№ 309
гр. Велико Търново, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110200023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба на Г. СТ. Д., чрез пълномощника му адв. С. от САК
против Наказателно постановление № 35-0001254/18.11.2021 г. на Директор РД "АА" гр.
Плевен, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ и на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева. С жалбата се навеждат доводи за неаконосъобразност на атакуваното
НП, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, необоснованост.
Алтернативно се претендира за прилагане на чл. 28 ЗАНН – в посока, че жалбоподателят е
преминал успешно периодично обучение в перода от 09.01.2017 г. до 15.01.2017 г., за което
е получил и надлежно удостоверение, макар че към датата на деянието все още не е имал
издадена валидна карта за квалификация.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява, но е депозирал писмено становище по същество на делото.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява и не заема становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.11.2021 г. около 14:30 часа св. Ал. М. изпълнявал служебните си задължения на ГП І-
4, София-Варна, км. 123+500 /отбивка срещу бензиностанция „Газпром“/, преди входа за гр.
1
В. Търново, съвместно със св. Й. Й. - също служител в РД „АА“ гр. Плевен. Същите спрели
за проверка съчленено ППС влекач Даф /кат.N3/ с рег. № СВ 2114 НС и полуремарке
/кат.O4/ с рег. № С 1923 ЕК, управлявано от жалбоподателя Д., който извършвал обществен
превоз на опасен товар – течен въглероден диоксид, удостоверен с товарителница №
2156/11.11.2021 г., по маршрут – гр. Ихтиман-гр. В. Търново. В хода на проверката изискали
от водача да представи – свидетелство за управление на МПС от категория „С+Е“, което
притежавал и представил и карта за квалификация на водача - № Р061967, валидна обаче до
26.02.2017 г. Тъй като към момента на проверката същата била с изтекъл срок, извършили
проверка/справка в информационната система на ИА „АА“-София и установили
действително, че не притежава валидна картата за квалификация на водач на МПС. Факт,
който не се спори от страните по делото.
Установено по делото е, че за времето от 09.01.2017 г. до 15.01.2017 г., водачът е преминал
периодично обучение, за което му било издадено Удостоверение № 92-010500/15.01.2017 г.
/л.4 от делото/, но не е представил същото, по предвидения за това ред, за да се издаде
валидна карта за квалификация.
Предвид констатираното, контролните органи в лицето на актосъставителя и свидетеля по
акта приели, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение, за
което на място му съставили АУАН с бл. № 294980/11.11.2021 г., отразявайки констатациите
си и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
Актът бил предявен на жалбоподателя. Последният се запознал с него и в графа
„възражения“ собственоръчно отразил "нямам". В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмени
възражения не били депозирани.
Административнонаказващият орган, въз основа на така съставения АУАН, приел
констатациите в същия за доказани и издал атакуваното наказателно постановление, като за
констатираното нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ и на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАв.П наложил на жалбоподателя административно наказание
"Глоба" в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се извлече от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Показанията на актосъставителя са последователни, логични и подкрепят
изцяло отразените фактически констатации в АУАН, както и установената фактическа
обстановка, поради което съдъ ги крледитира изцяло. Освен това фактическата обстановка
се подкрепя и от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
поради което и настоящата инстанция ги кредитира изцяло. Не се събра доказателствен
материал, който да е в противоречие с описаните факти. Като цяло жалбоподателят също не
оспорва, че на процесната дата и място е осъществявал обществен превоз на товари, както и
че към същия момент /11.11.2021 г./ не е имал валидна карта за квалификация.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на оспореното наказателно постановление,
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и с оглед установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 59 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът приема, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съответно АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, видно от приложената по делото Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на МТИТС /лист 12 и 13 от делото/. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво нарушение е извършило и
срещу какво следва да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно. В двата акта /АУАН и НП/
нарушението и неговите съставомерни признаци са описани подробно, изчерпателно и
разбираемо. В този смисъл жалбоподателят не е бил възпрепятстван да упражни правото си
на защита.
Вмененото и описано нарушение е формално, на просто извършване. С НП жалбоподателят
Д. е санкциониран, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАв.П. Последната предвижда, че "Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с „Глоба“ - 2000 лева - при първо нарушение...". Също така,
картата за квалификация на водач на МПС, като изискуем документ при извършване на
обществени превози или превози за собствена сметка на пътници и товари, е предвидена в
Наредба № 41/04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация и Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България. Следователно картата за
квалификаця на водача /ККВ/ е в кръга "други документи", без които, посочените видове
превози, не следва да бъдат извършвани, а в противен случай - водачите подлежат на
административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП. При безспорно
установената по-горе фактическа обстановка – описание на условията, на времето, мястото
и фактическите обстоятелства, жалбоподателят Д. не е разполагал с валидна карта за
квалификация на водач /ККВ/ и нарушението се явява доказано по несъмнен начин, поради
което правилно административнонаказващият орган е наложил предвидената санкция -
„Глоба“ в размер на 2 000 лева.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя по същество на делото.
Действително, от страна на административнонаказващия орган не е било изследвано
обстоятелството дали водачът Д., освен че не притежава валидна карта за квалификация, е
3
посещавал курсове за обучение, за които да е положил успешно изпит. Такова задължение
обаче не може да бъде вменявано на административнонаказващия орган. За яснота следва да
се посочи, че нито Наредба № 41/04.08.2008 г., нито Наредба № 33/03.11.1999 г. или ЗАв.П
предвиждат удостоверението за професионална компетентност /УПК/ да бъде приравнено на
картата за квалификация на водача /ККВ/, в каквато посока се развиват доводи в
депозираната жалба. Нещо повече, съобразно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. "За
издаване на карта за квалификация на водача, кандидатите подават заявление, което се
попълва служебно и се подписва от тях. За издаване на карта за квалификация на водача се
заплаща съответната държавна такса. Към заявлението се представят: 1. удостоверение за
професионална компетентност; 2. валидно свидетелство за управление на МПС, когато
документът не е издаден от Република България; за свидетелствата за управление на МПС,
издадени от Република България, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
извършва служебна проверка в регистъра на българските документи за самоличност, воден в
МВР; 3. документ за платена такса по чл. 30, ал. 1; 4. снимка – за водачи – граждани на
държава, която не е член на Европейския съюз; като снимката следва да отговаря на
следните изисквания...". В този смисъл повече от ясно е, че удостоверението за
професионална компетентност /УПК/ е само един от необходимите документи за издаване на
картата за кавлификация на водача /ККВ/ и като документ, се ползва със самостоятелно
правно значение. В този смисъл тезата на жалбоподателя се явява опровергана, че
удоставерението за професионална компетентност /УПК/, представено по делото, е
"първичен" документ, докато карата за квалификация на водача /ККВ/ е "удостоверение на
удостоверението". В случая липсват основания да се приеме, че е налице противоречие
между национални правни разпоредби и съюзни такива, то щото да се отдаде примат на
вторите, пред първите. Дори напротив, именно посредством Наредба № 41/04.08.2008 г.,
изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли
2003 г., относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.), се явяват транспонирани в българското национално
законодателство, като именно въз основа на нейните разпоредби във вътрешното
законодателство са въведени понятията удостоверение за професионална компетентност и
карта за квалификация /УПК и ККВ/, и то без да се поставя знак за равенство между същите,
но и без да се отдава предимство на удостоверението за професианална компетентност
/УПК/ пред картата за квалификация на водач /ККВ/, по начина интерпретиран в
депозираната жалба от жалбоподателя. В този смисъл настоящата инстанция приема, че е
ирелевантно в случая, дали Д. е притежавал надлежно удостоверение за професионална
компетентност /УПК/ към 11.11.2021 г., тъй като единствено относимо и с правно значение
е, притежавал ли е валидна карта за квалификация на водач към този момент.
На следващо място - не може да се сподели и възражението, че отразената в обжалваното
НП санкционна норма е неотносимата. Твърди се, че представената ККВ е невалидна /с
изтекъл срок на валидност/, но било представено удостоверение за професионална
4
компетентност /УПК/, което е меродавния документ и приложимата норма е тази по чл. 105
от ЗАв.П. Невалидната карта за квалификация на водача се приравнява на липса на валидна
ККВ и това категорично и без съмнение предполага приложението на чл. 93, ал. 1 ЗАв.П,
както правилно е приел административнонаказващият орган. Без съмнение волята на
законодателя е картата за квалификация да е обвързана със срок на валидност. Дори нещо
повече, съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 41/04.08.2008 г. "Водачите преминават курс за
периодично обучение преди изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на
водача", а според чл. 18, ал. 3 от същата Наредба - "Водачи, които притежават карта за
квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите по чл. 4 от
Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията, подлежат на
периодично обучение, преди отново да започнат да упражняват професията". Ето за защо,
законодателят не отдава каквото и да било правно значение, относно обстоятелстовото -
дали в един минал момент конкретен водач е притежавал УПК и ККВ, чийто срок е изтекъл,
а е отдал правно значение на възможността да бъде практикувана професията, което е
обвързано пряко от преминаване на периодично обучение и едва след успешното му
приключване, съобразно чл. 19, ал. 1 от Наредбата на водача може да бъде издадено ново
удостоверение за професионална компетентност /УПК/, респективно същият може да поиска
и издаването на нова карта за квалификация на водач /ККВ/. В настоящото производстово
липсват каквито и да било доказателства в посока, че Д. след успешно преминаване на
периодично обучение за придобиване на удостоверение за професионална компетентност, да
е поискал издаването на валидна карта за квалификация на водач. Категорична е волята на
законодателя да приравни случаите на ККВ с изтекъл срок на валидност, с тези на липса на
ККВ въобще. В този смисъл аргументацията на жалбоподателя е несътоятелна. Съобразно
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. "Водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство
от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача". В този смисъл, разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. се явява нарушена, а съответната приложима
санкционна разпоредба е тази на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАв.П. Предвид изложеното, атакуваното
НП се явява законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.
Според съда нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Нарушението е формално и възниква с факта на осъществяване на обществения
превоз при отсъствие на посочената карта за квалификация на водача. В конкретния случай
се касае за нарушение на въведено изискване към водачите и до Общностно такова, което
цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на
водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на
Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието,
което е и основание то да се обяви от закона за наказуемо. По делото не са ангажирани
доказателства обосноваващи случаят да бъде определен като маловажен. Без значение е
5
обстоятелството, че водачът е представил УПК, но същият не е привел поведението си в
съответствие с правните норми и при липса на доказателства за причините за отсъствието на
дължимото поведение в този срок е нарушил отразените в НП разпоредби.
В случая, съдът дължи произнасяне по въпроса за възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган, но същият не е направил
искане за присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.
Водим от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0001254/18.11.2021 г. на
Директор РД "АА" гр. Плевен, с което на Г. СТ. Д. за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
В. Търново, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6