролни
прегледи и рентгенографии, което е удължило оздравителния период. Не се
доказа и твърдяната загуба от получаване на доходи. Поддържаме и
възражението си за съпричиняване. Моля да ми дадете срок за писмена
защита, в която по – подробно да развия съображенията си. Моля, да ми
присъдите сторените разноски.
15
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, да представи писмена
защита, в едноседмичен срок, считано от днес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна, да представи писмена
защита, в десетдневен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
16:00часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16