Присъда по дело №511/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 97
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20252230200511
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 97
гр. Сливен, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично засеД.е на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.
и прокурора Д. Ш. Б.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Наказателно дело от общ характер № 20252230200511 по описа за 2025
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Н. Д. – роден на ...........г. в гр. С., с адрес по
лична карта: гр. С., кв. „Българка“ № 34, вх. Б, ет. 2, ап. 5, живущ в гр. С., ул.
„Самуиловско шосе“ № 20 А, българин, български гражД.н, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че: на 19.04.2025г., в гр. С., по бул. „Цар Симеон“ управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Мицубиши“ с peг. № СН 7702 АХ, след
употреба на наркотични вещества, а именно: амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с
фабричен № ARME-0068, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ОСЕМ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от ТРИ години.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът НЕ НАЛАГА кумулативно
предвиденото наказание „ГЛОБА”.
На основание чл. 343г от НК налага на подсъдимия Д. Н. Д. наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА година.
1
На основание чл. 343б, ал. 5 от НК Д. Н. Д. се ОСЪЖДА да заплати в
полза на държавата сумата 1210,00 лева (хиляда двеста и десет лева),
представляваща равностойността на управляваното МПС - лек автомобил
„Мицубиши“ с peг. № СН 7702 АХ, послужило за извършване на умишленото
престъпление.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. Д. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 207,35 лева (двеста и седем лева и
тридесет и пет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР – Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. Д. да заплати направените по делото
разноски в размер на 80 лева ( осемдесет лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 97/17.06.2025г. по НОХД № 511/2025г. на РС-Сливен,
изготвени на 19.06.2025г.

РП-Сливен е внесла обвинителен акт по Бързо производство №
603/2025г. против подсъдимия Д. Н. Д. за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
В съдебно засеД.е представителят на РП-Сливен поддържа обвинението,
така както е предявено. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок една година, чието изпълнение на осн. чл. 66 от
НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На осн. чл. 343г от НК да
му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от една година и шест месеца, както и да му бъдат възложени направените в
хода на досъдебното производство разноски. В тежест на подсъдимия да бъде
присъдена равностойността на МПС, послужило за извършване на
престъплението, което не е негова собственост.
Защитникът на подсъдимия не оспорва повдигнатото спрямо
подзащитния му обвинение. Пледира за постановяване на присъда на осн. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало към момента на извършване
на деянието, оказано съдействие на органите на разследването, критично
отношение към извършеното деяние, изразено и в съдебно засеД.е. Моли да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок шест месеца,
чието изпълнение на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от три години. На осн. чл. 55, ал. 3 от НК да не му бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание „глоба“. Пледира на подсъдимия да не бъде налагано
наказание на осн. чл. 343г от НК „лишаване от право да управлява МПС“, т.к.
към датата на извършване на деянието същият бил неправоспособен, т.к. бил
лишен от правото да управлява МПС по административен ред, въз основа на
влязло в сила наказателно постановление, следователно не притежавал право,
от което да бъде лишен. По отношение на разноските и присъждане
равностойността на управлявания от подсъдимия автомобил, послужил за
извършване на престъплението, предоставя на съда.
В съдебно засеД.е подсъдимият, редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и заявява, че съжалява за стореното като по отношение
вида и размера на наказанието се присъединява към казаното от защитата .
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2025г. от 18.00 ч. до 06.00 ч. на 20.04.2025г. свидетелите М. Я.
и Й. К.- служители в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР - Сливен, били на
1
работа, като изпълнявали служебните си задължения.
На 19.04.2025г., около 20.10 часа те се намирали на установъчен пункт в
гр. Сливен, на бул. „Цар Симеон“, посока гр. Ямбол, до „Верея“. Двамата
били извън патрулния автомобил и забелязали, че в посока от гр. Ямбол се
движел лек автомобил, син на цвят. Водачът на автомобила след като ги видял
предприел маневра - обратен завой, за да продължи движението си обратно, в
посока гр. Ямбол. Полицейските служители забелязали, че водачът трудно
извършвал маневрата. Освен това се усъмнили, че за да предприема тази
маневра, вероятно има причина, поради което се качили в патрулния
автомобил, включили светлинен и звуков сигнал и последвали водача на
автомобила. Водачът завил на ляво и спрял пред бетонните панели на входа на
летището в гр. Сливен. Двамата свидетели видели, че той е сам в автомобила,
като водачът изгасил двигателя на управлявания от него автомобил и се
преместил на предната пътническа седалка. Полицейските служители спрели
до него с патрулния автомобил. Поискали да представи документите си за
проверка и така била установена самоличността на подсъдимия Д..
Свидетелите го попитали защо се е преместил на другата седалка, като подс.
Д. им обяснил, че преди няколко дни бил спрян за проверка от полицейски
служители в гр. Ямбол, при която бил изпробван за употреба на наркотични
вещества, като пробата била положителна. Казал им също, че в момента в гр.
Ямбол имало образувано бързо производство срещу него. При проверката
полицейските служители установили, че с Наказателно постановление № 24-
0804-009807/18.12.2024г. на Началник група в ОД МВР - Сливен, сектор
„Пътна полиция“, влязло в законна сила на 31.01.2025г., подсъдимият бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Свидетелят М. Я. му
съставил АУАН серия GA № 3346844/19.04.2025г., за извършено нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 19.04.2025г. управлява МПС, след като е
бил лишен от това право по съдебен или административен ред. С този акт
били иззети СРМПС ********* и 2 бр. регистрационни табели с номер „СН
7702АХ“. Полицейските служители изпробвали подсъдимия за употреба на
алкохол с техническо средство, като отчетената проба била отрицателна. След
това му била извършен проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ /Drager Drugtest
5000/, с фабричен номер ARME-0068. При проверката уредът отчел наличието
на амфетамин и метамфетамин в извършената качествена проба. В дневника за
отразяване на резултатите от използваните технически средства пробата била
вписан като пореден № 104, номер на теста/системата-343 (арг. л. 24 от
бързото производство). Свидетелят Я. издал на подс. Д. талон за медицинско
изследване № 126335/19.04.2025г., връчен му на 19.04.2025г., в 20.50 ч. и
получен лично от него, което удостоверил с подписа си. В него подсъдимият
посочил писмено, че не желае да даде кръвна проба (л. 17 от БП). С талона за
изследване на подсъдимия бил даден срок 45 минути за явяване в МБАЛ „Д-р
Ивн Селимински“ Сливен. След това подсъдимият бил отведен в ЦСМП -
Сливен където пред дежурния лекар д-р Азимов отказал да даде кръвна проба
2
за лабораторен анализ. Отказът му да бъде изследван бил отразен от лекаря в
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В т. II, 1.2
и 2.1 и 2.3 от протокола е отразено, че подсъдимият е обяснил, че е употребил
амфетамин на 12.04.2025г. За констатираното управление на МПС след
употреба на наркотични вещества св. Я. съставил на Д. Д. акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 3346845/19.04.2024г. за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
При проведения на 24.04.2025г. разпит подс. Д. обяснил, че няколко дни
преди 19.04.2025г. употребил „пико“. Поради това преценил, че при
евентуална проверка за употреба на наркотици, резултатът няма да е
положителен, поради което предприел пътуване с автомобила, който не е
негова собственост.
От приложената на л. 21 от бързото производство справка е видно, че
собственик на управлявания от подсъдимия лек автомобил “Мицубиши спейс
стар“ с рег. № СН 7702АХ е Н. Д. Д..
От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза е видно, че към датата на извършване на деянието, справедливата
пазарната стойност на лекия автомобил “Мицубиши спейс стар“ с рег. № СН
7702АХ е в размер на 1 210 лв.
Горната фактическа обстановка съдът съд приема за безспорно
установена след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на наказателното производство, включващ: гласни
доказателства-показанията на свидетелите Я. и К., дадени в съдебно засеД.е,
включително и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност; от обясненията на подс. Д.; от писмените
доказателства: справка за нарушител/водач; копия на АУАН серия GA №
3346844/19.04.2025г. и АУАН серия GA № 3346845/19.04.2025г.; талон за
изследване № 126335; протокол за медицинско изследване (л. 18-19); протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 19.04.2025г.;
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози от 19.04.2025г.; справка за регистрация на МПС с рег. № СН
7702АХ; протокол за сервизна проверка на Drager Drugtest 500 от 20.05.2024г.;
журнал от Drager Drugtest 500 на тест № 343 от 19.04.2025г.; Заповед за
прилагане на ПАМ № 25-0804-000139/19.04.2025г.; мотивирана резолюция №
25-0804-М000077/19.04.2025г.; Наказателно постановление № 24-0804-
009807/18.12.2024г.; съдебнооценителна експертиза; 2 бр. справки за
съдимост; характеристична справка; декларация.
Съдът даде пълна вяра на показанията на разпитаните в хода на
производство свидетели Я. и К., тъй като същите са очевидци. Показанията
им са логични и кореспондират, както помежду си, така и с останалите
писмени доказателства и с обясненията на подсъдимия.
3
Съдът даде вяра на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в неговата
компетентност и безпристрастност.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 343б, ал. 3 НК който управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по
надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Непосредствен обект на престъпното управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози са
„обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез
недопускане на лица, които са в съС.ие на опиянение (под въздействие на
наркотици) да управляват МПС“
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява чрез действие –
предприемане на управление на МПС, при наличие и на другия обективен
признак на състава, а именно управлението да е извършено след употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК е формално, за неговата съставомерност не се предвижда настъпване на
каквито и да било общественоопасни последици. То е довършено с
довършване на изпълнителното деяние-привеждане в движение на моторно
превозно средство след като водачът е употребил наркотични вещества или
техни аналози.
За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК не се изисква
наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта, нито
е необходимо да се установява неспособност на водача да управлява МПС.
Наред с това от обективна страна разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК
предвижда управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози да бъде установена по надлежния ред. Нормативният акт е
Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието.
В настоящия казус е безспорно установено от обективна страна, че
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По
делото няма спор, че на 19.04.2025г. в град Сливен, по бул. „Цар Симеон“ е
управлявал МПС-лек автомобил „Мицубиши” с рег. № СН 7702 АХ, след
употреба на наркотични вещества, а именно: амфетамин и метамфетамин,
както и че употребата на тези вещества е установена по „надлежния ред“, а
именно по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017г. Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 3 от същата употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
4
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В
настоящия случай употреба на наркотични вещества- амфетамин и
метамфетамин е установена чрез техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000
с фабричен № ARME-0068, което е преминало сервизна проверка на
20.05.2024г. като валидността на извършената проверка на дрегера е 12
месеца, т.е. към датата на извършване на проверката дрегерът е представлявал
годно техническо средство.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. Следователно, за да бъде установена употребата на наркотични
вещества, на нарушителя е предоставена алтернатива в зависимост от
обстоятелствата и желанието му при избиране на реда за установяване
съдържанието на наркотични вещества, т.е. съдържанието на наркотични
вещества може да се установи както чрез използване на техническо средство,
така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. В
разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. е предвидено, че
в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, употребата на наркотични вещества се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, т.е. меродавно е показанието на
техническото средство. От събраните по делото доказателства съдът приема,
че е спазен реда за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Както бе посочено по-горе употребата на наркотични вещества
амфетамин и метамфетамин е установена чрез техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000 с фабричен № ARME-0068, сертифицирано и минало
съответна сервизна проверка. Техническото средство със съответния
фабричен номер е отразено в талона за изследване, приложен на л.17 от
досъдебното производство.
Амфетаминът и метамфетаминът са наркотични вещества и подлежат на
контрол съгласно Списък I на Конвенцията на ООН за психотропните
вещества от 1971г. и съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите. Амфетаминът и метамфетаминът са включени в Списък I:
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични“ към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП.
5
Следователно съдът приема, че обвинението е доказано от обективна
страна, поради установяване наличието на наркотични вещества по
надлежния ред, а именно чрез техническо средство, без медицински
изследване, а именно при спазване процедурата, регламентирана в Наредба №
1/19 юли 2017г.
От субективна страна престъплението по 343б, ал. 3 НК е умишлено, с
форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла включва
съзнание у дееца, че предприема управление на МПС след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози, а волевият момент се изразява в
желанието на дееца да осъществи управление на МПС след като е употребил
такива вещества.
В настоящия случай от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл - той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасни последици и е искал настъпването им - чл. 11, ал. 2, предл.
1 НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете следните
многобройни смекчаващи вината обстоятелства-младата възраст на
подсъдимия, чистото му съдебно минало към момента на извършване на
инкриминираното деяние, оказаното от негова страна съдействие на
досъдебното и съдебно производство, добрите характеристични данни,
процесуалното му поведение, изразеното съжаление от стореното. Съдът не
отчете наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът определи наказание на подсъдимия при приложение на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства като
за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца. Съдът счита, че за
постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, не е необходимо
подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното наказание „лишаване от
свобода”. Като отчете многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът счита, че подсъдимият
като личност не разкрива висока степен на обществена опасност. Следва да му
бъде дадена възможност да се поправи с отлагане изпълнението на
наказанието. Поради това съдът приложи института на условното осъждане,
като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнение на определеното
наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото наказание „глоба”.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една
година. Съдът намира за неоснователни аргументите на защитата, че на
подсъдимия не следва да бъде налагано наказание на осн. чл. 343г от НК
„лишаване от право да управлява МПС“, т.к. към датата на извършване на
6
деянието същият бил неправоспособен, т.к. бил лишен от правото да
управлява МПС по административен ред, въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, следователно не притежавал право, от което да
бъде лишен.
От приложената справка за нарушител/водач се установява, че
подсъдимият е правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „М“, с
издадено на 13.02.2024г. СУМПС № *********, валидно до 13.02.2034г., като
същото е отнето на 18.02.2024г. на основание влязло в сила на 31.01.2025г. НП
№ 24-0804-009807/18.12.2024г., с което му е било наложено наказание „глоба“
в размер на 800 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца и са му отнели 18 контролни точки. Към момента на постановяване на
присъдата е било изтърпяно наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
Съдът не приема доводите на защитата, че подсъдимият е
неправоспособен водач. Лишаването на водача от право да управлява МПС за
известен период от време по административен или съдебен ред
представлява временна забрана да се упражнява придобитата вече
правоспособност, но не е равнозначно на липса на правоспособност.
Съгласно точка 6, б. „а“ от ППВС № 1/83г. по н. д. № 8/82г.,
„наказанието лишаване от право да се управлява МПС се налага на
правоспособни водачи, на притежаващите СУМПС, макар и не от същата
категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право, защото
последните поначало не са го загубили, а временно им е било забранено да го
упражняват“. Настоящият случай изпълва цитираната хипотеза, т.к.
подсъдимият е правоспособен водач на МПС, притежава валидно издадено
СУМПС, което е било временно отнето на основание горецитираното влязло в
сила НП, с което му е било наложено административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, което към датата на
постановяване на присъдата е било изтърпяно.
Поради изложеното съдът наложи на подсъдимия наказание на осн. чл.
343г от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година, като срокът бе определен при отчитане на смекчаващите вината
обстоятелства и липсата на отегчаващи.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК подсъдимият бе
осъден да заплати в полза на държавата сумата 1 210 лева, представляваща
равностойността на управляваното МПС- лек автомобил „Мицубиши“ с peг.
№ СН 7702 АХ, послужило за извършване на умишленото престъпление.
Съдът счита, че вида и размера на наказанията, наложени на подсъдимия
съответстват, както на тежестта на извършеното деяние и неговата
обществена опасност, така и на обществената опасност на личността на
подсъдимия. С така наложените наказания ще бъдат постигнати целите
заложени в чл. 36 НК и върху подсъдимия ще се въздейства възпитателно и
поправително.
7
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 207.35 лева в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен, както
направените по делото разноски в размер на 80 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:




8