Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.03.2024
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на първи февруари две
хиляди двадесет
и четвърта год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Нейка Тенева,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №12 по описа за 2024 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „Керасус лоджистик“ООД – гр. Стара Загора, представлявано
от управителя Х.К., чрез пълномощника си по
делото адв. П.Д. против Решение №481 от 12.12.2023 год., постановено по АНД №1239/2023
год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено наказателно
постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за
нарушение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно
приложение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр.
с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е прието от съда, че е
безспорно доказано извършването на нарушението. Изложени са съображения, че не
става ясно как точно е било установено нарушението, както и как е установен
извършителя на това нарушение. Твърди се, че не са събрани достатъчно
доказателства за извършване на описаното в наказателното постановление
административно нарушение. Не е съгласен с извода на съда и за редовно
съставяне на акта за установяване на административното нарушение, като се
твърди, че са нарушение императивните разпоредби на чл.40, ал.42, т.3, 4 и 7 и
чл.43 от ЗАНН. Съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като не е изложил доводи защо кредитира част от тях, а други не.
Намира, че мотивите са лаконични и повтарящи до голяма степен изложеното в АУАН и наказателното
постановление и са противоречиви. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В
представените по делото допълнително писмени бележки, излага допълнително
доводи, че не се установява по безспорен начин, че е налице извършено
административно нарушение от страна на доверителя му. Твърди, че не са налице
доказателства за извършването на посоченото административно нарушение от страна
на доверителя му. Не ставало ясно, как точно е доказано, че посоченото в
наказателното постановление лице е предоставяло работна сила в полза на
наказаното юридическо лице. Видно от отговора на Агенцията по заетостта, в
някои от случаите, разрешението за работа се издавало от МВР, която хипотеза не
е проверена от наказващия орган. Направен е анализ на санкционната наредба,
формите на изпълнителното деяние, като е посочено също така, че не е посочен
какъв статут има чужденеца. Това не е посочено нито в АУАН, нито в наказателното
постановление, а е елемент от фактическия състав на административното
нарушение. Законодателят прави разграничение между предоставянето на работна
сила от чужденец и приемането на работа, което не е разграничено от наказващия
орган. Приложените документи не са подписани от страна на работника, поради
което е оставено недоказано дали същият се е запознал с тях. Не е ясно и коя от
двете хипотези на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е налице. Не е описано в достатъчна
степен и извършеното административно нарушение, тъй като не било посочено
правното основание за сключването на трудовия договор. Не било установено също
така, дали М.Г.не е с двойно гражданство. По преписката е налично
копие от документ за самоличност, издадено от Кралство Нидерландия, която е
страна членка на ЕС. Затова счита, че по отношение на това лице не се прилагат
разпоредбите на ЗТМТМ. АУАН е съставен в отсъствието на наказаното лице, както
и че не е доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение.
АУАН е съставен въз основа на проверка по документи, които документи обаче не
са или изискани от управителите на дружеството, което е накърнило правото им на
защита. Изложени са доводи и че съставеният акт за установяване на
административно нарушение е съставен в нарушение
на чл.40 от ЗАНН, както и че неправилно е посочено мястото на извършване на
административното нарушение и датата на встъпване на работника. Не е налице
произнасяне от страна на наказващият орган относно приложението н чл.28 от ЗАНН, като не е обсъден и принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4
от договора за европейския съюз. В тази връзка са изложени подробни доводи и
съображения и е направено искане за отмяна на решението и на потвърденото с
него наказателно постановление, като претендира и направените разноски по
делото.
Ответникът
по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител -
юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира разноски
пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора
счита, че жалбата е неоснователна
и предлага съдебното решение на Районен съд - Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на „Керасус лоджистик“ООД
гр. Стара Загора против Наказателно
постановление №24-2300081/07.04.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Стара Загора, с което на „Керасус
лоджистик“ООД гр. Стара Загора, на основание чл.78, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че в при извършена проверка на 04.01.2023 год. и 07.02.2023 год. по
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, се установило, че „Керасус
лоджистик“ООД в качеството си на работодател, не е уведомил териториалното
поделение на ИА“Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“
Стара Загора писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на
работа на чужденеца – гражданин на трета държава М.Г., дата на раждане *** год.
който работи по трудов договор №00000083/29.08.2022 год. /изпълнявайки трудови
функции на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, с дата на действително
започване на работа 30.08.2022 год., съгласно трудовия му договор, в нарушение
от 07.09.2022 год.. С това си деяние е прието, че дружеството е нарушило чл.10,
ал.1 от ЗТМТМ, поради което и на основание чл.78, ал.1 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв.
Старозагорският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и правна страна
административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на вмененото на „Керасус лоджистик“ООД Стара Загора
нарушение. По съображения за липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН,
приел е че размера на санкцията е определена в размер съгласно изискванията на
чл.27 от ЗАНН и е потвърдил наказателното постановление.
Решението е
неправилно.
Безспорно е
доказано пред районният съд, че лицето, посочено в наказателното постановление
/М.Г./, е гражданин на трета държава, като е приложено
копие на паспорта, от която се установява, че лицето М.Г. е гражданин на Турция. Съгласно
§1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, „гражданин на трета държава“ е лице, което не е
гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. По преписката е
приложен документ на лицето, издадено от Германия /а не както твърди касатора
от Нидерландия/, което по представлява разрешение за постоянно пребиваване в
страната. Това обаче, не означава, че същото има право на достъп до пазара на
труд в България. Неоснователно се явява и оплакването, че по отношение на това
лице не се прилагат разпоредбите на ЗТМТМ. Съществуващото разрешение за
постоянно пребиваване на страна членка на ЕС, не променя факта, че лицето е
гражданин на трета държава – Турция. Това разрешение само урежда правото му на
свободно придвижване и пребиваване на територията на ЕС, но не променя
законовата регламентация за получаване достъп до пазара на труд, уредена в
ЗТМТМ
Административното
нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, предвижда налагането на наказание на
работодател, за който чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта. Това предполага установяването по
безспорен начин на следните факти – работодател по смисъла на закона да е наело
законно пребиваващ чужденец на територията на Република България, без обаче да
е налице разрешение за това наемане от Агенцията по заетостта, или същият да не
е регистриран в тази агенция. В конкретния случай е безспорно установено, че
наетото като шофьор лице – М.Г.е гражданин на трета
държава /Република Турция/ и същото пребивава на територията на Република
България въз основа на надлежно издадено разрешение за продължително
пребиваване от Германия. Тези обстоятелства се установяват от приложените копия
на трудов договор, паспорт и карта на продължително пребиваващ /издадена от
Германия/. Доказано е безспорно също така и обстоятелството, че не е налице издадено
разрешение за работа от Агенцията по заетостта, видно от изпратеното от тяхна
страна писмо. Така установеното по делото предполага и налагането на санкция по
чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, която предвижда, че наказанията по ал.1 и 2 се налагат и
в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от
чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. А чл.8, ал.1 от ЗТМТМ,
предвижда, че право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на
трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Република
България, освен в случаите на сезонна работа по чл.24, ал.2 и които имат
разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.
24, ал.1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република
България. В случая е безспорно установено, че М.Г. е продължително
пребиваващ на основание издадено разрешение за работа в Германия, поради което
и няма право на достъп до пазара на труда, освен в случаите на издадено
разрешение.
Уведомлението
по чл.10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до
пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в
областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция
на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и
мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава –
в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по Директива
2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 год. относно статута на дългосрочно
пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май
2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави
за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 год. за предвиждане на
минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно
пребиваващи граждани на трета държава, и др. – транспонирани със ЗТМТМ /вж. § 2
от ДР на ЗТМТМ/.
Видно от
съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите
членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите
следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа
на гражданин на трета държава. С оглед намаляване на административната тежест
държавите членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се
извършва в рамките на други схеми за уведомяване. С разпоредбата на чл. 3 от
Директива 2009/52 ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на
незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с
разпоредбата на чл. 4, § 1, т. в/ от Директивата е предвидено задължение за
държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните
органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на
граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. РБ не се е
възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно
в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. в/ е приета разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като специализираният
контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а не на НАП.
Всичко
установено предполага неправилно приложение на материалния закон от страна на
наказващия орган. При безспорно установена фактическа обстановка е неправилно
квалифицирано установеното неправомерно поведение на наказаното юридическо
лице. Посочената като нарушена разпоредба предполага наличието на издадено
разрешение за достъп до пазара на труда на посоченото лице – гражданин на трета
държава. Видно от приложеният образец на уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ
/лист 17 от АНД №1239/2023 год./, в същото следва да бъде вписано документа с
който е разрешен достъпа до пазара на труда на чужденеца или да се посочи, че
не е необходимо разрешен достъп до пазара на труда. В конкретния случай, е
безспорно установено, че чуждия гражданин е продължително пребиваващ на
основание издадено в Германия разрешително и като такъв за наемането му е
необходимо издаването на разрешение за достъп до пазара. Налице е неправилен анализ
на установените при проверката факти и подвеждането им под съответните материално
правни разпоредби.
При този
изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./
следва да бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да
заплати на касатора разноски за двете инстанции, възлизащи на 960.00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №481 от 12.12.2023 год., постановено по
АНД №1239/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №24-2300074/07.04.2023 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да
заплати на „Керасус лоджистик“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Х.К. и със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул.“Новозагорско шосе“№032016 сумата от 960.00 /деветстотин и шестдесет/
лв., представляваща направените разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.