Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/
16.12.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД №
2889 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.А.П., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител
адв. Б.К. *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0000524 от 22.05.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на жалбоподателя П., на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1
от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че около 16:25 часа на
10.03.2020 г. на автомагистрала „Хемус“, пътен възел Летище Варна, в посока към
гр. Варна, управлява влекач марка „Волво“ от кат. N3
с рег. № СВ 2445 МР, собственост на „Ви Поинт“ ЕООД с
прикачено полуремарке от кат. О4, с рег. № СВ 4392 ЕА, собственост на „Ди Ес
Бус“ ЕООД, извършващ обществен превоз на товари, като в момента на проверката е
празен, по маршрут гр. Добрич – гр. Девня, видно от пътен лист № 729356/
10.03.2020 г., като е установено, че при извършване на превоз, попадащ в
обхвата на Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. с моторно превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф марка Siemens, модел 1381.**********, сер. № 1789026, водачът представя удостоверения по
образец 3 броя, съгласно решение на комисията от 12.04.2007 г. относно формуляр
във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по
автомобилния транспорт за периода от 18:00 часа на 14.02.2020 г. до 08:00 часа
на 17.02.2020 г., за периода от 18:00 часа на 21.02.2020 г. до 08:00 часа на
24.02.2020 г., за периода от 18:00 часа на 28.02.2020 г. до 08:00 часа на
02.03.2020 г., които не са подписани от водача преди началото на пътуването –
нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г. за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство ,свързани с автомобилния транспорт и
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Жалбоподателят И.А.П. намира
издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че
фактическите констатации на актосъставителя и на
административно – наказващия орган не отговарят на действителните
обстоятелства. Претендира, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН. Застъпва мотивирано становище за
приложимостта на разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, намирайки, че процесния случай на
административно нарушение би могъл да бъде квалифициран като „маловажен случай“
на административно нарушение. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна
на процесното наказателно постановление.
В проведеното на 05.10.2020 г.
открито съдебно заседание по НАХД № 2889 по описа за 2020 г. на Варненския районен
съд, жалбоподателят И.А.П. не се явява лично, а се представлява от своя
процесуален представител адв. Б.К. ***, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки
акцент в своята пледоария, че в случая е бил нарушен от страна на
административно – наказващия орган чл. 18 от ЗАНН, доколкото за липсата на
подпис върху трите броя формуляри, във връзка със социалното законодателство,
свързано с дейностите по автомобилния транспорт, е наложено само едно
единствено административно наказание.
В проведеното на 05.10.2020 г.
открито съдебно заседание по НАХД № 2889 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител мл. експерт с юридическа правоспособност Виктория Вълчева, която
моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че
нарушението е категорично установено, както и не са налице предпоставките
същото да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ на административно
нарушение.
От фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
В следобедните часове на
10.03.2020 г. жалбоподателят И.А.П. управлявал влекач марка „Волво“ от кат. N3 с рег. № СВ 2445 МР, собственост на „Ви Поинт“ ЕООД с прикачено полуремарке от кат. О4, с рег. № СВ
4392 ЕА, собственост на „Ди Ес Бус“ ЕООД, като извършвал обществен превоз на
товари по маршрут гр. Добрич – гр. Девня.
Движейки се по магистрала
„Хемус“ в посока към гр. Варна, около 16:25 часа на пътен възел „Летище Варна“
бил спрян за проверка от св. З.Д.Ю. – инспектор към РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол
на автомобилното движение в този район.
Св. Ю. извършил проверка
на представените от жалбоподателя 3 броя удостоверения по образец, съгласно
решение на комисията от 12.04.2007 г. относно формуляр във връзка със
социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт за
периода от 18:00 часа на 14.02.2020 г. до 08:00 часа на 17.02.2020 г., за
периода от 18:00 часа на 21.02.2020 г. до 08:00 часа на 24.02.2020 г., за
периода от 18:00 часа на 28.02.2020 г. до 08:00 часа на 02.03.2020 г., като
установил, че всички те не са подписани от водача П., преди началото на
пътуването.
Приемайки, че със своето
поведение жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г., издадена от Министъра на транспорта,
на 10.03.2020 г. св. Ю. съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение
(обяснение от 11.03.2020 г.) срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
несъстоятелно, на 22.05.2020 г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“
гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
наложил на жалбоподателя И.А.П. административно наказание „глоба‘
в размер на 200 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. чл. 10, ал.
2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г., издадена от Министъра на транспорта.
По отношение на
доказателствата
и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Действително във
въззивната жалба се оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на АУАН, на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, а впрочем приета за установена и от съда, но прави впечатление
липсата на каквато и да е конкретика в това оспорване.
Същевременно от
приложените към административно – наказателната преписка 3 броя удостоверения
по образец, съгласно решение на комисията от 12.04.2007 г. относно формуляр във
връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт за периода от 18:00 часа на 14.02.2020 г. до 08:00 часа на 17.02.2020
г., за периода от 18:00 часа на 21.02.2020 г. до 08:00 часа на 24.02.2020 г.,
за периода от 18:00 часа на 28.02.2020 г. до 08:00 часа на 02.03.2020 г. е
видно, че същите не са подписани от водача – факт, който се потвърждава и от
показанията на св. Ю., които съдът безусловно кредитира, доколкото са
подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство
писмени доказателства.
Подобно поведение, в
частност бездействие от страна на жалбоподателя И.А.П. представлява нарушение
на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009
г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, която норма
изисква преди началото на самото пътуване удостоверението да бъде подписано от
водача.
Следва да се има предвид,
че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя П. за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г.
По отношение конкретните
възражения на жалбоподателя И.А.П. и неговия процесуален представител адв. Б.К.
*** срещу законосъобразността на наказателното постановление.
В случая според съда не е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че е следвало да бъдат
съставени 3 броя АУАН за констатираната липса на подпис върху 3 броя удостоверения
по образец, съгласно решение на комисията от 12.04.2007 г. относно формуляр във
връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт. Съдът не вижда житейската логика в едно подобно възражение, защото в
случая, при това положение би се утежнило и влошило положението на
жалбоподателя, доколкото отговорността му вероятно щеше да бъде ангажирана в
три отделни административно – наказателни производства. В крайна сметка актосъставителят св. Ю. и административно – наказващия
орган са преценили, че се касае за осъществен състав на едно единствено
нарушение, като тази тяхна позиция не само, че не е в ущърб на санкционираното
лице, но е и в негова полза, поради което и в случая не може да се говори за
някакво извършено процесуално нарушение, което да е накърнило правата на
жалбоподателя, още повече в степен, която едва ли не изисква отмяна на
наказателното постановление.
Според съда не са налице материалните предпоставки,
процесното нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ на
административно нарушение. На първо място колкото и банално да звучи,
процесното нарушение не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност
от останалите нарушения от този тип, още повече, че видно от изготвената
справка от РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна по отношение констатираните
нарушения в сферата на автомобилните превози, това не е първото нарушение на
жалбоподателя П., доколкото към датата на нарушението, същият е бил
санкциониран с 4 броя влезли в сила наказателни постановления. Ето защо и
предвид липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е
обществено неприемливо да бъде проявявано снизхождение към жалбоподателя,
прилагайки разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН и следва да бъде
ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършено
нарушение на разпоредбата на 10, ал. 2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г.,
издадена от Министъра на транспорта.
Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева е строго фиксирано като в размер в
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с този размер в
процеса на индивидуализация на административното наказание, поради което и пред
съда не е поставен въпроса за неговата завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000524 от
22.05.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно
постановление № 23 – 0000524 от 22.05.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на И.А.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че около 16:25 часа на
10.03.2020 г. на автомагистрала „Хемус“, пътен възел Летище Варна, в посока към
гр. Варна, управлява влекач марка „Волво“ от кат. N3
с рег. № СВ 2445 МР, собственост на „Ви Поинт“ ЕООД с
прикачено полуремарке от кат. О4, с рег. № СВ 4392 ЕА, собственост на „Ди Ес
Бус“ ЕООД, извършващ обществен превоз на товари, като в момента на проверката е
празен, по маршрут гр. Добрич – гр. Девня, видно от пътен лист № 729356/
10.03.2020 г., като е установено, че при извършване на превоз, попадащ в
обхвата на Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. с моторно превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф марка Siemens, модел
1381.**********, сер. № 1789026, водачът представя удостоверения по образец 3
броя, съгласно решение на комисията от 12.04.2007 г. относно формуляр във
връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт за периода от 18:00 часа на 14.02.2020 г. до 08:00 часа на 17.02.2020
г., за периода от 18:00 часа на 21.02.2020 г. до 08:00 часа на 24.02.2020 г.,
за периода от 18:00 часа на 28.02.2020 г. до 08:00 часа на 02.03.2020 г., които
не са подписани от водача преди началото на пътуването – нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н – 3 от 07.04.2009 г. за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство ,свързани с автомобилния транспорт и
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Осъжда
И.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: