Р Е
Ш Е Н
И Е № 460
гр. Хасково, 04.12.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р.К.
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
554 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда
на чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр.София е останал недоволен от решение № 369 от 31.05.2019 год.,
постановено по гр.д. № 2362 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково, с
което са отхвърлени предявените от него установителни искове за съществуване на
вземания, за които е издадена заповед № 406 от 13.04.2018 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 875 / 2018 год. на Районен съд – Хасково, поради което го обжалва с
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи
исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– С.Н.П. оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Профи Кредит България“ ЕООД –
гр.София против С.Н.П., с искане да се признае за установено съществуването на
вземание в размер на 8 052.48 лева, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението, присъдени със заповед № 406 от 13.04.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 875 / 2018 год. на Районен съд –
Хасково.
За
да отхвърли положителния установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че
сключения между страните договор е изцяло нищожен.
Безспорно
по делото е, че на 10.04.2018 год. в Районен съд – Хасково е постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи
Кредит България“ ЕООД – гр.София против С.Н.П., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 875 / 2018 год. и издадена Заповед № 406 от 13.04.2018
год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Н.П. да заплати на
кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София сумата от 8 052.48 лева
– главница по договор за потребителски кредит № *** год.; 30 лева – такси за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 17.08.2017 год. до 24.10.2017
год.; 21.47 лева – законна лихва за забава от 17.08.2017 год. до 25.10.2017
год.; законна лихва върху главницата от 10.04.2018 год. до изплащането й;
106.08 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Като
безспорно съдът приема и това, че против заповедта за изпълнение и в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника – обстоятелство,
обусловило наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск,
подаден в срока по чл.415, ал.4 от ГПК - за съществуване на част от вземанията,
заявени и присъдени в полза на заявителя. С определение № 458 от 11.03.2019 год., постановено по
ч.гр.д. № 875 / 2018 год. на Районен съд – Хасково, издадената в полза на
заявителя Заповед № 406 от 13.04.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, е
обезсилена в частта за сумата от 30 лева
– такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 17.08.2017 год. до
24.10.2017 год. и 21.47 лева – законна лихва за забава от 17.08.2017 год. до
25.10.2017 год., поради непредявяване на иск за установяване съществуването на
посочените две вземания. Определението е влязло в законна сила на 02.04.2019
год.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на заявителя,
основано на договор за потребителски кредит
е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, съгласно която потребителят - заемател се
задължава да върне отпуснатата му от
кредитора парична сума след изтичане на
срока.
Безспорно
по делото е установено, че на 21.06.2017 год. между страните е
сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ***, по силата
на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 3 000 лева, с
договорен срок за погасяване от 24 месеца. Безспорно установено е още, че
кредиторът е изпълнил своевременно и при условията на договора задължението си да
предостави на потребителя цялата сума по договора в размер на 3 000 лева – данна в каквато насока съдът цени
представеното с исковата молба преводно нареждане от 21.06.2017 год.,
неоспорено от ответника по предвидения за това ред в ГПК. В подкрепа на това
обстоятелство съдът цени и изпратеното от Уникредит Булбанк извлечение от
сметка на ответника, видно от което е, че на посочената дата – 22.06.2017 год.
по сметка на ответника, идентична с тази, посочена и в договора за
потребителски кредит, е постъпила сумата от 3 000 лева, приведена от
ищеца. В тази насока е и признанието на ответника, обективирано в подаденото от
него възражение против заповедта за изпълнение. От страна на ответника не са
представени доказателства, установяващи изпълнение на задължението за връщане
на предоставения му кредит в размер на 3 000 лева, в подкрепа на което
обстоятелство съдът цени и приложеното по делото извлечение от сметка,
представено с исковата молба и неоспорено от ответника по предвидения за това процесуален
ред.
Заявените
от ответника възражения са за нищожност на договорните клаузи, уреждащи
определянето на необходимото съдържание на договора за потребителски кредит и
на лихвите по кредита, които съдът намира за основателни, поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 а и т.11 от ЗПК – непосочване на методика за
изчисляване на референтен лихвен процент съгласно чл.33 а и неизготвяне на
погасителен план, липсата на които обуславя недействителност на договора,
съгласно чл.22 от ЗПК. Предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
искът следва да бъде уважен до сума в размер на 3 000 лева, като за
разликата до предявения размер от 8 052.48 лева, като неоснователен следва
да се отхвърли. В подкрепа на този извод, съдът изхожда и от това, че искът за
установяване съществуването на вземане за 3 601.44 лева – възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, се явява недоказан, предвид липсата на
доказателства, установяващи както реалното предоставяне на услугата от страна
на кредитора, така и възможността за ползването й от страна на потребителя.
Като
необосновани съдът намира изложените от първоинстанционния съд мотиви за
неоснователност на иска, основани на липсата на доказателства, установяващи
надлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост на кредита, предвид
обстоятелството, че срокът на договора е изтекъл на 21.06.2019 год., поради
което към момента на приключване на
устните състезания пред въззивния съд, явяващ се такъв по същество на спора, е
настъпила изискуемостта на цялото вземане – обстоятелство, което съдът отчита
на основание чл.235, ал.3 от ГПК и с оглед задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 8 / 2017 год.,
ОСГТК, според които правното основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуема главница, е сключеният
договор за кредит. Доказването на настъпила предсрочна изискуемост на договора
е определящо единствено за размера, в
който ще бъде признато вземането на кредитора, но не и за основанието, на което
се предявява вземането.
Достигайки до извод в противна
насока, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 3 000 лева,
представляваща чистата стойност на кредита и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което уважи иска до посочения размер. Решението в останалата
част, с която е отхвърлен иска – за разликата над 3 000 лева до предявения
размер от 8 052.48 лева, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 369 от 31.05.2019 год.,
постановено по гр.д. № 2362 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София против С.Н.П., И С К за
установяване съществуването на вземане в размер на 3 000 лева и изцяло в частта за разноските, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.П., ЕГН ********** *** съществуването на вземане в размер на 3 000
/три хиляди/ лева, представляваща чистата стойност на кредита, предоставен с
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** год., ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2018 год.
до окончателното изплащане на сумата, присъдено със заповед № 406 от 13.04.2018 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 875 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково, в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“ № 49,
бл.53 Е, вх.В.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 369 от 31.05.2019 год., постановено по гр.д. № 2362 / 2018 год. по описа
на Районен съд – Хасково в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“
ЕООД – гр.София против С.Н.П., И С К за установяване съществуването на вземане
в размер на разликата над 3 000 лева до предявения размер от 8 052.48
лева.
ОСЪЖДА С.Н.П., ЕГН ********** *** да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В сумата в размер на
495.24 /четиристотин деветдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ лева –
разноски по делото за първа и втора
инстанции, и за заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“ № 49,
бл.53 Е, вх.В да заплати на С.Н.П.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 411.75
/хиляда четиристотин и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева –
разноски по делото за първа и втора инстанции, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: