Присъда по дело №2993/2007 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 318
Дата: 18 септември 2009 г.
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20075220202993
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 декември 2007 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

       

    

2009 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателен състав

на осемнадесети септември през две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:

 

                                                              Председател: СТЕЛА М.

                                                 Съдебни заседатели: К.С.

                                                                                     Б.Н.

 

Секретар: Р.К.

Прокурор: П. Т.

като разгледа докладваното от съдия М. НОХД №2993 по описа за 2007 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК.

Страните са призовани в открито съдебно заседание по повод направено искане от Началника на Затвора гр.Пазарджик за тълкуване на постановената по делото присъда №57 от 28.09.2009 г., в частта с която на основание чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел времето, през което спрямо осъдения Е.Р.А. е била взета мярка за неотклонение домашен арест, с оглед изменението на редакцията на разпоредбата с ДВ бр.27/10.04.2009 г. В искането са конкретизирани следните въпроси:

1. Следва ли времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „домашен арест”  да се приспада, като 1 ден домашен арест се зачита за 1 ден лишаване от свобода или 2 дни домашен арест да се зачита за 1 ден лишаване от свобода.

2. Следва ли времето от влизане в сила на присъдата в сила до задържане на осъдения за изпълнение на наказанието да се приспадне от наказанието лишаване от свобода, като се зачете домашен арест.

Представителя на Районна прокуратура поддържа становище, че приспадането на времето по мярката за неотклонение следва да се приспадне, съгласно изискванията на новата редакция на чл.59, ал.1 от НК, като                                                                                                                                                                                                  2 дни домашен арест се зачита за 1 ден лишаване от свобода. 

Защитникът на подсъдимия взема становище, че чл.59, ал.1 от НК, представлява материалноправна разпоредба и в този смисъл с оглед изискването на чл.2, ал.2 от НК следва спрямо осъдения до влизане в сила на присъдата да се прилага законът най-благоприятен за дееца, т.е. редакцията на чл.59 от НК преди изменението й.

Съдът като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, прие следното:

С определение, влязло в сила на 05.06.2007 г. по ВЧНД №490/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, мярката за неотклонение, взета спрямо Е.Р.А. е изменена от „Задържане под стража” в „домашен арест”.

По делото е постановена присъда №57 от 28.01.2009 г., с която Е.Р.А. е признат за ВИНОВЕН и ОСЪДЕН за осем отделни престъпления, за които са му наложени наказания лишаване от свобода и глоба. Между всички наказания е определено едно общо такова лишаване от свобода, което постановено да се изтърпи ефективно.  

Със същата присъда на основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от наказанието лишаване от свобода времето, през което спрямо Е.А. са били взети мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.

Марката за неотклонение „домашен арест” е потвърдена на основание чл.309, ал.1 от НПК.

С Решение от 24.06.2009 г. по ВНОХД №399/2009 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е присъдата на Районния съд е изменена, в частта с която е определено едно общо наказание на Е.Р.А., като същото е намалено на две години и осем месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Същата е влязла в сила на 24.06.2009 г.  При постановяване на присъдата, съдът не се произнесъл относно мярката за неотклонение.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна възприе следното:

Мярката за неотклонение „домашен арест” е взета спрямо осъдения Е.А. на 05.06.2007 г., т.е. при действието на чл.59, ал.1 от НК в редакцията на ДВ. Бр.103/2004 г., при която времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като един ден домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Разпоредбата на чл.59, ал.1 е кодифицирана в Глава V на НК „Определяне на наказанието”, което определя нейния характер, като материално правна норма. Като такава същата действа от влизането си в сила занапред, което е . Обратното действие на нормата е допустима единствено, ако в новата си редакция нормата е по-благоприятна или ако е изрично предвидено в нормативния акт, които предпоставки не са налице в конкретния случай.

Новата редакция на чл.59, ал.1, според който два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода е влязла в сила три дни след обнародването й в ДВ. бр.27 от 10.04.2009 г. Но материалноправния характер на нормата изисква приложението на императивната разпоредба на чл.2, ал.2 от НК, която предвижда, че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца, какъвто е настоящия случай. Присъдата е влязла в сила на 24.06.2009 г., т.е. след обнародването на в държавен вестник на новата редакция на нормата на чл.59, ал.1 от НК. В този смисъл към този момент, приспадането на времето на действие на мярката за неотклонение, наложена на Е.А., следва да се извърши съобразно чл.59, ал.1 от НК в редакцията действала по време на вземането на мярката, която се явява по-благоприятна за осъдения, а именно, като един ден домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.

По отношение на втория поставен въпрос, съдът счита, че следва в същото съотношение да се зачете времето от влизане в сила до задържането на осъдения за изпълнение на наказанието. То е така по следните съображения:

При постановяване на Решението си, с което е потвърдена присъдата на Районен съд във въпросната част, Окръжният съд не се произнесъл и не е отменил на мярката за неотклонение „домашен арест” на Е.А.. В този смисъл същата е продължила да действа до задържането на осъдения за изпълнение на наказанието. Още повече, че една от целите на мярката за неотклонение предвидени в чл.57 от НПК е да се попречи на осъдения да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

Р     Е     Ш     И:

ПРИСЪДА №57 от 28.01.2009 г., постановена по НОХД №2993/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, в частта за приложението на чл.59, ал.1 от НК да се тълкува в следния смисъл:

ВРЕМЕТО, през което отношение на Е.Р.А. е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като един ден домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.

ВРЕМЕТО от влизане в сила на присъдата до задържането на Е.Р.А. за изпълнение на наказанието се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като един ден домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                           2.