О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1696/1.6.2018г.
01.06.2018 г., гр. Ямбол
Ямболският
районен съд
ХІV граждански
състав
На първи юни две
хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Галя Русева
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско
дело № 1408/2018 г. по описа на Ямболския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от П.Д.С. против Прокуратура на РБ, с която се
претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.04.2018 г. до
окончателното изплащане, които вреди са причинени на ищеца вследствие на незаконно
повдигнато обвинение. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответната страна, чрез ЯРП, е депозирала писмен отговор, в който е оспорила иска
по основание и размер. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени
искания.
Съдът, след като прецени, че исковата молба е
редовна, а претенцията – допустима, намира, че делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Основателни са доказателствените
искания на ищеца и същите следва да се уважат.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2018 г. от 09,40 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗИСКА БП № 2693М-390/2017 г. по описа на РУ на МВР – Средец.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да доведе в с.з. посочения свидетел за установяване
на твърдяните от него факти.
Съобщава на страните проекто-доклада на
делото:
В исковата молба е изложено, че на 04.01.2018
г. ищецът бил привлечен като обвиняем по БП № 2693М-390/2017 г. по описа на РУ
на МВР – Средец за престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК за деяние, за което му
било издадено наказателно постановление преди това. В хода на производството ищецът
се позовал на забраната да му бъде налагано наказание два пъти за едно и също
нещо и на 02.03.2018 г. получил постановление за прекратяване на наказателното
производство поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление.
Ищецът сочи, че воденото наказателно производстнво срещу него му е причинило
неудобство пред колегите му, както и го е злепоставил пред работодателя, тъй
като по време на извършване на деянието същият е управлявал служебен автомобил.
Същият преди това имал съдебно минало, но бил вече реабилитиран, като
образуваното наказателно производстнво отново сринало доверието на близки и
приятели в него. Проведените процесуално-следствени дейстнвия провокирали и
спорове с жената, с която ищецът живее. Зарадеи нанесените му неимуществени
вреди, ищецът претендира осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 5 000
лв. като обезщетение, както и лихва за забава от датата на исковата молба.
Правното основание на предявения иск
е чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В срока за отговор ответната страна е оспорила
иска с възражението, че на първо място, липсват данни постановлението на
Прокуратурата за прекратяване на наказателното производство да е влязло в сила,
за да има ищецът правна възможност да претендира обезщетение. На следващо
място, сочи се, че претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди
е прекомерен и несъобразен с вида и характера на упражнената принуда, с това,
че спрямо лицето не е била взета мярка за неотклонение, с продължителността на
процеса в досъдебното производство, със стандарта на живот в Р България през
този период, с практиката на ЕСПЧ и на съдилищета по чл. 52 от ЗЗД в подобни
случаи. Сочи се, че няма доказателства за негативно отражение на обвинението
върху ищеца, че не е доказал претендираните от него вреди да са настъпили.
Твърди се съпринивяне на вредите поради това, че деянието е било извършено
същия ден, в който на ищеца е била наложена административна санкция. Оспорва се
дължимостта на лихва за забава, поради това, че няма данни актът на
Прокуратурата за прекратяване на наказателното производство да е стабилен и да
е влязъл в сила.
Страните не спорят, че на
04.01.2018 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по БП № 2693М-390/2017
г. по описа на РУ на МВР – Средец за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, което
впоследстнвие с постановление от м.варт 2018 г. е било прекратено поради това,
че деянието не съставлява престъпление. Спорят относно претърпените от ищеца
вреди и техния размер, както и относно това дали крайният акт на Прокуратурата
е влязъл в сила и от кой момент се дължи лихва за забава.
В
тежест на ищеца е да докаже претърпените от него неимуществени вреди по вид
и размер, както и че същите са в пряка причинно-следствена връзка с незаконните
действия на ответника; в тежест на ищеца е да докаже също и че постановлението
за прекратяване на наказателното производство срещу него е влязло в сила, като
на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за
тези факти.
В тежест на двете страни е да докажат исканията и възраженията си.
Препис от определението да се връчи на
страните по делото, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се
връчи и препис от отговора.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
/Галя Русева/