Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на пети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 6934 по описа за 2017 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 от ГПК.
Не са
налице предпоставките за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.
Производството по делото е инициирано с оглед
дадени задължителни указания на САС с определение 2379/16.07.2019 г. по гр.д. 5000/2018
г. за допълване на постановеното по делото съдебно решение досежно законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по искането не е заявил
становище в срока за отговор.
С оглед задължителните указания на САС, съдът
намира молбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
В постановеното си съдебно решение
настоящият съдебен състав се е произнесъл по заявения иск, но е пропуснал да се
произнесе по искането за присъждане на законна лихва.
С оглед естеството на заявената
претенция на ищеца следва да се има предвид, че лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане имат компенсаторен характер, а не са мораторни по
естеството си. Тези лихви се следват от датата на събитието, а в конкретния
случай от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и тези лихви не съставляват самостоятелна претенция
респ. не се включват в цената на иска, а са законна последица от осъждането. В
този смисъл напр. решение 1048 от 18.07.2001 г. по гр.д. 1022/2000 Г., IV ГО на ВКС.
Допуснатият пропуск от страна
на настоящия съдебен състав следва да бъде поправен в рамките на настоящото
производство по реда на чл. 250 от ГПК.
Поради което
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 250
от ГПК постановеното съдебно решение
№ 5630/24.08.2018 г. като в диспозитива на ред 9 /девети/ след израза „по пр.
преп. 100/2014 г./ДП 219/2009 г. на ОДМВР Варна/ по описа на СпП“ да се чете
израза „ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата“ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: