Р
Е Ш Е
Н И Е №260059
гр.
Пловдив,
21.04.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Розалия Тодорова, като разгледа
докладваното гр. дело №151 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Я.Д.Х., ЕГН **********, с адрес-***,
със съдебен адрес-***, офис №*, против МБАЛ „Св. Мина” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление –гр. Пловдив ,ул. „*******” №**,
с която е предявен иск с правна квалификация чл.49 вр
с чл.45 ЗЗД.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че при
проведени медицински изследвания при ищеца било констатирано заболяване „*********”. Същият се явил на Обща клинична
онкологична комисия, която препо-ръчала оперативно
лечение. На *****г. Я.Х. бил приет за лечение в МБАЛ ”******”, където на *****г.
била извършена операционната манипулация. След приключването й на ищеца било
обяснено, че е премахната простата със злокачественото образувание в нея. При
тези данни, които били отразени и в епикризата, както
и предвид обстоятелството, че при предходни изследвания не са открити метастази
във вътрешните органи, от Х. не било предприето последващо
лечение на заболяването. На ******г. същият извършил
изследвания по препоръка на ОКОК, при които се установило, че има простата и на
нея се вижда лезия с големина, почти равна на тази,
която е следвало да бъде оперирана през м. април 2019г. На *******г. при гама-камерна сцинтиграфия се констатирало
наличието на метастаза в шесто ребро, а при нов ЯМР се доказало, че простатната
жлеза си е на мястото заедно с карцинома в нея. Тъй като злокачественото
образувание не е премахнато, за което ищецът не бил информиран, същото е
продължило да се развива до степен, че не е могло да бъде премахнато повече, а
пациентът е трябвало да се лекува допълнително чрез извършване на лъчетерапия и
приемане на хормонални таблетки. Понастоящем животът на ищеца се намира в
трайна опасност и болестният процес не може да бъде спрян дефинитивно, както е
било възможно, ако същият е бил опериран своевременно. Твърди се, че в резултат
на противоправните действия и бездействия от страна
на служители на ответната болница, изразяващи се в провеждане на лечение по
клинична пътека, нямаща нищо общо с лечението на злокачествено образувание на
простата, извършване на некачествена операция, несъответстваща на чл.79 от ЗЗ,
при която не е премахнат целият тумор, неизвършване на експресна, нито последваща хистологична диагностика на простата, описана
като премахната, или на част от нея, нарушаване правото на пациента на
информация съгласно чл.92 от ЗЗ, Я.Х. е претърпял неимуществени вреди-болки и
страдания, стрес и притеснение за живота и здравето си вследствие напредналото
раково образувание, постоянната опасност за живота му, понасяне на странични
негативни ефекти от провежданото агресивно лъчелечение
и хормонална терапия, поява на метастази в костите и свързаните с това болки и
страдания.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от
съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 50 000лв.
за претърпените неимуществени вреди, причинени от противоправните
действия и бездействия на служители на ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането- датата, на която е извършена
операцията на ищеца - ******** г., до изплащането й /уточняваща молба от 31.01.2020г./. Допълнителни съображения по спора са
развити в писмени бележки на адвокат М.Ш.-
пълномощник на ищеца. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника МБАЛ „Св. Мина” ЕООД- гр.
Пловдив, в който е изразено становище за недопустимост на предявения иск.
Поддържа се, че болницата, като ЮЛ, не може да носи отговорност в конкретния
случай, тъй като хирургичната операция и лекарските консултации са извършени от
физическите лица –лекари- хирурзи, чиято отговорност може да бъде ангажирана,
ако се установи по съответния ред, че със своите действия или бездействия, при
или по повод на упражняване на служебните си задължения, са причинили вредата.
Ответникът оспорва претенцията и като неоснователна. Сочи, че твърденията,
изложени в исковата молба, представляват невярна и неправилна интерпретация на
фактите и обстоятелствата, свързани с извършената оперативна интервенция на
ищеца в МБАЛ „Св. Мина“. В болничното лечение е била извършена проверка от
комисия, назначена със Заповед №******.,
като в изготвения в хода й доклад било отразено, че ищецът е хоспитализиран на *****г. с диагноза- „Друга и неуточнена чревна непроходимост“, веднага е
започната диагностика и лечение, след предоставяне на информирано съгласие от
пациента- на *******г. е извършена оперативна интервенция, при
която е направена радикална простатектомия с
карцинома на ищеца, има и извършено хистологично изследване. Съображения по
спора са изложени в писмена защита, депозирана от адвокат Б.- процесуален
представител на ответника. Направено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно по делото и се установява от представената
медицинска документация, че ищецът е извършил предварителни изследвания, при
които е диагностициран със заболяване- инвазивен аденокарцином на простатата. Същият се е явил пред Обща клинична
онкологична комисия, която с решение №******* г.
е определила провеждане на оперативно лечение. На *********** г. му е
издадено направление за хоспитализация от АПМПИП ******* д-р Н. по КП №148 с насочваща диагноза-
злокачествено новообразувание на простатата.
На *****г. в ***** ч. ищецът е приет в МБАЛ ”Св. Мина”- Пловдив с
първоначално отразена в история на заболяването диагноза- *************. На същата дата е извършено рентгеново
изследване- обзорна рентгенография на корем и бял дроб с данни за наличие на
единични хидроаерични нива в областта на абдомена като израз на частично нарушен пасаж през червата
11ч. спина бифида на ЕС1. лумбална
спондилоза и артроза на
Л5,ЕС1. Съставена е предоперативна епикриза, в която са описани извършените изследвания, предоперативната подготовка и е определен видът на оперативната
интервенция- радикална.
Видно е от представения оперативен протокол, че на
Я.Х. е извършена на *****г. операция от екип
в състав: оператор д-р С., асистенти –д-р В. и д-р Я., анестезиолог - д-р П.,
инструментатор- м.с. Т.,
която е започнала в **** ч. и е приключила в **** ч. Посочено е в протокола, че простатата на пациента
е уголемена, левият дял е уплътнен, извършена е простатектомия,
изпратен е материал за хистология.
Резултатът от извършеното хистопатологично
изследване №******** е отразен в документ от ******** г., издаден от д-р Я. С. П.. Описано е в същия, че е
изследвано едно парафиново блокче + хистологичен срез + рутинна оцветка,
посочена е диагноза- ***********.
В издадената епикриза от
МБАЛ ”Свети Мина”- Пловдив е посочено, че Х. е бил на лечение в болничното
заведение в периода ********** г., приет е с
първоначална диагноза- друга и неуточнена чревна непроходимост, поставена е
окончателна диагноза- ***********, предприето е
оперативно лечение, извършена е простатектомия,
изписан е с препоръки за спазване на хранително- двигателен режим, насочен е
към КОЦ.
Към история на заболяването е приложено информационно
съгласие за операция, като е отразено в него, че Х. е
запознат с болестното си състояние, налагащо извършване на операция- Чр. непроходимост. СА на простатната жлеза, както и че дава
съгласието си за операция във връзка с лечение на заболяването, при която ще
бъде извършено- отстраняване на простатната жлеза.
На *******г. е извършено
изследване с компютърен томограф, от което се
установява, че в ложето на простата има ***** с
размери ****** мм.
На *******г. при извършена
гама- камерна сцинтиграфия се регистрира метастаза на
шесто ребро.
На дата *******
г. е извършена консултация с проф. д-р Е. П., от която е видно, че отсъстват убедителни сцинтиграфски и SPECT/CT данни за метастатично ангажиране на скелета от онкологично
заболяване.
На ******* г. е направено
изследване- ядрено - магнитен резонанс, при което са констатирани размери на
простатната жлеза- ****** мм при стари такива- ***** мм. Това е дало основание за заключение, че в
сравнение с предходното магнитно-резонансно изследване /13.03.2019г./ не се
отчита съществена динамика в размерите на проследяваната лезия
в левия периферен дял на простатната жлеза с характеристика на малигнен процес. МР данни за постоперативна редукция в
размерите на простатната жлеза.
С решение №21687/16.09.2019 г. на ОКОК на ищеца е
предписано лъчелечение в среден и малък обем и
ендокринна терапия след провеждане на лъчелечението.
В решението е отразена диагноза- състояние след трансвезикална
простатектомия.
Приети са по делото Констативен протокол за извършена
проверка №******г., както и писмо на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” от ******г., с което ищецът
се уведомява за констатираните нарушения на ответното здравно заведение при
извършена проверка по повод негова жалба. Посочено е в писмото, че радикалната простатектомия по вид е определена с голям/много голям обем
на дейност и може да се извършва от интердисциплинарен екип от лекари със
специалности с хирургична насоченост- оператор, двама асистенти, операционна
медицинска сестра, като операторът е уролог и има практически опит за
провеждането на тези операции, а най-малко единият от асистентите е със
специалност урология. Интервенцията се извършва в структура по урология с
определено трето ниво на компетентност. Представените резултати от изследвания
преди и след датата на операцията поставят под съмнение осъществяването на
описаната в медицинската документация оперативна интервенция, както и ако тя е
извършена- какъв е видът й-радикална или частична простатектомия.
Лечебното заведение не е договорило с НЗОК дейност по клинична пътека №*** ”Оперативни процедури на долните пикочни пътища с
голям обем и сложност”. Случаят е отчетен към НЗОК по КП №*** „Оперативни процедури на тънки и дебели черва със
среден обем и сложност, при лица над 18 години”.
Установява се още от приетите писмени доказателства,
че на ****г. е съставен ***** №*****г. срещу МБАЛ „Св. Мина”- Пловдив за извършено от лечебното заведение нарушение
на т.3,4,2.4 от Наредба №5 от 2018г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Урология”, вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ. Въз основа на този акт е издадено
Наказателно постановление, с което на лечебното заведение е наложена санкция в
размер на 2 000лв. Против НП е подадена жалба от МБАЛ „Св. Мина”- Пловдив
ЕООД, по повод на която е образувано пред РС- Пловдив
анд №4181/2020г. С решение №260299/30.09.2020г.,
постановено по това дело, Наказа-телното постановление е потвърдено. Решението е обжалвано
пред Пловдивски административен съд, който с решение №505/09.03.2021г. по к.
а.д. №68/2021г. го е оставил в сила.
По делото е допусната комплексна съдебно- медицинска експертиза, с вещи лица проф.
д-р Б.С., доц. д-р П.Г. и доц. д-р В.В., от чието
заключение се установява, че ищецът Х. е диагностициран
с *********, прогностична група 2, определен с
решение на ОЗОК от 20.03.2019г., като онкологичното заболяване е доказано чрез
хистологично изследване. Единственият метод за лечение за карцинома на
простатата е радикална простатектомия, а ако не е
възможна операция се прилага медикаментозно и/или лъчелечение.
При пациенти с метастатична болест е възможно
простатата да не се отстранява, а да се премине към други схеми на лечение,
включващи хормонално лечение, химиотерапия и др. Коментирано е в заключението,
че радикалната простатектомия представлява оперативна
намеса, която се състои в цялостно премахване на простатната жлеза с нейното
ложе, семенни мехурчета и вземане на лимфни възли двустранно за стадиране. При доказано с биопсия онкологично заболяване
обемът на оперативната интервенция включва отстраняване на простатата заедно
със семенните мехурчета. В случай че не се премахне в цялост карцинома, е
възможно агресивно разрастване на тумора, прогресия на заболяването, метастазиране, влошаване качеството на живот на пациента,
непредвидимост на преживяемостта и продължителността
на живота. Посочено е, че при операция - чревна непроходимост, която се
извършва по спешност и има завишен риск от усложнения, по принцип не се
извършват други операции като онкологични, освен ако те не са причината за
непроходимостта или са довели до друг вид усложнение като перфорация или
кървене. От описанието в епикризата, издадена от ответното
болнично заведение, не може да се заключи какъв вид чревна непроходимост е
установена при ищеца, може да се предполага, че не се касае за сериозни интра- абдоминални промени и
усложнена чревна находка. При преглед на двете магнитно резонансни томографии
експертите са констатирали наличието на семенни мехурчета, което означава, че
не е възможно да е извършена радикална простатектомия.
Наблюдаваните различия между изследванията показват, че е осъществена проста простатектомия, довела до лекостепенно
намаляване на тумора. При изслушването на вещите лица в съдебно заседание на 22.12.2021г. същите
са пояснили , че лечението на карцинома на простатата се изразява в
премахването на последната т.
нар. радикална простатектомия, при която се премахва
абсолютно всичко, всяко оставане на ложата на простатата, на капсулата- това не
е радикална простатектомия, не е начин на лечение на онко заболяване.
В подкрепа на твърденията на ищеца, изложени в
исковата молба, по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита
на свидетелката Д. Я.
Свидетелката депозира показания, че на ********* г. при изследване на PSA се установили завишени стойности при ищеца. След
провеждане на редица медицински изследвания- биопсия, сцинтиграфия,
скенер, ЯМР, както и на консултации било констатирано заболяване- аденокарцином на простата. Препоръчали да се направи
операция, тъй като туморът бил съсредоточен в един дял на простатата. Понеже
имали доверие на д-р В., предпочели извършване на оперативната интервенция в МБАЛ „Св. Мина“. След осъществяването на операцията на ******г. ги уверили, че всичко е наред и при изписването на
ищеца от болницата не му предписали лечение, нито го насочили към медицинско
заведение. През месец юни отново направили PSA, като нивото на туморния маркер било ****, а би трябвало след операцията да е под 1. При
извършена сцинтиграфия се установило патологично
огнище на шесто ребро. Впоследствие била направена магнитно- резонансна томография в *****, при което изследване станало ясно, че в ответната болница
на Х. не е била извършена простатектомия. Обяснили
им, че за съжаление не може да се извърши повторна операция и трябва да се
провежда лъчетерапия и хормонолечение. След като
научил, че не му е правена радикална простатектомия, ищецът преживял сериозен стрес, отчаял се, отпаднал,
бил без апетит. След направени ***курса на лъчелечение, през м. ******г. нивото на PSA било ****. И понастоящем
ищецът постоянно следи за състоянието си, приема медикаменти- хормонални лекарства,
не се наблюдават странични ефекти от лечението, чувства по-добре, започва да се
успокоява
Ответникът също е ангажирал гласни доказателства –
изслушани са показанията на свидетелите П.Г.С., В.В.А.
и Я.С.П..
Свидетелят С. посочва, че ищецът е постъпил в
болницата за операция, която протекла без усложнения и за кратко време. Х. бил
с диагноза- *****- хистологично доказан. Била му извършена простатектомия-
премахване на простатната жлеза. Свидетелят твърди, че е направил хиляди
простатектомии, възпитаник е на един от най- добрите
уролози- доц. П. Отстраняването на простатата се извършва по методика, която не
се прави никъде другаде в *****, тя позволява
операцията да премине за кратко време, без усложнения. Това била и причината Х.
да предпочете да се лекува в ответното
болнично заведение. При постъпването му установили чрез рентгеново
изследване, че има проблем с червата, като счели, че чревните оплаквания се
дължат на карцинома на простатата. Последната е извадена без рязане, като
операцията се прави почти на тъмно, с ръце. След отстраняване на жлезата били
правени хистологични изследвания. При ищеца имало известни температурни пикове
заради уроинфекция отпреди операцията. Бил изписан
здрав, без оплаквания, насочили го към КОЦ или Онкодиспансера
за продължаване на лечението. След изписването му от болницата Х. ходил на
различни места и отново открили рак на простатата. Според свидетеля, възможно е
ракът на простатата да е засегнал околни тъкани или ложето на самата жлеза и
оттам да са тръгнали впоследствие проблемите.
Свидетелят В.А. твърди, че познава ищеца от много
години, екипът му е лекувал всички членове на семейството му. Х. постъпил в
лечебното заведение с диагноза- *******.
При приемането му била направена обзорна графия на
корема, от която се установило, че ищецът има нарушена чревна непроходимост,
което заболяване, както и първоначалното са обект на лечение от уролози,
хирурзи. Били извършени действия за преодоляване на илеуса,
а на следващия ден, след като състоянието на пациента се подобрило и било
получено информирано съгласие от него, предприели операция на основното
заболяване –********.
По време на операцията била премахната простатната жлезата и направена
ревизия на корема, за да се огледа за разсейки, не
установили да е останало нещо, което може да порасне за месец. След операцията
жлезата била дадена за хистологично изследване, което потвърдило диагнозата.
Тъй като при Х. имало уроинфекция, той бил лекуван с
антибиотици, с вливане, кръвопреливане, поради което останал в болницата около
месец. Изписали го в добро състояние, без болки и оплаквания, с препоръки да се
насочи към Онкологичния диспансер за лечение. След около месец Х. дошъл на
контролен преглед, бил негативно настроен, при консултации с други лекари му
казали, че има *** на простатата. Свидетелят сочи, че в
болничното заведение няма клинична пътека за извършване на операция на
простатната жлеза, но това не означава, че хората не трябва да се лекуват.
Хирурзите имат един оперативен портфейл, а този на д-р С. включвал над *** операции.
Свидетелката Я.П. е патоанатом,
извършила е хистологичното изследване на оперативен материал от ищеца. Твърди,
че простатната жлеза на Х. е била с леко
увеличени размери, уплътнена в един участък, била е цялата, не е имало семенни
мехурчета. Направила е изследването, като е пуснала 12 бр. хистологични среза,
първоначално седем, като от тях в три са открити участъци, в които има
злокачествен процес, а след това още пет от резервата, като във всички тях е
бил наличен злокачествен тумор- ****. В случая при ищеца не е имало инфилтрация
в капсула, жлезата не е била тотално обхваната от тумора.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
В конкретния случай, претендираната
отговорност е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина „да не се
вреди на пациента”, който е специфичен израз на общия принцип „да не се вреди
другиму”, обективиран в чл.45 ЗЗД.
В тежест на
ищеца, търсещ обезщетение за вреди, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, е да проведе
пълно доказване на елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД- противоправно деяние на лице, на което е възложена работа
от ответника, причинени вреди при или по повод изпълнение на възложената работа
и причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат.
Съгласно чл. 79 от 3акона за здравето, медицинската
помощ в Р Б се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗ предвижда, че
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени
по реда но чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина.
Според чл.81, ал.2 ЗЗ, правото на достъпна медицинска
помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, зачитане правата на пациента, а
съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗ, като пациент всеки има право на достъпна и
качествена здравна помощ /т.3/;
ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за
евентуалното му лечение/т.8/.
По делото не е било спорно и се установи, че на ****г.
Я.Х. е хоспитализиран в Отделение по хирургия в ответното болнично заведение,
което се явява възложител на работа по см. на чл.49 ЗЗД на медицинския екип,
осъществил лечението и полагал грижи за ищеца при престоя му в болницата.
Последният е диагностициран със заболяване-
*********, като с решение от 20.03.2019г. на ОКОК е препоръчано провеждане на
оперативно лечение.
Безспорно се установява, че на *****г. на Х. е
извършена оперативна интервенция, която, съгласно съставената от болничното
заведение документация, е радикална простатектомия.
Спори се между страните относно наличието на виновно и
противоправно поведение на лекарите при ответната
болница при лечението на ищеца, което според посоченото в исковата молба, се
изразява в неправилно лечение чрез неотстраняване на простатната жлеза при
наличие в нея на установено злокачествено образувание, неправилно посочване на
клиничната пътека, по която е приет и лекуван ищецът, което се е отразило на
предварителната му информираност относно лечението и възможните рискове, довело
до неизпълнение на задължението по чл.92 ЗЗ и до нарушаване правата на пациента.
Според заключението на назначената по делото
комплексна съдебно- медицинска експертиза,
което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, при установено злокачествено образувание в простатната жлеза, както е
в конкретния случай, адекватният метод за лечение е извършването на радикална простатектомия, представляваща цялостно премахване на
простатата, ложе, семенни мехурчета, лимфни възли. Всяко оставане на ложата на
простата, на капсулата не е радикална простатектомия,
не е начин на лечение на карцином на простатата. Експертите еднозначно са
приели, че при операцията на Я.Х., проведена в ответното лечебно заведение, е
отстранена малка част от тумора, което не отговаря на установените критерии за
тотално- цялостно премахване на жлезата, като това обстоятелство същите са
констатирали при съпоставка на двете магнитно резонансни томографии. Посочено е
от тях, че при второто изследване туморната формация /лезия/
е с непроменена локация- вдясно, апикално и размери
около *****мм. Коментирано е, че и двете изследвания
покриват всички изисквания за мултипараметрична
магнитно- резонансна томография на
простатната жлеза, което означава, че включват всички изискуеми компоненти и
отговарят на актуалните и международно признати диагностични стандарти за
диагностика на злокачествените заболявания на простатната жлеза. Наред с
горното се установява от представената медицинска документация, че при
направено изследване на ищеца след операцията /20.06.2019г.- л.18/ нивото на
туморния маркер PSA е завишено /****/,
а това показва, че в тялото на пациента има туморна тъкан, докато при
отстраняване на простатата стойността му трябва да е 0-4, което е в подкрепа на
изводите на СМЕ. Пак от заключението става ясно, макар да няма обективни данни
какво точно е правено от лекарския екип, предвид лаконичното описание в
оперативния протокол, че при операция за чревна непроходимост не е прието да се
извършва онкологична операция за премахване на простатата. Предвид така
установеното, се налага извод, че операцията на ищеца не отговаря на
изискването на чл.79 ЗЗ, тъй като не е проведена съобразно утвърдените методи
за лечение на простатния карцином.
Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да
получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат
съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Съдържащите се в
заключението на КСМЕ експертни изводи дават основание да се приеме, че
поведението на лекарите, на които ответникът е възложил лечението на ищеца Х., е в противоречие с медицинските стандарти и добри практики и с обявените в Закона за здравето принципи,
при които се осъществява медицинската помощ.
Тук следва да се посочи, че съдът не кредитира
показанията на свидетелите- д-р С. и д-р А., които са участвали в екипа, извършил
операцията, и са заинтересовани от изхода на спора, с оглед възможността за
предявяване против тях на регресен иск от ответника.
Твърденията им, че са премахнали простатата изцяло се опровергават от
категоричното становище за вещите лица, че в случая не е била осъществена
радикална простатектомия, а проста простатектомия, която е довела само до лекостепенно
намаляване на тумора. Депозираните показания от свидетелката П., че е получила
и изследвала цялата простата на Х., също противостоят на констатациите на
експертите и на извършеното след операцията магнитно-
резонансно изследване, при което съдът не ги възприема. Освен това, показанията
й относно коментираното спорно обстоятелство се основават не на личните й
впечатления, а на данни, за които тя сочи, че си е припомнила преди заседанието
от журнал, какъвто по делото не е представен. Следователно, от
ответника, чиято е доказателствената тежест, не се
доказва спазването на необходимите медицински
стандарти и добрата медицинска практика, а също, че оказаната медицинска
помощ е била достатъчна и качествена, съобразно принципите в чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ.
Освен че не е спазена добрата медицинска практика в
случая, се установи от приетите по делото решение на ПРС по анд
№4181/2020г., решение по к. а.д. №68/2021г. на Административен съд- ******, с което първото е потвърдено, както и от предста-вените документи,
удостоверяващи квалификацията на лекарите, извършили операцията, че последните
не са разполагали с нужната квалификация за извършване на радикалната простатектомия, която по вид е определена в Наредба № ***** г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“
като операция с голям/много голям обем на дейност и може да се осъществява от
интердисциплинарен екип от лекари с оператор- уролог. Установи се и че такава
хирургична интервенция се извършва в структура по урология с каквато ответното
лечебно заведение не разполага. Няма данни по делото пациентът да е бил
информиран за тези обстоятелства, респ. да е насочен към провеждане на лечение,
с оглед здравословното му състояние и осигуряване на необходимия обем от
дейности, от друго здравно заведение. Същият не е получил точната информация и
за конкретно проведеното лечение, доколкото в епикризата,
издадена от ответното лечебно заведение, е отразено невярно обстоятелство, а
именно- вида на извършената оперативна интервенция, като по този начин е
създадена невярна представа за лечението и възможността да се даде правилна
насока за последващо лечение, а също и прогноза за
оздравителните процеси- чл.86, т. 8 от ЗЗ. Така извършената непълноценна
медицинска оперативна интервенция впоследствие е обусловила невъзможността да
се направи нова операция, тъй като през м. юни 2019 г. при ищеца е било
установено наличието на метастаза на шесто ребро, при което се е наложило
провеждане на лъчелечение и на хормонолечение.
Предвид изложеното, се налага извод за доказаност на твърдяното противоправно
поведение на лекарите при ответната болница при лечението на ищеца. Посочените
действия и бездействия на същите са противоправни,
тъй като, с оглед спецификата на лекарската професия, съставляват лекарски
грешки, несъобразени с общоприетите от медицинската наука и практика
професионални правила, методи и норми на поведение. Доколкото липсват
ангажирани от ответната страна доказателства, установяващи обстоятелства, въз
основа на които презумпцията за вина, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, следва да се
счита оборена, то съдът приема, че коментираните действия/бездействия са
извършени виновно.
Въз основа на показанията на свидетелката Д. Я., преценени с оглед
нормата на чл.172 ГПК, които следва да се кредитират като логични, убедителни и основаващи се на
непосредствените й впечатления от преживяванията на ищеца, а и не са опровергани от насрещната страна, съдът
приема за доказани и претърпени
от ищеца
неимуществени вреди в
причинна връзка с противоправното поведение на
лекарите, осъществили лечението му в ответното болнично заведение. Ищецът е имал негативни изживявания, след като е разбрал, че не е
осъществена радикална простатектомия, изпитвал е страх и притеснение за живота и здравето
си, тревоги поради неяснотата около лечението и възстановяването, болки и дискомфорт от наложилото се провеждане на други методи за лечение- лъчелечение, спрял е да
се храни, отслабнал.
При така установените по-горе обстоятелства се налага
извод, че са доказани предпоставките по чл.49 вр. с
чл.45 от ЗЗД за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника- възложител за репариране на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД,
като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените
увреди, понесените болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия. Съобразявайки съдържанието
на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца, както
и икономическите условия в страната към момента на увреждането, съдът намира, че за справедливото обезщетяване на
настъпилите за Я.Х. вредни последици в резултат на установеното противоправно поведение е необходима сума от
25 000 лв. Над тази сума до заявения размер от 50 000 лв. претенцията се явява завишена, доколкото не се доказват трайни увреждания на общото състояние на ищеца или сериозни промени в психическото му здраве. Според
депозираните показания от свидетелката Я., състоянието на баща й е
стабилизирано, не се наблюдават странични ефекти от
провежданото лечение, същият се чувства по-добре.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия е
направено извън процесуалните срокове- едва с
писмената защита, при което не следва да
се коментира.
Следователно, не е налице основание за редуциране на определения размер на
обезщетението.
С оглед изложеното,
предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди ще се уважи за
сумата от 25 000 лв., като за разликата над тази сума до претендирания размер от
50 000 лв.- ще се отхвърли
На основание чл.84, ал.3 вр.
с чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение в горепосочения размер следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното му изплащане. В случая, като начална дата за присъждане на
обезщетението за забава върху претендираната главница
е посочена датата на извършване на
оперативната интервенция, която е 03.04.2019г., а не както е отразено в
уточняваща молба от 31.01.2020г.- 02.04.2019г. С оглед на това, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди заедно със законната лихва,
считано от 03.04.2019г. до изплащането му.
Този изход на спора обуславя присъждане на разноски в
полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същият е заявил своевременно
искане за разноски, като претендира такива в общ размер на 2 384,20лв.,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК, от които- 2 000 лв.- внесена
държавна такса; 240 лв.- депозит за КСМЕ и 144,20 лв.-завишено възнаграждение
на вещото лице проф. д-р С.. Доколкото от данните по делото се установява, че
ищецът не е заплатил сумата от 144,25лв. – завишен хонорар за работа на
посоченото вещо лице, то същата не следва да се съобразява при определяне
размера на дължимите разноски. Ето защо, в полза на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на 1 120 лв., изчислени съразмерно на уважената част на
иска.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество
„**********“ адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна
защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр.
с чл.38, ал.1 от ЗА / ДПЗС от 01.11.2019г./, което в случая, съобразно
уважената част на иска и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в
размер на 1015 лв. или 1 218 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноски на ответника. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, ответникът е направил разноски в размер на 474,25 лв.
/ 90 лв. –депозит за призоваване на свидетели и 384,25 лв. - депозит за КСМЕ,
като от тази сума, предвид изхода на спора, в тежест на ищеца ще се възложат
разноски в размер на 237,13 лв., изчислени съобразно отхвърлената част на иска
по чл.49 ЗЗД.
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в
размер на 144,25 лв., дължими от ищеца, съгласно определение от съдебно
заседание на 22.12.2021г., и представляващи завишен хонорар за работа на вещото
лице проф. д-р Б.Е.С., то, на основание чл. 77
от ГПК, следва да се осъди Я.Д.Х. да
заплати горепосочената сума на вещото лице.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „Св.
Мина” ЕООД- гр. *******, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пловдив, ул. „Иван Вазов” №59, да заплати на Я.Д.Х., ЕГН **********, с
адрес-***, със съдебен адрес-***, офис №*, сумата 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди- болки и страдания, причинени от противоправното поведение на служители на ответника при
изпълнение на възложената им работа, изразяващо се в извършване на ******г. на
оперативна интервенция, при нарушаване на медицинските стандарти, и
предоставяне на невярна информация относно проведеното лечение, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от *****г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
25 000 лв. до пълния предявен размер 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА МБАЛ „Св. Мина” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов”
№59, да заплати на Я.Д.Х., ЕГН **********, с адрес-***, със съдебен адрес-***,
офис №*, сумата 1 120 /хиляда сто и двадесет/лв.- направени разноски за
производството, изчислени съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА МБАЛ „Св. Мина” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов”
№59, да заплати на Адвокатско дружество „*********“, БУЛСТАТ **********, със
седалище и адрес: гр. *******, ул.“********“ №**, ет.*, офис *, представлявано
от адвокат М. Г.Ш., сума в размер на
1 218 / хиляда двеста и осемнадесет/лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение /с ДДС/ за оказана безплатна
помощ на ищеца по гр. дело №151/2020г.
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********, с адрес-***, със
съдебен адрес-***, офис №*, да заплати на МБАЛ „Св. Мина” ЕООД- гр. Пловдив,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр. Пловдив, ул. „Иван
Вазов” №59, сумата 237,13 /двеста тридесет и седем лв. и тринадесет ст./лв -направени разноски за производството, изчислени
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********, с адрес-***, със
съдебен адрес-***, офис №*, да заплати проф. д-р Б.Е.С., с адрес-***, сума в
размер на 144,25 /сто четиридесет и четири лв. и двадесет и пет ст./лв.,
представляваща увеличен хонорар за работата му като вещо лице по гр. дело
№151/2020г. на ПОС, невнесен в определения от съда срок.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: