Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 12762 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Община
Варна срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, с която са предявени
следните обективно съединение искове: иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 996,47 лева, представляваща незаплатена сума за консумирани
електрическа енергия и вода, дължима по договор за наем №
Д-9-9200/604/08.05.2009г. на недвижим имот – частна общинска
собственост, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски“ –
административно-битова сграда в спортен комплекс „Приморски“, представляваща
кафе-сладкарница със застроена площ от 86.22 кв.м. за периода от 04.09.2014г.
до 24.11.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане; 2) иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 438,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
04.09.2014г. до 11.02.2019г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца
и „ДЖАКИ-83“ ООД е сключен договор за наем № Д-9-9200/604/08.05.2009г. на
недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. Варна, бул.
„Приморски“ – административно-битова сграда в спортен комплекс „Приморски“,
представляваща кафе-сладкарница със застроена площ от 86.22 кв.м. Ответното
дружество било правоприемник на наемателя. Имотът бил освободен от наемателя,
без да бъдат заплатени консумативите за ползването му, а именно електрическа
енергия и вода на стойност 996,47 лева, за периода от 04.09.2014г. до
24.11.2014г.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор
от ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Особеният представител на ответника не оспорва иска в
останалата част след частичното прекратяване на производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен по делото е сключен между Община Варна и
„ДЖАКИ 83“ ЕООД, ЕИК ********* договор за наем № Д-9-9200/604/08.05.2009г., по силата на който Община
Варна в качеството й наемодател е предоставила за ползване на „ДЖАКИ 83“
ЕООД в качеството му на наемател следния
недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. Варна, бул.
„Приморски“ – административно-битова сграда в спортен комплекс „Приморски“,
представляваща кафе-сладкарница със застроена площ от 86.22 кв.м. Уговореният
срок на договора е 5 години.
Представени по делото са четири броя фактури, с
издател „ОП СПОРТ – ВАРНА“ и получател „Джаки 83“ ЕООД за стойност на вода и
ел. енергия, както следва: фактура № **********/04.09.2014г. на стойност
284.57 лева, фактура № **********/06.10.2014г.
на стойност 308.99 лева, фактура № **********/10.11.2014г. на стойност
312.76 лева и фактура № **********/24.11.2014г.
на стойност 90.15 лева,
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.232, ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са процесуално допустими.
Съобразно разпределението на доказателствена тежест
ищецът следва да докаже валидно сключен договор за наем между страните,
изпълнение на задълженията си по него, възникнало задължение за плащане на консумативи за електроенергия и вода за
процесния период и техния размер. Ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт по отношение на задължението си за плащане.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД освен наемната цена
наемодателят е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на вещта.
Такива разходи се явяват ползваните в имота електроенергия и вода.
Установи се от представения договор, че между страните
е сключен процесния договор за наем, предвид че от извършена от съда служебна
справка в Търговския регистър става ясно, че „КАЛИОПА-83“ е новото наименование
на дружеството наемател „ДЖАКИ 83“ ЕООД с ЕИК *********. В раздел II, т.1 страните са уговорили срок на договора от 5 години,
който съгласно т.2 влиза в сила
от датата на предаване на обекта, а в
раздел VII,
т.1 е посочено, че договорът се
прекратява с изтичане на уговорения срок. Ищецът не е представил доказателства
за датата на предаване на обекта, като неясно остава кога договорът е влязъл в
сила и съответно дали същият е бил валиден към процесния период (който е над
пет години след сключване на договора). Не са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства в случай, че срокът на договора е изтекъл, ответникът
да е продължил да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, което би превърнало договора в безсрочен по смисъла на чл.236,
ал.1 от ГПК.
На следващо място, единствените ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията, че ответното дружество дължи разходи
за ток и вода в процесния имот са 4 броя фактури, от които не може да се
направи еднозначен извод, че за наемателя по процесния договор за наем е
възникнало задължение за плащане на търсената от ищеца сума. На първо място,
фактурите не са издадени от Община Варна, която е наемодател на обект, а от „ОП
СПОРТ – ВАРНА“. Второ, от фактурите по никакъв начин не става ясно какъв е
периодът, за който са начислени консумирани вода и електроенергия. Трето, във
фактурите липсва посочване на обекта, за който са начислени ток и вода или поне
посочване на договора за наем, въз основа на който се дължат. На следващо място,
фактурите не носят подпис нито на подател, нито на получател.
Отделно от горното, следва да се отбележи че всички
доказателства към исковата молба са представени в преписи, които не са заверени
за вярност от страната.
С оглед на всичко изложено се налага извода, че ищецът
не установи при условията на пълно и главно доказателства възникване на
задължение на ответника по силата на договор за наем за плащане на разходи за
електроенергия и вода за процесния обект и период. Предвид недължимостта на
главното задължение, не се дължи и акцесорното вземане за лихва за забава.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Община Варна срещу „К.“
ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** обективно съединение искове за заплащане на сумата от
996,47 лева, представляваща
незаплатена сума за консумирани електрическа енергия и вода, дължима по договор
за наем № Д-9-9200/604/08.05.2009г. на недвижим имот – частна
общинска собственост, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски“ –
административно-битова сграда в спортен комплекс „Приморски“, представляваща
кафе-сладкарница със застроена площ от 86.22 кв.м. за периода от
04.09.2014г. до 24.11.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и
за заплащане на сумата от 438,72 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 04.09.2014г. до 11.02.2019г., на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: