Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря
Св.Атанасова като разгледа докладваното от административния съдия АД № 323 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Админстративно процесуалния кодекс, във връзка
чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Фондация „А.“ с БУЛСТАТ ........,
с адрес в гр.Шумен, ул.........№59, ет.7, ап.36, представлявана от Д.Т.И.– член
на УС, против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане
BG05М9ОР001-4.001-0058/10 от 07.06.2019г., издадено от заместник-министъра на
труда и социалната политика в качеството на Ръководител на Управляващия орган
(УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), в частта
по т.2.3 и т.2.4 от същото, с които е отказано верифициране на следните
разходи:
-
3998,00 лева разходи по бюджетен ред III.3.1 „разходи за закупуване на
оборудване и обзавеждане“;
-
453,48 лева разходи по бюджетен ред I.1.1 „Разходи за трудови и други
възнаграждения, вкл.осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя
съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните
дейности“.
Жалбоподателят твърди, че в оспорената
част решението е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административно производствените правила и неспазване на установената форма (а
именно липса на мотиви), като в тази насока сочи, че при поискани снимки на
стикери за оборудване от страна на УО, същите са представени в Технически
отчет, Опис документи, ред 3.2 „Допълнителни документи“. Серийните номера на
компютрите са видими от Гаранционните карти на двата компютъра, прикачени в
окончателно искане за плащане, внесено на 25.04.2019г. в Технически отчет, т.8
– Опис на документи; ред 3.1 „Дейност 5“, папка „РС“, където са приложени
Гаранционни карти на двата лаптопа, в които са изписани серийните номера. С
оглед на това констатациите на УО относно фактическата обстановка са изцяло
неправилни, което е довело до неправилен отказ за верифициране на посочените
разходи.
Досежно
неверифицирани разходи за трудови възнаграждения на лицето Д.Т.И.оспорващият
сочи, че констатираната разлика произтича от наличието на сключено допълнително
споразумение към договора на Д.И., което не е изискано и следователно не е
приложено в ИСУН 2020.
Въз основа на изложеното моли
решението в оспорената му част да бъде отменено и преписката бъде върната на УО
с указание за верифициране на разходите.
Ответната страна – заместник-министър на труда и
социалната политика в качеството на Ръководител на УО на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“, с придружително писмо рег.№
ДА-01-2220/11.07.2019г. изпраща административната преписка с опис на
съдържащите се в нея документи, като изразява становище за нередовност на
жалбата, предвид непредставяне на релеванти за предмета на спора документи, с
които жалбоподателят разполага, включително като съставител или адресат на
изявления, както и липсата на приложени трудов договор №1/06.12.2017г. с лицето
Д.Т.И., разчетно – платежни ведомости за месец септември 2018г. и за м.октомври
2018г., както и доказателства за платените на Д.Т.И.възнаграждения за тези два
месеца. По същество изразява становище за неоснователност на оспорването.
Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 450 лева. В съдебно заседание ответникът, представляван
от пълномощник и процесуален представител А.Г.Т.– главен експерт в отдел
„Управление на качеството“, Главна дирекция „Европейски фондове, международни
програми и проекти“ в МТСП, правоспособен юрист, заявява, че оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл.37, ал.3 от
ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило проектно предложение BG05М9ОР001-4.001-0058 и Приложение №19 към оценителен доклад, одобрен с
решение №РД 05-96/18.058.2017г. на ръководителя на управляващия орган, между
Министерството на труда и социалната политика, представлявано от Л.П.С.– главен
директор, в качеството ѝ на ръководител на управляващия орган по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, наричан в договора
„Управляващ орган“ и фондация „А.“ – гр.Шумен, представлявана от управителя Д.Т.И.,
наричан „бенефициент“, е сключен Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, с рег.номер на договора BG05М9ОР001-4.001-0058-С01,
съгласно който ръководителят на УО предоставя на Бенефициента безвъзмездна
финансова помощ в максимален размер до 87044,90 лева по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, BG05М9ОР001-4.001 „Транснационални и
дунавски партньорства за заетост и растеж“, за изпълнение на проект
BG05М9ОР001-4.001-0058 „Еврократе“. Съгласно т.2.3 от договора, срокът /
периодът за изпълнение на проекта е 12 месеца. Изпълнението на дейностите
започва от 01.11.2017г.
На 05.02.2019г. Фондация „А.“
представя искане за окончателно плащане №4 от ИСУН 2020 с отчетен период
01.10.2018г. – 01.11.2018г. по проект „Еврократе“ с №
BG05М9ОР001-4.001-0058-С01 с общ бюджет от 87044,90 лева, от които 82696,66
лева европейско съфинансиране; общо средства, платени към момента 69635,92 лева;
обща стойност на постъпилото искане 23280,60 лева; обща стойност на отчетените
за периода разходи 23280,60 лева.
В периода 25.04.2019г. –
10.06.2019г. между Управляващия орган и бенефициента по проекта е водена
кореспонденция във връзка с искането за плащане като от ръководителя на проекта
са изискани доказателства за различни разходни пера, в т.ч. относно фактура
**********/01.10.2018г., издадена от „Т.Б.“ ЕАД е указано да се посочи номера
на административния договор, с уточнение, че ако системата за издаване на тези
документи не позволява това, то текстът се изписва в свободно поле извън
задължителните реквизити по чл.7 от Закона за счетоводството, или на обратната
страна на документа. Изискано е и обяснение досежно завишеното начислено и изплатено
възнаграждение на Д.И., доколкото според представения трудов договор му е
определено трудово възнаграждение в размер на 631 лева, а според представените
документи към финансов отчет му е изплатено трудово възнаграждение в размер на
844,00 лева за месец септември 2018г. и 807,00 лева за месец октомври 2018г.,
както и представяне на заверена, детайлна справка по месеци относно включените
във финансовия отчет суми по трудови и граждански договори, тъй като
предявените разходи не съответстват на представените разходооправдателни
документи. В част II Технически отчет е изискан
отчетен доклад на Д.Т.И.за месец октомври 2018г. Във връзка със закупеното
оборудване е указано представянето на снимков материал на оборудването, доставено
съгласно договор за безвъзмездна финансова помощ – с видими серийни номера и
стикери, указващи закупуването му със средства по ОП РЧР съгласно изискванията
на Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и
комуникация 2014 – 2020.
Видно от приложената разпечатка
от ИСУН 2020 по партидата на бенефициера – жалбподател, с писма рег.№
BG05М9ОР001-4.001-0058-С01-М065 от 10.05.2019г. и рег.№
BG05М9ОР001-4.001-0058-С01-М069 от 27.05.2019г. фондацията е представила
документи и обяснения.
В т.5 от писмото, изпратено на
10.05.2019г., като приложение е посочена „коригирана фактура №
**********/01.10.2018г. – издадена от „Т.Б.“ ЕАД, приложена във Финансов
отчет“. Съдът констатира, че копието на фактура, представено от ответната
страна (л.252 от делото) се различава от копието на фактура, представено от
жалбоподателя (л.166 от делото), доколкото същото не съдържа запис „разходът е
извършен по проект „Еврократе“ № BG05М9ОР001-4.001-0058-С01“.
В цитираните по-горе писма относно
изплатеното възнаграждение на Д.Т.И., бенефициентът е посочил, че
възнаграждението е завишено през м.септември и м.октомври 2018г., поради повече
отработени часове и необходимостта от подготвяне на документите за финален
отчет (т.8 от писмото с дата на изпращане 10.05.2019г. – л.247 от делото). В
писмото, изпратено на 27.05.2019г., фондацията уточнява предявените суми за
възнаграждения за м.септември за Д.И., В.В.и Т.И.и възнагражданията за
м.октомври за Д.И. и представя РКО №2/25.10.2018г. за изплатено трудово
възнаграждение за м.октомври 2018г. на Д.И..
Въз основа на приложените
документи, както и допълнително представените такива, с Решение за верификация
на постъпило искане за окончателно плащане рег.№ BG05М9ОР001-4.001-0058/10 от
07.06.2019г., УО определя общ размер на
верифицираните средства по постъпилото искане за плащане – 12196,08 лева и общ
размер на неверифицираните средства – 11084,52 лева, както следва:
2.1. 4800,00 лева разходи по
бюджетен ред V.5.5 „Разходи, произтичащи от
договори за изработка / услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД,
неквалифицирани другаде, пряко свързани и необходими за изпълнение на
проектните дейности, на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с
влязло в сила Решение за верификация на УО, с рег.№ BG05М9ОР001-4.001-0058/8 от
20.12.2018г.;
2.2. 825,34 лева разходи по
бюджетен ред V.5.5 „Разходи, произтичащи от договори за изработка / услуга или
договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, пряко свързани и
необходими за изпълнение на проектните дейности, на основание чл.57, ал.1, т.4
от ЗУСЕСИФ, във връзка с влязло в сила Решение за верификация на УО, с рег.№
BG05М9ОР001-4.001-0058/8 от 20.12.2018г.;
2.3. 3998,00 лева разходи по
бюджетен ред III.3.1 „Разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“, на
основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ и във връзка със сключен договор с
изпълнител, като нецелесъобразен разход, тъй като компютрите не са били
необходими за изпълнение на дейността, за която са доставени. Дейността е
извършена и почти изцяло отчетена в предходното Искане за плащане №3, докато
закупуването на оборудването се осъществява в последния проектен месец –
октомври 2018г. В допълнение – при връщане на искането за плащане за
допълнителни документи с комуникация в ИСУН № BG05М9ОР001-4.001-0058-С01-М062
са изискани снимки с видими серийни номера на компютрите, но такива не са
представени. Също така в сключения договор с изпълнителя на дейността „Ю.П.У.“
ООД, в раздел II, т.2 е записано условието, че „в цената са включени всички
разходи по изпълнение на услугата“;
2.4. 453,48 лева разходи по
бюджетен ред I.1.1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл.осигурителни
вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко
ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“ на основание чл.57, ал.1,
т.4 от ЗУСЕСИФ. Съгласно представения трудов договор 1/06.12.2017г. на лицето Д.Т.И.–
експерт програми, проекти, е определено трудово възнаграждение в размер на
631,00 лева, а съгласно представените документи за месец 09.2018г. му е
начислено трудово възнаграждение в размер на 844,00 лева, а за м.10.2018г. –
807,00 лева. Сумата представлява разлика между уговореното трудово възнаграждение
и дължимите осигурителни вноски;
2.5. 1007,70 лева по бюджетен ред
IV.12.1 „Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими
разходи по проекта“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира
непреки разходи в размер на 10 на сто от отчетените допустими преки разходи на
основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от ПМС
189/2016г, във връзка с чл.68, б. (а) от Регламент 1303/2013 във връзка с
раздел 14.3 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по схемата.
Решението е публикувано на
интернет-страницата на Информационна система за управление и наблюдение на
структурните инструменти на ЕС в България 2020 (ИСУН 2020) на 10.06.2019г.,
като датата на първото отваряне на документа е 10.06.2019г., според разпечатка
от ИСУН 2020 по партидата на бенефициера – л.53 от делото.
На 24.06.2019г. фондация „А.“
депозира в деловодството на ШАдмС настоящата жалба, с която оспорва акта само в
частта по т.2.3 и т.2.4, с които е отказано верифициране на част от средствата
по постъпилото искане, а именно:
-
3998,00 лева разходи по бюджетен ред III.3.1 „разходи за закупуване на
оборудване и обзавеждане“;
-
453,48 лева разходи по бюджетен ред I.1.1 „Разходи за трудови и други
възнаграждения, вкл.осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя
съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните
дейности“.
Като доказателства по делото
оспорващият представя надлежно заверено копие от всички документи и приложения,
подадени във връзка с искане за плащане №4 в ИСУН 2020, в това число в това
число трудов договор №1/06.12.2017г. с лицето Д.Т.И., допълнително споразумение
към трудов договор, разчетно – платежни ведомости за месец септември 2018г. и
за м.октомври 2018г., както и доказателства за платените на Д.Т.И.възнаграждения
за тези два месеца; договор от 04.05.2017г. между фондация „А.“ и „Ю.П.У.“ ООД;
фактура № **********/01.10.2018г., издадена от „Т.Б.“ ЕАД, съдържаща запис, че
разходът е извършен по проект „Еврократе“ №
BG05М9ОР001-4.001-0058-С01; снимки на преносими компютри и гаранционни
карти на същите.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото писмени
доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаването на
оспореното решение. Същата по същество не се оспорва от жалбоподателя. При така
установените факти от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане
BG05М9ОР001-4.001-0058/10 от 07.06.2019г., издадено от заместник-министъра на
труда и социалната политика в качеството на Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), в частта по
т.2.3 и т.2.4 от същото, с които е отказано верифициране на следните разходи:
-
3998,00 лева разходи по бюджетен ред III.3.1 „разходи за закупуване на
оборудване и обзавеждане“;
-
453,48 лева разходи по бюджетен ред I.1.1 „Разходи за трудови и други
възнаграждения, вкл.осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя
съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните
дейности“.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат
на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок. С оглед
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ договорите за предоставяне на
безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за
административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите
при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК,
по аргумент от чл.62, ал.1, във връзка с ал.3, вр.чл.27 от ЗУСЕСИФ. Видно от
приложената по делото разпечатка от ИСУН 2020 (л.52) решението е съобщено на
неговия адресат на 10.06.2019г., поради което жалбата, подадена в ШАдмС на
24.06.2019г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспореното решение съдът констатира, че същото е издадено от З.И.- зам.министър, ръководител на УО на ОПРЧР
Според разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗУСИСИФ управляващият орган извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
С Решение №823 от 21.10.2015г. на
Министерския съвет е прието, че УО по ОПРЧР е ГД „ЕФМПП“ на МТСП.
Съгласно чл.4, т.7 от
Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет
с ПМС № 266/2009г., министърът на труда и социалната политика управлява
програми и проекти в рамките на своята компетентност, финансирани от
структурните фондове на ЕС и други международни финансови институции. В рамките
на своята компетентност със Заповед № РД01-268 от 04.04.2018г. (л.27)
министърът на труда и социалната политика е възложил З.Д.Р., подписала
оспореното решение, да изпълнява функциите на ръководител на УО и договарящ
орган (ДО) по ОПРЧР. Предвид посоченото, оспореното в настоящето производство
решение се явява издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство
и между страните липсва формиран спор.
Решението е издадено в
законоустановената писмена форма, мотивирано е, като при постановяването му не
са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
При извършената преценка за
съответствие на решението в оспорената му част с материалния закон съдът приема
следното:
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл.60 – 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните
разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране, с
цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на
физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва
плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на
бенефициента. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа
на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки
на място, когато това е приложимо (чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ), като се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от УО. Съгласно член 65,
параграф 1 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент на Съвета от
17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на
Съвета допустимостта на разходите се определя въз основа на национални правила,
освен когато са определени специални правила въз основа на регламента.
Общите условия за допустимост на
разходите на национално ниво са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ, а
според чл.59, ал.1 от с.з. конкретните национални правила и детайлните правила
за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна
програма по чл.3, ал.2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския
съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление №189 на МС
от 28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите
по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, за програмен период 2014 – 2020г. (ПМС № 189 от 28.07.2016г.) и Наредба № Н-3 от 08.07.2016г. за определяне на правилата за
плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и
отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и
правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и
програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3 от
08.07.2016г., отм. ДВ бр. 44 от 29.05.2018г.).
Следователно разпоредбите, които
регламентират условията за допустимост, респективно за недопустимост на разходите
по ОПРЧР 2014 - 2020г., съответно представляващи правно основание за
верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл.57 и чл.58
от ЗУСЕСИФ и в горепосочените подзаконови нормативни актове. Тежестта да
установи и да докаже, че извършените от бенефициентът разходи не са допустими,
е на ръководителя на Управляващия орган.
В настоящия казус с решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане, УО е отказал да
верифицира средства в общ размер на 11084,52 лева, като предмет на оспорване са
сумите по т.2.3 и 2.4 от решението.
С решението по т.2.3 УО е отказал
да верифицира разходи в размер на 3998,00 лева по бюджетен ред III.3.1 „разходи
за закупуване на оборудване и обзавеждане“, като е приел, че се касае за
нецелесъобразен разход, тъй като компютрите не са били необходими за изпълнение
на дейността, за която са доставени. В тази връзка е посочил, че дейността е
извършена и почти изцяло отчетена в предходното Искане за плащане №3, докато
закупуването на оборудването се осъществява в последния проектен месец –
октомври 2018г. В допълнение – при връщане на искането за плащане за
допълнителни документи с комуникация в ИСУН № BG05М9ОР001-4.001-0058-С01-М062
са изискани снимки с видими серийни номера на компютрите, но такива не са представени.
Също така в сключения договор с изпълнителя на дейността „Ю.П.У.“ ООД, в раздел
II, т.2 е записано условието, че „в цената са включени всички разходи по
изпълнение на услугата“. Изложените фактически основания са привързани с
правното основание по чл.57, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ. Цитираната разпоредба
въвежда като изискване за допустимост на разходите същите да са за дейности,
съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими
бенефициенти съгласно съответната програма по чл.3, ал.2.
В случая, видно от одобреното
проектно предложение, една от дейностите по проекта е дейност 5 „Адаптиране на
„Еврократе“ за България и българските структурни фондове“. Предвидено е на
базата на съществуващата вече апликация „Еврократе“ изграждането ѝ на
български език, прибавяйки всички национални възможности за финансиране, като
дейността ще бъде извършена изцяло от фондация „А.“ на база на съществуващата
вече апликация, предоставена от Сдружение „Еутопия“. Като част от дейността е
заложено постоянното обновяване на апликацията. За изпълнение на дейност 5
бенефициентът е посочил предвидени разходи за дейността в размер на 40880 лева,
в това число 4000 лева за закупуване на 2 броя компютри. Необходимостта от
закупуването на компютрите е обоснована в раздел „Начин на изпълнение“ от
дейност 5. Описаните разходи за закупуване на два броя компютри съответстват на
разходите, заложени в бюджетен ред III.3.1 „разходи за закупуване на оборудване
и обзавеждане“. Т.е. касае се за разходи, които са заложени в проектното
предложение, респективно същите съответстват на критериите за подбор. Съдът
намира за необоснован извода на УО за недопустимост на разхода, предвид
обстоятелството, че в раздел II, т.2 от сключения договор с изпълнителя на
дейността „Ю.П.У.“ ООД, е записано условието, че „в цената са включени всички
разходи по изпълнение на услугата“. Видно от приложения по делото договор
(л.103-105), изпълнителят е длъжен да създаде на български и английски език
платформата „Еврократе“, която да представлява уеб-сайт, изграден на платформа WordPress, позволяващ публикуване на информационни
материали от страна на бенефициента и чат-бот система, която да позволява
създаването на поредици от въпроси и отговори с разклонения по метода дърво на
решенията, които лесно и ефективно да насочват потребителите на уеб-сайта към
нужната им информация. Адаптирането на апликацията е само част от дейностите,
заложени за изпълнение в проектното предложение, поради което не може да се
твърди, че получаването на услугата по договора с „Ю.П.У.“ ООД изпълнява
поставените цели. Наред с изложеното следва да се отбележи, че се касае за
различни разходи – разходи за материални активи, какъвто представлява
отчетеният разход за закупуване на оборудване – два броя компютри (бюджетен ред
III.3.1) и разходи за услуги (бюджетен ред V.5.5).
Не се споделя и становището на УО
за нецелесъобразност на разхода, обосновано с твърдението, че разходът е
направен, кагато дейността е извършена и „почти изцяло отчетена в предходно
искане за плащане“. В тази насока съдът съобрази и факта, че видно от фактура №
**********/01.10.2018г. (л.166) компютрите са закупени на 01.10.2018г., а
последното плащане по договора с „Ю.П.У.“ ООД е на 24.10.2018г. Като описание
на предмета на фактура № **********/24.10.2018г. (л.170) е вписано „последно
плащане по договор … завършена чат-бот система в сайта на фондация „А.“. Тези
факти са в подкрепа на извода за наличие на изпълнение по дейностите, заложени
в проекта и след закупуване на компютрите, респективно придобитото оборудване
се използва за изпълнение дейности по поректа.
С оглед изложеното съдът приема,
че е налице необосновано твърдение за нарушение на нормативното изискване по
чл.57, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ за допустимост на разход.
Като допълнителен аргумент при
отказа за верифициране на предявения разход в размер на 3998,00 лева, УО е
посочил, че при връщане на искането за плащане за допълнителни документи, са
изискани снимки с видими серийни номера на компютрите, но такива не са
представени. Съдът приема, че не е налице соченото фактическо основание за
отказ за верификация на разходите, като в тази насока намира за основателно
възражението на оспорващия за изпълнение на дадените от страна на УО указания.
На лист 138 и 139 от делото са приложени снимки, видно от които върху
закупените активи са поставени стикери, съответстващи на изискванията, въведени
с Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и
комуникация.
Серийните номера на компютрите са
видими от Гаранционните карти на двата компютъра, представени по делото – л.118
и л.120. Твърдението на оспорващия, че цитираните материали и документи са
прикачени в окончателно искане за плащане, внесено на 25.04.2019г. в технически
отчет, т.8 – Опис на документи; ред 3.1 „Дейност 5“, папка „РС“, не е оборено
от ответника по делото. Същото се доказва от приложените по делото разпечатки
от ИСУН 2020 – л.13-16.
С оглед изложеното съдът намира,
че решението в частта по т.2.3, с която се отказва верифициране на разходи в
размер на 3998,00 лева се явява незаконосъобразно.
С настоящата жалба се оспорва
решението и в частта му по т.2.4, с която УО е отказал да верифицира разходи в
размер на 453,48 лева по бюджетен ред I.1.1 „Разходи за трудови и други
възнаграждения, вкл.осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя
съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните
дейности“. Видно от мотивите на решението в тази му част УО е констатирал,
че съгласно трудов договор
1/06.12.2017г. на лицето Д.Т.И.е определено трудово възнаграждение в размер на
631,00 лева, а съгласно представените документи за месец 09.2018г. му е
начислено трудово възнаграждение в размер на 844,00 лева, а за м.10.2018г. –
807,00 лева, поради което и на основание
чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ е отказал верифициране на сума в размер на
453,48 лева, представляваща разлика между уговореното трудово възнаграждение и
дължимите осигурителни вноски. За да е налице възприетото от УО правно
основание за отказ за верификация на исканата сума следва да се установи, че
тези разходи не са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство. В случая между фондация „А.“ и Д.Т.И.е
сключено допълнително споразумение към трудов договор № 001/06.12.2017г., видно
от което, считано от 01.09.2018г. основното трудово възнаграждение на Д.Т.И.е в
размер на 807,00 лева. Съгласно фиш за заплати (л.178) за месец септември
2018г. на Д.Т.И.е начислена брутна заплата в размер на 844 лева. За месец
октомври 2018г. начислената заплата съответства на договорената. Съдът намира,
че приобщените по делото доказателства не обосноват наличие на нарушение на
правото на ЕС или националното законодателство при извършване на разходите за
възнаграждения в сочения в решението аспект, доколкото УО определя размера на
неверифицираните средства по т.2.4 като разлика между уговорено трудово
възнаграждение в размер на 631,00 лева и дължимите осигурителни вноски, без да
отчете факта, че считано от 01.09.2018г. е налице изменение в размера на
трудовото възнаграждение на посочения служител. С оглед на това съдът намира,
че в тази му част решението се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Налице е разлика между начислената заплата за м.септември 2018г. и
договореното възнаграждение от 807,00 лева, която следва да бъде зачетена от УО
при преценка допустимостта на предявените разходи при новото произнасяне по
искане за окончателно плащане.
Верифицирането на извършените от
бенефициента разходи по изпълнението на проекта е обусловено от преценката на
тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните
условия. В настоящия казус не се доказва наличие на такова несъответствие,
поради което съдът приема, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл.173,
ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за
ново произнасяне по постъпилото от фондация „А.“ искане за плащане. Няма
отделен срок за извършване на верификацията, но тя приключва в рамките на срока
за извършване на съответното плащане. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, срокът, в който поисканото междинно или окончателно плащане следва да бъде
направено е 90 дни, като този максимален срок е установен от закона в
съответствие с чл.132, §1, ал.1 от Регламент (ЕО) №1303/2013г. В рамките на
този срок УО следва да се произнесе при връщане на преписката.
Водим от горното Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Фондация „А.“ с
БУЛСТАТ ........, с адрес в гр.Шумен, ул.........№59, ет.7, ап.36, Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане
BG05М9ОР001-4.001-0058/10 от 07.06.2019г., издадено от заместник-министъра на
труда и социалната политика в качеството на Ръководител на УО на ОПРЧР, в
частта по т.2.3 и т.2.4 от същото, с които е отказано верифициране на следните
разходи:
-
3998,00 лева разходи по бюджетен ред III.3.1 „разходи за закупуване на
оборудване и обзавеждане“;
-
453,48 лева разходи по бюджетен ред I.1.1 „Разходи за трудови и други
възнаграждения, вкл.осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя
съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните
дейности“.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя
на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за
произнасяне по постъпилото от Фондация „А.“ искане за окончателно плащане №4 от ИСУН 2020 с отчетен
период 01.10.2018г. – 01.11.2018г. по проект „Еврократе“ с №
BG05М9ОР001-4.001-0058-С01, в частта относно предявени разходи по бюджетен ред
III.3.1 и по бюджетен ред I.1.1, като определя срок за произнасяне 90 дни,
считано от датата на постъпване на преписката при органа.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: