Решение по дело №10141/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4168
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330110141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№.4168                                       31.10.2019 г.                                         гр. Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав

         

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10141 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от М.В. А., ЕГН ********** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия, която ответникът доставя в имот, находящ се в с. С, общ. М, обл. П, ул. „М” № . Измерването се извършвало посредством електромер, притежаван от ЕВН, за ИТН ….

На 13.06.2019 г. получил съобщение, че му е начислена допълнително сума като корекция на сметка за ел. енергия за минал период 01.02.2019 г. – 11.04.2019 г., в размер на 2731,80 лева, за която била издадена фактура.

Твърди, че не били налице условията за едностранна корекция на сметката, която била извършена в нарушение на ЗЕ, ОУ на ЕВН ЕС и ЕР ЮГ, както и ПИКЕЕ. Ищецът не бил уведомен за проверката. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕР ЮГ била прогласена за нищожна. Към момента на извършване на проверката не били приети правилата, предвидени в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Липсвало законно основание за извършената процедура.

Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.

Исковата сума била начислена и претендирана правомерно, на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48, ал. 2, чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Позовава се на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, като сочи, че коригираните количества били изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в чл. 50 ПИКЕЕ и остойностени, съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

На 11.04.2019 г. била извършена проверка на СТИ в имота, предвид дадени инструкции. Било установено, че схемата на свързване е неправилна, като вследствие на манипулацията, електромерът отчитал с отрицателна грешка от 95,49%. Грешката била установена с еталонен уред. След проверката била възстановена правилната схема на свързване, като след замерване с еталонен уред, електромерът вече измервал правилно електроенергията.

Едностранната корекция била извършена по реда на чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1,  б.”а” ПИКЕЕ. Била налице изрична законова възможност за енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период, като в чл. 28, ал. 2 ОУ бил предвиден и ред за уведомяване на клиентите за корекцията.

Размерът на вземането от 2731,80 лева с ДДС бил определен съобразно регламентацията в ПИКЕЕ за допълнително количество от 14131 кВтч. Периодът от 69 дни не превишавал максимално предвидения. Първата дата била момент на извършен регулярен отчет на електромера, а последната – датата на техническата проверка. Била издадена фактура № **********/10.06.2019 г. ЕВН нямало задължение да доказва виновно поведение на потребителя.

С оглед изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ищецът е потребител на услугите на ответното дружество по доставка на ел.енергия за собствения му обект, находящ се в с. С, общ. М, обл. П, ул. „М” № ; за периода на едностранна корекция - 01.02.2019 г. – 11.04.2019 г. е заплатил всички начислени суми за изразходвана ел. енергия, с изключение на процесната; извършена е проверка на СТИ в имота, за което е съставен констативен протокол № 490931/11.04.2019 г.; във връзка с едностранна корекция е издадена фактура № **********/10.06.2019 г. за сумата от 2731,80 лв. с ДДС, представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия в размер на 14131 кВтч за период от 69 дни /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 9165/14.08.2019 г. – л. 29-30/. 

Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

В констативния протокол /л.6/ е посочено, че представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на потребителя, като е отразено, че електромерът се намира в табло на стълб, незаключено и непломбирано. При проверка - отчита извън допустимите граници за класа си на точност.

Въз основа на констатациите ответникът е извършил едностранна корекция на сметката на абоната за минал период. Издадена е процесната фактура.

Констативният протокол и всички действия по проверката и последващото начисляване са оспорени от ищеца. По предявения иск принципно в доказателствена тежест на ответника е да установи пълно и главно всички правнорелевантни за спора факти. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото, ответникът не ангажира каквито и да е доказателства, чрез които да установи действията по проверка на СТИ в имота, наличието на неправомерно въздействие върху електромера, както и спазване на нормативните изисквания при извършване на корекцията – ред и условия за това, вкл. и относно начина на определяне на размера на исковата сума.

Само изложеното е достатъчно за уважаване на предявения иск. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Въпреки указанията, док. не бяха ангажирани, при което и не може да се приеме, че е налице валидно основание за извършената корекция, респ. за дължимост на исковата сума. Поради това и искът следва да бъде уважен.

За пълнота, може да се посочи и, че за извършената едностранна корекция на сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.48, чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./. Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/.  

С Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение, са отменени чл. 48-51 ПИКЕЕ, поради което извършената на 11.04.2019 г. проверка и последваща корекция не почиват на годна нормативна база и няма основание за начисляване на доп. сума.

Също така, съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника /те не са представени, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/. Следователно ЕВН не е изпълнило задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на ЕВН да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента /в т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.

Възраженията в обратна насока не се споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум. В този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., постановено по жалба на „Енерго-Про продажби” АД. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и поради липса на надлежна регламентация в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като изцяло лишава абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности.

Изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ЕВН не установява правомерно да се е възползвал от правото да начисли допълнително количество ел. енергия за посочения във фактурата период.

Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за минал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо само и единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента, които в случая не бяха установени. 

Искът следва да бъде уважен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Отправил е искане, представил е доказателства за плащане на 110 лева ДТ и 450 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е неоснователно, т.к. надвишава незначително мин. размер по чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ – 421,22 лева, при което и предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з. и проявената процесуална активност, не подлежи на редуциране.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.В.А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2731,80 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода 01.02.2019 г. – 11.04.2019 г.  за имот, находящ се в с. С, общ. М, обл. П, ул. „М” № , за която е издадена фактура № **********/10.06.2019 г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да плати на М.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 560 лева /петстотин и шестдесет лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП