№ 342
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502522 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 28572/02.12.2022г. по регистъра на ВОС, депозирана от М. С. Б., чрез адв. А. С.,
срещу Решение № 3072/13.10.2022г., постановено по гр. д. № 9774/2021г. по описа на ВРС,
XXI с-в, в следните части:
в частта, с която е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба от
02.10.2019г., оформен в нотариален акт № 145, том 3, рег. № 6539, дело № 449/2019г .
по описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, в частта му, с която Д. Б. С. и А.
И. С., двамата действащи чрез пълномощникът си М. С. Б., продават на М. С. Б. 68 кв.
м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1050 по КККР на гр. Варна,
целия с площ от 252 кв. м., с административен адрес по кадастрална скица: гр. Варна,
район Одесос, ул. Баба Тонка №13, с предходен номер по план: 11, 13, квартал 339,
парцел VІІ, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при общи граници по скица имоти с
идентификатори: 10135.1501.1051, 10135.1501.1275, 10135.1501.1047, 10135.1501.1070,
ведно със съответните идеални части от всички подобрения и приращения в описания
имот, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД;
в частта, с която е прието за установено по отношение на М. С. Б., че ищците Д. Б.
С. и А. И. С. са собственици на Второстепенна сграда със самостоятелен характер с
идентификатор 10135.1501.1050.5 намираща се в гр. Варна, ул. Поп Харитон № 12, на
един етаж, със застроена площ от 25 кв. м., предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник, коридор, баня-тоалет, при
граници на сградата: от три страни имот с идентификатор 10135.1501.1050 и имот с
идентификатор 10135.1501.1047 от запад, ведно с припадащите й се идеални части от
общите части на сградата и дворното място, върху което е изградена същата, която
собственост е придобита на основание изтекла придобивна давност за периода 1983г. –
1
2019г. и М. С. Б. е осъден, да предаде на Д. Б. С., и А. И. С. владението върху
процесния имот,
в частта, с която М. С. Б., е осъден да заплати на Д. Б. С. и А. И. С., сумата от 5 700лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба
в съда – 02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от 01.11.2019г. –
01.07.2021г., под формата на заплатен от Д. Б. С. и А. И. С. наем след отстраняването
им от собственият им имот, на осн. чл. 45 ЗЗД;
в частта, с която М. С. Б. е осъден да заплати на Д. Б. С., сумата от 2000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания
след отстраняване от собственият му имот;
в частта, с която М. С. Б., е осъден да заплати на А. И. С. сумата от 2000лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания
след отстраняване от собственият й имот.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че изводите на съда за нееквивалентност на престациите са неправилни. Видно от
събраните по делото доказателства се установява, че ищците не страдат от приписаните в
исковата молба заболявания, които да доведат до извода, че същите не разбирали значението
на извършените от тях действия. Същите са изявили воля за осъществяване на сделката на
цена не по-ниска от данъчната оценка на имота, като при желание са могли да посочат други
параметри. По отношение на ревандикационния иск счита, че съдът е постановил решението
си само на база свидетелските показания на дъщерите на ищците, като допуснатите
свидетели за оборване на техните твърдения неправилно са заличени в първото о. с. з., без да
му е предоставена възможност да представи доказателства за обективната невъзможност на
свидетелите да се явят в съдебно заседание. По отношение на исковете за присъждане на
имуществени и неимуществени вреди излага, че ищците са можели да ползват
прехвърлените чрез дарение свои имоти, след като са запазили правото на ползване върху
същите, а не да ползват такъв под наем, както и че не се установява от доказателствата по
делото, че са изпитвали болки и страдания. Моли за отмяна на решението в обжалваните му
части и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите
страни Д. и А. С.и, чрез адв. И. В. в който изразяват становище за нейната неоснователност.
Молят жалбата да бъде оставена без уважение.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
ВРС е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове, предявени от Д. Б. С.
и А. И. С. срещу М. С. Б. за признаване за установено, че договор за покупко – продажба от
02.10.2019г., оформен в нотариална акт № 145, том 3, рег. №6539, дело №449/2019г. по
описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, с който ответникът като продавач и
пълномощник на ищците от една страна продава на себе си от друга страна като купувач
собствения на ищците имот представляващ 16 кв.м. ид.части от жилищна сграда в гр.Варна,
ул. Поп Харитон № 12, същата със ЗП от 58 кв.м., ведно с 68 кв.м. идеални части от
Поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1050, в който е построена сградата, поради
накърняване на добрите нрави предвид липса на еквивалентност на престациите, на осн. чл.
26, ал.1, пр.3-то ЗЗД. Намира, че при осъществяване на процесната сделка продажната цена,
2
при която ответникът се е разпоредил с имотите на ищците е пъти по-ниска от стойността на
недвижимите имоти предмет на сделката към момента на реализиране на сделката. Към
момента на сделката счита, че стойността на съответната част от 16 кв.м. от жилищната
сграда,припадащата се част от дворното място и подобренията в имота възлиза на 100851,58
лева. Твърди се, че при евентуално бъдещо застрояване в дворното място с нов строеж, на
място на съществуващата жилищна сграда те биха получили обезщетение в размер на
181982,19 лева, която сума многократно превишава стойността, при която е реализирана
сделката – 12000 лева.
Предявяват ревандикационен иск с правно осн. чл. 108 ЗС за осъждане на ответника
да предаде владението на: второстепенна сграда със самостоятелен характер с
идентификатор 10135.1501.1050.5 в гр. Варна, ********** на един етаж със ЗП от 25 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник,
коридор, баня – тоалет, при граници: имот 10135.1501.1050 от три страни и имот
10135.1501.1047 от запад, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и дворното място върху което е изградена тя. По отношение на второстепенната
сграда се твърди, че същата е придобита от ищците на оригинерно правно основание, а
именно давностно владение, което е осъществявано за периода 1983г. – 2019г. Твърди, че
владението е отнето от ответника през 2019г. Счита, че фактическия състав на оригинерно
придобивно основание е осъществен към 1993г. Посочва, че праводателят на ответника
приживе е знаел за установеното владение от ищците и в продължение на 17 години не се е
противопоставял на него. Праводателят на ответника по силата на дарение от 1977г. от
единия от ищците формално се е легитимирал за собственик на ½ ид.части от
второстепенната самостоятелна постройка. Владението върху второстепенната
самостоятелна постройка, което е установено от ищците на неговата ½ ид.части е
установено и осъществявано през време на брака, при което частта от ½ ид. част на
наследодателя на ответника е придобита в режим на СИО от двамата ищци. В условията на
евентуалност в случай, че бъде установено, че ищците не са собственици на цялата
второстепенна сграда с идентификатор 10135.1501.1050.5, желае осъждане на ответника да
предаде владението досежно ½ идеална част от второстепенна сграда със самостоятелен
характер с идентификатор 10135.1501.1050.5 ведно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и дворното място върху което е изградена тя, като се позовават на
деривативно придобивно основание – обявеният за окончателен договор за покупко –
продажба с решение от 1976г., последван от разпоредителна сделка от 1977г., с която
бащата на ответника придобива права.
Предявени са и искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинни
на ищците имуществени вреди в размер на 5700 лева, за периода 01.11.2019г.- до депозиране
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, на осн. чл. 45 ЗЗД. Твърди, че след
отстраняването им от имота същите са наели жилище в гр. Варна, ж.к.Владислав Варненчик,
за което заплащат наемна цена в размер на 300 лева на месец, като за процесния период от
19 месеца заплатената сума възлиза на 5700 лева. Считат, че вредата която с
неоснователните си действия по остаряване от имота им е нанесъл ищеца се равнява на
месечната наемна цена на ползваното от тях жилище под наем. Изрично сочат, че не
претендират обезщетение за лишаване от правото им да ползват собствения си имот, а
обезщетение за вредите, които са претърпели вследствие на агресивното поведение на
ответника да ги изгони от имота. Предявяват осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от по 8000 лева за всеки
един от ищците, ведно със законната лихва, на осн. чл. 45 ЗЗД. Считат, че с действията,
осъществявани за периода 01.06.2018г.- до края на месец октомври 2019г. си по
отстраняване от имота ответникът е допринесъл за психически и емоционален стрес,
дискомфорт, безсъние.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който предявените искове се
3
оспорват. Излагат се възражения, като се посочва, че ответникът не е осъществявал действия
по заплаха на ищците с цел склоняване да осъществяват разпореждане със своя собственост.
Излагат се възражения, като се посочва, че при ищците не се наблюдава разстройство на
здравето, което да доведе до невъзможност за възприемане на факти. Счита, че за
разпоредителната сделка освен заплащане на сумата от 6000 лева по банков път е заплатил
на ищците допълнително и сумата от по 25250 лева, на всеки един от тях, при което
твърдението за липса на еквивалентност на престацията намира за неоснователно. Счита, че
ищците разбират действията си, които са свързани с разпореждане със своята собственост,
като излага, че на 30.05.2019г. същите са се разпоредили с друг имот тяхна собственост
представляващ апартамент в гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик, съответно на 12.03.2020г.
са дарили на своята дъщеря други свои имоти при запазено право на ползване. По
отношение на предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5700 лева, оспорва същия като излага
възражения и посочва, че договора за наем от 24.10.2019г. не е подписан от В.Г.Анг..
Оспорва се, че фактически ищците са живеели на адреса на посочения нает имот. Оспорва
предявените искове за присъждане обезщетение за причинени имуществени вреди. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е договор от 18.12.1972г., по силата на който продавача Ел. В. Гр. се
задължава да продаде на Д. Б. С. собствения си недвижим имот намиращ се в гр. Варна, ул.
„Поп Харитон“ №12. С решение на Варненски районен съд от 05.03.1976г., постановено по
гр. дело № 181/1976г., е обявен за окончателен предварителен договор сключен на
18.12.1972г., с който Ел. В. Гр. продава на Д. Б. С., собствения си недвижим имот в гр.
Варна, ул. Поп Харитон № 12, състоящ се от жилищна сграда и дворно място от 135 кв.м.
Въз основа на дарение от 15.06.1977г., оформено в нотариален акт № 29, том V, дело
№1541/1977г. на нотариус при ВРС, Д. Б. С. дарява на брат си Ст. Б. С. ½ ид.части от имот в
гр. Варна, ********** представляващ жилище, състоящо се от външно стълбище, антре,
коридор, две стаи, кухня, три изби и избен коридор, тоалет, постройка на двора, състояща се
от стая и антре, заедно с 67/135 кв.м. ид.части от дворно място, цялото с площ от 135 кв.м.,
представляващо имот с пл.№11, кв.339 по плана на 9-ти подрайон на гр. Варна.
Представено е удостоверение за наследници на Ст. Б. С., б.ж. на гр. Варна, от което се
установява, че същият е починал на 25.08.2012г., като наследници на същия са неговата
преживяла съпруга СтА. М. С. и низходящите му Б. С. Б., Н. С. Б.а, П. С. Б.а, Ст. С. Б. и
ответника М. С. Б..
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
ищците Д. и А. Б.и са сключили граждански брак на 03.11.1974г. в гр. Варна, за което
обстоятелство е съставен акт за граждански брак №741-А от ГНС –Варна.
Представен по делото е договор от 28.06.2017г. за разпределение правото на ползване на
недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор 10135.1501.1050 с
административен адрес гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ №12 с площ от 135 кв.м. между
ползвателите: СтА. М. С., Б. С. Б., Н. С. Б.а, П. С. Б.а, М. С. Б., Ст. С. Б., същите като
наследници на Ст. Б. С. б.ж. на гр. Варна от една страна, а от друга ищците Д. и А. С.и, по
силата на който съсобствениците са уговорили, че дял първи представляващ част от масивна
едноетажна сграда със сутерен и вход от към улицата със ЗП от 31,8 кв.м., едноетажна
масивна сграда състояща се от стая и баня с тоалет и ЗП от 25,29 кв.м, както и право на
преминаване през имота се възлага на ищците Д. и А. С.и. Дял втори включващ част от
4
масивна едноетажна сграда със сутерен и вход – вътрешен със ЗП от 26,2 кв.м., сутерен
състоящ се от две помещения – спалня и килер и склад със светла площ от 28,31, както и
незастроената част от /дворното място с площ от 135 кв.м./ - 51,71 кв.м., се възлага на
наследниците на Ст. Б. С., сред които и ответника М. Б.. Представена по делото е
декларация от 08.03.2018г. с нотариална заверка на подписите, рег. №2027 по описа на
нотариус О.Ст., с която деклараторите – съдени по имот на ищците, декларират, че са
съгласни и нямат възражение с извършеното от Д. и А. С.и изграждане на жилище с площ от
25,29 кв.м., представляващо едноетажна масивна сграда с площ от 25,29 кв.м., състоящо се
от стая с кухненски бокс, дрешник, коридор, баня с тоалет, което построено в имот
№10135.1501.1050 няма необходимото отСт.ие спрямо имот №10135.1501.1047. Представена
по делото е декларация с нотариална заверка на подписите от 08.03.2018г., рег. №2010 по
описа на нотариус О.Ст., с която ищците декларират, че преди 31.03.2001г. в имота намиращ
се на ул. „Поп Харитон“ №12 са изградили едноетажна масивна сграда състояща се от
кухненски бокс, дрешник, коридор и баня с тоалет. Представено по делото е удостоверение
№12/10.05.2018г. за търпимост издадено от Община Варна, на осн.§127, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, по отношение на обект представляващ едноетажна жилищна сграда в ПИ с
идентификатор 10135.1501.1050. Посочва се, сградата е разположена в западната част на
имота при граница с имот 10135.1501.1047, жилищната сграда е с площ от 25,29 кв.м., като
същата е търпим строеж. Представена по делото е скица на сграда 10135.1501.1050.5 от
КККР, от която се установява, че обекта има предназначение на жилищна сграда –
еднофамилна, същата с площ от 25 кв.м.
С договор за покупко – продажба от 02.10.2019г., оформен в нотариален акт №145, том ІІІ,
рег. № 6539, дело №449/2019г. по описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС,
ответникът М. Б. в качеството му на пълномощник на ищците Д. и А. С., продава на себе си
в качеството си на съсобственик 16 кв.м. ид.части от жилищна сграда с идентификатор
10135.1501.1050.1 с площ от 58 кв.м., заедно с 68 кв.м. ид.части от поземлен имот, в който е
построена сградата, същия с обща площ от 252 кв.м. представляващ имот с идентификатор
10135.1501.1050, предходен план имот №11,13, кв.339, парцел VІІ, за сумата от общо 12000
лева, от които 8000 лева е уговорената стойност на идеалните части от жилищната сграда и
4000 лева е стойността на поземления имот. Уговорено е, че продавача се задължава да
заплати уговорената продажна цена по банков път по сметка в „ БА. ДСК“ АД в деня на
подписване на договора. Декларирано е, че посочената цена е действително продажната
такава, като е уговорено, че продавачите се задължават да освободят продаваемия имот и
предадат владението на купувача в деня на получаване на цялата продажна цена.
В нотариалният акт се посочва, че при изповядване на цитираната сделка, ответникът се
легитимира в качеството си на пълномощник на ищците с пълномощно 17.09.2019г. с
нотариална заверка на подписите и съдържанието на същото, рег. № 12911,12912, том ІІ,
дело №94. Представени по делото са платежни нареждания от 02.10.2019г., от които се
установява, че на така посочената дата ответникът М. Б. е заплатил на ищеца Д. С. сумата от
6 000 лева по негова сметка, съответно на същата дата на ищеца А. С. са заплатени също 6
000 лева. Представено по делото е извлечение от банкова сметка на ищеца Д. С., от която се
установява, че на 02.10.2019г. по сметка на страната се постъпили 6 000 лева на основание
плащане за покупка на жилище, съответно, че на същия ден – 02.10.2019г. е изтеглена
сумата от 2 000 лева, на 03.10.2019г. е изтеглена сумата от 2 000 лева и на 04.10.2019г. е
изтеглена сумата от 2 000 лева.
Представено по делото е извлечение от банкова сметка на ищеца А. С., от която се
установява, че на 02.10.2019г. по сметка на страната се постъпили 6 000 лева на основание
плащане за покупка на жилище, съответно, че на същия ден – 02.10.2019г. е изтеглена
сумата от 2 000 лева, на 03.10.2019г. е изтеглена сумата от 2 000 лева и на 04.10.2019г. е
изтеглена сумата от 2 000 лева.
5
От представения по делото договор за наем от 29.10.2019г. на недвижим имот сключен
между наемодателя В.Г.Анг. и ищеца Д. С., се установява, че е възникнало наемно
правоотношение по отношение на имот, намиращ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ № 82, ап.21, ет.6, при уговорена наемна цена в размер на 300 лева месечно, за
период от 24 месеца. Представени по делото са разписки за заплащане на месечен наем в
размер на 300 лева за имот гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ №82, ап.21 Представено
по делото е пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.03.2003г., рег. № 1104 по
описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, с което В.Г.Анг. упълномощава синът си
Б.В.Анг. да я представлява при сключване на договори за отдаване под наем на
недвижимото й имущество и получаване на наемната цена. Приета е справка по партида от
служба по вписванията гр. Варна, от която се установява, че по силата на дарение от
16.07.2014г. В.Г.Анг. е прехвърлила собствеността на имот представляващ апартамент №21
намиращ се в гр. Варна, бел. Владислав Варненчик №82, ет.6 на Б.В.Анг., като дарителя си е
запазила правото на ползване досежно дарения апартамент. Прието по делото е заключение
по съдебно – почеркова експертиза на вещото лице Ц.Ц.. Експерта посочва, че подписът
положен в договор за наем от 29.10.2019г. е изпълнен от Б.В.Анг..
Представен по делото е предварителен договор за проектиране на жилищна сграда,
прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване на право на строеж, извършване
на строеж и въвеждане в експлоатация, сключен на 30.01.2009г. между ответника и
търговското дружество „Кромат“ ЕООД, по който договор ответникът се легитимира за
собственик на ½ ид. части от имот в гр. Варна, ул. Поп Харитон №12, целия с площ от 135
кв.м., съставляваща ПИ 11, включен в парцел №VІІ-11,13, попадащ в кв.339, по плана на 9-
ги подрайон на гр. Варна. Предметът на договора включва реализиране на строеж в
посоченото в договора дворно място.
Прието по делото е заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице О., в
което се посочва, че в имот 10135.1501.1050 са изградени сгради: 10135.1501.1050.1 със ЗП
от 58 кв.м. по скица (01 на схема на л.173), а на място с площ от 69 кв.м., която сграда е с
два самостоятелни входа, един от към улицата и втори от към вътрешната част на дворното
място. Експертът описва помещенията в сградата, до които се осъществява достъп от всеки
един от входовете;сграда 10135.1501.1050.2 – седем етажна сграда със сутерен (02 на схема
на л.173) с административен адрес ул. Баба Тонка №13;10135.1501.1050.5 с площ от 25 кв.м.
(05 на схема на л.173). Прието по делото е заключение по съдебно – оценителна експертиза
на вещото лице Т.Онц., на който е поставена задача да определи средно – пазарната
стойност на съответните идеални части от недвижимите имоти, които са предмет на
разпоредителни сделки обективирани в нотариален акт № 176/2019г. и №145/2019г. В
заключението си експерта посочва, че средната пазарна цена на 13 кв.м. ид. части от сграда с
идентификатор 10135.1501.1050.1, които са предмет на разпоредителната сделка оформена в
нотариален акт №176/09.04.2019г., към момента на същата възлиза на 7900 лева. По
отношение на стойността на 16 кв.м. ид.части от жилище с идентификатор
10135.1501.1050.1, както и 68 кв.м. ид.части от поземления имот, които имоти са обект на
разпоредителна сделка оформена в нотариален акт № 145/02.10.2019г., вещото лице посочва,
че стойността към момента на продажбата възлиза на общо 80200 лева, от които 9800 лев за
16 кв.м. ид.части от сградата и 70400 лева за 68 кв.м. ид. части от земята. Прието по делото е
заключение на допълнителна съдебно – оценителна експертиза на вещото лице О., на което
е възможен задача да даде заключение за стойността на сграда 10135.1501.1050.1 съобразно
действителната й ЗП от 69 кв.м., както и да даде заключение при прилагане на метода на
инвестниционната стойност, като съобрази показателите за застрояване съобразно ПУП –
ПРЗ за имота. В отговор на задачата експерта посочва, че стойността на сграда с
идентификатор 10135.1501.1050.1 към 2019г. възлиза на 52600 лева.Стойността на имот
10135.1501.1050, в който не е изпълнено ново застрояване с площ от 136 кв.м. Към 2019г.
възлиза на 273000 лева, в това число за 68 кв.м. от имота стойността възлиза на 136500 лева.
6
В съдебна зала при защита на заключението си експерта посочва, че в площта от 136 кв.м.
може да се осъществи ново строителство, като тази площ от имота представлява стария
УПИ, от преди да бъдат обединени два съседни имота. В останалата част от имот, целия с
площ от 252 кв.м. вече има застрояване със седем етажна жилищна сграда. Допустимо е
застрояване в незастроената с ново строителство част, което е възможно да се извърши на
калкан. При използване на инвестиционния метод се установява и пазарната оценка в размер
на 237000 лева. върху 136 кв.м. стъпка на застрояване, експерта допуска застрояване на нова
сграда с обща РЗП от 761 кв.м. Експертът пояснява, че след приспадане на всички разходи
по постояване на нова сграда с посочените параметри, то чистата печалба би била в размер
на 273000 лева.
Приета по делото е комплексна съдебно –психиатрична и психологична експертиза на
вещите лица Св.В. и Ал.Ц.. В заключение се подържа от вещите лица, че у ищците е
формирано съСт.ие на стрес в резултат от загуба на дома, което съСт.ие е подсилено от
изпитаното от тях разочарование от човека, на когото са имали доверие. При ищеца С. се
наблюдава нарушение на съня, нарушена концентрация и пр., които са настъпили след
посочените събития. При ищцата е налице повишено нервно напрежение, влошен сън,
чувство за вина. Към момента на изготвяне на заключението експертите посочват, че при
ищците не се наблюдава психично разстройство.
Свидетелката Н.Д.Ал., дъщеря на ищците, сочи, че родителите й са живели в процесния
имот на ул. Поп Харитон в гр. Варна до месец октомври 2019г. Твърди, че имотът
представлява дворно място с къща, на която единият вход е от към улицата, а другия тот към
дъното на имота. В дворното място е построена още една сграда, която ищците ползвали
още от 80 –те години, от който момента тя била освободена от наематели. Посочва, че
правата на родителите й по отношение на тази сграда не са оспорвани от никой, като за
сградата всички разходи по нейната поддръжка се заплащали от тях. След напускане на
имота през 2019г. ищците се настанили да живеят в жилище под наем, което се намирало на
бул. Владислав Варненчик, като заплащаната от тях наемна цена възлизала на 300 лева на
месец. Свидетелят излага, че лично е възприела изявления от ответника, с които той
релевирал пред ищците желание те да напуснат имота, доколкото същия се легитимирал за
негов собственик. Известно й е, че ищците са заплатили наем на ответника за ползване на
имота с цел да не бъде изхвърлен намиращия се в имота техен багаж. Излага, че родителите
й не са споделяли, че имат намерение да продават имота, не са споделяли, че са получили
продажна цена за него от ответника. В разговор между свидетеля ответника последния й
споделил, че няма нужда да плаща покупна цена за имота, доколкото неговият баща я е
платил преди години. СъСт.ието на ищците при напускане на имота било тежко, същите
били неадекватни, плачели, появили се и здравословни проблеми. Тежкото емоционално
съСт.ие продължавало и понастоящем. Свидетелката знае, че родителите й са се
разпоредили с друг свой имот, който имот се е намирал в кв. Владислав Варненчик.
Отношенията по тази сделка по намиране на купувач били уреждани от сестрата на
свидетеля, а самите ищците извършили разпоредителната сделка, доколкото се
легитимирали за собственици на този имот. Получените от продажба средства били
предоставени на сестрата на свидетеля. Споделя, че й е известно и за други имоти, вкл. за
къща в село Аврен, така и за притежавани от тях ниви. По отношение на тези имоти ищците
също осъществили разпореждане със собствеността си в полза на свидетеля през 2019г.,
като за къщата в село Аврен си запазили правото на ползване. Споделя, че по време на тази
сделка родителните й са присъствали лично пред нотариуса, като са давали утвърдителни
отговори при запитване от негова страна във връзка с осъщественото разпореждане от тяхна
страна. В имота на ул. Поп Харитон след 80-те години започнал да се посещава от чичото на
свидетеля, неговата жена и деца. Същите използвали частта от къщата, която има вход от
към вътрешната страна на дворното място.Свидетеля посочва, че чичо й не е използвал
постройката на двора, която по показания на свидетеля представлява лятна кухня. По
7
отношение на същата постройка изрично при предявяване на схема на ситуацията по
застрояване в процесния имот посочва, че тази постройка се идентифицира под №05, а
къщата е под №01.Излага, че е правен ремонт на покрива от нейните родители през 2015г.,
като чичо й също е правил ремонт на своята част от покрива през 2015-2016г.
Свидетелката С.Д. М. посочва, че до края на месец октомври на 2019г. родителите й са
живеели в гр. Варна на ул. Поп Харитон. На този адрес те са живеели още преди 1970г. В
дворното място към имота има изградена постройка, която се състои от стая, баня с тоалет и
коридор, в която постройка родителите на свидетеля живеели.Излага, че същите поСт.но са
живеели в тази постройка, като за малък период от време, по време на ремонт са обитавали
къщата.В моментите, при които са обитавали къщата са използвали онази част от нея, която
е с вход от към ул. Поп Харитон.В имота чичото на свидетеля се преместил през 90-те
години, като допреди това в имота живеели братовчедите на свидетеля, които използвали
частта на къщата, която има вход от към вътрешната страна на дворното място.По
отношение на постройката в двора не са и известни претенции, които е имал чичо й. От
родителите й са разбрали, че ответникът ги е изгонил от имота, като им е споделил,че вече
той е собственик на същия. Свидетеля разговарял с ответника, който споделил, че бил
уредил всичко във връзка с документите, като изрично е заявил, че не е имало нужда да
плаща цена за имота, предвид това, че неговия баща преди време е закупил къщата.
Споделя, че ответникът е започнал за изнася багаж на родителите й, като в имота останали
до края на месеца срещу наем от 300 лева, която заплатили на ответника, след което се
изнесли под наем в жилище срещу наемна цена в размер на 300 лева. Излага показания в
разпитът си пред съда, че родителите й са изпитвали страх от ответника доколкото същият
проявявал агресия, но конкретни актове на насилие не са й известни. Посочва, е съСт.ието
на нейната майка след изгонването й от имота е било тежко, не е могла да спи, плачела.
Тежко било и емоционалното съСт.ие и на нейния баща, който също не приемал мисълта, че
е загубил имота си.
Разпитан по искане на ищците е свидетеля Б.В.Анг. – без дела и родство със страните.
Свидетелят посочва, че познава ищците, като на същите е отдал под наем апартамент в гр.
Варна, бел. Владислав Варненчик №81, ет.6, ап.21, при уговорена наемна цена в размер на
300 лева на месец, считано от към края на месец октомври 2019г.Свидетелят излага, че той е
подписал договора за отдаване под наем на имота, от името на своята майка В.Г.. Наемна
цена получавал всеки месец.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Д. Ст.П. и Ив.М.Т.. Показанията на
първия свидетел съдът намира за недостоверни и некореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Така свидетелят описва постройката до ремонта, който ответникът
е направил, като такава с площ от 4-5 кв.м.- казва, че е била стопанска постройка с размери 2
м. на 2,5 м. Същевременно от останалите събрани по делото писмени доказателства, а и от
показанията на свидетелите М. и Ал. се установява, че още към 2001г. постройката е
декларирана като жилищна. Същата е била водоснабдена и електрифицирана. Наред с това
безспорно се установява и от приложените по делото доказателства, че постройката е от
около 25 кв.м., а не 5 кв.м., както твърди свидетеля. От показанията на св. Т. пък се
установява, че ищците са живеели именно в тази малка постройка. Този свидетел, както и
св. П. никога не е влизал в сградата, но знае, че са щели да правят баня, а преди това
постройката е била около 10 кв.м. Показанията и на този свидетел са компрометирани
досежно обстоятелството какво е било съСт.ието на постройката, тъй като същият
първоначално сочи, че постройката е била навес или сайвант, а после излага, че имало
дървен покрив и някаква стара зидария без колони. Цитираните показания на двамата
свидетели не кореспондират и със заключението на вещото лице О., което описва, че сграда
с ид.№10135.1501.1050.5 представлява едноетажна жилищна сграда, която се състои от
входно антре, стая и баня-тоалет със ЗП-25 кв.м.Вещото лице е установило, че стаята е с
площ от 13,59 кв.м. и светла височина 2,19 м., антрето е 1,59 кв.м.-, банята-1,75 кв.м.
8
Установило е при огледа стара фаянсова облицовка в банята, остатъци от демонтиран
теракот в стаята, гредоред и дъсчена обвивка. Като се съобрази, че постройката е посочена
като еднофамилна жилищна сграда съобразно Заповед за одобрение на КККР №Рд-18-
98/10.11.2008г., впоследствие изменена КК със Заповед №РД18/2018г., съставът приема, че
постройката е имала жилищен характер още към 2008г.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
Във въззивната жалба са наведени основания за неправилност на решението в частта, с
която е прогласена за нищожна сделката, с която са прехвърлени 68 ид.ч. от земята, поради
необоснованост на изводите на ВРС за нееквивалентност на престациите. Сочи се, че
ищците са разбирали добро свойството и значението на постъпките си и щом като са
упълномощили прехвърлянето на имота да се осъществи срещу цена, не по-ниска от
данъчната оценка, то и това е била волята им и тя е действителна.
Съгласно нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД нищожни са сделките, които накърняват
добрите нрави. Безспорно както в теорията, така и в съдебната практика се налага извода, че
„добрите нрави“ представляват онези правила и норми, които бранят правила, принципи и
права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само в интерес на една от договарящите страни.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения. Затова и един договор е сключен в противоречие в с
принципите на справедливостта и добросъвестността, когато едната страна по сделката
придобива права, престирайки несъответстващата им насрещна престация. От обективна
страна е необходимо да се установи несъответствие на заплатената цена с действителната
пазарна страна на вещта. От субективна страна е необходимо да се установи, че на страната
е известна тази несъразмерност.
В рамките на производството безспорно се установява, че по договор за покупко –
продажба от 02.10.2019г., оформен в нотариален акт №145, том 3, рег. № 6539, дело
№499/2019г. по описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, полученото от ищците
възлиза на 12000 лева. Предмет на процесния договор а 16 кв.м. идеални части от
жилищната сграда с идентификатор 10135.1501.1050.1, заедно с 68 кв.м. ид. части от
дворното място с идентификатор 10135.1501.1050. Видно от съдържането на
разпоредителната сделка ищците в качеството им на продавачи, като насрещна престация са
получили от ответника, като купувач сумата от общо 12000 лева, от която 8000 лева
стойност идеалните части от жилищната сграда и 4000 лева стойност на продаваемите ид.
части от дворното място. При прилагане на метода на пазарните аналози за изчисляване
стойността на 68 кв.м. ид.части от имота, вещото лице е посочило, че средно – пазарната
цена към момента на сделката възлиза на 70 400 лева. При използване на инвестиционния
метод, при който съобразно строителните правила и норми, като и съобразно конкретните
показатели на застрояване, които са приложими за местоположението на имота, експертът е
изчислил стойност на процесните 68 кв.м. ид.части в размер на 136 500 лева. При прилагане
принципа за равностойност на престациите по отношение полученото като продажна цена от
ищците във връзка с разпоредителната сделка в частта относно 68 кв.м. ид.части от имот на
стойност 70 400 лева, която стойност е изчислена по реда на метода на пазарните аналози, а
съобразно инвестиционния метод, стойността на процесните ид.части възлиза на 136500
лева, се установява, че в първата хипотеза при прилагане метода на пазарните аналози
нееквивалентността на престациите възлиза на над 17 пъти, а във втората хипотеза на над 34
пъти. Затова и независимо, който от двата метода бъде предпочетен за остойностяване
средно – пазарната стойност на ид. части предмет на разпоредителната сделка от
9
02.10.2019г., то и в двете хипотези е налице значително разминаване, което води до
нееквивалентност на престациите, от което се извежда и нищожността на сделката в тази й
част. Получените от ищците общо 4 000 лева не отговорят на действителната пазарна
стойност на ид.части, определена към момента на сделката, като полученото от тях е на
незначителна стойност, в пъти по[1]малка стойност от придобитите от ответника права.
Възраженията на ответника в насока, че освен продажната цена посочена в нотариалния акт
в размер от общо 12000 лева, която стойност се установява, че е заплатена по-равно на
ищците от представените по делото извлечения от техни банкови сметки, е заплатил
отделно и сумата от по 25250 лева на всеки, останаха недоказани. Възраженията, развити
във въззивната жалба, че волята на ищците, обективирана в пълномощното е сделката да е на
цена, не по-ниска от данъчната оценка, не води до извод за противоречие с правилата на
справедливостта и добросъвестността. Ищците са определили най-ниската цена, под която
имотът не може да бъде продаден, но на я посочили като желана от тях насрещна престация.
Следва да се има предвид и заключението на вещото лице, установяващо, че въпреки
запазените годности у ищците да разбират свойството и значението на постъпките си, те не
са осъзнавали напълно възможните негативни последици от своите действия при
упълномощаването на своя племенник, тъй като са изпитвали прекомерно доверие към него
и поради емоционалната близост са били по-податливи на въздействие и натиск.
Следователно и същите, предоверявайки се на пълномощника, не са има реална представа за
пазарната стойност на притежавания от тях имот, респективно за несъразмерността в пъти
по-малко на получената от тях насрещна престация. Наличието на изключително голяма
разлика в престациите по оспорената сделка определя съСт.ието на нееквивалентност
толкова значително, за да бъде прието, че сделката е нищожна, като нарушаваща добрите
нрави. Затова и предявеният иск за нищожност на сделката относно разпореждането с 68
кв.м. ид.части от имот с идентификатор 10135.1501.1050, който договор е обективиран в
нотариален акт №145, том 3, рег. № 6539, дело №499/2019г. по описа на нотариус П.П. с
район на действие ВРС, е основателен и следва да бъде уважен. Договорът следва да бъде
прогласен за нищожен в тази му част. Решението на ВРС в атакуваната част следва да бъде
потвърдено.
По жалбата срещу решението в частта, с която съдът е уважил предявения иск да
бъде прието за установено по отношение на М. С. Б., че ищците Д. Б. С. и А. И. С. са
собственици на второстепенна сграда със самостоятелен характер с идентификатор
10135.1501.1050.5, която собственост е придобита на основание изтекла придобивна давност
за периода 1983г. – 2019г. и М. С. Б. е осъден, да предаде на Д. Б. С., и А. И. С. владението
върху процесния имот, настоящият състав намира следното:
Наведените в жалбата възражения са за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в несъбиране на доказателства за опровергаване твърденията на ищците
досежно вида на постройката и упражняваната от тях фактическа власт. Твърди се, че и
експертизата установява негодност на сградата за ползване.
По наведените възражения съставът намира, че същите са неоснователни. Пред
настоящата инстанция поради сторените от ВРС процесуални нарушения бяха допуснати и
разпитани исканите от въззивника свидетели. Показанията им съдът цени частично, само
доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал в неговата съвкупност.
От една страна, свидетелите нямат преки и непосредствени впечатления за съСт.ието на
постройката след 1983-1990г. Те говорят какво е представлявала постройката през 1972-
1973г., като дори за този период показанията им са противоречиви и взаимно изключващи
се. Така единият свидетел твърди, че постройката била барака- склад около 2м. на 2,50 м.,
т.е. около 5 кв.м., а другият сочи, че постройката била навес, който дали имал 7-8-10 кв.м. не
е сигурен. Безспорно обаче и от експертизата на вещото лице, и от свидетелските показания,
събрани пред първата инстанция, както и видно от заповедта за одобрение на КК през 2008г.
10
е, че постройката е имала площ от 25 кв.м. Освен това постройката е заснета като
едноетажна жилищна сграда, издадено е удостоверение за търпимост. Безспорно от
показанията на св. М. и Ал., които имат преки и непосредствени впечатления, се установява,
че сградата е ползвана за жилище от родителите им още от детската възраст на свидетелите
/осемдесетте години/. Имало е една стая, изградена е баня-тоалетна, антре. Правата върху
тази стая никой не е оспорвал на ищците. Това се установява и от разпитаните пред
настоящата инстанция свидетели, които сочат, че ищецът е използвал тази постройка. И
макар и свидетелите П. и Т. да сочат, че имотът е използван за съхранение на амбалажа, то
следва да бъде съобразено безспорно установеното обстоятелство, че само ищците са
ползвали имота и ответникът или друго лице не са оспорвали ползването до октомври 2019г.
В останалата си част показанията на свидетелите П. и Т. се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства, установяващи площта, съСт.ието на имота и ползването
му като жилище. Възражението, че от снимките на вещото лице се установява, че имотът
понастоящем е недовършен и негоден за ползване, е неоснователно. Вещото лице е
установило съСт.ието на имота към настоящия момент, но релевантен е периодът, през
който имотът е бил ползван от ищците. Установено е от експерта, че понастоящем
ответникът е предприел ремонт на имота, като изрично е уточнено, че изпод ремонтираната
част се установяват останки от стара мазилка, теракот, гредоред. Тези факти дават
основание да бъде направен извод, че имотът е бил напълно годен за обитаване преди
настоящия ремонт. Имотът е владян само и единствено от ищците като техен още от 80-те
години до 2019г. Те са го достроявали, ремонтирали, като за тези свои действия нито са
искали съгласието на другите съсобственици на земята, нито някой им се е противопоставял.
С тези свои действия ищците са своили имота, демонстрирайки това и на останалите
съсобственици. Това обстоятелство безспорно се установява от приложения договор за
разпределяне ползването на съсобствения имот, от който се установява съществуващото към
момента на сключване на договора фактическо положение, че постройката е ползвана само
и единствено от ищците. Едва през 2019г. владението им е било прекъснато от ответника.
Затова и същите са станали собственици на имота на основание текла в тяхна полза
придобивна давност. Предявеният иск за предаване на владението върху постройката е
основателен и следва да бъде уважен. Решението на ВРС потвърдено.
По жалбата срещу решението в частта, с която са уважени предявените от ищците
искове за заплащане на обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени
вреди от поведението на ответника, изразяващо се в прекъсване на владението върху имота:
С уточнителната молба от 20.07.2021г. ищците изрично са посочили, че
претендираното от тях обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е за поправяне
на вредите, които ответникът им е причинил, лишавайки ги от единственото им жилище и
принуждавайки ги да живеят в краен квартал в гр. Варна. Сочат, че имуществените вреди
представляват наемите, които са заплащали за наетия от тях имот за 19 месеца- от
01.11.2019г. до 02.07.2021г. Изрично е посочено, че не претендират тази сума като
обезщетение по реда на чл.31 ЗС.
Респективно е посочено, че неимуществените вреди са психически и емоционален
стрес, дискомфорт, тревоги, безсъние, причинени от ответника с поведението му да ги
отстрани от имота.
По предявените претенции съдът намира следното:
Не се претендира обезщетение за неоснователното лишаване на ищците от правото
им да ползват собствения си имот, каквато възможност нормата на чл.31 ЗС изрично
предвижда като единствена възможност за обезщетяване на вреди от лишаване на
съсобственика/собственика от упражняване на правото му на собственост в пълна степен.
Такива уточнения са направени и от ищците. Претенцията си те основават на противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в предприемане на действия по лишаване от
единственото им жилище. Претенцията ке квалифицира като такава с правно основание
чл.45 ЗЗД. Същата е неоснователна. Безспорно ответникът М. Б. е уведомил ищците, че
следва да напуснат обитаваното от тях жилище, тъй като са се разпоредили с него чрез двата
11
договора от април и октомври 2019г. Същият е действал като собственик на имота,
легитимиращ се като такъв на основание посочените сделки. За да е налице противоправно
поведение, ответникът следва да е извършил действия, които са противоправни,
/криминализирани или не /, но които противоречат на предписаните от закона правила на
поведение. В конкретния случай такива действия не се установяват. Твърденията на ищците
по исковата молба са свързани с множеството предявени от тях искове /по които решението
е влязло в законна сила/, по които те твърдят, че са били умишлено въведени в заблуждение
от ответника да сключат атакуваните от тях сделки, с които им е отнета собствеността върху
имотите. Тези искове обаче са отхвърлени с влязло в сила решение по настоящото дело.
Няма данни да е налице постановен съдебен акт по образуваната пред ВРС жалба,
дипозирана от ищците за твърдяната от тях измама. Предвид горното и съставът приема, че
не се установява противоправно виновно поведение на ответника, изразяващо се в
отстраняване на ищците от процесния имот. Същият е поканил бившите собственици на
имота да напуснат същия, като горното не може да бъде квалифицирано като противоправно
поведение, а като част от притежаваното от ответника право на собственост, включващо и
правото да ползва имота си. Не се установи от доказателствата по делото това свое право
ответникът да е реализирал по противоправен начин. Свидетелите установиха, че
действително Б. е казал на ищците, че трябва да напуснат имота, тъй като ще им изхвърли
багажа и че е претендирал наем, но не се установи да е употребена сила, агресия, обиди или
други противоправни действия. Затова и доколкото не се установи противоправно
поведение на ответника, то и не е налице първата предпоставка за уважаване на претенция с
правно основание чл.45 ЗЗД. Предявените активно субективно и обективно съединени
искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да
бъдат отхвърлени, а решението на ВРС в тази част, с които исковете са уважени- отменено.
Предвид направеното искане и изхода на спора на осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Адв. В. е
претендирала разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., като е представен договор за защита
и съдействие. Жалбата на въззивника е отхвърлена в частта, с която е уважен
установителният иск за нищожност на сделката от 02.10.2019г. в частта, касаеща 68 кв.м.
ид.ч, както и в частта, с която е уважен ревандикационният иск за предаване на владението
върху постройката от 25 кв.м. Затова и съобразно цената на предявените искове и на осн. чл.
7 ал.5 и ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
полза на адв. В. следва да бъде присъдено възнаграждение от 2 036 лв.
В полза на въззивника също се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата.
Като съобрази, че решението е отменено в частта, с която е осъден въззивника да заплати
общо сума от 9 700 лв. и на осн. чл.7 ал.2 т.2 Наредбата съставът намира, че ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на М. Б. сума в размер на 1 270 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3072/13.10.2022г., постановено по гр. д. № 9774/2021г. по
описа на ВРС, XXI с-в, в следните части:
в частта, с която е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба от
02.10.2019г., оформен в нотариален акт № 145, том 3, рег. № 6539, дело № 449/2019г .
по описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, в частта му, с която Д. Б. С. и А.
И. С., двамата действащи чрез пълномощникът си М. С. Б., продават на М. С. Б. 68 кв.
м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1050 по КККР на гр. Варна,
целия с площ от 252 кв. м., с административен адрес по кадастрална скица: гр. Варна,
район Одесос, ул. Баба Тонка №13, с предходен номер по план: 11, 13, квартал 339,
парцел VІІ, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
12
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при общи граници по скица имоти с
идентификатори: 10135.1501.1051, 10135.1501.1275, 10135.1501.1047, 10135.1501.1070,
ведно със съответните идеални части от всички подобрения и приращения в описания
имот, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД;
в частта, с която е прието за установено по отношение на М. С. Б., че ищците Д. Б.
С. и А. И. С. са собственици на Второстепенна сграда със самостоятелен характер с
идентификатор 10135.1501.1050.5 намираща се в гр. Варна, ул. Поп Харитон № 12, на
един етаж, със застроена площ от 25 кв. м., предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник, коридор, баня-тоалет, при
граници на сградата: от три страни имот с идентификатор 10135.1501.1050 и имот с
идентификатор 10135.1501.1047 от запад, ведно с припадащите й се идеални части от
общите части на сградата и дворното място, върху което е изградена същата, която
собственост е придобита на основание изтекла придобивна давност за периода 1983г. –
2019г. и М. С. Б. е осъден, да предаде на Д. Б. С., и А. И. С. владението върху
процесния имот.
ОТМЕНЯ Решение № 3072/13.10.2022г., постановено по гр. д. № 9774/2021г. по
описа на ВРС, XXI с-в, В ЧАСТИТЕ, с които
М. С. Б., е осъден да заплати на Д. Б. С. и А. И. С., сумата от 5 700лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от 01.11.2019г. –
01.07.2021г., под формата на заплатен от Д. Б. С. и А. И. С. наем след отстраняването
им от собственият им имот, на осн. чл. 45 ЗЗД;
в частта, с която М. С. Б. е осъден да заплати на Д. Б. С., сумата от 2000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания
след отстраняване от собственият му имот;
в частта, с която М. С. Б., е осъден да заплати на А. И. С. сумата от 2000лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания
след отстраняване от собственият й имот,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. С., ЕГН ********** от гр. Варна, **********,
срещу М. С. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** искове за заплащане на Д. Б. С. на
сумата от 5 700 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от 01.11.2019г. –
01.07.2021г., под формата на заплатен от Д. Б. С. и А. И. С. наем след отстраняването им от
собственият им имот, на осн. чл. 45 ЗЗД; както и за заплащане на сумата от 2000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания след отстраняване от
собственият му имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. С., ЕГН **********, от гр. Варна, **********,
срещу М. С. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** иск за заплащане на сумата от 2
000лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда – 02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания след
13
отстраняване от собственият й имот.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** да заплати на Д. Б. С.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ********** и А. И. С. ********** от гр. Варна, **********,
сумата от 2 036 /две хиляди тридесет и шест лева/, представляващи определено от съда
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция съразмерно
уважената част на предявените искове, нна осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Б. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** и А. И. С. **********,
от гр. Варна, **********, да заплатят на М. С. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, **********
сумата от 1 270 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева/, представляващи заплатено от
въззивника адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената
част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14