Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 138                                                                       01.07.2019 година                          град Търговище

               В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ                                                                 тринадесети състав

На двадесет и осми май                                                      две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ

 Секретар Красимира Кирилова

като разгледа докладваното от председателя

НАХД  № 382                                                     по описа за                                       2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от С.Ю.М. *** против Наказателно постановление № 19-1292-000497/15.03.2019 г. на Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР - Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. В жалбата си М. оспорва фактическите констатации по акта, като твърди, че не е извършвал визираното нарушение, поради което счита наказателното постановление незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

Ответника по жалбата се представлява от гл. ю. к. Л. Ж., която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания санкционен акт.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е допустима. По същество жалбата е неоснователна.

На 26.01.2019 г.  св. И.И. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР  – Търговище и св. И.А.  - също полицейски служител от ОДМВР – Търговище, изпълнявали служебните си задължения в гр.Т..  Около 08.48 ч., движейки се със служебен автомобил в посока от бул. „Т. К. “ по бул.“С. “ в града,  същите забелязали  таксиметров автомобил „Киа Сиид“ с рег.№ Т **** МТ с водач – жалбоподателя, който бил спрял на спирка на превозни средства от редовни линии на обществен транспорт. Спирката се намирала на бул.“С. “ пред кафе „Енерджи“, респ. срещу аптека „Адонис“ в града.  Контролните органи констатирали, че освен този автомобил, още три автомобила са в нарушение на правилата за престой и паркиране, поради което св. И. съставил на водачите на четирите автомобила фишове по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят оспорил нарушението, на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП съставеният му фиш бил анулиран и му бил съставен АУАН № Д432865/26.01.2019 г. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - затова, че паркира на спирка на превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници. Жалбоподателят отказал да подпише така съставения акт, отказал и да получи препис от него, като отказите му  били удостоверени с подписа на свидетел. Въз основа на съставения акта Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР - Търговище издал Наказателно постановление №  19-1292-000497/15.03.2019 г.,  с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и  на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал – материалите по административно наказателната преписка и показанията на разпитаните свидетели И.И., И.А., Т.А., Д. Д. и Петър.

Свидетелите И.И. и И.А. потвърждават констатациите по акта, като показанията им са ясни, последователни и логични. Предвид на това съдът не намира основание да ги кредитира. От техните показания се установи, че още при завиване от бул. „Т. К. “ към бул. “С. “ таксиметровия автомобил с водач – жалбоподателя, се намирал  на  бус лентата – на спирка на превозни средства от редовни линии за обществен транспорт, находяща се на бул. „С. “ в гр.Търговище, пред  кафе „Енерджи“. Именно това обстоятелство станало и повод за извършване на проверката. Както св. И., така и св. А. посочиха, че когато приближили и спрели до таксиметровия автомобил, същият не е бил с включен ляв пътепоказател, а едва по време на проверката жалбоподателят го включил. Тези данни по никакъв начин не  кореспондират с тезата, че същият изчаквал преминаващите автомобили  в готовност да извърши съответната маневра.

Показанията на свидетелите Д. и  М. – колеги на жалбоподателя, не  опровергават  показанията на полицейските служители,  нито изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Двамата свидетелстват за факти и обстоятелства, станали по – късно, след като на жалбоподателят вече са били иззети документите и полицейския автомобил е бил паркиран на отсрещната страна на пътното платно. Забелязали са, че автомобила на жалбоподателя се намирал в дясната част на платното за движение и бил с пуснат ляв мигач. Св. Д. видял, че в този момент от другата страна имало „патрулка“, а св. М., възприел „насреща полицейската кола“.  Обстоятелството, че двамата са възприели  полицейския автомобил в момента, в който той вече е бил  обърнал посоката си на движение и е бил спрял,  сочи,  че св. М. и св. Д. не са възприели релевантните за делото обстоятелства от тяхното начало. Видели са,  че мигача на таксиметровия автомобил е бил пуснат, но тези данни съответстват на показанията на св. И., че  жалбоподателят е    включил същия след началото на проверката. Освен това двамата свидетели са колеги на жалбоподателя и в основната им част показанията възпроизвеждат чутото от него, поради което и съдът ги прие за тенденциозни, заинтересовани и изцяло в подкрепа на защитната теза, поради което и не ги кредитира в пълна степен.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи.

В хода на делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на нарушението, за което му е наложена санкцията – бил е паркирал автомобила си в обхвата на спирката на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. Съгласно  чл. 93, ал. 2 от ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От анализа на тези текст настоящият съдебен състав прави извод, че разграничителният критерий между "престой" и "паркиране" на МПС не е присъствието или липсата на водача, или пък дали двигателят на автомобила работи, а времето и целта, за които движението на превозното средство е преустановено. В конкретния случай по делото са налице категорични доказателства, че МПС, управлявано от жалбоподателя, е било паркирано. Това се установява от показанията на свидетелите очевидци - актосъставителя И. и свидетеля по акта А..  Двамата са категорични, че са забелязали автомобила на автобусната спирка още от кръстовището с бул. „Т. К. “, без включен ляв мигач и без да извършва каквито и да било маневри. Твърденията на жалбоподателя, че е бил спрял за да направи обратен завой според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се по категоричен начин от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП санкционира с глоба от 50 лева, водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище (т. е. санкционната норма предвижда и наказание за престой на спирка на обществения транспорт, каквато е защитната теза на жалбоподателя).

АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това.

Размера на наложеното наказание е фиксиран еднозначно в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.

 Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В процесния случай, като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган правилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение е формално, поради което за осъществяването им не е необходимо наличието на вредни последици, т.е. за съставомерността му такива не са необходими. Санкционираното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за съответния вид нарушения, а видно от представената справка за нарушител жалбоподателят многократно е наказван за нарушения по ЗДвП.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното по настоящото дело наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим  от  горното  съдът

 

Р          Е         Ш        И :

           

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-1292-000497/15.03.2019 г. на Началник група към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция, с което на С.Ю.М. *** с ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: