Решение по дело №3/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 3
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20223400200003
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Силистра, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора Т. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Частно наказателно дело
№ 20223400200003 по описа за 2022 година
вземайки предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Наказателно решение, с което по Присъда № 483/08.10.2018 г. по дело
№ 7967/118/2017 г. на РС Констанца, Р. Румъния, влязло в сила 25.03.2019 г. съгласно
Наказателно решение № 257/Р/25.03.19 г. на Трибунала Констанца, Р. Румъния българският
гражданин Г. В. Г. е осъден да заплати сумата от 1000 евро, представляваща съдебни
разходи в хода на наказателен процес, с размер на левова равностойност – 1955.83лв. към
датата на постановяване на решението – 08.10.2018 г.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен
съд, като обжалването не спира изпълнението му.

ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведоми незабавно Окръжен съд гр. Силистра за
предприетите действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на
решението.

1
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно на издаващия орган,
съгл. стандартизиран формуляр 2, и на Министъра на правосъдието на Р.България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № 3/13.01.2022г.
по ЧНД № 3/22 г.
по описа на СсОС


Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по искане на Окръжен съд гр. Констанца – Република
Румъния , обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на
Наказателно решение, с което по Присъда № 483/08.10.2018 г. по дело №
7967/118/2017 г. на РС Констанца, Р. Румъния, влязло в сила 25.03.2019 г.
съгласно Наказателно решение № 257/Р/25.03.19 г. на Трибунала Констанца,
Р. Румъния българския гражданин Г.В.Г. е осъден да заплати сумата от 1000
евро, представляваща съдебни разходи в хода на наказателен процес, с размер
на левова равностойност – 1955.83лв. към датата на постановяване на
решението – 08.10.2018 г.

Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност
на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото лице не може да бъде намерено на посочения адрес, поради
което и на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е назначен служебен
защитник. Същият счита,че от решението не става ясно дали се касае за ф.
санкция или конфикскация.Принципно не оспорва искането на издаващата
държава.

От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е видно, че решението, с което бълг. Гражданин е осъден
да заплати съдебни разноски по наказателно дело е влязъл в сила акт на
компетентен наказателен съд в Република Румъния. Георги Георгиев е бил
признат за виновен в извършване престъпление „трафик на мигранти“
съгласно чл. 263, ал.1 и 2 от НК на Р. Румъния.
Засегнатото лице е участвало лично в наказателния процес и е имало
възможност да обжалва съдебен акт пред съответен го-горен съд , като се е
възползвало от това си право.
От описаните факти в Удостоверението става ясно, че на 08.10. 2018 г.
Георгиев е бил признат за виновен в извършване на престъпление „трафик на
1
мигранти“ Съгласно наказателно-процесуалното право на Република
Румъния , подсъдимият Георгиев е бил осъден за заплати и направените по
делото разноски в размер на 1000 евро, представляващи плащания на
преводач и други съдебни разноски.
Искането на румънските компетентни органи е основано на
разпоредбата на чл. 3, ал.1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, поради което съгласно
чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се
изисква. Касае се за виновно поведение, с което засегнато лице е нарушило
разпоредби от наказателния кодекс на Р. Румъния.
Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението, да
има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от
самото Удостоверение. Наличието на това условие, като едно от
алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е
условие за признаване и изпълнение.
Горното обосновава извода за наличието на общите положителни
предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3
ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а
именно:
Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на
издаващата държава.
Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за
налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по
българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не
са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението се отнася за деяние, което е престъпление и според
българския НК, съгл. чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно
отговорно и по българското законодателство.
Производството е било проведено с участието на засегнатото лице и
същото е било уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице
обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т.
6 от закона.
Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня
на постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в
размер на1955.83лв.
Предвид горното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване,
изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна
2
решението на издаващия орган.
Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата
държава – Република България, а НАП е задължена да уведомява съда за
предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на
изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено е уведомление за съдебното решение, което да се изпрати
на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
Водим от тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.

3
Съобщи за изтекли лични данни