РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Трън, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100074 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС от ищеца С. Б. М., с ЕГН **********,
против А. С. С., с искане за осъждане на ответницата да върне мъжко куче порода
„********“, **** на цвят на име „A.“ негова собственост, тъй като го владее или
държи без правно основание.
Ищецът твърди, че на 02.06.2020г. е закупил мъжко куче порода „********",
**** на цвят, на име A.. Кучето разполага и с паспорт, сложени са му всичките
ваксини, платени са необходимите данъци и такси от ищецът. Същият разполага с
всички необходими документи за собственост върху кучето, от които е видно, че той е
единственият собственик. По времето, когато е закупил кучето ищецът е бил във
фактическо съпружеско съжителство с А. С. С. - ответница по настоящото дело, като
са живеели на етажа, ползван от ответницата в недвижим имот - къща, която е
собственост на родителите на ответницата. На 06.03.2022 г. ищецът се разделил с
ответницата, като на същата дата напуснал ползваният от нея имот с багажа си. Кучето
му останало при ответницата с уговорката тя да му го даде след около седмица, когато
ищецът се установи на нов адрес. След около седмица, при идването си да вземе
кучето ответницата отказала да го даде под предлог, твърдейки, че кучето е нейно. По
този повод ищецът депозирал жалба до Началника на РУ-Трън, по която е образувана
преписка № 1074/2022 г .по описа на РП-Перник. С постановление за отказ да се
образува ДП от 26.04.2022 г. цитираната преписка е прекратена. Междувременно,
ищецът няма възможност за достъп до кучето, въпреки опитите си. Искането до съда е,
след като се убеди в основателността на доводите му, да постанови решение, с което да
1
осъди ответницата А. С. С. да върне собственото му мъжко куче порода „********",
**** на цвят, на име A..
Ответницата А. С. С. чрез процесуалният си представител адв.В. Ф. от САК
депозира отговор на исковата молба в законно установения срок. В отговора си
оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че идеята за покупка на куче е
нейна, тя искала куче за себе си. През месец февруари 2020г. съседка на ответницата си
купила куче от П. В. В., тогава С. намерила обявата му в интернет, след което около
20.06.2020г. му се обадила по телефона и уговорила покупката на малко куче. На
27.07.2020г. ищецът М. и ответницата С. отишли с автомобил до гр.Перник, където се
срещнали със своите познати Р. Р. и Г. М. и с техния автомобил отишли всички заедно
в с. К., Софийско. В с. К. на 27.07.2020г. се срещнали с П. В. и неговата съпруга и
ответницата С. платила 200 лв собствени пари, за да е нейно кучето и взела ********а
A., който бил на възраст по-малко от два месеца и бил вече ваксиниран на 15.07.2020г.
от д-р Г. П. от гр.********" с ваксинен стикер „Нобивак Парво-Ц" - партида А109А01-
годна до 01- 2022г., поставен в паспорта на кучето. В паспорта на кучето били вписани
като собственици А. С. С. и С. Б. М.. Съпругата на П. В. предала кучето заедно с
паспорта и гранули на ответницата С. и тя заедно с ищеца М. се върнала в гр.Трън на
27.07.2020г. В периода 16, 38 ч. на 27.07.2020г. - 09, 06 ч. на 28.07.2020г. ответницата
С. чрез приложение на мобилния си телефон разменила текстови съобщения със
съседката си Я. А.а и сестра си, като им изпратила снимка на кучето и изрично
посочила, че е платила за него 200 лв, които обстоятелства са видни от приложените
хартиени разпечатки от нейния телефон. Ответницата С. осъществила последващи
ваксинации на кучето на 05.08.2020г., 02.09.2020г. и 27.05.2021г. с поставени ваксинни
стикери и заснела с мобилния си телефон страницата с ваксинациите от първоначалния
оригинален паспорт, за да следи ваксинационния календар на кучето, което е видно от
приложената хартиена разпечатка. Ищецът М. продължил с обидите и псувните към
ответницата С. и през 2021г., което е видно от приложената хартиена разпечатка на
текстови съобщения чрез приложение на мобилните телефони от 12.06. и 13.06.2021г.
След поредния скандал на 02.03.2022г. ответницата С. изгонила ищеца от къщата си,
последният си събрал багажа, поискал неуспешно да вземе кучето и взел незабелязано
от ответницата първоначалния му оригинален паспорт от чекмедже в къщата, след
което си отишъл. На 03.03.2022г. ищецът поискал да вземе кучето, взел го на
04.03.2022г. за около един час и го върнал на ответницата. На 05.03.2022г. ищецът взел
отново кучето от ответницата и го затворил в стая в жилището си и когато на
06.03.2022г. го върнал на ответницата, ********ът вече започнал да яде сух хляб. В
това време ищецът отглеждал също голямо куче и две котки в дома си. В следващите
дни ищецът и ответницата се договорили ********ът да престоява по два дни при
всеки от тях, а впоследствие ищецът М. предложил ответницата да гледа кучето през
седмицата, а той да го взима само събота и неделя. Към края на месец март 2022г.
2
ответницата установила, че ищецът отново е затворил ********а, той самият бил извън
жилището, поради което тя отказала повече да му дава кучето, което довело от негова
страна до серия разнообразни обиди и заплахи към ответницата, което е видно от
приложените хартиени разпечатки на текстови съобщения от приложение към
мобилните им телефони. С помощта на своята позната Я. М. Х. -в. т. от гр.Брезник,
ищецът М. извадил нов паспорт на кучето A., в който като собственик бил записан той,
датата на издаване на паспорта била 03.05.2021г. и били вписани като дати на
ваксинации 15.07.2020г., 05.08.2020г. и 04.09.2021г., като към датата 15.07.2020г. бил
залепен ваксинен стикер „Нобивак Парво-Ц"-партида А109А01-годна до 01-2022г.,
който бил взет от първоначалния оригинален паспорт на ********а. Дори беглото
сравнение между приложените хартиени копия на оригиналния първоначален паспорт
и новоиздадения такъв, показва разликата в броя и различни дати на ваксинации,
различните стикери залепени на тях и различните ветеринарни доктори на
ваксинацията към дата 15.07.2020г. - съответно д-р Г. П. от гр.София и д-р К. С. от
гр.Брезник. На 01.04.2022г. ищецът М. депозирал жалба вх. № 301000-606 в РУ-Трън
срещу А. С., в която жалба се обявил за собственик на кучето, приложил копия от
новоиздадения паспорт /здравна книжка/ с дата 03.05.2021г. и поискал проверка на
предпоставките на чл.206 от НК. Също така с приходна квитанция №
********/08.04.2022г., ищецът М. платил 8,63 лв такса куче в община Трън за периода
от 03.06.2021г. до 31.03.2022г. включително. След извършена проверка с
постановление от 26.04.2022г. прокурор от РП-Перник отказала образуването на
досъдебно производство по чл.206 от НК, като приела че се касае за неуредени
гражданско-правни отношения между жалбоподателя и А. С.. На неустановена дата в
края на месец април 2022г. ищецът М. се обадил по телефона на П. В. В. и уговорил
среща между него и своя адвокат А. А.. На неустановена дата в края на месец април и
началото на месец май 2022г., П. В. и адв. А. се срещнали в гр. София и бил подписан
договор за покупко-продажба на куче с дата 02.06.2020г. между продавача П. В. с
адрес ж.к."С.", бл.1 /адреса е непълен и В. не живее на него/ и купувача С. М. за
********, като в т.1.3 от договора изрично било вписано че датата на раждане е
02.06.2020г. и едновременно с това кучето е на възраст два месеца, което е логически и
житейски абсурд, като се има предвид, че не може кучето едновременно да се роди, да
има възраст два месеца и да бъде продадено. В т.4.1 от договора било вписано, че
купувачът заплаща цена от 500 лв. на продавача за кучето. На същата среща
продавачът П. В. подписал приемо-предавателен протокол с дата 02.06.2020г. за
приемо-предаване на куче ******** и прехвърляне на собствеността му върху
купувача С. М. и удостоверил заплащането на цената от 500 лв, което е още един
логически и житейски абсурд - още с раждането си кучето да бъде отделено от м.та и
предадено на купувача М.. Обръщат внимание, че в бързината в приемо-предавателния
протокол имената на купувача и продавача са разменени. Следва да се отбележи и
3
фактът, че продавачът П. В. е извършвал сделки с кучета като физическо лице, не
притежава фирма и самият той няма установена практика да сключва писмени
договори при продажбите им. На 10.05.2022г. ищецът С. Б. М., чрез адв. А. А. -
пълномощник, депозирал искова молба вх. № 505 в РС-Трън срещу А. С. с цена на
иска 500 лв. и искане да бъде осъдена ответницата да върне собственото му куче
********, тъй като го владее или държи без основание. В контекста на изложеното
оспорват формалната доказателствена сила на договора за покупко-продажба на куче,
приемо-предавателния протокол /като симулативна сделка/ и паспорта на кучето като
съдържание, приложени към ИМ, тъй като удостовереното в тези документи не
отговаря на действителното фактическо положение - т.е. тези частни документи са
неверни като съдържание и антидатирани. Като частни диспозитивни документи те не
се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална такава. Молят съда
да задължи ищеца да ги представи в оригинал, като нямат основание да се съмняват в
тяхната автентичност. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск изцяло като неоснователен и да установи, че ответницата не дължи
връщане на претендираното куче, тъй като същото е лична движима собственост,
придобита от нея на 27.07.2020г. със собствени финансови средства при условията на
фактическо съжителство с ищеца.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, че ответницата се намира във фактическо владение на
кучето - предмет на спора.
От разпитаните по делото свидетели П. В. В., Н. А. С. и М. М. А.а се установи,
че по време на фактическото си съжителстване ответницата дала идеята да се сдобие с
куче, което да отглеждат. На 27.07.2020г. двамата закупили куче порода ********,
което било на около три месеца. Кучето закупили от св.П. В., който отглеждал такава
порода в къщата си в с.К., обл.Софийска. Именно там въпросния ден ответницата и
ищцът отишли с автомобила на последния и след като им било показано животното
ответницата дала сумата от 200 лева, като св.В. предоставил и паспорт на животното,
от което да се вижда какви ваксини са му сложени. За конкретната порода и това, че
св.В. предлага за продан такива кучета ответницата разбрала от съседката си св.М. А.а.
Последната закупила куче от същата порода от св.В. през март 2020г. три месеца преди
процесната сделка. За желанието да закупи куче ********, такова каквото има и
дъщерята на съседите в показанията си разказва и св.Н. С. - м. на ищцата. Тя си спомня
обстоятелствата около придобиването на животното, а именно, че дъщеря й съобщила,
че е закупила такова кученце срещу 200 лева от човек от с.К., Софийско. Впоследствие
всички в семейството се грижели за животното, тъй като ответницата и ищецът
4
живеели в една къща с родителите на А. С.. От предоставеното по делото копие на
страница от ваксинационен паспорт (л.26 от делото) е видно, че на 15.07.2020г. на
процесното куче е сложена ваксина „Нобивак“ като първа ваксина за двумесечно куче.
При разпита си в о.с.з. от 06.07.2022г. свидетеля П. В. разпознава подписа на
ветринарния лекар, който се грижи за новородените му кучета ( д-р Г. П.). След
предявяване на документа обяснява, че на 15.07.2020г. е ваксинирано кучето, около 40
дни след раждането му. Познава подписа и почерка на д-р Г. П. в горната част на
документа “Ваксинации”. Това е първата ваксина – Нобивак Parvo – C. Тя е най -
слабата, слага се само на кучета. Свидетеля В. е водил и други кучета при същия
доктор. Споделил е за това със съпругата си, с която били на инкриминираната дата
при продажбата на кученцето. В показанията си св.В. обяснява, че познава страните,
но не лично, а само по физиономия. Вероятно им е продал куче, но не си спомня. По
снимката на ветеринарната книжка, която е издадена, вероятно да. Било по време на
пандемията, била е съпругата му. Не си спомня да е приел пари от двете страни. Той не
отглежда тази порода кучета. Те са му от познати от провинцията приятели и той ги
продава, като пуска обява. Хората са взели кучето от обявата. От 3-4 години се
занимава с това. Едно куче непосредствено след като се роди, не може да бъде
продадено, тъй като няма как да оцелее, а пък и той не е продавал такова куче. Трябва
да мине поне месец, обикновено след 40-тия ден се продава. В момента на продажбата
на кучета няма практика да се сключват договори и приемо-предавателни протоколи за
тези кучета. Няма такъв случай. Има случаи, на чернова написано, саморъчно.
********ите обикновено ги продава за около 180-200 до 250 лева. По време на
съдебното дирене на свидетеля В. му бе предявен договор за покупко-продажба от
02.06.2020г. и приемо-предавателния протокол към него, за които свидетеля обясни, че
подписа на двата документа е негов, тъй като се наел да съдейства, защото ищецът му
се обадил по телефона и му обяснл, че той е купил кучето, че той е дал парите. Така му
представил нещата. Това станало преди няколко месеца през 2022г. Ищецът обяснил,
че са се разбрали с ответницата след раздялата им той да вземе кучето и в един момент
тя е решила да не му го дава. Затова решил да съдейства на ищеца да си вземе кучето.
Адвоката на ищеца донесъл договора и приемо-предавателния протокол. С него се
срещнали в центъра на София. Това станало преди два-три месеца. Не е попълвал
данните по договора и протокола, негови са само подписите. На място при срещата с
адвоката се попълнили данните по договора и протокола. Адвоката, който е в залата
(сочи адвоката на ищеца) е същия, с когото се срещнали в София. Ищецът тогава не
бил на срещата. Само по телефона му се обадил, като обяснил, че се разделят с
момичето и уговорката е била кучето да го вземе той, но в един момент тя е решила да
не му го дава. Няма практика да запазва куче като му се обадят по телефона. Запазва
само ако му се остави капаро, но принципно рядко се случва това. Един купувач няма
как да си хареса куче на 5-10 дни и да поиска да му го запази, защото то не е оформено
5
още и няма как да си го избере. Ако едно куче се раздели непосредствено след
раждането, дори да се пробва да се храни с хумана или с мляко, то не може да оцелее
без м. си.
В показанията си св. Н. А. С., м. на ответницата, обяснява, че познава ищецът от
дете, тъй като е живяла в техния квартал ”М.”, били приятели с родителите му. В един
момент преди около четири години ищеца и ответницата решили да се съберат и
заживели заедно в къщата им, при тях. Понякога ищецът доста грубо се отнасял към
дъщеря й. Не може да каже дали ищеца е разполагал с пари, но в къщи почти нищо не
е донасял. Семейството на ответницата го хранили и издържали, те плащали сметките.
Той работел в “******”-то и от там взимал купони, донасял продукти като олио и
други за техни си нужди, но основните неща всичко те са поемали. Чула е от дъщеря
си и от ищеца, че той има кредит в размер на ****** лева. Когато дошъл да живее в тях
ищецът нямал куче. На 27.06.2020г. донесли вечерта кученце - ********, тъмно
кафяво. Ответницата искала от много време да си купи куче, дошла радостно и казала:
“Мамо, купих си куче”. Те двамата тръгнали с неговата кола от тук. Купили кучето от
с.К., Софийско за 200.00 лева. Дъщеря й платила тези пари, това и го казала
ответницата. Тя по това време работела в ****** в гр.Трън. Всичките от семейството се
грижели за кучето. Заедно живеели на един етаж. Донесли паспорт, който собственика
им е дал. Кучето е родено на 02.05.2020г., а те го донесли на 27.06.2020г., знA. е било
на около 2 месеца. Ваксините ищецът ги купувал от гр.Брезник, а техен съсед
ваксинирал кучето. Един ден (02.03.2022г.) те били на село, прибрали се и видяли, че
ищеца си е събрал багажа. Не му дали кучето. Той го искал и казвал, че е негово. Защо
казвал така, тя не знае. При изнасянето на багажа взел паспорта на кучето.
В показанията си св.М. А.а, съседка на ответницата твърди, че тя има същата
порода куче, което го закупили месец март 2020г. Знае, че съседите й закупили тяхното
куче седми месец 2020г. Свидетелката била на пътя, когато те пристигнали и носели
малко куче. Нейното куче го закупила от същия продавач. Тя им казала откъде е
купила кучето. Кучето било бебенце, мъничко. Хранело се самостоятелно.
Ответницата й е казвала, че тя го е закупила за 200 лева. Не може да каже колко време
страните живели заедно в къщата на съседите, както и какви са техните
взаимоотношения. В момента ответницата гледа кучето. Грижи се много добре за него,
храни го.
В представения по делото договор за покупко – продажба на куче с дата
02.06.2020г. и приемо-предавателен протокол е описана сделка между св.П. В. В. и
ищецът С. Б. М. за закупуване на мъжки пинчер на име A., светлокафяв на цвят. В
точка 1.3 „Сведения за кучето, предмет на продажбата“ от договора е описано, че
датата на раждане на животното е 02.06.2020г., място на раждане София, а като
възраст е записано 2 месеца. Договорът не е с нотариална заверка на подписите.
6
По делото бе разпитан и свидетеля Р. П. Р., доведен от ищеца. Той обяснява, че
ищеца го помолил да отидат заедно с него да вземат кучето от София. Присъствал на
самата сделка и ги завел до мястото където се били уговорили, свързал се с човека,
който продавал кучето, за да му каже адреса. Това било преди 2 или 3 години. Било в
околностите на София, в едно от селата на София. Ищецът не му е казвал за кого взема
кучето. Били в автомобила на свидетеля общо 4 човека (ищецът, ответницата,
свидетелят Р. и неговата приятелка). С ищеца са приятели повече от 10 години.
Отишли на мястото, излязъл продавача с една жена, която носела едно кашонче с
няколко малки кучета. Ищецът си избрал едно куче и извадил парите от джоба си и го
платил. Ответницата не е участвала в избора на кучето. Ищецът извадил около 500
лева и ги дал на жената, която държала кашона с кучетата. Не може да каже кой е
поискал парите. След това влезли всички в колата заедно с кашона с кучето и С. си
държал кашона, и тръгнали. Когато взели кучето не е видял дали са подписали някакви
документи. Не може да каже дали са говорили за някакви документи. Кучето, което го
взели виждало, било малко като размери, видимо било на 2 месеца. Било рано
пролетта, не може да каже точната дата. Ответницата познава от 4 – 5 години, откакто
са заедно с ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Основателното провеждане на предявения ревандикационен иск е обусловено
от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия
състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от
ответника върху спорните движими вещи с намерение за своене, както и липса на
правно основание за това.
По делото безспорно бе установено, че понастоящем ответницата се намира във
владение на кучето. Съдът намира, че доколкото при условията на пълно и главно
доказване от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели П. В. В., Н.
А. С. и М. М. А.а, както и приетите писмени доказателства и по-точно от заверено
копие на имунизационен паспорт, то ищецът не можа да докаже, че процеснотото куче
е негова собственост, но се държи от ответницата без правно основание. Съдът
кредитира изцяло показанията на св. П. В. В., същите са обективни, безпристрастни и
си кореспондират с останалият събран по делото доказателствен материал.
Представеният договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол датиран
02.06.2020г. очевидно цели да установи, че ищецът С. М. е закупил на възможно най-
ранната дата преди твърдяната от ответницата дата (27.07.2020г.) процесното куче.
Обстоятелствата около съставянето на двата частни документа разкрити в показанията
на св.В. в о.с.з. от 06.07.2022г. обосновават извода, че представените по делото
ксерокопия на договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол от
7
02.06.2020г. са съставени много време след сочената дата на сделката и целят
доказване, че собственик на процесното животно е ищецът. Освен категоричните
показания на св.В. относно обстоятелстствата и времето, при които са съставени
горецитираните частни документи ( два – три месеца преди о.с.з. по делото от
06.07.2022г.) същите не кореспондират с показанията на разпитаните свидетели
(всички говорят, че кучето при закупуването е било на около два месеца, включително
и доведения от ищеца свидетел Р. Р., които съда в тази им част кредитира). Не се
установява и размера на сумата, за която твърди ищецът, че е закупил кучето - 500
лева. Св.В. е категоричен, че малки кучета от порода мини-пинчер е продавал на цена
около 180-200 до 250 лева – твърде различна от тази посочена в антидатирания договор
за покупко-продажба и поддържана като показания от св. Р.. Останалите разпитани
свидетели установяват, че ответницата е сочела единствено и само сумата от 200 лева,
които е платила за сума по сделката. Показанията на свидетелката Н. А. С. - м. на
ответницата, чиито показания съдът цени при спазване на разпоредбата на чл. 173 от
ГПК, се потвърждават от другите събрани по делото доказателства, поради което и
съдът ги кредитира. Що се касае до датата на сделката, която съобщава С. съдът
намира, че се касае за грешка, тъй като същата обяснява, че кучето е било на два
месеца при взимането му като сочи датата на раждане 02.05.2020г. Същият извод съда
прави и по отношение на показанията на св.М. А.а. По отношение на показанията на
св.Р. Р. съдът намира, че същите са едностранчиви в подкрепа тезата на ищеца за
придобиване на собствеността на кучето, повлияни от приятелските им отношения.
Същият си спомня сумата на закупуване и това кой е платил парите, а на всички други
въпроси (с изключение за възрастта на кученцето при закупуване ) отговаря, че няма
спомен или не може да отговори. Показанията на доведения от ищеца свидетел не
кореспондират (в описаните части) със свидетелските показания на останалите
разпитани свидетели, а при изясняване въпроса относно нA.на и мястото на съставяне
на договора за покупко-продажба от 02.06.2020г. водят до извода, че същите не следва
да се кредитират в тази им част.
Предвид установеното в хода на съдебното дирене представените по делото
частни документи, удостоверяващи реализиране на сделката (договор за покупко-
продажба и приемо – предавателен протокол от 02.06.2020г.) не са произвели вещно-
прехвърлителен ефект, поради което настоящия съдебен състав намира, че ищецът не
можа да докаже, че е собственик на процесното куче, вследствие на покупко-
продажба, респективно, че следва да бъде осъдена ответницата да върне животното,
което неоснователно владее или държи. Предвид изложеното искът се явява
неоснователен. Не се установи по категоричен нA.н каква е била уговорката между
страните, както и дали в действителност ищецът е закупил процесното куче. При това
положение, вещният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява неоснователен за
описаното в исковата молба куче и следва да се отхвърли.
8
Доколкото ответницата е направила искане за присъждане на сторените
разноски, поради което съдът дължи произнасяне по разноските. При този изход на
спора съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати разноските по делото
описани в представения от процесуалният представител на ответницата списък, а
именно 600 лева платен адвокатски хонорар, за което са налични по делото
съответните документи, удостоверяващи реалното плащане.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. М., с ЕГН ********** с адрес: гр.********, иск с
правно основание чл. 108 от ЗС срещу А. С. С., с адрес: гр.*********** с искане да
бъде осъдена А. С. С. с адрес: гр.******** да предаде владението на мъжко куче
порода „********“, **** на цвят, на име „A.“, негова собственост, което владее или
държи без правно основание.
ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН ********** с адрес: гр.**********, ДА ЗАПЛАТИ на
А. С. С., с адрес: гр.*********** сумата от 600 лв. шестстотин лева) заплатен
адвокатски хонорар представляваща разноски по водене делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
9