Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 22.11.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. д. № 14780 по описа за 2012 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от Т.П.И., ЕГН **********, С.Д.Д., ЕГН **********, Л.Р.Ф., ЕГН **********,
Б.Д.Ж., ЕГН **********, Ж.Д.Ж., ЕГН **********, В.Й.П., ЕГН **********, И.В.П.,
ЕГН **********, М.Е.К., ЕГН **********, М.Д.И., ЕГН **********, Е.М.П., ЕГН **********
и Г.М.Д., ЕГН ********** /конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалата ищца - Л.Г.И., ЕГН **********/, С.С.П., ЕГН **********, М.А.П., ЕГН **********,
А.А.П., ЕГН **********, П.А.П., ЕГН **********, А.Б.А., ЕГН **********, Г.К.З.,
ЕГН **********, Л.И.И., ЕГН ********** и С.И.Н., ЕГН **********, всички чрез
адв. Е.Х. ***, „С.И.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** и Д., представлявана от М.НА
Р. Р. и Б. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 2, ал. 2 от
ЗВСОНИ за признаване на установено по отношение на ответниците, че са
собственици на следните недвижими И.:
1. Реална част с площ от 2370
кв.м. от бивш имот пл. № 2080, оцветена в жълто и показана по цифри
1-2-3-4-5-6-7-8-9 на приложената към исковата молба скица, представляваща към
момента реална част от УПИ-IX- „За администрация”, от кв. 80 по регулационния
план при граници: север - новопроектирана улица - тупик с дължина на границата
70 лин. м, изток - новопроектирана улица с дължина на границата 25 лин. м, от
запад УПИ Х-1108 с дължина на границата 17 лин. м и останалата част от УПИ IX -„За
администрация”, с дължина на граница от 20 лин. м, от юг - ул. ”********”, с
дължина на границата 75 лин. м.;
2. Реална част с площ от 3150
кв.м, представляваща реални части от бивши И. пл. № 2080 и пл. № 2655, оцветена
в жълто и показана по цифри 10-41-12-13-14-15-16-17-18-10 на приложената скица,
представляваща към момента реални части от УПИ І-20, УПИ III-20, УПИ IV-20, УПИ
II- „За КОО и озеленяване”, от кв.55 по peгулационния план, при граници: от
север - ул. „********”, с дължина на границата 12 лин. м. и части от УПИ І-20,
с дължина на границата 27 лин. м, от юг - част от УПИ IV-20, с дължина на
границата 22 лин. м, от изток - останалата част от УПИ-ІІ „За КОО и
озеленяване”, с дължина на границата 72 лин. м, и от запад - новопроектирана
улица с дължина на границата 78 лин. м.
3. Реална част с площ от 710 кв.
м. от бивш имот пл. № 2080, оцветена със жълто и показана по цифри
19-20-21-22-23-24-19 на скицата, представляваща към момента реални части от УПИ
І-19 и УПИ І-20 от кв. 54 по peгулационния план, при граници: от север -
останалата част от УПИ І-19, с дължина на границата 7 лин. м, от изток -
новопроектирана улица с дължина на границата 68 лин. м, от запад УПИ І-19, с
включен в този УПИ имот 2643 с дължина на границата 66 лин. м, от юг -
останалата част от УПИ IV-20, с дължина на границата от 17 лин. м.
В
исковата молба ищците излагат, че са наследниците на С.С.И. /починал на 18.01.1939
г./, който с нотариален акт за покупко-продажба № 162, т. 19, н.д.50/1923 г. е
придобил нива, състояща се от две отделни части с обща площ от 22 декара,
находяща се в гр. София, с. Дървеница, м. ’’Дървенишко шосе” /наричана още
„Панчерски път”/, при общи съседи по нот. акт: П.Г., от две страни шосе,
Слатинска муша, Л. Д., Д.Г., Й.С., селски път, електрически стълбове и д-рК..
Твърдят, че наследодателят им е прехвърлил част от този имот на други лица с
нот. акт № 232/1924 г., като към 1939 г. на неговите наследници са останали и са
били записани към кадастралния план от 1939 г. следните И.:
1.Имот пл. № 2080, нанесен в кад.
листове под № 8 и № 9 по кадастралния план на гр. София от 1939 - м.
„Напоително поле южна градска територия III част”, с площ от 10 780 кв.м. и 2. Имот
пл. № 2655, нанесен в кадастралните листове под № 8 и № 9 по кад. план на
гр.София от 1939 - м. „Напоително поле южна градска територия III част”, с площ
от 5 940 кв.м.
В исковата молба се излага, че след
смъртта на общия им наследодател през 1939 г. не е била извършена делба на И.те, поради което същите били съвместно обработвани
от наследниците му до началото на 1946 г.. В началото на 1946 г. те са били
отстранени от владението на И.те и същите били отнети и предадени на МНО, като
им било заявено, че тези И. фигурират в Указ № 29/10.12.1943 г. на Царя на
българите С. II /публ. Д.В, бр. 2./1944 г./ и ще получат обезщетение за тях, но
такова не им било изплатено нито към този момент, нито към настоящия. Излагат,
че в момента на отнемането им в началото на 1946 г. И.те са имали статут на
земеделски земи, поради което са подали заявление вх. № 386/29.05.1992 г. до
Поземлената комисия - Студентска за възстановяване на правото си на собственост,
но с Решение № 2177/386 от 10.12.1996 г. им било отказано възстановяване
правото на собственост поради извършено отчуждаване на 16.01.1946 и 02.02.1946 г.
на основание Указ № 29/10.12.1943г. В тази връзка са подали жалба по реда на
чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, по повод на което е образувано гр.д. 358/1997г. по
описа на СРС-41с-в. Твърдят, че видно от постановеното решение в производството
било установено от съда, че обезщетение за отнетите И. не им е заплатено и е
дължимо, но фактът, че то не е било заплатено поражда правото да се иска
връщане на имота, но не по реда на ЗСПЗЗ, който е специален закон, а по общия
исков ред. В тази връзка излагат, че попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 2
ЗВСОНИ, тъй като отнемането на И.те от наследниците е извършено след 09.09.1944
г. /в случая на 16.01.1946 г. и 2.02.1946 г./ и е направено без да бъде
заплатено обезщетение, което обуславя наличие на визираните в закона
обстоятелства: ”без законово основание или отчуждаване не по установения ред”,
поради което считат, че собствеността върху наследствените И. им е възстановена
по силата на закона. На следващо място излагат, че една част от наследствените
им И. не са застроени, а друга част е застроена с незаконни сгради, поради
което с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, считат, че по силата на
закона им е възстановена собствеността върху посочените по-горе реални части от
Имот пл. № 2080, нанесен в кад.листове № 8 и № 9, по кад. план на гр. София от 1939 г.
В исковата молба се излага, че
ответниците С.О., „С.и.” ЕАД и Д., оспорват правото им на собственост като
наследници на С.С.И. върху описаните реални части от Имот пл. № 2080 и Имот пл.
№ 2655. В тази връзка сочат, че в актуалния кадастрален план И.те са записани
като държавна или общинска собственост или като собственост на „С.и.” ЕАД. Едновременно
с това твърдят, че претендираните реални части към момента не се държат или
владеят от никого.
Във връзка с изложеното молят
съда да постанови решение, с което да бъдат признати за собственици на посочените
И. и претендират разноски по делото.
Ответната страна по делото – Д.,
представлявана от М.НА Р. Р., чрез процесуален представител е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. В
тази връзка се излага, че процесните И. са били отчуждени за обществена нужда
преди 09.09.1944 г. с Указ № 29 от 10 декември 1943 г. по реда на ЗОНИДОП
/отм./, действал до 1948 г. за нуждите на войската и по специално по
предвидените в него изключителни правила, съглано които, когато има спешност от
завладяването тя се прогласява специално с княжески указ. В тази връзка се
сочи, че съгласно чл. 61 от ЗОНИДОП (отм.) формалностите, предписани от глава I
и II на закона не са приложими за военни работи като изрично е предвиден
специален ред за отчуждаване, когато трябва да бъдат задоволени държавните
нужди „за военни работи”. В тази връзка ответникът излага, че с Указ на Царя №
29 от 10.12.1943 г. са били отчуждени за нуждите на войската земи в землището
на с. Дървеница и на основание чл. 54 от ЗОНИДОП (отм.) е прогласена спешността
на отчуждаването. В тази връзка излага, че от приложеното решение на СРС от
24.06.1998 г. по гр. д. № 358/ 1997 г. се установява, че сградата, намираща се
в процесния имот е построена през 1944 г. за нуждите на войската, от което
следва, че имотът е завладян от Д. и използван за нуждите, за които е бил отчужден.
На следващо място ответникът излага, че е недоказано твърдението на ищците, че
имотът е отнет в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. като в тази връзка твърди,
че отчуждаването е станало преди 09.09.1944 г. по реда на приложимия тогава
ЗОНИДОП (отм.) и по-конкретно по неговите специални правила - при спешност от
завладяване, когато, за да настъпи отчуждителният ефект е достатъчно издаването
на царски указ за спешно завземане и фактическо завземане на имота, съгласно
установената съдебна практика на ВКС по приложението на този закон. Във връзка
с изложеното счита, че по отношение на процесния имот не са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, поради което тази разпоредбата е
неприложима за него.
На следващо място ответникът се
позовава на изтекла 10 годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС във вр.
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ от датата на постановяване на Решение на СГС от
05.04.1999г., по гр. д. № ПРН 74/1998 г., с което е оставена без уважение
молбата за преглед и отмяна по реда на надзора на влязлото в сила Решение на СРС,
41 с-в от 24.06.1998 г. по гр. д. 358/1997 г., тъй като твърди, че от тази дата
не са предприети никакви действия за възстановяване на собствеността върху
процесния имот.
Ответникът – „С.и.“ ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че по отношение на дружеството е налице право на
собственост върху И., части от бивши И. пл. 2080 и пл. № 2655 като излага
подробни съображения в тази насока. В случай, че бъде прието от съда, че
процесните И. попадат в приложното поле на ЗВСОНИ и с оглед на разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ прави възражение за изтекла придобивна давност в негова
полза.
На следващо място излага, че не е
налице
основната предпоставка на
закона за настъпване на реституция - И.те да съществуват реално до размерите на
одържавените обекти
като в тази връзка твърди, че претендираните от ищците И. не съществуват реално и във вида, в който са били отчуждени.
Оспорва твърденията на ищците, че
в разписния лист към кадастралния план от 1939 г. срещу ПИ пл. № 2655 е записан
техният наследодател, като сочи, че в извадка от него е посочено друго лице за
този имот. Твърди, че претендираната реална част с площ от 3150 кв.м,
съставляваща реални части от бивш ПИ пл. № 2080 и бивш ПИ пл. № 2655 е
идентифицирана от ищците с части от няколко УПИ в кв. 55, м. „Студентски град“,
вкл. и с УПИ ІІІ-20, от кв.55, м. „Студентски град”, а описаният УПИ III-20
представлява застроен терен със сграда бивша отоплителна централа като за този
имот има по-рано съставен АДС № 1900/11.05.1995г. по отм. НДИ, което е
достатъчно основание да се счита, че сградата е законно построена. В тази
връзка излага, че е налице пречка за възстановяване на правото на собственост на
ищците по реда на ЗВСОНИ. От друга страна твърди, че описаните И. не съществуват реално до
размерите, в които са били отчуждени, както и че в част от тях има законно
изградена сграда - бивша отоплителна централа, поради което собствеността не
подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ по арг. от чл. 2, ал. 3.
Оспорва и правото на собственост
на ищците, респ. на техния наследодател, върху претендираните части от имот пл.
№ 2080, с площ от 10 780 кв.м и имот пл. № 2655, с площ от 5 940 кв.м, нанесени
в кад.л. № 8 и № 9 на кад. план на гр. София от 1939 г. - м. „Напоително поле
южна градска територия III ч.. Ответникът излага, че ищците легитимират своето
право на собственост върху процесните И., придобито от техния наследодател С.С.И.
с нотариален акт за покупко-продажба № 162, т. 19, н.д. 50/1923г., по силата на
който същият е придобил нива от две отделни части с обща площ от 22 дка,
находяща се в с. Дървеница, м. „Дървенишко шосе”/м. „Панчарски път”/. В тази
връзка, обаче посочва, че с нотариален акт № 232/1924 г. наследодателят на
ищците С.С.е продал части от притежаваната от него нива по частен регулационен
план, като съгласно посочения нот. акт се установява, че освен И.те, сочени от
ищците като продадени има извършена и друга продажба на още един парцел наИС -
п-л IX с площ от 495 кв.м от кв. 2, м. „Панчарски път”, с. Дървеница. Поради
това ответникът счита, че като се отчетат тези разпоредителни сделки общата част
на собствеността на ищците не следва да бъде в претендирания от тях размер, а
също така твърди, че липсва идентичност на имота на наследодателя на ищците,
заявен с нот. акт № 162, т.19, н.д. 50/1923г., ПИ пл. № 2080, с площ от 10 780
кв.м и ПИ пл.№ 2655, с площ от 5 940 кв.м, вкл. с И.те по частния регулационен
на нивите на С.С., по който план са извършвани продажбите с нот. акт №
232/1924г.
От
ответника по делото – С.О. не е депозиран отговор на исковата молба в
законовоустановения срок по чл. 131 ГПК.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален
акт за покупко – продажба № 162, т. 19, н.д. № 50/1923 г. се установява, че С.С.И.
е придобил нива, находяща се в землището на с. Дървеница, на м. „Дървенишко
шосе“ /наречена Панчерски път/, образувана от две отделни парчета с
пространство от 22 дка, при общи съседи по нот. актове: П.Г., от две страни
шосе, Слатинска муша, Л. Д., Й.С., селски път, електрически стълбове и д-рК..
От представения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 232, том 19, дело № 35/1924 г. се
установява, че С.С.продава на посочените в акта купувачи части от собствената
си нива, находяща се в землището на с. Дървеница на място „Дървенишко шосе”,
наречена още „Панчарски път”, която той притежава с Нот. акт № 162, т. 19 от
4.01.1923 г. с общо пространство на цялата нива от 22 дка при общи съседи: Н.Г.,
от две страни шосе, Слатинска муша, Л. Д., Й. С., селски път, електрически
стълбове и д-р К., а при сегашни съседи: генерал В., от две страни шосе,
Слатинска муша, Л. Д., Д.Г., Й. С., селски път, електрически стълбове и д-р К.,
както следва: 1./На братя М., С.и Г. Т. продава 4 парцела, означени в
регулационен план, и цялата нива кв. № 2, парцели: Парцел IV от 495 кв. м -
Парцел V от 492 кв. м; Парцел VII от 473 кв. м; Парцел VIII от 495 кв. м.; 2./На
С.Х.продава парцел № VI, кв. 2, състоящ се от 409 м2; 3./На Софийска Българска
Евангелска църква продава парцел XI в кв. 1, състоящ се от 570 кв.м.; 4./ На В.М.продава
парцел XI, кв. 2, състоящ се от 495 м2; 5./ НаА.(А.) Н. продава парцел XII от
кв. 2 от 495 кв. м.; 6./ На С.С. продава парц. XIII от кв. 2, състоящ се от 495
кв.м.; 7./ На Т.П.- парц. XIII от кв. 2, съст. се от 467 кв.м; 8./ НаИС продава
- Парцел X от кв. 2 - от 490 кв. м и Парцел IX от кв. 2, състоящ се от 495 кв.
м;
По делото няма спор а това се
установява и от представените шест броя Удостоверения за наследници с изх. №
003364 от 17.11.2011 г. /на л. 7 - 12/, издадени от С.О., район Студентски, че
ищците са наследници на С.С.И., починал на 18.01.1939 г..
В хода на производството по
делото е починала ищцата Л.Г.И., поради което и на основание чл. 227 ГПК са
конституирани като ищци по делото и нейните наследници – М.Д.И., ЕГН **********
– съпруг, Е.М.П., ЕГН ********** – дъщеря и Г.М.Д., ЕГН ********** – син.
Няма спор по делото, че с Указ №
29/10.12.1943 г. / публикуван в ДВ бр. 2/1944 г. / в името на Н.В. С. ІІ, Цар
на българите, регентите на Балгария постановяват на основание чл. 2, п. 1 от
Закона за отчуждаване на недвижими И. за държавна и обществена полза /обн. ДВ,
бр. 18 от 23.02.1885 г./ да се отчужди за нуждите на войската в землището на с.
Дървеница – Софийско около 827 235 кв.м. частни и общински места, съгласно
приложени план и скица; 2. Да се прогласи спешността на завлядаването на И.те
съгласно чл. 54 от закона; 3. Стойността на отчуждените И. да се заплати от
съответния пар. на Министерство на войната. В списъка на собствениците на И. в
землището на с. Дървеница, отчуждени за нуждите на войската с горепосочения
указ е отразено, че се отчуждава нива с площ от 6820 декара.
От представената по делото
извадка от ДВ бр. 113 се установява, че в него е публикувано 8-мо Постановление
на Министерски съвет от 16.05.1947 г. по Протокол № 82, с което на основание
чл. 33 от Закона за гражданската мобилизация е одобрено временно спиране
изплащането на суми, дължими срещу недвижими И., отчуждени за държавна или
обществена полза.
По делото е приложено
Удостоверение, издадено от Пълномощничество Дървеница от 25.10.1958 г. на
наследниците на С.С.И. за удостоверяване на обстоятелството пред Президиума на
Народното събрание, че в книгите на пълномощничеството има записани 17,8 декара
ниви, които са отчуждени за нуждите на МВР.
Няма спор по делото, че
впоследствие със Заповед №1212/14.03.1951г. И.те са били преотредени за нуждите
на МВР, а със Заповед № 12537/1.12.1967г. - на СГНС.
Не се спори и относно факта, че по
подадено заявление вх. № 386/29.05.1992г. до Поземлената комисия, гр. София,
община Студентска за възстановяване на правото на собственост на наследниците
на С.И. е постановено Решение № 2177/386 от 10.12.1996 г., с което е отказано
възстановяване правото на собственост върху нива от 16,6 декара, находяща се в
м. „Дървенишко шосе“, а именно на Имот пл. № 2080 и Имот пл. № 2655 по
кадастралния план на гр. София от 1939 г.
По искане на ответника „С.и.“ ЕАД
е изискана и приложена по делото цялато преписка, въз основа на която е
постановено Решение № 2177/10.12.1196 г. на ПК на община „Студентска“, ОСЗГ
„Овча купел“.
По подадена от Т.П.И. жалба по
реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е образувано производство по гр.д. 358/97г., по описа
на СРС, 41с-в.
Видно от постановеното Решение от
24.06.1998 г. на СРС, 41 с-в по гр.д. № 358/1997 г. е отхвърлена като
неоснователна подадената жалба против решение № 2177/386 от 10.12.1996 г. на
Поземлената комисия, гр. София, община Студентска за възстановяване правото на
собственост на наследници на С.С.И. във възстановими стари реални граници върху
Нива – 16,6 декара, І категория, находяще се в строителните граници на гр.
София, м. „Дървенишко шосе“, част от имот с пл. № 2080 и Имот пл. № 2655 от
кадастралния план от 1939 г.
С Решение от 05.04.1999 г. на
СГС, ІІІ А отделение по гр.д. № ПРН 74/1998 г., постановено в производство по
молба за преглед по реда на надзора на влязло в сила Решение на СРС, 41 с-в е оставена
без уважение молбата на Т.П.И. за преглед и отмяна по реда на надзора на
влязлото в сила решение.
Видно от представеното по делото Решение
№ 6 по Протокол № 16 от 27.09.1996г. Столичният общински съвет е предоставил на
„С.и.” ЕАД за стопанисване и управление общински недвижим имот, представляващ
сграда - бивша отоплителна централа, състояща се от пет помещения с РЗП 1286
кв.м. и терен от 8414 кв.м. на ул. „Климент Охридски” /бивша ул. ********/, м.
„Дървеница-Студентски град”.
От приложения АДС №
1900/11.05.1995г. на Столична голяма община – ТОА „Студентски град“ – София се
установява, че посоченият имот - отоплителна
централа, състояща се от пет помещения с разгърната площ от 1286 кв.м. и дворно
място 8414 кв.м., находящ се в гр. София, м. „Дървеница-Студентски град“ на ул.
„Климент Охридски” /бивша ул. ********/ е актуван като държавна собственост на
основание писмо на МВР № С-ІV-а 3311 от 03.05.1961 г. и Писмо № 471/08.04.1963
г. на СГНС.
В изпълнение на посоченото Решение
№ 6 по Протокол № 16 от 27.09.1996г. на Столичния общински съвет и със Заповед
№ РД-09-628/10.10.1996г. на Кмета на С.О. е наредено да се предоставят за
стопанисване и управление на „С.и.“ ЕАД посочените в заповедта И., сред които е
и описаната отоплителна централа, както и да бъде предадено владението върху тях,
за което да бъде съставен протокол.
По делото е приложен Предавателно-
приемателен протокол от 14.10.1997 г. /на стр. 133 от делото/, видно от кйто към
тази дата е предадено владението на „С.и.” ЕАД върху Сградата – бивша
отоплителна цнтрала с РЗП от 1286 км.м., и терен от 8414 кв.м., находяща се на
бул. „Климент Охридски“ /бивша ул. „********м. „Дървеница“ – Студентски град. В
протокола е отбелязано, че към момента на предаване имотът представлява –
Застроен ограден терен със сгради, представляващи: 1. Монолитна сграда на два
етажа с височина около 10 м. – силно разрушена отвъртре: първи етаж – едно
голямо помещение на места със запазени преградни стени; без дограма, прозорци и
врати; втори етаж – голяма зала с изпочупени прозорци, без врати. Към сградата
от двете страни има пристроени две монолитни сгради на един етаж и 2. Сграда на
един и два етажа, като част от нея е с метална конструкция, а другата част е
монолитна. Теренът частично е асфалтиран. Относно инфраструктурата е посочено,
че има водопровод, канализация и електрификация – само в малките сгради,
телефонизация – само в малките сгради, топлофикация – с възможност за включване
и възможна транспортна достъпност.
Представено е и Решение № 12 по
Протокол № 36 от 24.11.1997 г. на Столичен общински съвет, видно от което е
увеличен капитала на „С.и.“ ЕАД с внасяне на непарична вноска, съгласно
Приложение № 1 с обща балансова стойност 55 866 000 лева, разпредЕ.в
55 866 поименни акции с номинална стойност 1000 лв. и утвърждава изменение
на Устава на дружеството.
Видно от Приложение № 2 към
Решение № 12 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. Капиталът на дружеството
„Софийски И.“ се увеличава с внасяне на непарична вноска от едноличния
собственик на капитала – С.О. на стойност 55 866 000 лева,
съставляваща общата балансова стойност на посочените в приложението недвижими И.,
един от които е Сграда – бивша отоплителна централа на бул. „********,
Студентски град.
С Решение № 66 по Протокол № 40
от 18.07.2002 г., Приложение № 2 на Столичен общински съвет е увеличен
капиталът на „С.и.” ЕАД със стойността на общински недвижими И., представляващи
непарична вноска, един от които: Терен, съставляващ парцел ІІ, кв. 55, м.
„Студентски град“.
Представен е и Акт за общинска
собственост /частна/ № 135 от 13.06.1997г., съставен въз основа на Заповед № РД
- 09-628/10.10.1996 г. на СО, Решение № 6 по Протокол № 16/27.09.1996 г. на СОС
и на основание чл. 56 от ЗОС и чл. 30, ал. 1 от ППЗОС за недвижим имот, находящ
се в гр. София, м. „Дървеница“ – Студентски град - отоплителна централа,
състояща се от 5 помещения, със застроена площ от 1286 кв.м. и дворно място от
8414 кв.м., в който е отбелязано, че имотът се стопанисва и управлява от „С.и.“
ЕАД.
Представено е Приложение № 1 –
неразделна част от АОС № 135/13.06.1997 г., видно от което е вписана Забележка,
че на основание чл. 59 от ЗОС във връзка със Заповед № РД –
09-50-193/11.04.2000 г. на Главния архитект на София за одобрен ЧЗРКП – кв.
54,55 и кв. 81 – м. „Студентски град“ за част от имота са съставени нови АОС №№
511,512 и 513 от 10.05.2001 г. по новообразуваните парцели І – 20, ІІІ – 20 и
ІV – 20 – кв. 55.
От представените по делото
Решение от 26.01.1998 г. на СГС, ФО, по ф.д. № 16757/1995 г., както и Решение №
49 от 21.11.2002 г. на СГС, ФО, по ф.д. № 16757/1995 г. е видно, че в Регистъра
за ТД са вписани увеличенията на капитала на дружеството - „С.и.” ЕАД, респ. извършеният
от СОС апорт.
По делото е представен и Нотариален акт за
покупко-продажба № 94/23.09.2002 г., т. I, peг. № 3159, д. № 83/2002г. на
нотариус М.Г.с peг. № 303 на НК, от който се установява, че „С.и.“ ЕАД е продал
на „И.***“ ЕООД следния недвижим имот,
включен в капитала на дружеството и представляващ дълготраен материален актив
на същото, а именно: УПИ, находящ се в гр. София, район Студентски, бул.
„Климент Охридски” № 2, съставляващ УПИ I-20 от кв. 55 по плана на гр. София,
местност „Студентски град”, с площ от 2440 кв.м., при съседи по акт за общинска
собственост: изток – парцел ІІ – „за КОО и озеленяване“ от кв. 55, запад –
новопроектирана улица от о.т. 767 до о.т. 766а, север – новопроектирана улица
от о.т. 767 до о.т. 770, юг – парцел ІІ – 20 – „за КОО и озеленяване“ от кв. 55
и парцел ІІІ – 20.
От представения по делото
Протокол № 42 от 09.10.2002 г. на Столичен общински съвет, се установява, че с
Решение № 54 във връзка с влязъл в сила регулационен план е извършено съгласно
чл. 59 от ЗОС преактуване на И. е допълнено описанието на обект, включен в
капитала на „С.и.“ ЕАД, като в т. 2 от приложение № 1 на Решение № 12 по
протокол № 36/24.11.1997 г. на СОС добавя текстът „съставляващ парцели І, ІІІ и
ІV от кв. 55 и парцел ІІ /без частта от реституирания стар имот пл. № 2080 от
стар парцел ХVІІІ от кв. 2/ от кв. 54, м. „Студентски град“, АОС № 511, 512,
513“.
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й.Н., чието заключение
съдът приема като компетентно дадено. От същото се установява, че И. пл. № 2080
и № 2655 са заснети през 1939 г. и са отразени в к.л. № 9, като в разписния
лист на „Напоително поле” 1939 г. И.те са записани на името на С.С.И. -
наследодател на ищците.
Съгласно заключението И. пл. №
2080 и № 2655 са част от И.те, отчуждени за нуждите на войската с Указ №
29/10.12.1943 г. в землището на с. Дървеница - около 827 235 кв.м., като в списъка
на собствениците на парцелите на ниви във военния терен с. Дървеница под № 43,
44 е записано на С.С.6820 кв. м. и неизвестно 9240 кв.м. и парцел № 103 - 1840 кв.м..
С Указ № 29/10.12.1943 г. на Царя на българите е постановено да се отчуждят за
нуждите на войската в землището на с. Дървеница около 827 235 кв. м. частни и
общински места съгласно приложените план и скица.
В експертизата вещото лице
посочва, че в техническата служба при р-н Студентски се намира нечетливо
ксерокопие от плана на отчуждените И. и списък на собствениците на И.,
отчуждени по Указ № 29/10.12.1943 г., където срещу заснетите И., попадащи по
местоположение в очертанията на нивата на С.С.и съседните около нея са
записани: Имот № 43 - С.С.(като името е задраскано), наследници С.С.6.820 дка;
Имот № 44 - С.С.(името е задраскано), наследници С.С.- 9.240 дка; Имот № 103 -
наследници на С.С.- 1.840 дка.; Имот № 38 - П.С.(името е задраскано);
наследници на С.С.- 0.640 дка.; Имот № 39 - П.С.(името е задраскано); наследници
на С.С.- 0.495 дка.; Вещото лице сочи, че от направените съпоставки следва
извод, че в очертанията на имот № 38 по плана на отчуждените И. попада
основната част на парцел VI, продаден на С. М.. Независимо от това в списъка на
собствениците на отчуждените И. срещу имот № 38 е записан П.С.(името е
задраскано) и наследници на С.С.. В очертанията на имот № 44 по плана на
отчуждените И. попадат парцели IV и VIII и части от V и VII, продадени на братя
Т.; парцели IX и X, продадени наИС; парцел XI, продаден на В.М.; парцел XII,
продаден наА.(А.) Н. продава парцел XII; парцел XIII, продаден на С.С.; парцел
XIII/XVIII, продаден на Т.П.и др. В имот № 103 попада част от имота на Д.Г.
(съсед), а в очертанията на имот № 43 попадат: парцел XI, продаден на Българска
евангелска църква, североизточната част от имота на Л. Д., упоменат като съсед
на нивата на С.С.и др., за които няма информация. В очертанията на имот № 11
попадат основно парцели I, II, III и IV, за които няма информация.
При извършена проверка на кад.
планове в ДАГ, Дирекция „Софийски кадастър” и Техническа служба, р-н
„Студентски” на експерта е предоставена инфорамация, че И. с пл. № 2080 и пл. №
2655 са били заснети и отразени в кад. план на м. „Напоително поле”, к.л. № 9
от 1939 г. в М 1:2000. Съгласно Разписната книга срещу тези и съседните им И.
са записани: Имот пл. № 2080 - С.С.И.; Имот пл. № 2655 - С.С.И.; Имот пл. №
2654 - няма запис; Имот пл. № 2653 - няма запис; Имот пл. № 2663 - Д.З.В.; Имот
пл. № 2662 - Л. Д.; Имот пл. № 2661 - няма запис; Имот пл. № 2077 - В.Д.Ч.; Имот
пл. № 2659 - няма запис.
В последващия кадастрален план на
местността, изработен около 1956 г. бивши И. пл. №№ 2080 и 2655 по кад. план от
1939 г. не са били заснети, но по местоположение попадат в к.л. № 550, частично
в полигони 7 и 21.
В кадастралния и peг. план на гр.
София, м. Студентски град - I ч., одобрен със Заповед № 2537/01.12.1967 г.,
бивши И. с пл. №№2080 и 2655 по кад. план от 1939 г. не са били заснети и
отразени, тъй като не са съществували в реални граници, но по местоположение
попадат в кв. 5 без отреждане и частично в новопроектирана улица.
В кад. план на местността,
изработен през 1975 г. и последващите му актуализации, бивши И. с пл. №№ 2080 и
2655 по кад. план от 1939 г. не са били заснети, но по местоположение попадат в
к.л. № 550 върху части от нанесени и., срещу които в Разписната книга е
записано: Имот пл. № 19 - Министерство на съобщенията, Ведомствен
автотранспорт, „Софийски пощенски станции” АД-АЧДС № 1321/17.04.1992 г.; Имот
пл. № 20 - „С.И.” ЕАД - АОС № 135/13.06.1997 г.; Държавно.; Имот пл. № 21 -
Държавно.; Имот пл. № 2643 - наследници на Т.С.(С.) П. - Зап. За деактуване №
РД-57-09- 06/06.02.1998 г.; Л.Д.П.а - Нот. акт № 30/2003 г.; Имот пл. № 933 -
няма запис.; Имот пл. № 1011 - Министерство на съобщенията. Ведомствен
автотранспорт.
Със Заповед № 435/30.09.1975 г. е
одобрен peгулационен план на Главна улична мрежа (ГУМ) на м. „Студентски град -
I ч.”, където бившите И. с пл. №№ 2080 и 2655 по местоположение попадат в кв. 5
без отреждане и частично в новопроектирана улица.
Със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000
г. на Гл. архитект на София е одобрено: 1. ЧЗП за кв. 54, 55, 81, м.
„Студентски град”; 2. Частичен peг. и кад. план на м. „Студентски град”,
квартали: 54 - парцели: 1-19; II-20; III - 20; 55 - парцели: 1-20; II-KOO и
озл.; 111-20 и IV-20; 81 - парцели:
1-22; 920; Улици: о.т. 752 - 768 - 767; о.т. 767 - 7666 - 7666 - 776 -765 - 764
- 763 - 762 до 730; о.т. 762 - 761; о.т. 760 - 761 - 761а; о.т. ;730 - 729 -
728; о.т. 728 - 756; о.т. 755 - 756 - 757 - 758 до 763; о.т. 755 - 753 - 752;
пешеходна алея между кв. 55 и 84. С Решение № 453/30.06.2005 г. на СОС е прието
ИПР на гр. София, Трасе на метрополитена, м. „Младост 1”; „Студентски град” и
ж.к. „Дървеница”, откриване на улица от о.т. 7806 - 780е до 771в; откриване на
задънена улица от о.т. 770а - 7706 до 770 в; изменение границите на УПИ V-469;
VI-470, VII-1471, VIII - за КОО, IX - за адм. сграда, кв. 80; изменение
границите на УПИ I - 20 и II за КОО и озел., кв. 55.
Към експертизата експертът прилага
комбинирана скица в М 1:1000, изготвена от ТИС - София ЕООД на 17.01.2011 г.,
която съгласно пояснението към нея, отразява разположението на бивши И. с пл.
№№ 2080 и 2655 от стар кад. план на гр. София, м. „Напоително поле”, изработен
през 1939 г. спрямо ситуацията, показана в застроит. и per. планове на м.
„Студентски град”, одобрен с Решение № 92, протокол 23 по т. 7/19.03.2001 г.;
ИПР за р-н „Изгрев”, „Студентски”, „Дървеница”, „Младост”, одобрено с Решение №
453, Прот. № 50 по т. 43 от 30.06.2005 г. и Решение № 498, Прот. № 82 по т.З
8/22.06 .2006 г. - ОФГ на СОС; ЧЗРК за кв. 54, кв. 55, кв. 81, одобрен със
Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000 г. и ж.к. „******”, одобрен със Заповед №
РД-50-09-224/25.05.1988 г., където бивши И. с пл. №№2080 и 2655 по стария кад.
план, изработен през 1939 г., са ограничени със зелен контур.
Експертът е посочил, че от
комбинираните скици могат да бъдат направени изводи, че: 1. В очертанията на
бивш имот № 2080 попадат части от И.те на съседите на нивата на П.Б. - Л. Д. и Б.
И. (Д.Г.). 2. В очертанията на бивш имот пл. № 2080 попадат парцели XIII, XVIII
от кв. 2, продаден на Т. П. и отбелязани като парцел XI от кв. 1, продаден на
Бълг. еванг. църква. 3. В
очертанията на бивш имот пл. № 2080 попадат отбелязаните е името на Ст. С.
парцели - част от XIV, XV, XVI и XVII от кв. 2. 4. В очертанията на бивш имот
пл. № 2080 попадат парцели от кв. 1 без номарация, отбелязани с арабски цифри
1-6, части 7 и 8.5. 5. В очертанията на
бивш имот пл. № 2655 попадат парцели от кв. 2: I, II, III - за които няма
информация за собственост, парцели IV, V, VII, VIII - продадени на братя Т.,
парцели IX и X - продадени наИС; парцел XI - продаден на В.М.; парцел XII -
продаден на А. Н.; част от парцел XIII - продаден на С.С. и част от парцел XIV,
записан на Ст. С..
При извършен оглед на място в
присъствието на представители на ищците вещото лице е констатирала, че нанесените
в кадастралната основа на действащия peгулационен план масивни сгради - 2 бр. и 2 МСБЖ, попадащи в УПИIII-2., кв.
55, са изоставени, с разбити тухлени зидове, без дограма, саморазрушаващи се. Предвидената
по регулационен план улица между кв. 54 и 55 не е реализирана на място. По
източната, южната и северната граница на УПИ 1-20 от кв. 55 е изпълнена ограда
от мрежа на колове, частично паднала и разградена на места. Свободните от
застрояване площи от бившите И. пл. № 2080 по стария кад. план са, както
следва:1. Площта, попадаща в УПИ IX „За администрация” от кв. 80 с площ по
графични данни 2370 кв. м.; 2. Части от терена, попадащи в бивши парцели XVII с
площ около 290 кв. м, и в този в парцел XVI с площ по граф. данни около 270 кв.
м и в бившия парцел, обозначен с арабска цифра 8 с площ 325 кв. м.; 3. Площта, попадаща в УПИ ІІІ 20 от кв. 55 с
отреждане за етажен паркинг и озеленяване, попадат в самосрутваща се масивна
сграда с площ по граф. данни около 1286 кв. м, за което е представен АДС №
1900/11.05.1995 г., който е приложен към делото. Експертът е посочил, че заверени
проекти не са били представени на техническата експертиза, като площта на целия
имот, върху който попада сградата ведно с продадените парцели е 2832 кв. м.
В съдебно заседание е оспорено
съдържанието на заключението на техническата експертиза от ответната страна, по
повод на което е поискана повторна експертиза, допълнена със задачи от ищцовата
страна.
От заключението на изготвената
допълнителна съдебно–техническа експертиза се установява, че в очертанията на
бившия имот № 2080 по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-А има реализирани мероприятия
по регулация. В очертанията на бивш имот № 2080 попадат парцели XIII и XVIII от
кв. 2, продадени на Т. П. и отбелязания като XI, кв. 1, продаден на Българска
Евангелска църква, като свободните от застрояване площи от бивш имот № 2080 по
цифри са обозначени на приложената скица № 5 от основното заключение. По цифри
1-2-3-4-5-6-7-8-9-1 попада в кв. 80, УПИ IX с отреждане за администрация,
свободно от застрояване с площ по графични данни приблизително 2370 м. По цифри
10-11-12-13-14-15-10 свободно от застрояване с площ приблизително 595 м2. По
цифри и букви 16-17-18-Е-16 свободно от застрояване извън сервитута на
съществуващата сграда с площ приблизително 276 м2. По цифри
17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-17 попадат в изоставена масивна сграда с площ
приблизително 1380 м2. Площта на И.те, собственост на В. К. имот XI и А - на
имот XII по цифри 21-22-23-27-21 е приблизително 772 м2. Към допълнителната
експертиза е приложена и скица /стр. 383 от делото/, отразяваща положението на
свободните от застрояване площи. В съдебно заседание вещото лице е уточнила, че
в жълтото са продадените И. от имота на ищците, а в зелено е оцветено това,
което те се легитимират, че притежават, с изключение на един имот на Ана и В. К.,
който също е продаден. Вещото лице отделя имота като по букви и цифри като 16,
17, 18, Е 16 е свободно от застрояване място извън сервитута на сградата, а по 17,
18, 19, 20 попада в изоставена сграда. Експертът уточнява, че е определила
сградата като изоставена на базата на огледа, който е извършила.
По искане на ищците по делото е
разпитан и свидетелят В. В.Д.. В съдебно заседание същият посочва, че познава
дядоП.и знае, че той е син на С., за който е чувал, но не го познава, а самият
той не е съсед на процесните И., тъй като неговият имот е бил над нивата на
наследодателя на ищците. Свидетелят сочи, че тези и. се намират до Дървенишкото
шосе и граничат с шосето, а понастоящем до него се намира метрото. Помни, че
нивата е била голяма, едната е била 10 декара, а другата към 5-6 декара, но не
може точно да ги определи. Твърди, че двамата с баща му са орали тяхната нива,
а те са работели в нея и са копаели. Това е било преди 9-ти септември 1944 г.,
а посочва, че и след 9 септември /2-3 години след това/ те все още са я обработвали,
но по някое време са спряли, но не знае какво е станало. Посочва, че след като
са престанали да обработват нивата тя е станала като горичка и са пораснали дървета
в нея, имотът е престанал да се оре и не знае какво е станало след това. Казали
са му, че имотът е отчужден, но не може да каже кой го е отчуждил. Свидетелят посочва,
че не помни за годините 1943 - 1946 г. Твърди, че имотът е бил дървенишки, а
това е в Студентски град, местността се е водила някъде като „Пачарски път”, а някъде
като „Дървенишко шосе” като преди това в имота е имало само ниви. Нивата е била
голяма, а после са я разделили на две. Знае, че след това там е имало ТЕЦ,
казарма на вътрешни войски. Посочва, че той е бил войник по времето, когато са направили
ТЕЦ, а това е било през 1954 г.
От ответната страна – „С.И.“ ЕАД
за доказване фактът на владение върху процесните и. и за защита качеството си
на собственик на същите са представени следните писмени доказателства:
Договор за охрана от 27.06.2012
г., сключен между „С.и.“ ЕАД и Агенция за сигурност и охрана „С.“ ЕООД, видно
от който „С.и.“ ЕАД като възложител е възложил на изпълнителя „С.“ ЕООД
извършването на денонощна дейност по охрана и предотвратяване на посегателства
за обект: сграда – бивша ТЕЦ, находяще се в гр. София, бул. „Св. ********, при
граници: изток – езиков филиал НБУ, запад – бул. „Г.М. Д.“, север –
Метростанция, юг – жилищен блок срещу уговорена цена от 250 лв. месечно. Представена
е и Фактура № ********** от 22.04.2014 г., издадена от АСО „С.“ ЕООД на
стойност 600 лв. с вкл. ДДС, за платени 2 бр. наема за м. 02.04.2014 г. на
обект Сграда на бул. „Кл.Охридски“.
Представена е и Молба за
извършване на градоустройствена процедура до Гл. архитект на гр. София № ГР –
70-00-247/25.11.1999 г., заедно с разрешение за процедиране на градоустройствено
изменение. От приложеното по делото Писмо изх. № СИ-02-795/14.05.2002 г. на „С.и.“
ЕАД се установява, че дружеството уведомява Ректора на МГУ, София, че със
Заповед на Гл. архитект на София е одобрен ЧЗРКП на кв. 55, м. „Студентски
град“ /около бившата топлоцентрала/. Парцелите І–20, ІІІ–20 и ІV–20 от кв. 55
са включени в капитала на „С.и.“ ЕАД и дружеството е извършило сделки на
разпореждане с тях. С писмо изх. № 6600-28/1/09.04.2009 г. на СО, Р-н
„Студентски“ Изпълнителният директор на „С.и.“ ЕАД е уведомен, че във връзка с
уведомление от Комисар П. Н., че три семейства от ромски произход са се
самонастанили и пребивават в сграда /отоплителна централа - недействаща/,
находяща се в УПИ ІІІ – 20 от кв. 55, по плана на гр. София, м. „Студентски
град“, бул. „Кл. *********указват, че в 14–дн. срок е необходимо да обезопасят
имота си и да го приведат в съС.ие, отговарящо на изискванията на чл. 169, ал.
1–3 ЗУТ. С писмо изх. № СИ-02-484 от 04.09.2009г., изпратено от „С.и.“ ЕАД до Началника
на 7-мо РУ - СДВР дружеството е уведомило, че е предприело мерки за
допълнително осигуряване на имота и на основание сключен договор с Агенция „Д.П.“
ООД осигурява физическа охрана на обекта.
Представен е и Договор от
23.10.2009 г., видно от който „С.и.“ ЕАД е възложил на „И.“ ООД да извърши
видове работи - почистване на храсти, разрушаване на входна постройка и
стълбище, с бетониране на отвора, изписване на стена от сградата, че това е „Частен
имот“ и др. при обща стойност на СМР от 7150 лв. с ДДС. Приложен е и приемо –
предавателен протокол от 06.11.2009 г., видно от който „С.И.“ ЕАД и „И.“ ООД са
констатирали, че всички работи по договора са изпълнени качествено и в срок.
Представени са и документи за
заплащане на данък за процесните недвижими и. за сграда и терен на бул. „Кл.
Охридски“ № 2, кв. 55, п. ІІІ и ІV на стр. 285 – 377 от делото за период след
2007 г.
В съдебно заседание представените
договори за охрана, склюн със „С.“ ЕООД и Договор за СМР от 23.10.2009 г.,
сключен с „И.“ ООД на процесната сграда са оспорени от ищцовата страна като
съставени за нуждите за настоящия процес. В тази връзка от ответната страна „С.и.“
ЕАД е поискана и по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при извършена проверка на счетоводната
документация на „С.и.“ ЕАД се установява, че на основание сключения договор за
охрана от 27.06.2012 г. с Агенция за сигурност и охрана „С.“ ЕООД дружеството „С.и.“
ЕАД е превело по банковата сметка на АСО „С.“ дължимите суми за наема, описани
подробно по години, дати, основание на превода и суми в констативно-съобразителната
част от експертизата – от м. 07.2012 г. до м. 10.2015 г.. Фактурите и
плащанията по тях са осчетоводени в счетоводството на дружеството в
съответствие с изискванията на ЗС, НСС и Националния сметкоплан. От
експертизата се установява, че за периода от сключването на договора до датата
на извършване на проверката „С.и.“ ЕАД е изплатило иа АСО „С.“ всички
задължения по охраната, възникнали от сключването на договора за охрана и
издадените фактури. В съдебно заседание експертът е уточнил, че в основанието
на платежните нареждания, по които са станали банковите преводи е посочено - превод
за охрана за съответния месец, като за всички дължими суми са издадени фактури,
в които е записано охрана за съответния месец, но не е записано за кой обект се
отнасят.
Заключението на експертизата е
оспорено от ищците по делото поради недоказаност на обстоятелството, че
плащанията по посочените фактури касаят осъществяването на дейност по охрана
именно за процесния обект с твърдения, че се отнасят за други договорни
отношения между двете фирми.
На следващо място видно от
заключението на основание сключения на 23.10.2009 г. договор между „С.и.“ ЕАД и
„И.“ ООД, дружеството „С.и.“ ЕАД е превело по банковата сметка на „И.“ ООД
дължимите суми за СМР по договора, подробно описани в констативно-съобразителната
част. Фактурите и плащанията по тях са осчетоводени в счетоводството на
дружеството в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и като
дружеството е изплатило цялото задължение, възникнало по сключения договор за
СМР.
По делото от ищцовата страна е
представено Писмо № 04-06-0251/26.01.1994 г. на Министъра на финансите,
изпратено до Министъра на науката и образованието в отговор на негово Писмо №
04-04-05/18.01.1994 г. с отправено запитване чия собственост е територията на
студентски град „Хр. Ботев“ – София. В отговор на това запитване в писмото е
посочено, че терените са одържавени с акт № 945/71 г. и акт № 1748/89 г. и са
държавна собственост, както и че територията на студентски град Хр. Ботев“ – София ведно с изграденото не е
деактувана по реда на РМС № 111/92 г. В писмото е посочено, че същата е
държавна собственост, върху която в полза на Министерство на науката и
образованието е признато право на стопанисване и управление.
Представена е и Заповед № РД –
159131/14.05.1999 г. на Областния управител на Област София, видно от която Акт
за общинска собственост № 30 от 14.11.1996 г. на район „Студентски“ е отменен
като незаконосъобразен.
Във връзка с издадено съдебно
удостоверение на ищците по делото за снабдяване с информация от Данъчна служба
СО – р-н „Студентска“ относно това кога дружеството „С.И.“ ЕАД е декларирало
имота като своя собственост и от кога заплаща данъци за него по делото е
постъпило Писмо от СО, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и
такси“, Отдел „Студентска“, с изх. №
**********/16-04-2015 г., от което се установява, че недвижим имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул. „********, представляващ УПИ ІІІ-20
от кв. 55 е деклариран като собственост на „Софийски и.“ с декларация вх. №
160009-240/20.09.2006 г.
Представеното от ищците
удостоверение е оспорено от ответната страна „С.и.“ ЕАД като от нейна страна е представено
Писмо от СО, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ с
изх. № МДТ – 2600-401/1/04.05.2015 г. и вх. № ИД - 00-356/04.05.2015 г., в
което е посочено, че по постъпило запитване с вх. № МДТ-2600-401/29.04.2015 г.
относно деклариран имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул. „********,
собственост на „С.и.“ ЕАД при извършена проверка е установено, че цитираният
имот земя и сграда – бивша отоплителна централа е деклариран от „С.и.“ ЕАД с
данъчна декларация вх. № 98.00.1682/11.02.1998 г. в МДТ „Студентска“ и към
04.05.2015 г. за цитирания имот няма неплатени данъци и такси.
В съдебно заседание ищцовата
страна е оспорила верността на представеното от ответната страна Писмо от СО,
Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“, изх. № МДТ-2600-401/1/04.05.2015г.
с удостоверяване, че имотът е деклариран с данъчна декларация вх. №
98.00.1682/11.02.1998 г. В тази връзка по искане на ищцовата страна е издадено
съдебно удостоверение за снабдяване с преписи от посочените две данъчни
декларации, които са приложени по делото.
По делото са представени Сметка
/на л. 574/, на която се съдържа вх. № 98.00.1682/11.02.1998 г., Данъчна
декларация с вх. № 160027 от дата, която не се чете и изх. № СИ-01-471-1 от
28.06.2010 г., както и Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. №
160009/20.09.2006 г. и изх. № СИ – 01 - 940 А от 15.09.2006 г. /на л. 577/.
Видно от декларациите дружеството „С.и.“ ЕАД декларира, че притежава имот –
земя, представляваща УПИ ІІ, кв. 55 с площ от 3396 кв.м., находяща се в гр.
София, община Студентска, м. „Студентски град“, ул. „********, като в нея е
отбелязано, че имотът е придобит чрез
апорт въз основа на Решение на СОС 582/20.07.2006 г.
От представеното по делото Решение
№ 4025 от 26.06.2000 г. на ВАС, 5-членен състав по адм.д. № 925/2000 г. се
установява, че по подадена касационна жалба срещу Решение от 02.02.2000 г. по
адм.д. № 4048/1999 г., постановено от ВАС, 3-членен състав, с което е отменена
Заповед № РД-15-131а от 14.05.1999 г. за отмяна на Акт за общинска собственост
№ 30 от 14.11.1996 г. на район „Студентски“, 5-членният състав на ВАС е отменил
решението от 02.02.2000 г. по адм.д. № 4048/1999 г. и вместо него е постановил
друго, с което е отхвърлил подадената за район „Студентски“ от кмета на С.О.
жалба срещу Заповед № № РД-15-131а от 14.05.1999 г. на управителя на Област
София.
От ответната страна „С.и.“ ЕАД е
представено Решение № 4019 от 18.08.2011 г. на Административен съд София – град
по д. № 3897/2010 г., видно от което е отменена Заповед № РЗ-15-008/12.01.2007
г. на Областния управител на Област София, с която се отменя Акт за общинска
собственост № 513/10.05.2001 г. по жалба на „С.И.“ ЕАД. С Решение № 6426 от
08.05.2012 г. на ВАС по адм.д. № 14889/2011 г. е оставено в сила Решение №
4019/18.08.2011 г. по адм.д. № 3897/2010 г. на Административен съд – София –
град.
По делото по искане на двете
страни е допусната и допълнителна съдебно – техническа експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и компетентно дадено. От експертизата се
установява, че при извършените проверки на вещото лице не са предоставени
строителни книжа за съществуващата сграда - отоплителна централа. В
заключението е посочено, че съС.ието на
строежите по чл. 195 ЗУТ се установява от комисия, назначена от Кмета на
общината, като в Приемо-предавателен протокол от 14.10.1997 г. на комисия,
назначена със Заповед № РД 09-628/10.10.1996 г. на кмета на СО (стр. 133 от
делото е описано съС.ието към 1997 г.). В него сградата е описана без дограма,
прозорци и врати, а други прозорци с изпочупени стъкла, на места преградните
стени запазени. Към момента на огледа вещото лице сочи, че сградата е с избити
прозорци, без врати, разрушени вътрешни и преградни стени.
Видно от експертизата
конструкцията на сградата е монолитна на два етажа с височина около 10 м. и силно
разрушена като към основната сграда има пристроени две монолитни сгради на един
етаж. Вещото лице посочва, че сградата може да бъде частично разрушена ръчно като
събарянето на части от сградата (между които и носещи елементи) би довело до
намаляване носимоспособността на конструкцията и подаване на носещите елементи
от нея.
В съдебно заседание от 17.11.2015
г. експертизата е оспорена от ответната страна, поради което е допусната
повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.М.. От заключението
на същата се установява, че към настоящия момент процесните И., представляват УПИ,
попадащи в кв. 54, 55 и 80, по плана на гр. София, м.’’Студентски град” като от
комбинираната скица е видно, че единият от процесиите И. е застроен с две
едноетажни и една двуетажна сграда, отразени с означения „МЖ” и „2МСБЖ”. Този
имот представлява УПИ III-20, от кв.55.
За процесния имот е съставен АДС
№ 1900/11.05.1995 г. и с него е актуван за държавен следния имот: „Отоплителна
централа, състояща се от 5 помещения - канцеларско, спално, сгурно, въглищно и
котелно помещения. Дворно място от 8 414 кв.м.” с площ от 1286 кв.м. и година
на построяване - 1961 г. От АДС е видно, че сградите, изградени в процесния
имот са представлявали бивша отоплителна централа като в същия е записано, че е
съставен на основание Писмо на МВР № С-ІV-a 3311 от 03.05.1961 г. и Писмо №
471/08. IV. 1963 г. на СГНС, като в писмо № 471/08. IV. 1963 г. е посочено, че
не е известна годината на построяване на централата, тъй като същата е приета
от СГНС през юни 1961 г. от МВР.
В заключението е изложено, че по
делото не са приложени каквито и да било строителни книжа, касаещи изграждането
на бившата топлоцентрала, като пред вид липсата им експертът не може да
отговори дали бившата топлоцентрала е била изградена с необходимите документи.
Видно от експертизата при
извършен на 06.04.2016 г. оглед на процесната сграда в присъствие на
представители и на двете страни по делото е установено, че сградата се състои от средна, двуетажна
част и едноетажни части от двете й страни, като към деня на огледа, сградата не
се ползва. Същата е с премахнати тухлени, фасадни стени между ст. бет. колони
на целия първи етаж, с изключение на южната фасада на двуетажното тяло.
Вътрешните стени също са разрушени, като са останали единични вътрешни,
преградни стени, а голяма част от вътрешната мазилка е опадала. Достъпът до
втория етаж на средното тяло на сградата не е възможен, тъй като е разрушено
стълбището, но в междуетажната, ст. бет. плоча са извършени множество отвори
между гредите, през които се вижда съС.ието и на втория етаж от сградата.
Вторият етаж е с голяма височина - около 6,00 м., представляващ едно помещение.
Всички фасадни стени на втория етаж са напълно запазени, като на големи
участъци е опадала мазилката, прозорците са с големи размери, метални и
касетирани и са с изпочупени и липсващи стъкла, като голяма част от металната
дограма също липсва. Липсват врати и каси и на двата етажа от сградата. На
първия етаж по-голямата част от бетоновата настилка е разрушена. Запазена е ст.
бет. конструкция на сградата, като на отделни места има разкъртени и липсващи
части от таванските ст. бет. плочи на едноетажните части от сградата, основно
по краищата им. Липсват покривите и на двете едноетажни части на сградата.
Двуетажната сграда е също със запазена ст. бет. конструкция и се виждат напълно
запазени колони, греди, покривни греди и част от ст. бет., междуетажна плоча.
Във връзка с направения оглед
експертът дава заключение, че процесната сграда е в лошо съС.ие, със запазена
конструкция и външни ограждащи стени само на втория етаж от сградата, с
липсващи или компрометирани довършителни работи, поради което в съС.ието, в
което се намира понастоящем не е годна да бъде ползвана. Същата се нуждае от
възстановяване на разрушените й части и от основен ремонт. Съгласно експертното
мнение процесната сграда не попада в нито една от хипотезите на чл. 195, ал. 6 ЗУТ /за премахване на строежа/, тъй като въпреки, че към момента сградата е
негодна да бъде ползвана, по смисъла на закона същата може да бъде поправена
или заздравена. Основание за този извод се прави въз основа на обстоятелството,
че сградата е със запазена носеща конструкция, като само отделни нейни части
следва да бъдат възстановени или поправени, а след възстановяването им и след
извършване на ремонт на всички довършителни работи, процесната сграда би могла
да бъде ползвана.
При огледа експертът е констатирал,
че процесната сграда е масивна, със ст. бетонова, рамкова конструкция, а поради
големината и спецификата на предназначението на сградата, носещите ст. бет.
елементи са с много големи сечения, осигуряващи здравината и дълготрайността й,
поради което изводът на вещото лице е, че към момента същата не е застрашена от
самосрутване.
Видно от заключението при
извършената справка в служба „Подземен кадастър” при НАГ – СО е установено, че
в процесиите И. не са изградени елементи от подземната инженерна
инфраструктура, като в плана на подземния кадастър е отразен единствено
изграден надземен топлопровод, преминаващ през процесния УПИ II-20 в кв. 54, по
пл. на гр. София, м.“Студентски град“ и достигащ до процесния УПИ III-20 от
кв.55. В приложения Протокол от 10.12.1997 г., от заседание на комисията,
назначена със Заповед № РД-09-09-58/1996 г., на Гл. архитект на София, за част
от стар имот пл. № 2080, в м.’’Студентски град” /л. 187 от делото/ е отразено,
че в южната част на имота преминава топлопровод като е посочено, че
„топлопроводът не се запазва и е много вероятно да не функционира и към
настоящия момент. Предвидена е реконструкцията му, като се прокара по ново
трасе”.
В съдебно заседание експертът
уточнява, че не са открити строителни документи за процесната сграда, от които
да е видно на какво основание същата е приета и въведена в експлоатация.
По искане на ответната страна по
делото е допусната допълнителна задача към повторната съдебно-техническа
експертиза. От приетото по делото заключение от експертизата, изготвено от
вещото лице инж. Й.П. се установява, че при извършена справка в Район
„Студентски” експертът е установил, че в съответната служба разполагат само с
подземен кадастър на канализационния колектор, упоменат в Удостоверение №
94-В-73/13.07.1994 г. на ТОА „Студентска”. Този канализационен колектор
ситуационно следва извивката на бул. „Св. Климент Охридски”, като преминава
североизточно от процесиите И. (оцветени в жълто), без да ги засяга. При
посещение на Центъра за обслужване на инвеститори към СО - НАГ, Дирекция
„Софийски кадастър” и след направена спхравка експертът е установил, че в и
около процесните И. освен споменатия подземен канализационен колектор няма
отразени други ППС.
От заключението на експертизата
се установява, че справките от интерактивните карти, както на предходния (от
2003 г.), така и на действащия понастоящем (от 2009 г.) ОУП на София също
показват, че в и около претендираните за възстановяване процесни И. липсват
елементи на подземни комуникации. И на двете карти е отразен само
гореспоменатият канализационен колектор в близост до бул. „Св. Климент
Охридски” (незасягащ процесните и., оцветени в жълто в Приложение 1 към
исковата молба).
По делото е представен и Договор
от 09.06.2009 г., видно от който възложителят „С.и.“ ЕАД е възложил на
изпълнителя „И.“ ООД да изпълни следните видове работи – разрушаване на част от
тухлени зидове, почистване и извозване на строителни отпадъци за обект „Бивша
отоплителна централа, находяща се на бул. Кл. Охридски“ № 2, м. „Студентски
град“, кв. 55, пар. ІІІ срещу уговорена цена от 27 845,34 лв. без ДДС. Приложен
е Констативен протокл от 03.07.2009 г., с който страните са констатирали, че
изпълнението на всички СМР е качествено, в срок и в обем, както и количествено
– стойностна сметка и приемо-предавателен протокол от 03.07.2009 г.
От ответната страна по делото - „С.И.“
ЕАД е представено Писмо, с изх. №
8852/04.11.2015 г. от Държавна агенция „Архиви“ – Дирекция „Държавен военен
архив“, към което са приложени следните писмени доказателства: Указ № 29/1943
г. на Регентите на България за отчуждаване за нуждите на армията на И. в
землището на с. Дървеница, Софийско, Списък на собствениците на парцели във
военния терен в с. Дървеница, видно от който под № 43 е отбелязан С.С.– като
собственик на нива с площ от 6.820 дка, както и План на военния терен на с.
Дървеница.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на реални части от
посочените в исковата молба недвижими И. на основание реституция по чл. 2, ал.
2 ЗВСОНИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 2 ЗВСОНИ (в сила от 22.11.1997 г.) възстановяване правото на собственост
върху отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред
недвижими вещи настъпва по право като за установяване материалната легитимация
на ищците следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в
обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки,
обуславящи възникването на правото им да бъде реституиран процесния имот, а
именно - 1. имотът да е отнет без законово основание или да е отчужден не по
установения законов ред от Д., от общините или от народните съвети в периода от
9 септември 1944 г. до 1989 г.; 2. при влизането на закона в сила имотът да е
собственост на Д., общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и да съществува реално
до размерите, в които са отчуждени; 3. имотът да е бил отнет от ищците или от
техен праводател - чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ и 4. бившите собственици да не са били
обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен
недвижим имот.
Тъй като възстановяването на
правото на собственост по реституционните закони, приети след 1991 г.,
представлява деривативен (производен) придобивен способ, следва лицата, респ.
ищците по настоящото дело, които твърдят, че притежават реституционно право по
чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, да установят чрез пълно и главно доказване съгласно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че те или техният наследодател са притежавали
правото на собственост върху спорния имот, който е бил отнет без законово
основание или е отчужден не по установения законов ред от Д., от общините или
от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.
Съдът намира, че ищците, чиято е
доказателствената тежест за това не установиха посочените правнорелевантни
обстоятелства по несъмнен начин пред настоящата съдебна инстанция.
От събраните по делото
доказателства се установи, че наследодателят на ищците е бил собственик на нива
от 22 декара, която е придобил чрез договор за покупко-продажба въз основа на нот.
акт № 162, т. 19, дело № 50/1923 г., по силата на който П.Б. е продал на С.С.- нива,
находяща се в землището на с. Дървеница на м. Дървенишко шосе (наречена още
Панчарски път), образувана от две отделни парчета с пространство 22 дка при
съседи, описани в акта, както и нива, находаща се в землището на с. Дървеница в
м. „Шумката” от 3.2 дка. От заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, изготвена от в.л. Й. Н. се установи, че И. пл. № 2080 и № 2655 са
заснети през 1939 г. и са отразени в кадастралния план на к.л. № 9, като в
разписния лист на „Напоително поле” 1939 г. И.те са записани на името на С.С.И.
- наследодател на ищците по делото.
Установи се също така, че
впоследствие с нот. акт № 232, том 19, д. № 35/1924 г. наследодателят на ищците
- С.С.е продал на посочени в нот. акт купувачи части от собствената си нива,
находяща се в землището на с. Дървеница, м. „Дървенишко шосе”, наречена
„Панчарски път”.
Няма спор по делото, че с Указ №
29/10.12.1943 г., в името на Н.В. С. ІІ, Цар на българите, регентите на
Балгария постановяват на основание чл. 2, п. 1 от Закона за отчуждаване на
недвижими И. за държавна и обществена полза /обн. ДВ, бр. 18 от 23.02.1885 г./
да се отчужди за нуждите на войската в землището на с. Дървеница – Софийско
около 827 235 кв.м. частни и общински места, съгласно приложени план и
скица; 2. Да се прогласи спешността на завлядаването на И.те съгласно чл. 54 от
закона; 3. Стойността на отчуждените И. да се заплати от съответния пар. на
Министерство на войната.
Безспорно от представените
писмени доказателства, а също така и от заключението на приетите експертизи по
делото се установи, че И. № 2080 и № 2655 са част от И.те, отчуждени за нуждите
на войската с Указ № 29/10.12.1943 г. в землището на с. Дървеница - около 827
235 м2., като в списъка на собствениците на парцелите на ниви във военния терен
с. Дървеница под № 43, 44 е записано на името на С.С.6820 кв.м. и неизвестно
9240 кв.м. и парцел № 103 - 1840 кв.м. Следователно идентичността на имота с
процесния и обстоятелството, че той попада в границите на терена, предвиден за
отчуждаване с Указ № 29 от 10.12.1943 г. на Царя на българите С. ІІ на
основание чл. 2, пар. 1 и чл. 54 ЗОНИДОП за нуждите на войската се установи по
делото.
По приложението на ЗОНИДОП (отм.)
е постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 601 от 29.09.2010 г. по гр.д. №
504/2009 г. на І г.о. на ВКС, което е задължително за настоящата инстанция.
Съгласно приетото в посоченото решение според общите правила на ЗОНИДОП (отм.)
отчуждаването преминава през няколко етапа:1. Издаване на закон или княжески
указ, с които се прогласява обществената полза; 2. Издаване на акт на окръжния
управител /областния директор/, с който се определят необходимите земи, ако
това не е станало със закона или с княжеския указ; 3. Издаване на заповед
/приказ/ на окръжния управител за конкретните И., които се отчуждават - чл. 2
от ЗОНИДОП /отм/; 4.Акт за полюбовно съгласие с отчуждаването или съдебно
решение, с което се прогласява това отчуждаване и; 5. Определяне на оценките на
И.те, изплащането им и въвод във владение.
Със закон се определя
обществената полза при по-важните държавни и обществени сгради, а за
по-маловажни постройки е достатъчен само княжески указ - чл. 3 от ЗОНИДОП
(отм.). Самото отчуждаване може да се извърши по два начина - чрез „полюбовно
съгласие“, когато собственикът няма възражение срещу отчуждаването - тогава се
издава административен акт - арг. от чл. 16, чл. 22 и чл. 47 от ЗОНИДОП (отм.);
или по съдебен ред, като с решението на съда се прогласява отчуждаването на
конкретния имот - чл. 16 и чл. 17 от ЗОНИДОП /отм/. В последния случай определянето
и изплащането на обезщетението е последващо действие, което също може да
премине през съдебна процедура, но въводът във владение се извършва едва след
изплащане на обезщетението - чл. 38 и чл. 44 от ЗОНИДОП (отм.).
Според специалните правила, когато
има спешност от завладяването, тя се прогласява специално с княжески указ - чл.
54 от ЗОНИДОП /отм/. Предвидена е облекчена процедура за съобщаване на
решението за отчуждаване на собствениците, както и на самото отчуждаване, ако не
е налице „полюбовно съгласие“ за това. При спор относно размера на
обезщетението, имотът се завладява преди изплащането му, но след като е внесена
като депозит предварително определената сума - чл. 57, 58 и чл. 60 от ЗОНИДОП
(отм.).
Съгласно приетото от ВКС анализът
на посочените текстове сочи, че
съдебната фаза не е задължителен етап от производството по отчуждаване
на недвижимите И. по ЗОНИДОП (отм.);. Този етап може да бъде заместен от
„полюбовно съгласие“, при което процедурата приключва с административен акт -
чл. 47. С издаването на този акт собствеността преминава върху Д. още преди да
е изплатено обезщетението за имота. При липсата на такова съгласие,
отчуждителният ефект настъпва със съдебното решение по чл. 17 от ЗОНИДОП
(отм.);. Административният акт по чл. 47 от закона и съдебното решение по чл.
17 имат еднакви правни последици. Изплащането на обезщетението не е условие за
настъпване на отчуждителния ефект.
В съдебната практика по
прилагането на този закон е формирано становището, че собствеността може да премине
върху Д. и с така нареченото „мълчаливо съгласие“ на собственика, когато той
обжалва само оценителния протокол, без да обжалва правилността на самото
отчуждаване - Решение № 63 от 14.02.1934 г. по ч.пр. 3/1933 г. на ВКС, Решение
№ 124 по гр.д. № 335/1932 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Нещо повече, в практиката на
стария ВКС по прилагането на закона, в съгласие и с френската юриспруденция, е
възприето разбирането, че е възможно така нареченото „фактическо отчуждаване“,
при което отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота от
администрацията, дори да не са изпълнени формалностите на закона. В тези случаи
собственикът не може да иска възстановяване на старото положение, а единствено
заплащането на справедливо обезщетение - Решение № 325 по гр. д. № 233/1935 г.
на ВКС ІІІ ГО; Решение № 505 от 04.10.1937 г. по гр. д. № 314/1936 г. на ВКС,
ІІІ ГО и др. В съгласие с това разбиране е и възприетото от стария ВКС, че при
фактическото отчуждаване на недвижим имот, лихвите върху обезщетението се
дължат от момента на завладяването, а не от момента, определен в закона - Решение
№ 776/19.11.1929 г. по ч.гр.д.№ 776 от 19.11.1029 г. на І ГО; решение № 85 от
04.02.1933 г. по гр.д.№ 156/1931 г. на ІІ ГО, решение № 686 от 14.11.1938 г. по
гр.д.№ 358/1937 г.
Съществен по делото е въпросът дали
наследодателят на ищците е запазил собствеността върху процесния имот до момента
на образуването на ТКЗС или същият е бил отчужден преди това с царския указ от
1943 г.
В тази връзка съдът намира, че по
делото се установи, че процесният имот е бил отчужден за нуждите на войската по
силата на Закона за отчуждаване на недвижими И. за държавна и обществена нужда –
ЗОНИДОП /отм./, както и по силата на Указ № 29/10.12.1943 г. на Царя още през
1943 г., т.е. отчуждаването на имота е станало преди 1944 г.
Следователно е налице отчуждителна
процедура преди 1944 г., по закон който не попада в приложното поле на ЗВСОНИ,
поради което в случая разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ е неприложима,
доколкото съгласно ЗВСОНИ този закон се прилага за имущества, отнети след
09.09.1944 г. по посочените в него закони, или изобщо не по установения ред или
без основание, поради което и не следва да бъде доказано доколко законно е
извършена процедурата по отчуждаване. Дори и да се твърди отчуждаване без
законово основание или отнемане, то представените по делото доказателства сочат
на отчуждаване по ред, който не попада в приложното поле на ЗВСОНИ. Както съдът
вече изложи по-горе имотът е бил отчужден преди 1944 г. по реда на приложимия
тогава ЗОНИДОП /отм./ и по-специално по предвидените в него изключителни
правила – чл. 54 от ЗОНИДОП – при спешност от завладяване, при което за да
настъпи отчуждителният ефект е достатъчно издаването на царски указ за спешно
завземане и фактическото завземане на имота съгласно установената практика на
ВКС по приложението на този закон, като заплащането на обезщетението не е
елемент от прехвърляне на собствеността. Следователно още при действието на
ЗОНИДОП /отм./ предвидените за отчуждаване недвимижи И. са били завзети по
силата на Указа на царя от Министерството на войната за нуждите на войската. По
делото се установи, че върху тях е изградено планираното мероприятие и те са
били фактически отчуждени, макар и да не са били спазени всички изисвания на
закона, при което е настъпил отчуждителният ефект и правото на собственост е
придобито от Д., като имотът е бил
отреден за нуждите на МНО.
В хода на съдебното производство
бе установено, че теренът, в който попадат границите на процесния имот е бил
застроен с казармени сгради. В представеното по делото Решение на Софийски
районен съд от 24.06.1998 г. по гр.д. № 358/1997 г. е отбелязано, че върху И.те
е реализирано строителство, като през 1944 г. е построена двуетажна масивна
сграда /обект № 1 по скицата/ за нуждите на войската, а също така върху терена
е изградена и едноетажна масивна сграда
с двуетажно тяло /обект № 2 от скицата/ - топлоцентрала /недействаща към
момента/ за нуждите на СП „Топлофикация“ – София. От изложеното следва извод, че имотът е бил
завладян от Д. и използван за нуждите, за които е отчужден, което съгласно
посочената по-горе съдебна практика се приема за равностойно на отчуждаване. Впоследствие
И.те са били преотредени за нуждите на МВР, а впоследствие със Заповед №
12537/01.12.1967 г. на СГНС. Установи се също така, че за централата и теренът,
върху който е построена тя, съставляващ имот пл. № 20 е съставен АОС №
1900/11.05.1995 г. по отм. НДИ.
В тази връзка съдът намира, че от
страна на ищците по делото не бе доказано твърдението им, че процесният имот,
притежаван от техния наследодател е бил отчужден през 1946 г. Посоченото
обстоятелство не се установи и от показанията на разпитания свидетел по делото В.
В.Д., които съдът намира за противоречиви и недостатъчно ясни. От същите не би
могло да се направи категоричен извод, че наследниците на починалия С.С.И. са
владяли нивата до 1946 г., както и че същата им е била отнета в периода след
това, т.е. след 1944 г. и не по установения ред. Това е така, тъй като от една
страна свидетелят посочва, че двамата с баща му са орали нивата на ищците, а те
са работели в нея и са копаели, което е било преди 9-ти септември 1944 г., а също
така са продължили да я обработват и след 9 септември /2-3 години след това/, след
което са спряли, а от друга страна същият твърди, че не помни за годините 1943
- 1946 г.
Във връзка с изложените правни
изводи и пред вид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която се
възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети
без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от Д., от
общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., съдът
намира, че по делото от страна на ищците не се установи твърдяното основание на
правото им на собственост – реституция по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.
При формирането на изложените
правни изводи съдът има предвид трайната съдебна практика по въпроса,
обективирана в редица съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение
№ 117/14.07.2011 г. по гр.д. № 847/2010 г. на ВКС – ІІ г.о., Решение №
181/14.09.2011 г. по гр.д. № 261/2010 г. на ВКС – І г.о. и посоченото по-горе
Решение № 601/29.09.2010 г. по гр.д. № 504/2009 г. на ВКС – І г.о., в което е
направен и подробен анализ на съдебната практика на стария ВКС в периода 1929
г. – 1938 г. по приложение на този закон, както и за възприетата в правната
доктрина и съдебната практика възможност за фактическо отчуждаване на и.те след
предварителното им завземане.
В тази връзка, съдът намира, че
предявените от ищците искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл.
2, ал. 2 от ЗВСОНИ се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При тези съображения, съдът
намира, че след като по делото не се доказа, че са налице правопораждащи
правото на собственост на ищците основания, безпредметно е обсъждането на
въпроса кой от ответниците упражнява фактическа власт върху имота и дали има
противопоставими права на ищците, както и дали същият е придобит от ответниците
въз основа на изтекло в тяхна полза давностно владение, респ. дали имотът е
придобит по давност.
По
разноските в производството:
При този изход на делото на
ответниците се дължат направените от тях разноски, които са претендирали такива
съобразно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 661 от делото/, поради
което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника „С.И.“
ЕАД разноски по делото в размер на 2400 лв. – за платени депозити за експертизи
по делото.
В полза на ответника, на
основание чл.78, ал.8 вр.чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането
на правната помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Т.П.И., ЕГН **********, С.Д.Д.,
ЕГН **********, Л.Р.Ф., ЕГН **********, Б.Д.Ж., ЕГН **********, Ж.Д.Ж., ЕГН **********,
В.Й.П., ЕГН **********, И.В.П., ЕГН **********, М.Е.К., ЕГН **********, М.Д.И.,
ЕГН **********, Е.М.П., ЕГН ********** и Г.М.Д., ЕГН ********** /конституирани
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата ищца - Л.Г.И., ЕГН **********/,
С.С.П., ЕГН **********, М.А.П., ЕГН **********, А.А.П., ЕГН **********, П.А.П.,
ЕГН **********, А.Б.А., ЕГН **********, Г.К.З., ЕГН **********, Л.И.И., ЕГН **********
и С.И.Н., ЕГН **********, всички чрез адв. Е.Х. ***, „С.И.“ ЕАД, ЕИК ********,
с адрес: *** и Д., представлявана от М.НА Р. Р. и Б. иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на следните недвижими И.:
1. Реална част с площ от 2370
кв.м. от бивш имот пл. № 2080, оцветена в жълто и показана по цифри
1-2-3-4-5-6-7-8-9 на приложената към исковата молба скица, представляваща към
момента реална част от УПИ-IX- „За администрация”, от кв. 80 по регулационния
план при граници: север - новопроектирана улица - тупик с дължина на границата
70 лин. м, изток - новопроектирана улица с дължина на границата 25 лин. м, от
запад УПИ Х-1108 с дължина на границата 17 лин. м и останалата част от УПИ IX
-„За администрация”, с дължина на граница от 20 лин. м, от юг - ул. ”********”,
с дължина на границата 75 лин. м.;
2. Реална част с площ от 3150
кв.м, представляваща реални части от бивши и. пл. № 2080 и пл. № 2655, оцветена
в жълто и показана по цифри 10-41-12-13-14-15-16-17-18-10 на приложената скица,
представляваща към момента реални части от УПИ І-20, УПИ III-20, УПИ IV-20, УПИ
II- „За КОО и озеленяване”, от кв.55 по peгулационния план, при граници: от
север - ул. „********”, с дължина на границата 12 лин. м. и части от УПИ І-20,
с дължина на границата 27 лин. м, от юг - част от УПИ IV-20, с дължина на
границата 22 лин. м, от изток - останалата част от УПИ-ІІ „За КОО и
озеленяване”, с дължина на границата 72 лин. м, и от запад - новопроектирана
улица с дължина на границата 78 лин. м.
3. Реална част с площ от 710 кв.
м. от бивш имот пл. № 2080, оцветена със жълто и показана по цифри
19-20-21-22-23-24-19 на приложената скица, представляваща към момента реални
части от УПИ І-19 и УПИ І-20 от кв. 54 по peгулационния план, при граници: от
север - останалата част от УПИ І-19, с дължина на границата 7 лин. м, от изток
- новопроектирана улица с дължина на границата 68 лин. м, от запад УПИ І-19, с
включен в този УПИ имот 2643 с дължина на границата 66 лин. м, от юг -
останалата част от УПИ IV-20, с дължина на границата от 17 лин. м. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.П.И.,
ЕГН **********, С.Д.Д., ЕГН **********, Л.Р.Ф., ЕГН **********, Б.Д.Ж., ЕГН **********,
Ж.Д.Ж., ЕГН **********, В.Й.П., ЕГН **********, И.В.П., ЕГН **********, М.Е.К.,
ЕГН **********, М.Д.И., ЕГН **********,Е.М.П., ЕГН ********** и Г.М.Д., ЕГН **********
/конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата ищца - Л.Г.И.,
ЕГН **********/, С.С.П., ЕГН **********, М.А.П., ЕГН **********, А.А.П., ЕГН **********,
П.А.П., ЕГН **********, А.Б.А., ЕГН **********, Г.К.З., ЕГН **********, Л.И.И.,
ЕГН ********** и С.И.Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплатят на „С.И.“ ЕАД, ЕИК ******** разноски по делото в общ размер на 2850
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: