Решение по дело №474/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260006
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Диян Димитров Атанасов
Дело: 20204230100474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                   № 2600006

 

гр. Севлиево, 11.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД СЕВЛИЕВО, в открито заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

                                                                                                                                          

при секретаря ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Атанасов гр. дело № 474 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувана въз основа на искова молба от П.Д.К., чрез пълномощник адвокат Е.П.,***, Сдружение „Сдружение на спортните клубове – Севлиево“ гр. Севлиево и Сдружение „Спортен клуб по баскетбол „Раковски“ гр. Севлиево.

Предявеният иск е по чл. 3 във вр. с ал. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.1982 г. ищецът постъпил на работа в Дружество за физкултура и спорт /ДФС/ „РАКОВСКИ", гр. Севлиево, като бил назначен на длъжност "Т." с основно месечно възнаграждение 205 лева. Поради преструктуриране на системата на спорта, след разпускането на физкултурните дружества се наложило спортните клубове да се организират по различен начин и те се обединили в общо сдружение. Тогава ищецът бил назначен като „Т." от 01.09.1991 г. в Сдружение на членовете на клубове „Раковски - Севлиево", гр. Севлиево, като там работил до 30.06.1993 г. Заплатата му била 1300 лева месечно /неденоминирани/.

От 01.07.1993 г. ищецът започнал работа като „Т." в Клуб по баскетбол „Раковски" - Севлиево гр. Севлиево, като там работил до 31.10.1994 г. Заплатата му била 2 800 лева месечно /неденоминирани/.

И в трите горепосочени спортни организации ищецът работил като Т. без прекъсване. Те на практика били едно цяло, но с оглед динамиката в системата през онези години се налагало формата на организиране да се променя.

Цялата дейност, като личен състав и С., на всички спортни организации и клубове в гр. Севлиево се извършвала от С. Х. П. В.. Той оформял всички документи вкл. разплащателните ведомости и трудовите книжки на всички работещи в системата на спорта. Лично той съхранявал всичките документи вкл. и трудовата книжка на ищеца. Също той лично и нанесъл данните в трудовата му книжка за горепосочените периоди. Когато дошло време ищецът да подготвя документите си за пенсиониране, при опит да установи трудовия си стаж за посочените периоди с нужните УП – 3, се оказало, че съответните книжа и ведомости в горепосочените спортни организации са изгубени и поради тази причина не са предадени в НОИ - Габрово. След смъртта на Х. В. и документите не се открили.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установен следния му трудов стаж:

от 01.09.1982 г. до 31.08.1991 г. - в ДФС „РАКОВСКИ" гр. Севлиево

от 01.09.1991 г. до 30.06.1993 г. - в Сдружение на членовете на клубове „РАКОВСКИ - СЕВЛИЕВО" гр. Севлиево

от 01.07.1993 г. до 31.10.1994 г. - в Клуб по баскетбол „Раковски - Севлиево", гр.Севлиево.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат П., която поддържа предявения иск.

Ответникът Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево", представлявано от члена на УС С. К., представя писмен отговор, в който заема становище за основателност на иска. Заявява, че когато държавното дружество за физкултура и спорт „Раковски" в гр. Севлиево било преструктурирано, се наложило самоорганизиране и създаване на сдружения, чрез които да бъде продължена работата. Именно и така било създадено Сдружението на членовете на клубове „Раковски - Севлиево" гр. Севлиево, където П.К. няколко години работил като Т.. Самият С. К. назначил на работа ищеца. Както на ДСФ, така и на сдруженията, които се създали след това, цялостната дейност по документалното оформяне /трудови договори, заплати и т.н/ на работата се извършвало от Х. П. В. – С., който също починал и заедно с него се изгубили и документите на сдружението. Не се открили нито ведомости, нито други документи, важни за такива случаи, като настоящия. Прави се уточнение, че от много години сдружението не е активно и не развива никаква дейност.

В съдебно заседание представляващият сдружението Ст. К. се явява лично и поддържа изложеното в писмения отговор становище.

Ответникът Сдружение „Спортен клуб по баскетбол „Раковски", представлявано от В. Ю. и Р. В., е представило писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва предявения иск за установяване на трудов стаж в клуба. Признава истинността на твърдението на ищеца, че е работил като Т. в клуба. Излага, че не може да посочи точният период и време, тъй като разплащателните ведомости и документация за голям период от време не са намерени след смъртта на С. Х. В., който бил отговорното лице за тази дейност. Със сигурност обаче в посочените в исковата молба години ищецът работил в клуба като Т. по баскетбол, който факт е известен на цялата общественост в гр. Севлиево.

В съдебно заседание този ответник не изпраща представител.

Ответникът ТП на НОИ – Габрово, представлявано от директора си Т. Божидаров К., заема становище за допустимост на предявения иск, като предявен от правоспособно лице пред компетентния съд и насочен срещу надлежни, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗУТОС, ответници. Един от осигурителите на ищеца - ДФС „Раковски" гр. Севлиево, е прекратил дейността си и няма правоприемник. Налице е правен интерес от установяване на стажа, придобит преди 31.12.1999 г., с оглед установяване на пенсионните права на лицето, тъй като стажът за горепосочения периоди не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка поради несъответствие на образеца на трудовата книжка с действащата към момента нормативна уредба. В ТП на НОИ - Габрово е налично подадено от ищеца Заявление отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №2113-07-513/26.06.2019 г.

Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение (обр. УП-17) с изх. №5506-09-833#1/27.11.2019 г., приемането от ТП на НОИ - Габрово на разплащателните ведомости и трудовоправните документи на прекратения осигурител Дружество за физкултура и спорт „Раковски" - гр. Севлиево, е документирано в Приемателно-предавателен протокол №812-(вх. №1049-07-13-1/20.04.2018 г.). Приети са документи за периодите от 01.01.1968 г. до 31.10.1982 г. и от 01.01.1992 г. до 31.03.1998 г., като липсват документи за периода 01.11.1982 г. до 31.12.1991 г. и съответно липсват данни за ищеца за периода от 01.09.1982 г. до 31.10.1982 г. Нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОС  регламентира хипотезата, при която когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство   липсват   писмени   данни   за   претендирания   стаж   в   предадените от  работодателя/осигурителя изплащателни документи. С оглед горепосоченото, ответникът счита, че относно претендирания стаж в периода от 01.09.1982 г. до 31.08.1991 г., положен в Дружесп за физкултура и спорт „Раковски" - гр. Севлиево, са налице предпоставките по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР за допустимост на иска.

Видно от приложеното към исковата молба писмо от 14.01.2020 г. от Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" - гр. Севлиево с код по БУЛСТАТ 8170531 (със състояние развиващо дейност), на ищеца е отказано издаването удостоверение обр. УП-3, тъй като месечните разплащателни ведомости, изготвяни от С. Х. П. В., не са намерени след смъртта му. В пенсионната преписка на ищеца е налично Уведомително писмо с изх. №5516-07-359-1/22.08.2019 г., изготвено служител от Осигурителен архив до служител от отдел Пенсии при ТП на НОИ - Габрово относно невъзможността да бъде издадено обр. УП-13 от документите на Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" - гр. Севлиево, по причина, че към настоящия момент от този осигурител в ТП на НОИ - Габрово не се предадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, че документите са загубени унищожени. Писмото от 14.01.2020 г. може да се приеме за удостоверение по чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР (заверено е с печат на сдружението, идентичен с печата в трудовата книжка, в която е вписан този стаж), с оглед на което относно претендирания стаж в периода 01.09.1991 г. до 30.06.1993 г., положен в Сдружение „Сдружение на спортните клубове Севлиево" - гр. Севлиево, са налице предпоставките по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР за допустимост на иска.

Видно от приложеното към исковата молба писмо от 20.02.2020 г. от Спортен клуб баскетбол „Раковски" - гр. Севлиево с код по БУЛСТАТ ********* (със статус действащо) на П.Д.К. е отказано издаването на удостоверение обр. УП-3, тъй като месечните разплащателни ведомости, изготвяни от С. Х. П. В. не са намерени след смъртта му. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, че документите са загубени или унищожени. Горепосоченото писмо може да се приеме за удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР (заверено с печата на клуба, идентичен с печата в трудовата книжка, в която е вписан този стаж), с оглед на което относно претендирания стаж в периода от 01.07.1993 г. до 31.10.1994 г., положен в Спортен клуб по баскетбол „Раковски" - гр. Севлиево, са налице предпоставките по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР за допустимост на иска.

Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан, по следните съображения:

Разплащателните ведомости и трудовоправните документи на прекратения осигурител Дружество за физкултура и спорт „Раковски" - гр. Севлиево са приети на 20.04.2018 г. от длъжностни лица в ТП на НОИ - Габрово. При приемането е установено, че документацията е непълна, като липсват документи за периода от 01.11.1982 г. до 31.12.1991 г. и съответно липсват данни за ищеца за периода от 01.09.1982 г. до 31.10.1982 г. (Удостоверение с изх. №5506-09-833#1/27.11.2019 г.). При подаване на заявлението за отпускане на пенсия, П.Д.К., освен трудова книжка, не е представил други документи относно стажа в периода от 01.09.1982 г. до 31.08.1991 г. Така, този стаж не може да бъде установен с наличните писмени доказателства.

В приложеното към исковата молба копие на част от трудова книжка, стажът, положен от 01.09.1982 г. до 31.08.1991 г. в Дружество за физкултура и спорт „Раковски" - гр. Севлиево е вписан на един ред (стр. 6 и 7), като е посочена изпълняваната от ищеца длъжност Т. и възнаграждение в размер на 205 лв., получавано в продължение на целия период на стажа 1982-1991 г.

При подаване на заявлението за отпускане на пенсия ищецът представя в ТП на НОИ-Габрово Трудова книжка №69, издадена на 01.09.1982 г. от Дружество за физкултура и спорт „Раковски" - Севлиево, в оригинал. В исковата молба ищецът сочи, че на 01.09.1982 г. е постъпил на работа по разпределение след завършване на тогавашния Висш институт по физкултура и спорт (сега Национална спортна академия), т.е. постъпва за пръв път на работа в Дружество за физкултура и спорт „Раковски" - гр. Севлиево и ангажимент на предприятието, учреждението или организацията е да го снабдят с трудова книжка в срок от 5 дни.

Като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства свързани с трудовата дейност на работника и служителя (чл. 347 от КТ), трудовата книжка се издава по определен ред и от съответен орган, и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила е налице, когато записите в трудовата книжка са надлежно оформени в образец на книжка, съответстващ на действащата към момента нормативна уредба. Този правен анализ на действащото материално право актуален за записванията в трудовите книжки, извършени по време на действие на посочените правни норми. По аргумент от чл. 178, ал. 1 от ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, което е бил в сила по времето и мястото на тяхното съставяне. Материалната доказателствена сила обвързва пенсионния орган, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ, в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. От посоченото се налага извода, че работникът разполага с правен интерес да води иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, само ако трудовата книжка е засегната от порок, който я лишава от нейната предвидена в закон удостоверителна сила по отношение на времето, което се зачита за трудов стаж. Така е и в настоящия случай.

Представената от ищеца в оригинал Трудова книжка №69 има белезите на „новия образец" трудова книжка с утвърдените съгласно чл. 3 на Постановление №227 Министерски съвет от 23.11.1993 г. за приемане на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) технически параметри и отличителни белези, определени от Министерство на труда и социалната грижи (МТСГ). Посочената НТКТС е в сила и към настоящия момент. Използването на „новия образец" или т.нар. „синя книжка" е регламентирано със Заповед №45/24.02.1995 г. на Министъра на труда и социалните грижи (приложена), като използването на този образец започва от 01.04.1995 г., след която дата е валиден само утвърденият образец, издаван и разпространяван от ЕТ "Дарт - Силвия Арсова", на който МТСГ е предоставило изключителните права за това. В т. 2 от посочената заповед е налично конкретно описание на техническите параметри и отличителните белези на трудовата книжка, в т.ч. формат, обем, корица, надписи.

Съгласно §1 от Заключителните разпоредби на ПМС №227 от 23.11.1993 г., трудова книжка по новия образец се издава само на работници или служители, който постъпват за първи път на работа по трудово правоотношение, както и на тези, на които трябва да се издаде нова трудова книжка, поради изгубване или унищожаване на „старата" книжка, т.е. издадената по предходен образец. От документите по делото е видно, че ищецът е постъпил за пръв път на работа на 01.09.1982 г. - около 13 г. преди въвеждане ползването на „синята книжка" на 01.04.1995 г., както и не е налична информация за подновяването на трудовата книжка поради изгубване или унищожаване.

С оглед на това, към датата на издаване на Трудова книжка №69 (01.09.1982 г.), относно нея са действали нормите на Правилника за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП) (обн. във в-к „Известия", бр. 5/17.01.1958 г., отм. ДВ, бр. 21/17.03.2000 г.), Наредбата за трудовите книжки (НТК) (обн. във в-к „Известия", бр. 26/31.03.1953 г., отм. с §3 от ЗР на НТКТС (обн. ДВ, бр. 11/10.02.1987 г., в сила от 01.01.1987 г.), Инструкцията за прилагане на НТК (обн. във в-к „Известия", бр. 49/1953 г.) и Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документ за трудов стаж (обн., ДВ, бр.20/12.03.1968 г., в сила от 29.12.1967 г.). Записите в трудовите книжки са се извършвали в съответните утвърдени образци на трудови книжки (т.нар. „жълта" или „кафява").

При издаване на трудовата книжка на ищеца и вписване на данни за стажа, положен през периода от 01.09.1982 г. до 31.08.1991 г„ чрез използването на образеца на „синя трудова книжка", не е спазено изискването за съставяне на документ съобразно закона, който е бил в сила по време на съставянето му. Предвид посоченото, поради опорочаване на изискуемата форма, Трудова книжка №69 се явява негодно доказателство за съществуването на трудовия стаж и не следва да се счита за официален удостоверителен документ. Обективно е невъзможно да се извърши надлежно вписване на данни за периода 1982 г. - 1991 г. в трудова книжка, чието книжно тяло е утвърдено и отпечатано за пръв път през 1995 г.

Освен Трудова книжка №69/01.09.1982 г. и Удостоверение с изх. №5506-09-833#1/27.11.2019 г. не са налице други писмени доказателства за положения стаж за периода от 01.09.1982 г. до 31.08.1991 г. Така, наличните данни за претендирания стаж не се съдържат в документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно цитираната разпоредба „осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец" (удостоверение за осигурителен стаж - обр.УП-13/УП-З).

Разплащателните ведомости и трудовоправните документи за периода от 01.09.1991 г. до 30.06.1993 г. на осигурителя Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" -гр. Севлиево, не са приети от длъжностни лица в ТП на НОИ - Габрово, по причина, че този осигурител не е прекратил дейността си (справка в Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ) и такива документи не са предадени в ТП на НОИ - Габрово (Уведомително писмо с и-№5516-07-359-1/22.08.2019 г.). Установено е, че месечните разплащателни ведомости, изготвяни от С. Х. П. В. не са намерени (писмо-отказ от 14.01.2020 на сдружението за издаване на удостоверение обр. УП-3). При подаване на заявлението отпускане на пенсия, освен трудова книжка, П.Д.К., не е представил други документи относно стажа в периода от 01.09.1991 г. до 30.06.1993 г. Така този стаж не може да бъде установен с наличните писмени доказателства.

В приложеното към исковата молба копие на част от трудова книжка, стажът, положен от 01.09.1991 г. до 30.06.1993 г. в Сдружение „Сдружение на спортните клубове – Севлиево“ гр. Севлиево, е вписан на стр. 6 и 7, като е посочена изпълняваната от ищеца длъжност Т. и възнаграждение в размер на 1300 лв. Липсва основание за прекратяване на трудово правоотношение. Посоченото по-горе, в пункта относно Дружество за физкултура и спорт „Раковски" - гр. Севлиево, касаещо Трудова книжка №69/01.09.1982 г. е относимо и към стажа, положен от 01.09.1991 г. до 30.06.1993 г. в Сдружение „Сдружение на спортните клубове Севлиево" - гр. Севлиево, а именно: периодът не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка, поради несъответствие на образеца трудовата книжка с действащата към момента нормативна уредба.

Разплащателните ведомости и трудовоправните документи за периода от 01.07.1993 до 31.10.1994 г. на осигурителя Спортен клуб по баскетбол „Раковски" - гр. Севлиево, не са приети от длъжностни лица в ТП на НОИ - Габрово, по причина, че този осигурител не е прекратил дейността си (справка в Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ). Установено е, че месечните разплащателни ведомости, изготвяни от С. Х. П. В. не са намерени (писмо-отказ от 20.02.2020 г. на клуба за издаване на удостоверение обр. УП-3). При подаване на заявлението за отпускане на пенсия, освен трудовата книжка, ищецът не е представил други документи относно стажа в периода от 01.07.1S г. до 31.10.1994 г. Така този стаж не може да бъде установен с наличните писмени доказателства.

В приложеното към исковата молба копие на част от трудова книжка, стажът, положен от 01.07.1993 г. до 31.10.1994 г. в Спортен клуб по баскетбол „Раковски" - гр. Севлиево, е вписан на стр. 8 и 9, като е посочена изпълняваната от ищеца длъжност Т. и възнаграждение в размер на 2800 лв. Посоченото по-горе, в пункта относно Дружество физкултура и спорт „Раковски" - гр. Севлиево, касаещо Трудова книжка №69/01.09.1982 г., е относимо и към стажа, положен от 01.07.1993 г. до 31.10.1994 г. в Спортен клуб по баскетбол “Раковски" - гр. Севлиево, а именно: периодът не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка, поради несъответствие на образеца на трудовата книжка с действащата към момента нормативна уредба.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт П. Р., която поддържа изложеното в отговора становище. Уточнява периода, за който има приети разплащателни ведомости и трудовоправни документи на ДФС „Раковски" гр. Севлиево, за който период заема становище за недопустимост на иска. Посочва, че след извършена повторна проверка в архивен център на НОИ е установено, че ищецът е вписан в предадени ведомости на ДФС "Раковски" гр. Севлиево за периода от 01.01.1992 г. - 30.06.1993 г., за който период може да му бъде издадено съответно УП. Счита, че наличието на такива данни обуславя недопустимост на производството за установяване на трудов стаж за този период по съдебен ред. Представя писмени бележки, в които излага и допълнителни съображения за отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установява, че ищецът е подал в ТП на НОИ гр. Габрово заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №2113-07-513/26.06.2019 г., представено по делото. Към същото ищецът е приложил и притежаваната от него трудова книжка №69 с дата на издаване 01.09.1982 г., заверено пълно  копие от която също е прието като писмено доказателство по делото.

Безспорно е, че Дружество за физкултура и спорт „Раковски" гр. Севлиево е прекратило дейността си и няма правоприемник, а видно от представените Удостоверение (обр. УП-17) с изх. №5506-09-833#1/27.11.2019 г., приемателно-предавателен протокол и извлечение от опис № 1/18.04.2018 г., разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ДФС „Раковски" гр. Севлиево са приети от ТП на НОИ - Габрово, като същите касаят периодите от 01.01.1968 г. до 31.10.1982 г. и от 01.01.1992 г. до 31.03.1998 г. Липсват документи за периода 01.11.1982 г. до 31.12.1991 г. и съответно липсват данни за ищеца за периода от 01.09.1982 г. до 31.10.1982 г.

От представеното писмо от 14.01.2020 г., изд. от Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" - гр. Севлиево се установява, че на ищеца е отказано издаването удостоверение обр. УП-3, тъй като месечните разплащателни ведомости, изготвяни от С. Х. П. В., не са намерени след смъртта му. Представено е и уведомително писмо с изх. №5516-07-359-1/22.08.2019 г., изготвено служител от Осигурителен архив до служител от отдел Пенсии при ТП на НОИ - Габрово, съгласно което не е възможно да бъде издадено УП-13 от документите на Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" - гр. Севлиево, тъй като от този осигурител в ТП на НОИ - Габрово не се предадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.

Представено е и писмо от 20.02.2020 г., изд. от Спортен клуб баскетбол „Раковски" - гр. Севлиево, с което на ищеца е отказано издаването на удостоверение обр. УП-3, тъй като месечните разплащателни ведомости, изготвяни от С. Х. П. В. не са намерени след смъртта му.

Така представените писмени доказателства обуславят извод за допустимост на предявения иск, тъй като удостоверяват изгубването на документите за трудовия стаж на ищеца за процесния период. Изключение правят следните два периода:

1. От 01.09.1982 г. до 31.10.1982 г., за който период има данни в архива на НОИ, но липсват данни за ищеца

2. От 01.01.1992 г. до 30.06.1993 г., за който в ТП на НОИ има данни за полаган трудов стаж в ДФС "Раковски" и за който следва да бъде издадено съответното удостоверение.

Поради наличието на данни в архивите на НОИ за тези два периода съдът ще отхвърли иска в тази му част като недопустим. С оглед на това не следва да бъдат обсъждани по-подробно изложените от процесуалния представител на ответника ТП на НОИ съображения по съществото на иска, касаещи втория посочен период. Съдът ги възприема напълно, предвид представеното извлечение от регистър Булстат, съгласно което Сдружение "Сдружение на спортните клубове - Севлиево" е вписано в регистъра на ОС Габрово с решение №311/28.02.1994 г. по ф.д. № 836/1993 г. на ГОС - следователно в обсъждания период това юридическо лице все още не е било учредено, поради което и не е било възможно да встъпи в трудово правоотношение с ищеца. По тези съображения искът за установяване на трудов стаж в периода 01.09.1991 г. - 31.12.1991 г. при този работодател се явява неоснователен.

За установяване на изложените в исковата молба твърдения, ищецът се позовава на данните, нанесени в трудовата му книжка, като в изпълнение указанията на съда представи и декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, в която е потвърдил истинността на изложените в исковата молба обстоятелства.

Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.  Ответникът ТП на НОИ оспорва качеството й на такъв документ по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба и цитирани по-горе в пълнота. Резюмирани, те се свеждат до факта, че образецът на трудовата книжка на ищеца е въведен на 01.04.1995 г., а П.К. е постъпил за пръв път на работа на 01.09.1982 г., което обстоятелство е отразено и в трудовата му книжка, като е обективно невъзможно да се извърши надлежно вписване на данни за периода 1982 г. - 1991 г. в трудова книжка, чието книжно тяло е утвърдено и отпечатано за пръв път през 1995 г.

Съдът намира, че изложените от ответника доводи относно образеца на трудовата книжка са обосновани и правилни, като от същите следва извод, че тя няма качеството на официален документ по смисъла чл. 179 от ГПК и чл. 347 от КТ, тъй като не е съставена във формата - образец, предвидена от нормативните актове в периода 01.09.1982 г. - 01.04.1995 г. Преценката на доказателствата по делото и становищата на страните водят съда до заключение, че най-вероятната причина за това е широко разпространената /особено в миналото/ практика трудовите книжки на работниците и служителите да се съхраняват от работодателите и да им се предават едва при прекратяване на трудовото правоотношение. Тази практика е една от причините за постановяване на ТР № 1/2019 г. от 02.12.2019 г. по т.д. № 182019 г. на ОСГК на ВКС, съгласно т. 1 от което при прекратяване на трудовото правоотношение за работодателя възниква задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка. Всички страни по делото признават, че счетоводната и трудова документация на спортните клубове - работодатели на ищеца се е водела от починалия Х. П. В., като след неговата смърт същата не е намерена. В тези спортни клубове ищецът е работил като Т. и на практика Сдружение Спортен клуб по баскетбол "Раковски" гр. Севлиево е продължило дейността на ДФС "Раковски" гр. Севлиево, като в трудовата книжка на ищеца е отразено, че трудовата му дейност като Т. също е продължила до 31.10.1994 г. Следващото му трудово правоотношение е с начало 01.11.1994 г., а последното вписано такова в трудовата книжка е с крайна дата 06.10.2016 г., като очевидно за така положения при различни работодатели трудов стаж в този период има достатъчно данни и няма спор между ищеца и ТП на НОИ - Габрово. Следователно за този сравнително дълъг период от около 18 години в трудовата книжка на ищеца редовно са нанасяни достоверни данни за промените в трудовите му правоотношения.

Въз основа на така изложените обстоятелства, акцентирайки върху безспорните сериозни пропуски във воденето на счетоводната и трудово-правна документация на прекратеното ДФС "Раковски" и ответника "СКБ Раковски", съдът достига до извод, че нанасянето на данните за трудовите правоотношения на ищеца в трудовата му книжка е извършено на по-късен етап /след прекратяване на трудовите му правоотношения със спортните клубове/, което е наложило използването на новия образец на трудова книжка. Цитираните пропуски са противоправни и имат за резултат увреждане на работниците или служителите, които биха почерпили права от документи, чието съставяне и водене е възложено на длъжностни лица при съответните работодатели. Тези пропуски обаче не могат да бъдат вменени във вина на работниците или служителите и именно за да бъдат справедливо разрешени множество подобни казуси законодателят е приел Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, в който е въвел облекчен ред за доказване на трудов и осигурителен стаж, вкл. чрез представяне на декларация.

При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК трудовата книжка на ищеца следва да бъде ценена не като официален, а като частен документ, в съвкупност с останалите доказателства по делото и становищата на страните, като според съда това не променя качеството й на документ по смисъла на чл. 6 ал. 2 от ЗУТОССР.

  При преценката на доказателствената съвкупност съдът взема предвид, че никой от ответниците не оспорва, че вписаните в трудовата книжка данни изхождат от съответните работодатели, следователно в този документ се съдържат обективни данни за трудовия стаж на ищеца, потвърждаващи изложените в исковата молба обстоятелства.

Вписаните в трудовата книжка данни съответстват и с представената от ищеца декларация по чл. 8 от закона.

Предвид наличието на писмени доказателства по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР съдът допусна до разпит като свидетел С. М. С. за установяване на част от трудовия стаж на ищеца. От представеното копие от трудовата книжка на свидетеля се установи, че през периода 01.01.1984 г. - 31.08.1990 г. същият е работил като заместник-председател в ДФС "Р." гр. Севлиево, правоприемник на ДФС "Раковски" гр. Севлиево. Свидетелят категорично потвърди, че в този период ищецът е работил като Т. в дружеството. Провеждал тренировките на различни възрастови групи от женски пол, включително на представителния отбор. Съдът приема за достоверни показанията на св. С.ов, тъй като същите не се оспорват от ответниците, съответстват на писмените доказателства, а свидетелят не се намира в такива отношения с ищеца, които да породят съмнения за неговата безпристрастност.

Въз основа на изложеното съдът приема за установено, че за периода от 01.11.1982 г. до 31.08.1991 г. ищецът е работил по трудово правоотношение в ДФС „Раковски" гр. Севлиево, като е заемал длъжността "Т.". Освен от обсъдените по-горе писмени доказателства и свидетелски показания, това обстоятелство се потвърждава по аргумент за противното и от признанието на ответника ТП на НОИ гр. Габрово, че в архива му се съдържат данни за по-късен период /01.01.1992 г. - 30.06.1993 г./, в който ищецът е продължил да работи в същото дружество.

По отношение на периода от 01.07.1993 г. до 31.10.1994 г., освен представените писмени доказателства, съдът взема предвид и направеното от страна на ответника Сдружение "Спортен клуб по баскетбол „Раковски" гр. Севлиево признание на неизгодния за него /съобразно процесуалното му положение/ факт, а именно - че в посочения период ищецът е работил по трудово правоотношение с него. Затова предявеният иск се явява основателен и доказан и в тази му част. 

 С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9, ал.1 и 2 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират държавни такси, поради което разноски за държавна такса не следва да се възлагат на ответната страна. Ищецът не претендира други разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ – ГАБРОВО, представлявано от  директора Т. К., с адрес гр. Габрово, ул. „Николаевска” № 17 и по отношение на Сдружение „Спортен клуб по баскетбол „Раковски"", със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул."С. Пешев" №2, ЕИК:*********, представлявано от В. Й. Ю. и Р. М. В., че П.Д.К., ЕГН: **********, с адрес ***, в периода от 01.11.1982 г. до 31.08.1991 г. е работил на длъжността „Т.” в Дружества за физкултура и спорт „Раковски" гр. Севлиево, като има положен трудов стаж от 8 години и 10 месеца, а в периода от 01.07.1993 г. до 31.10.1994 г. е работил на длъжността "Т." в Сдружение "Спортен клуб по баскетбол „Раковски" гр. Севлиево, като има положен трудов стаж от 1 година и 4 месеца, на осн. чл. 3 във вр. с ал. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.К., ЕГН: **********, с адрес ***, иск в частта, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ – ГАБРОВО, представлявано от  директора Т. К., с адрес гр. Габрово, ул. „Николаевска” № 17 и Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" ЕИК ********* гр. Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул."С. Пешев" №2 представлявано от С. К., че в периода от 01.09.1982 г. до 31.10.1982 г., ищецът е работил като на длъжност „Т.” в ДФС „Раковски" гр. Севлиево, а в периода от 01.01.1992 г. до 30.06.1993 г. е работил на длъжност "Т." в Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" гр. Севлиево, като недопустим, а в частта, в която се иска да бъде признато за установено, че в периода 01.09.1991 г. - 31.12.1991 г. ищецът е работил на длъжност "Т." в Сдружение „Сдружение на спортните клубове - Севлиево" гр. Севлиево -  като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :