О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. ПЛОВДИВ 26. 02. 2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от 26. 02. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 113 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 267
от ГПК.
Повод за образуване на делото е
изходяща от „Ю.Б.“ АД, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 121/2018
г. по описа на ПОС решение, с което е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.“ АД, *** установителния иск по чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК против Д.А.Д., ЕГН **********, с който е поискано да бъде признато за
установено съществуването на вземане на банката срещу ответника в размер на 176
058,40 швейцарски франка ведно със законната лихва върху главницата от
11.08.2017 г., представляващо част от
дължима по договор за потребителски кредит № HL ...../05.08.2008 г. и прилежащите към него Приложение №1 от
19.08.2008 г. и допълнителни споразумения от 26.06.2009 г.,05.07.2010
г.,31.08.2011 г.,18.04.2012 г.,20.09.2012 г. и от 20.05.2013 г. главница за периода от 05.01.2014 г. до
08.08.2017 г. по извлечение от счетоводните книги на банката към датата
08.08.2017 г., ,
което е предмет и на заповед
за незабавно изпълнение № 8752 от
12.09.2017 г. и изпълнителен лист №10223 от 13.09.2017 г. ,издадени по ч.гр.дело № 12617/2017
г. по описа на и „Ю.Б.“АД е осъдено да заплати на Д.А.Д.
9871 лв. разноски.
В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението, отправено е искане за отмяната му и постановяване на друго, с
което иска да бъде уважен.
От
съдържанието на исковата молба станала повод за постановяване на решението е
видно, че Банката твърди да е сключила с ответника Договор за потребителски кредит HL ..... от 05.08.2008
г., Приложение №1 към него от 19.08.2008 г. и Допълнителни
споразумения от 26.06.2009 г.,05.07.2010 г., 31.08.2011 г.,18.04.2012 г.,20.09.2012 г. и от
20.05.2013 г. Изложени са и
твърдения за неизпълнение на поетите с договора и допълнителните споразумения
задължения, което е дало основание
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Размерът на вземанията
на банката възоснова на същите с оглед предсрочната изискуемост към момента на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е определен на 239 190, 67 CHF главница, 78
132,65 CHF възнаградителна лихва, 9 408, 46 CHF наказателна лихва за просрочие,
4 106,02 CHF такси и т.н.
Посочено е и че със заявление за
издаване заповед за изпълнение е поискано издаване на такава за 176 058,
40 CHF явяващи се част от общо дължимата главница посочена по- горе. Посочено е
също, че на 02.10.2008 г., т.е. след сключване на договора за кредит и преди
подписване на първото допълнително споразумение е сключен договор за цесия, с
който „Ю.Б.“ АД е прехвърлила вземането си по договора за кредит на „БРС“АД,
както и че на 23.12.2016 г. е сключен договор за обратна цесия, с който „БРС“АД
е прехвърлило на „Ю.Б.“ АД вземанията си по процесния договор за кредит.
От изложеното е видно, че всички
допълнителни споразумения изброени в исковата молба са сключени не с банката
ищец, която е страна и по договора за потребителски кредит от 05.08.2008 г., а
с дружеството цесионер - „БРС“АД. Това съотнесено с разпоредбата на чл. 146,
ал.1, т. 5 от ГПК сочи, че на ищеца при изготвяне на доклада е следвало да бъде
указано, че носи доказателствената тежест за това, че постигнатите с тези
допълнителни споразумения изменения на първоначалните уговорки в договора за
кредит са му противопоставими и имат действия
в отношенията му с ответника кредитополучател. Това не е сторено от първоинстанционния
съд и ПАС счита, че указания в този смисъл следва да се дадат от въззивната
инстанция.
Същевременно с това съдът констатира,
че в тези споразумения се съдържат уговорки определящи размера на падежираните
и непадежирани задължения на ответника за главници и лихви по процесиня договор
за кредит и прибавянето на последните към главницата. Постигана е и
договореност за последващо начисляване на възнаградителна лихва върху новия
размер на главницата. Това налага да се извърши преценка дали тези споразумения
не са сключени в противоречие на чл. 10 от ЗЗД, т.е. не са нищожни на това основание.
Наред с това със споменатите
споразумения между цесионера и ответника са постигани договорки характерни за
договора за банков кредит, което налага да се извърши и преценка дали цесионерът
е от типа субекти , които могат да сключват договори от този вид с оглед ЗКИ,
т.е. да се даде отговор на въпроса дали при липсата на такава възможност същите
не са нищожни поради противоречието им със закона.
Преценката
на тези обстоятелства се дължи служебно от съда с оглед на факта, че наличието
им е основание да се направи извод за нищожност, т.е за непораждане действие на
споразуменията в цялост или на части от тях.
Това
съобразено с факта, че страните не са вземали отношение по тези въпроси до
момента налага да им се даде възможност за излагане на доводи дали може да се
говори за нищожност на допълнителните споразумения на споменатите по- горе
основания.
Наред
с изложеното съдът с оглед текста на чл.
7, ал. 3 от ГПК и факта, че процесния договор е за потребителски кредит намира
за нужно да даде възможност на страните да вземат отношение и по въпроса дали
според тях в договора и допълнителните споразумения се съдържат неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
С
оглед изложеното до тук е налице възможност да се достигне до извод за нищожност.
Това изисква да се постави задача на
вещото лице за определяне на дължимите към евентуалното настъпване на предсрочна
изискуемост на 15.07.2017 г. главница, съобразно погасителния план изготвен при подписване на
договора за кредит от 05.08.2008 г. и при лихвен процент определен в чл. 3,
ал.1 от същия. Наред с това ПАС изхождайки от възможността да се приеме, че не
е настъпила предсрочна изискуемост, а и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.3
от ГПК счита, че на вещото лице следва да се постави допълнителна задача да
определи дължимите вноски по кредита за главница с настъпил падеж към момента
на изготвяне на заключението, като размерът им се определи в два варианта:
1.
съобразно условията по последното допълнително споразумение от 20.05.2013
г. и погасителния план към него и
2.
съобразно условията по договора за кредит от 05.08.2008 г., погасителния
план изготвен при подписването му и при лихвен процент определен в чл. 3, ал.1
от същия.
Изложеното налага да се отмени
определението, с което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за
решаване и да се предприемат от съда описаните по- горе действия.
Водим
от това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на „Ю.Б.“
АД, *** с оглед разпоредбата на чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК, че носи доказателствената
тежест за това, че измененията на договора за кредит от 05.08.2008 г. направени
в сключените между „БРС“АД и Д.А.Д., ЕГН ********** допълнителни споразумения са й противопоставими и
имат действия в отношенията й с
ответника кредитополучател.
УКАЗВА на „Ю.Б.“ АД, *** и Д.А.Д., ЕГН **********, че до следващото заседание
могат да вземат становище за следното:
1.
дали сключените към договора за потребителски кредит от 05.08.2008 г. 6 на
брой допълнителни споразумения между „БРС“АД и Д.А.Д., ЕГН ********** са сключени в противоречие на чл. 10 от ЗЗД и са
нищожни на това основание,
2.
дали „БРС“АД е от типа субекти ,
които могат да сключват договори по чл. 430 от ТЗ, респ. да изменя същите с
оглед ЗКИ, т.е. дали при липсата на такава възможност същите са нищожни поради
противоречието им със закона.
3.
дали според тях в договора и допълнителните
споразумения се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
ПОСТАВЯ ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАДАЧА на вещото лице по делото ИСсъс следния предмет:
1. да
определи дължимата към евентуалното настъпване на предсрочна изискуемост на 15.07.2017
г. главница, съобразно
погасителния план изготвен при подписване на договора за кредит от 05.08.2008
г. и при лихвен процент определен в чл. 3, ал.1 от същия.
Наред с това с оглед възможността
да се приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост и разпоредбата на чл.
235, ал.3 от ГПК, ПАС счита, че на вещото лице следва да се постави
допълнителна задача да определи дължимите вноски по кредита за главница с
настъпил падеж към момента на изготвяне на заключението, като размерът им се
определи в два варианта:
- съобразно условията по
последното допълнително споразумение от 20.05.2013 г. и погасителния план към
него и
- съобразно условията по договора
за кредит от 05. 08.2008 г., погасителния план изготвен при подписването му и
при лихвен процент определен в чл. 3, ал.1 от същия.
Определя депозит за вещото лице в
размер на 300 лв. вносими от Банката.
Насрочва делото за 27.03.2020 г.
от 10, 30 часа, като на страните се изпрати препис от настоящето определение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.