Р Е Ш Е Н И Е
№ 1709
Гр. Пловдив, 12.10.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 1545 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.208 и слeдв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от община – Пловдив с адрес на призоваване
гр. Пловдив, пл. "Ст. Стамболов"№ 1, представлявана от кмета З.Д.,
срещу Решение № 354 от 28.02.2020 г. по НАХД № 6585/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХХII н. с., с което е отменено наказателно постановление /НП/ №
105/30.09.2019 г. на директор дирекция "МДТ" на община – Пловдив, с
което на "Васко 60" ЕООД, ЕИК по Булстат **********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №162, представлявано от Д.Г.А.,
на основание чл.123 ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева
за извършено нарушение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав
на районния съд е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и при неправилно
прилагане на материалния закон. Моли съда да отмени изцяло решението по мотиви,
под робно изложени в касационната жалба и
допълнително становище, като се потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба – "Васко 60" ЕООД
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд, двадесети и първи състав,
след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
С НП № 105/30.09.2019
г. на директор дирекция "МДТ" на община – Пловдив, на ЕООД-то на
основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 лева
за извършено нарушение по чл.14 ал.1 от ЗМДТ, изразило се в това,
че дружеството не е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за деклариране на новопридобит имот в законоустановения двумесечен срок, т.
е. до 09.01.2019 г., като такава е била входирана
едва на дата 26.09.2019 г.
С решението си от 28.02.2020 г. първостепенният съд при
правилно установена фактическа обстановка, е извел законосъобразни правни
изводи, а именно, че НП е незаконосъобразно.
Районният съд правилно и обосновано възприема фактическата
обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености прилага
закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се
споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е
необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2,
пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи
също така, че посочената за нарушена в НП норма е тази на чл.14 ал.1 ЗМДТ,
която към датата на издаване на НП, а и към датата посочена за крайна за
подаване на декларацията – 9 януари на същата година има следното съдържание:
"За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът
уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти", съобразно редакцията и с ДВ бр. 98/2018 г. в сила от
01.01.2019 г.
С други думи
безспорно в случая е, както е посочено и в АУАН, а и в НП, че се касае за новопридобит имот, а не за новопостроен такъв.
Съгласно
новелата на чл.14 ал.3 от ЗМДТ "Не се подават
данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни
права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази
глава.", а съобразно следващата ал.4: "За новопостроен или придобит
по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1
предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства,
имащи значение за определянето на данъка", като тези норми също са в сила
в посочените им редакции от 01.01.2019 г.
При това
положение не става ясно на първо място: къде според наказващия орган е следвало
да се определи придобиването чрез апорт на
недвижимата вещ, като освен това, важно е да се отбележи, че не във всеки
случай се следва подаване на данъчна декларация /по ал.4 се изисква само
подаване на информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи
значение за определянето на данъка/.
В тази връзка прави впечатление, че навсякъде в касационната
жалба на общината се сочи, че наказващия орган правилно приложил разпоредбата
на чл.14 ал.1, но с уточнението – или „действащ към момента на извършване на
нарушението“, или „в редакция до 31.12.2018 г.“.
Този състав счита, че след като двумесечният срок е изтекъл
на 09.01.2019 г., то към този момент следва да се съобрази и изискването на
ЗМДТ по отношение на необходимото деклариране, за което следва да се вмени и
неизпълнение, от което следва да се обосновава и налагане на конкретна
имуществена санкция на търговеца.
Повече от очевидно е, че към релевантния момент, неприложима
е нормата на чл.14 ал.1 от ЗМДТ за неизпълнено от
субекта задължение, от което да последва реализиране на административнонаказателната
му отговорност в случая.
Или, налице е неправилно приложение на материалния закон,
което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, като
незаконосъобразно.
Всичко това, а и изложеното от първата инстанция, обосновават
извода и на този състав на съда – за правилност при извършената отмяна на
издаденото срещу дружеството НП.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице
касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, а атакуваното
решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и във връзка с чл.221 ал.1 от АПК, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354 от
28.02.2020 г. по НАХД № 6585/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII н.
с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.