РЕШЕНИЕ
№ 1634
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502643 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, срещу решение № 260405/12.07.2022 г. по гр.д. № 9907/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от
него против М. П. И., с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** иск за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 699,73 лв. - главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
19.11.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 55 лв. - договорна лихва
за периода от 01.11.2017г. до 06.11.2018 г., сумата от 194,27 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата от 200 лв. - разходи и такса за
извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 71,22 лв. - мораторна
лихва за периода от 06.11.2018 г. до 08.11.2019 г. Счита се, че постановеното
решение е неправилно и необосновано по подробно изложени съображения
във връзка с тези оплаквания, като се иска неговата отмяна и постановяване
на друго решение по същество, с което съдът да установи, че ответницата му
дължи всички суми, претендирани с исковата молба. Претендират се разноски
за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата М. И. чрез назначения и особен представител адв. Е.
В. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок за
обжалване, изхождат от надлежни страни и са процесуално допустими.
По същество:
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл.
92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е основал иска си против ответника на твърдението, че между
„Аксес файнанс “ ООД и ответницата е сключен на 15.08.2017 г. договор за
кредит „Бяла карта“ № 514435, по силата на който и е предоставен
револвиращ кредит в максимален размер на 400 лв. под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa, а ответницата като кредитополучател се е задължила да
върне кредита съгласно уговорения в договора начин. Заедно с подписването
на договора на отмветницата бил предоставен платежен инструмент –
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД. В договора била
предвидена възможност за увеличаване на лимита, като с Анекс от 09.08.2018
г. страните се съгласили същият да бъде увеличен на 700 лв. Ответницата
усвоила сумата от 700 лв. В договора бил уговорен ГПР от 43,20%., както и
заплащането от ответницата на договорна лихва върху усвоената и
непогасена главница, в размер на дневен лихвен процент от 0,12 %, за
периода от 01.11.2017 г. до 06.11.2018 г. възлиза на 55 лв. Твърди се, че по
договора няма извършени плащания, поради което предвид тази забава
цялото задължение станало предсрочно изискуемо, считано от 06.11.2018 г.
От посочената дата ответницата дължала и мораторна лихва върху главницата
в размер на 71,22 лв., за времето от 08.03.2019 г. до 16.06.2020 г. Начислена
била и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение в размер от 194,27 лв. Размерът на непогасената главница по
договора бил 699,73 лв. Вземанията по договора били прехвърлени в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с приложение № 1 от
28.05.2019 г. към договор за цесия от 11.11.2016 г.
С отговора на исковата молба ответницата чрез назначения и от съда
особен представител адв. В. е оспорила иска като неоснователен.
С решението си въз основа на събраните пред него доказателства
ПРС е приел за установено, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата е
сключен договор за кредит от 15.08.2017 г., като страноите са постигнали
съгласие за предоставяне от страна на ищеца на револвиращ заем с лимит от
2
400 лв. за срок, посочен върху кредитната карта. ГЛП е 43,2 %, а ГПР - 45,90
%. С допълнителни анекси на 21.02.2018 г. лимитът е увеличен на 500 лв., а на
10.05.2018 г. – на 600 лв. В чл. 15 от договора е предвидено задължение за
кредитополучателя за представяне на обезпечение на кредитора –поръчител,
отговарящ на определени условия. В чл. 20 от договора е предвидено
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в размер от 10% върху усвоената и непогасена главница. Въз
основа на представено по делото приложение към договора е прието за
установено, че на 15.08.2017 г. картата е предадена на ответницата. Прието е
за установено въз основа на представения по делото рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и приложение от
28.05.2019 г., че между кредитора и ищеца е постигнато съгласие за продажба
на вземания, определени с премо-предавателен протокол, като на 28.05.2019
г. е предадено вземането към ответницата в размер от 1187,76 лв. Било е
изготвено уведомление от ищеца до ответница за извършената цесия.
Тези фактически констатации и правни изводи на районния съд не се
оспорват пред тази инстанция, поради което следва да се приемат за
установени по делото описаните факти и възникнали правоотношения.
ПРС е формирал извод, че прехвърлянето на вземането не е породило
действие спрямо длъжника, доколкото същият не е надлежно уведомен за
това. Изложил е аргументи, че е допустимо цедента да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в
каквато връзка по делото има доказателства – ангажирани са доказателства от
страна на цесионера „АКПЗ” ООД да е изготвено уведомление до ответника
за извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него и
„Аксес Файнанс“ ООД договор от 11.11.2016 г. и приложение от 28.05.2019 г.
Приел е обаче, че по делото липсват доказателства, установяващи връчването
на уведомлението на длъжника към момента на образуване на заповедното
производство, тъй като същият не е открит и му е назначен особен
представител по реда на чл. 47 от ГПК. Приел е, че особения представител
има ограничен кръг права за целите на процеса и не може да приема
материалноправни изявления, каквото е съобщаването на цесията. По тези
съображения ПРС е приел иска за неоснователен.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав не споделя този
правен извод. Съдът поддържа становището, че връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, включително относно извършената цесия. Налице е съдебна
практика, в която се приема, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. / В
този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I
т. о., ТК/. Следователно особеният представител е овластен да приема и
материалноправни изявления от страна на кредитора, включително и
уведомлението за извършена цесия. Когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
3
вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл.
99, ал. 4 ГПК и това връчване следва да бъде съобразено от съда като нов
факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало с нея до длъжника чрез връчването й на особения представител на
ответницата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД и същата е породила действие спрямо нея, а ищецът се легитимира
като кредитор за процесните вземания.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав обаче намира
исковете за неоснователни по други съображения.
При лежаща върху него доказателствена тежест, ищецът не е
ангажирал годни доказателства по делото, с които да установи какви суми е
ползвала ответницата, какви суми е връщала и кога. Единственото
представено доказателство в тази връзка е разпечатка на хартия, съдържаща
данни за тегленето на някакви суми и начисляването на лихви, но същата
представлява неподписан документ, в който не е посочен неговия издател
като организация, няма печат, име и подпис на изготвилото го длъжностно
лице, не са посочени и имена на длъжника. Ето защо искът следва да се
приеме за недоказан по основание и размер и като такъв да се отхвърли.
Решението на районния съд е със същия краен резултат, поради което
като правилно ще се потвърди.
На особения представител на въззиваемата страна следва да бъде
издаден ордер съобразно внесения депозит.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260405/12.07.2022 г. по гр.д. №
9907/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. състав.
Да се издаде РКО за сумата от 320 лв. на адв. Е. В. - особен
представител на въззиваемата страна М. И..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4