№ 74
Гр. Силистра, 01 юли 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на седми юни
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 55 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ).
Производството
по делото е образувано по жалба на Исторически музей- Тутракан с ЕИК *********,
представляван от директора П.Б., против
Решение № РД – 02-14-204 от 01. 03. 2021 г. на директора на ГД
„Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ и ръководител на
националния орган (НО) по Програма INTERREG V-A
Румъния-България 2014 -2020, с
което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и на основание т. 2, б. „а“
от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя е наложена финансова
корекция в размер на 100 % или 6669. 99 лева с ДДС от допустимите разходи,
финансирани от ЕСИФ, за доставка на мултифункционално устройство по договор за
доставка № 4 от 02.03.2020 г. на стойност 13257. 77 лв. без ДДС, сключен с
„Васко Строй“ ЕООД.
Жалбоподателят
навежда доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорваното
решение и за несъответствието му с целта на закона. Оспорва извода на
административния орган, че е налице твърдяното нарушение. В тази връзка
посочва, че не е налице сходство между предмета на двете поръчки, като излага
подробни аргументи за обосноваване на тезата си, базирани на това, че каските
за виртуална реалност следва да се причислят към раздел с код на номенклатурата
(CPV) 38000000-5 „Лабораторно, оптично и прецизно оборудване“ (по-конкретно:
подкатегория с CPV 38652120) съгласно Общия терминологичен речник, свързан с
обществените поръчки, вместо към раздел „Компютърни и офис машини, оборудване и
принадлежности, с изключение на мебели и софтуерни пакети“ (CPV код
30000000-9), откъдето прави извода, че същите не задоволяват идентична или
сходна потребност с останалите стоки, които съдържат хардуерни или софтуерни
елементи. По тези съображения моли за отмяна на решението и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по делото - ръководителят на националния орган по Програма „INTERREG
V-A Румъния-България 2014 -2020“, е депозирал писмен отговор, според
който жалбата е неоснователна. Моли за отхвърляне на оспорването и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е бенефициер по договор №
135331 / 16. 11. 2018 г. за
предоставяне на финансиране по линия на ЕФРР за изпълнение на проект ROBG-271 „Тутракан
– Олтеница иновативен културен мост за устойчиво регионално развитие“ (л.
103-158). Съгласно договора проектът е
на стойност 475 700. 38 евро, от които 85 % средства от ЕФРР, 13 %
съфинансиране от държавния бюджет и 2 % собствен принос на бенефициера. За
предоставянето на национално съфинансиране е сключен Договор № РД – 02-29-6 /
09. 01. 2019 г. (л. 35-41)
Във връзка с изпълнението на проекта
бенефициерът е провел две обществени поръчки за доставка на оборудване на
Информационен център в Исторически музей – Тутракан, като и за двете поръчки е
приложена процедурата директно възлагане, тъй като прогнозната им стойност е
била по-малка от 30 000 лева – чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. След изпратени
запитвания за оферти са сключени два договора за
доставка на оборудване, а именно: 1/ договор № 4 / 02. 03. 2020 г. с „Васко
Строй” ЕООД на обща стойност 13 257. 77 лв. без ДДС (15 909. 32 лв. с
ДДС) за 2 бр. климатици, хладилник и мултифункционално устройство, съвместяващо
функциите на копирна машина, принтер, скенер и факс, с цена 5 671. 82 лв.
без ДДС (6 806. 18 лв. с ДДС); 2/ договор № 5 / 30. 04. 2020 г. с „Ем Ел
Пи Ес” АД на стойност 29 990 лв. без ДДС (35 988 лв. с ДДС) за каски с очила за
виртуална реалност – 10 бр. на цена 13920 лв. без ДДС, компютърна конфигурация
за VR-възпроизвеждане – 10 бр. на цена 14 471 лв. без ДДС и компютърна
конфигурация за офис – 1 бр. на цена 1 599 лв. без ДДС.
Производството за налагане на финансова
корекция е започнало пред административния орган по сигнал за нередност. В тази
връзка до жалбоподателя е било изпратено
писмо относно „ уведомление за съмнение за нередност“ (л. 32-34). В писмото като
нарушение е отразено, че част от стоките, предмет на доставките по двата
договора за закупуване на оборудване за информационния център на музея, са със
сходни характеристики и предназначение – „Компютърни машини, оборудване и
принадлежности“; посочено е, че възложителят е бил длъжен да обедини в една
поръчка всички стоки от групата на компютърните и офис машини, при което
многофункционалното устройство е следвало да бъде поръчано заедно с
компютърните конфигурации и очилата за виртуална реалност, при което
прогнозната стойност на поръчката би надхвърлила прага от 30 000 лева без
ДДС и поръчката би следвало да се възложи по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от
ЗОП, като разделянето на части е в нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. В
писмото е отразена съответстващата финансова корекция на нарушението.
Във връзка с писмото жалбоподателят е
депозирал писмени пояснения (л. 30-31). В поясненията като основен довод е
изтъкнато, че каските за възпроизвеждане на виртуална реалност не са компютърно
оборудване, още повече – офис оборудване, като развива доводи сходни с
наведените в подадената до съда жалба.
Подадените от жалбоподателя възражения са
счетени за неоснователни от НО. Същите са обсъдени в писмо с изх. № 99 –
00-3-126 / 01. 02. 2021 г. (л. 24-29), в което е извършен анализ на
нарушението, класифицирана е нередността и е посочен прогнозния размер на
финансовата корекция. С писмото на бенефициера е указано правото по чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕСИФ в 2-седмичен срок да
направи възражения и да представи доказателства.
На 01. 03. 2021 г. ответникът е издал Решение
№ РД – 02-14, с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във вр.
с § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2 ДР на Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, §
2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3, б. „к“ и § 2, т. 2.3, б. „А“, т. 1 от
Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в
програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България“ (ратифициран със
закон, обн. ДВ бр. 16 / 26. 02. 2016 г.; самият меморандум е обнародван в ДВ,
бр. 33 от 26.04.2016 г.), във вр. с раздел I, т. 1, б. „б“ и т. 3 от заповед №
РД-02-14-191 / 26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е наложил финансова корекция на дружеството-жалбоподател в
размер на 100 % или 6669. 99 лева с ДДС от
допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ за доставка на мултифункционално
устройство по договор за доставка № 4-02.03.2020 г. на стойност 13257. 77 лв.
без ДДС, сключен с „Васко Строй“ ЕООД. Решаващият орган е обосновал решението
си въз основа на констатации за извършено нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП и
чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП, тъй като в рамките на дванадесет месеца
жалбоподателят, в качеството на възложител, е провел две процедури със сходен
предмет „Компютърни и офис машини, оборудване и принадлежности“ – едната по
Договор за доставка № 5 / 30. 04. 2020 г. на стойност 29 990 лв. без ДДС, а
другата по договор за доставка № 4 / 02. 03. 2020 г., в която е включена доставката на мултифункционално
устройство на стойност 5671. 82 лева без ДДС – които е следвало да бъдат
обединени в една обща поръчка, проведена по реда на чл. 20, ал. 3 от ЗОП.
Според органа допуснатото разделяне на предмета на поръчката е довело до
прилагане на по-облекчен ред, като по този начин е заобиколен законът и са
нарушени принципите на публичност, прозрачност и свобода на конкуренцията. Посоченото е
квалифицирал като нередност по т. 2, в хипотезата на б. "а" от
Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности, визираща незаконосъобразно разделяне на части
обществена поръчка за строителство или доставки и/или услуги, като за всяка
част е приложен ред за възлагане, относим за по-ниски прогнозни стойности. В мотивите на обжалваното решение ответникът е приел също
така, че не е налице хипотезата на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП, тъй като
жалбоподателят е знаел при предприемането на действия по възлагане на първата
поръчка за потребността от стоките, съставляващи предмет на втората поръчка.
Оспорването на
посоченото решение е станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно
§ 5 т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ, законът се прилага и за програмите за европейско
териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото
друго не е предвидено в правото на Европейския съюз и сключените междудържавни
договори. По силата на § 1, т. 2 ДР от Наредбата за посочване на нередности,
същата е приложима по програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния–
България“. Със закон, обн., ДВ, бр. 16/ 26.02.2016 г., е ратифициран
Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в
програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България“ (обн, ДВ, бр. 33
от 26.04.2016 г.), съгласно който (§ 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3)
национален орган, съответстващ на управляващия орган, с координираща роля на
територията на България, е Министерството на регионалното развитие и
благоустройството. В кръга от правомощия на националния орган попада
предотвратяването, откритието и отстраняването на нередности, допуснати в
Република България, което е в съответствие с принципното положение, че всяка
страна членка носи отговорност за разследването на нередности, допуснати от
бенефициерите, разположени на нейна територия (§ 2, т. 2.1, част „Национален
орган“, т. 3, б. „к“ и § 2, т. 2.3, б. „А“, т. 1, изр. 1 от гореспоменатия
меморандум). С т. I.1.б и т. I.3 от заповед № РД – 02-14-191 от 26.02.2019 г.
(л. 62-63 от делото) министърът на регионалното развитие и благоустройството,
на основание чл. 9 ЗФУКПС, е овластил ответника да ръководи и организира
дейността на националния орган по програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А
Румъния – България 2014 – 2020“, както и да издава всички административни
актове по ЗУСЕСИФ. Следователно обжалваният в настоящото производство
административен акт е издаден от компетентен орган.
Оспореното
решение е издадено в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В
обжалвания адм. акт има в достатъчна степен информация за фактическите данни,
обосноваващи позицията на органа за съществуването на нередности и изложение на
относимата правна уредба и поради тази причина формата на решението позволява
ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.
Няма
допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура, които
да рефлектират върху законосъобразността на постановеното решение.
Според
чл. 69, ал. 2 и 4 от ЗУСЕСИФ процедурата по администриране на
нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма
или по сигнал, подаден от физическо или юридическо лице. В конкретния случай
началото на производството е поставено с получен сигнал за нередност, респективно
налице е допустим способ за иницииране на адм. процес.
Спазено
е предписанието на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Преди издаването на решението
управляващият орган е осигурил възможност бенефициента да представи в разумен
срок писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция,
което процесуално право е било упражнено от жалбоподателя.
Оспореното
по съдебен ред решение е постановено при съблюдаване на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ – спазен е едномесечния срок за
издаване на адм. акт след представянето на възражения, респ. след изтичането на
срока за подаване на такива.
Основният
спор в процеса е концентриран около материалната законосъобразност на акта и
по-конкретно дали предметите на двете обществени поръчки на сходни, тъй като
това е материалноправната предпоставка, която води до нарушаването на
забраната, визирана в чл. 21, ал. 15 от ЗОП.
В
ЗОП липсва изрична законодателна дефиниция на понятието предмет на обществената
поръчка. В тази връзка и позовавайки се на мотивите на Решение № 11995 от
23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15408/2018 г., VII о. жалбоподателят правилно
е изтъкнал, че потребностите на възложителя обуславят предмета на поръчката, а
различните потребности обуславят възлагането на различни обществени поръчки. В
случая обаче и двете обществени поръчки са били обусловени от сходни
потребности, свързани с доставка на оборудване за информационен център в
Исторически музей гр. Тутракан и по-конкретно - с техническото обезпечаване на
дейността на центъра. Не е спорно в
процеса, а е налице и признание в жалбата относно факта, че към датата на
изпращането на запитването за оферта
относно възлагането на първата обществена поръчка 25. 02. 2020 г.,
включваща и доставката на
мултифункционално устройство,
съвместяващо функциите на копирна машина, принтер, скенер и факс, възложителят
е знаел за потребността си от възлагане на друга обществена поръчка относно
каски с очила за виртуална реалност, компютърни конфигурации за възпроизвеждане
на виртуална реалност и компютърна конфигурация за офис, предмет на втората
обществена поръчка. Не може да бъде споделено обаче твърдението, че каските за
виртуална реалност следва да се причислят към раздел с код на номенклатурата (CPV) 38000000-5 „Лабораторно, оптично и
прецизно оборудване“ (по-конкретно: категория „Кинопрожекционни апарати“,
подкатегория „Видеопроектори“ - CPV 38652120) съгласно Общия терминологичен
речник, свързан с обществените поръчки, приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002 г.
на ЕП и на Съвета, променен с Регламент (ЕО) № 2151/2003 на Комисията от 16
декември 2003 година, вместо към раздел „Компютърни и офис машини, оборудване и
принадлежности, с изключение на мебели и софтуерни пакети“ (CPV код
30000000-9). На първо място следва да се подчертае, че не съществува правна
норма, която да установява кои структурни единици на Общият терминологичен
речник (раздели, групи, класове, категории и подкатегории) обосновават сходство
в предмета на поръчката. Съгласно мотивите на цитираното Решение № 11995 от
23.08.2019 г. на ВАС преценката за това трябва да се прави винаги индивидуално,
на базата на предмета на поръчките. Вече беше коментирано, че както
многофункционалното устройство, доставено по силата на договора за възлагане на
обществена поръчка от 02. 03. 2020 г., така и оборудването, доставено по втория
договор от 30. 04. 2020 г., са свързани с необходимостта от техническото
обезпечаване на дейността на информационния център, поради което е налице
сходство в предметите на двете
обществени поръчки, поради сходство в потребностите на възложителя,
които се задоволяват посредством възлагането им. Освен това на база на
събраните по делото доказателства и най-вече въз основа на изготвеното по
делото експертно заключение не би могло да се обоснове причисляването на
каските за виртуална реалност към раздел „Лабораторно, оптично и прецизно
оборудване“, подкод CPV 38652120 („Видеопроектори“), тъй като липсва
характерната за видеопроекторите система от лещи, с чиято помощ изображението
се проектира върху екран. В случая вещото лице е дало заключение, че VR очила/каски са устройства с вградена
компютърна система, на които е необходим компютър или конзола, за да изпълнят
основното си предназначение. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че
същите биха могли да се причислят към периферните устройства и не са
самостоятелни компютърни системи. Въз основа на така изброените характеристики
следва да се приеме, че каските за виртуална реалност биха могли да се
причислят към клас CPV
30230000-0 „Компютърно оборудване“, група CPV
30200000-1 „Компютърно оборудване и принадлежности“, раздел CPV 30000000-9 „Компютърни и офис
машини, оборудване и принадлежности, с изключение на мебели и софтуерни
пакети“. Клас от същата група е „Машини
за обработване на данни (хардуер)“, към който се причисляват компютърните
конфигурации за VR възпроизвеждане
и офис компютърната конфигурация по договора от 30. 04. 2020 г., а многофункционалното
устройство несъмнено може да се причисли към категорията „Периферни устройства“
CPV 30232000-4, подкатегория „Принтери и плотери“ CPV 30232100-5, които също са
част от клас CPV 30230000-0 „Компютърно оборудване“. Въз основа на изложеното и
доколкото кодовете на номенклатурите представляват проекция на предмета на
поръчката и имат своето значение при преценка на предмета ѝ, макар да
нямат приоритет пред нейното описание (чл. 3, т. 1 ППЗОП), следва да се приеме,
че принадлежността на изброеното оборудване по двата сключени договора към обща група с CPV 30200000-1 „Компютърно
оборудване и принадлежности“ съгласно Общия терминологичен речник, свързан с
обществените поръчки, потвърждава извода за наличие на сходство в предметите на
двете поръчки.
В
заключение на изложеното се налага извода, че преценката на органа, че в
рамките на дванадесет месеца жалбоподателят, в качеството на възложител, е
провел две процедури със сходен предмет, които е следвало да бъдат обединени в
една обща поръчка, е правилен. Предвид стойността на поръчките - едната по
Договор за доставка № 5 / 30. 04. 2020 г. на стойност 29 990 лв. без ДДС, а
другата по договор за доставка № 4 / 02. 03. 2020 г., съдържаща и доставката на
мултифункционално устройство на стойност 5671. 82 лева без ДДС, правилен е и
извода, че посредством разделянето им и провеждането по реда на чл. 20, ал. 4
т. 3 от ЗОП чрез директно възлагане, е приложен ред за възлагане за по-ниски
стойности, тъй като, ако бяха обединени в обща поръчка, стойността им би надхвърлила
30 000 лева и тогава възлагането следваше да се осъществи по реда на чл.
20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Описаното
съставлява нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП и се вмества в хипотезата на чл.
70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ във вр. с т. 2, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приложими на основание с § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2
ДР на Наредба за посочване на нередности.
Предвиденият показател на финансовата корекция е 100 %, поради което
органът правилно е преценил, че размерът на корекцията следва да е 6669. 99
лева с ДДС от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, за доставка на
мултифункционално устройство по договор за доставка № 4 от 02.03.2020 г. на
стойност 13257. 77 лв. без ДДС, сключен с „Васко Строй“ ЕООД.
Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, не страда от пороци относно формата, при издаването му са
спазени административнопроизводствените
правила, постановено е в съответствие с приложимите материални норми и с
целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да се уважи като се присъди такова в размер на 200 лева в полза на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на
юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Водим
от горното, Административен съд-Силистра
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Исторически музей- Тутракан с ЕИК *********,
представляван от директора П.Б., против
Решение № РД – 02-14-204 от 01. 03. 2021 г. на директора на ГД
„Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ и ръководител на
националния орган по Програма INTERREG V-A
Румъния-България 2014 -2020, с
което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и на основание т. 2, б. „а“
от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, е наложена финансова корекция в размер
на 100 % или 6669.99 (шест хиляди шестстотин шестдесет и девет лв. и деветдесет
и девет ст.) лева с ДДС от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, за
доставка на мултифункционално устройство по договор за доставка № 4 от
02.03.2020 г. на стойност 13257. 77 лв. без ДДС, сключен с „Васко Строй“ ЕООД
ОСЪЖДА Исторически музей - Тутракан с ЕИК *********,
представляван от директора П.Б., да заплати на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството със седалище - София, ул. "Св. св. Кирил и Методий"
№ 17 – 19, разноските по водене на
делото в размер на 200 (двеста) лева, представляващи възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: