О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 1 2 4 1
гр.Пловдив, 29.07.2019 год.
Пловдивския
районен съд, ХІV н.с. в закрито заседание на двадесет и девети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КЮРТОВ
след като се запозна с приложените по ЧНД 3364/2019год.
по описа на ПРС, ХІV н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С Постановление
по пр. пр.№5541/2018год. от 14.5.2019год., Районна прокуратура - Пловдив е
прекратила наказателното производство по д. пр. № 447/2018год. по описа на VІ
РУ при ОДМВР - гр.Пловдив водено против НИ за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 от НК, на основание чл.243, ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен
от Постановлението останал пострадалия М.С., който моли същото да бъде отменено.
Жалбата
е ДОПУСТИМА за разглеждане като е подадена в срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното
производство е образувано на 15.08.18г. и е воденото за това дали на 19.02.18г.
в гр.Пловдив, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на М.П.С. –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр с чл.130 НК. По делото няма привлечено
обвиняемо лице.
Понастоящем от
доказателствата по делото се установява, че пострадалия С. имал конфликт със
свид.С. С.. Първият претендирал неполучени средства като заплати, а от там и
неначислени осигуровки. По този повод на 19.02.2017г. свид.С. посетил съпругата
на С. – А. С. като се надявал тя да му съдейства, за да си получи парите от
съпруга й. Последната обаче започнала да телефонира на свид.С. и като разбрал,
че няма да получи съдействие, свид.С. се отдалечил. Отишъл обаче в дърводелска
работилница на територията на предприятието в гр.Пловдив, където се видял със
свои бивши колеги – свидетелите И. М. и В. А.. Докато говорел с тях в цеха
влезнал свид.С. С.. Между последния и свид.С. възникнал словесен конфликт,
който приключил като свид.С. бил изведен извън цеха от свид.М.. Последният
първоначално застанал между С. и С., а после хванал първия за ръката и го извел
от помещението. Свид.А. пък избутал свид.С., за да го отдалечи от свид.С.. На
следващия ден С. посетил личен лекар с оплаквания от болки в десен хълбок. След
проведена графия се установило счупване на 11-то ребро отдясно, хематом с
линеарна форма отдясно поясно, кръвонасядане и паравертерална контактура на
мускулната тъкан в дясна хълбочна област. По делото е била назначена СМЕ, според чието
заключение тези увреждания биха могли да се получат от удар с или върху твърд
тъп предмет.
Оплакването на
жалбоподателя е, че горните увреждания са му били причинени от свид.С. с дърво
или друг предмет. Това твърдение обаче не намира опора в доказателствата по
делото. Ето защо прекратяването на досъдебното производство предмет на разглеждане
в настоящия казус е основателно. Напрактика има трима свидетели – С., А. и М.,
които твърдят, че физически конфликт между първия и С. не е имало. На следващо
място налице е телесно увреждане на последния. Същото обаче може да се получи според
вещото лице както при удар с твърд тъп предмет, така и при падане върху такъв. Не
е без значение какво е споделил пострадалия при прегледа от лекар. Като е
посочил причина за увредата битов инцидент, той сам е посочил алтернативен
вариант на получаване на травмите. Този вариант не е изключен от вещото лице.
Обоснован е изводът на прокурора на първо място, че липсва телесна повреда по
хулигански подбуди. В процесния казус липсват такива, защото отношенията между
свид.С. и свид.С. датират от дълго време и са поп повод неуредени финансови
взаимоотношения. На следващо място след като няма надлежни доказателства вън от
показанията на С., които се оборват от показанията на другите свидетели, то не
се установява изобщо телесната повреда да е била причинена от С.. На практика
всички свидетели имат някакво лично основание да се считат заинтересовани/
двамата евентуални участници в схватка, а М. и А. в служебна зависимост от С./,
но това не значи че трябва за истинно да се приеме твърдяното именно от
пострадалия. Назначаването на очна ставка не би променило горното положение.
Всички тези факти правилно са възприети от държавното обвинение и те се подкрепят
от доказателствата по делото. При този доказателствен дефицит, който няма как и
да бъде запълнен / още повече при твръдението в жалбата, че свид.А. починал/ не
може с категоричност да се обоснове, че уврежданията на свид.С. са причинени
именно при спора със свид.С. от последния или пък от трето лице. Правилни с
оглед горното са и правните изводи на прокурора за липса на престъпление,
поради което и е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 НПК. В този смисъл няма
противоречие между обстоятелствена част и диспозитив в процесното
постановление.
Предвид
изложените съображения и на осн. чл.243, ал.6, т.3 от НПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
Потвърждава
Постановление по пр. пр.№5541/2018год. от 14.5.2019год., с което Районна
прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр. №
447/2018год. по описа на VІ РУ при ОДМВР -гр.Пловдив водено против НИ за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, на основание чл.243, ал.1 т.1 от НПК..
Копие
от Определението да се изпрати на жалб.С. ***.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПОС по реда на гл.22
от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.