МОТИВИ по НОХД № 242 / 2018 год. по описа на  С.  О.  СЪД

 

 

 

            С.о.п. е внесла обвинителен акт в  С. О.  СЪД  за  разглеждане  срещу

 

 

- подс. Д.В.Д. - роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, с постоянен адрес ***, неосъждан с ЕГН **********, с обвинение за това 7

- че на 17. 02. 2017 год., около 06. 49 часа, на първокласен път № I - 1 /Е 79/ от републиканската пътна мрежа, в района на километър 182-ри, в землището на с. Н., обл. С.а, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "А.", модел "A3", с per. № ** **** **, с посока на движение от гр. В. към гр. Б…, като водач на пътно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: .. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне" както и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП - „при избиране стойността на скоростта която не трябва да се превишава, сигнализирана с пътен знак „В26", забраняващ движение със скорост по-висока от означената от 60 км/ч. се движел с превишена скорост от около 80 км/ч., вследствие на което, настъпил удар между управлявания от него автомобил и насрещно движещият се товарен автомобил марка „МАН" с per. * **** **с прикачено полуремарке с per. № * **** **, управляван от Емил И. Г.ев, с което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - намиращия се на задна дясна седалка в л.а. „А." Г. Г.А., с ЕГН ********** *** и телесни повреди на едно лице - пътуващия на предна дясна седалка П.Л.И., с ЕГН **********,***, изразяващи се в: черепно - мозъчна травма, изразяваща се в счупване на тилната кост и мозъчна контузия, причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно - контузна рана, установена в зоната на счупването на тилната кост на черепа в дясно, причинила на пострадалия нараняване, проникващо в черепната кухина; счупване на двата ацетабулума, което нараняване е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на долните крайници за срок, по - голям от един месец; счупване на долния клон на дясната срамна кост на таза, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок, по - голям от един месец - престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимото лице, като счита, че същото се доказва по несъмнен и категоричен начин. Предлага, подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в извършването на твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на същия наказание „лишаване от свобода”, което след редуциране съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, бъде в размер на една година. Счита, с оглед изразеното разкаяние на подс. Д. за стореното, че целите по чл. 36 от НК биха били достигнати по-пълно, ако изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а срока на кумулативното наказание по чл. 343г от НК - „лишаване от право да управлява МПС”, да бъде равен на изпитателния, а именно, в размер на три години.

Повереникът на частните обвинители С.Г.Т. и Г.А.Т. - адв. К. Г. от САК се присъединява към изложеното от представителя на СОП, като пледира, на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, а размера на кумулативното наказание по чл. 343г от НК - „лишаване от право да управлява МПС”, също да бъде  в размер от три години.

Повереникът на частният обвинител П.Л.И. - адв. С.А. от САК също изразява мнение, че повдигнатото против подс. Д. обвинение, се доказва по безсъмнен начин както от доказателствата установени по делото, така и на базата на стореното от подсъдимото лице самопризнание. За разлика от представителят на държавното обвинение и повереника - адв. Г. от САК предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, което след редукцията визирана в нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, бъде в размер малко над две години.

Вторият повереник на частният обвинител П.Л.И. - адв. П.С. от САК за разлика от повереника - адв. С. А. от САК счита, че на подс. Д. с оглед младата възраст и влошеното в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие здравословно състояние, следва да се определи по-снизходително наказание, но размера на наказанието по чл. 343г от НК да бъде определен на пет години. 

Защитата на подс. Д.В.Д. не оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът обаче счита, че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По същество пледира, съдебният състав да се съобрази не толкова с младата възраст на подсъдимото лице и добрите характеристични данни, колкото с действително много влошеното му в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, здравословно състояние.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :        

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и неоспорена от защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

           

Подс. Д.В.Д. е правоспособен водач на МПС от 05. 06. 2013 година, притежаващ свидетелство за управление на МПС № ********* за категории „В" и „АМ" и ”В1", издадено от ПП-КАТ при ОД на МВР – В., като за периода от придобиването на правоспособност като водач на МПС, до датата на извършване на деянието за което му е повдигнато обвинение, му е било наложено едно наказание за извършено нарушение по чл.74, ал.1 от ЗДвП.

На датата 17. 02. 2017 год., около 06. 45 часа, подс. Д. управлявал собственият си лек автомобил марка „А.", модел „A3" с per. № ** **** ** по главен път Е-79 (1-1) с посока на движение от гр. В. към гр. Б.. Към 06. 49 часа, подсъдимият се движел с автомобила си, със скорост от около 80 км/ч., като навлязъл в хоризонтален прав участък в района на 182-ри км., находящ се в землището на село Н.. В автомобила имало пътници - на предна дясна седалка седял пострадалия свид. П.Л.И., а на задната седалка в дясно, се намирал пострадалия Г. Г.А. и съответно в ляво, зад водача, свид. И. П.. Пътят бил сух, покрит с асфалтова настилка и без неравности. Времето било ясно и имало добра видимост. Пътното платно било двупосочно с обща ширина от 7. 60 метра, разделено на две ленти посредством единична непрекъсната осева линия. Пътната лента по която се движел подс. Д. *** била с ширина 3. 90 метра, а срещуположната, с ширина 3. 70 метра. По посока на движението на горепосоченото МПС имало лек наклон на изкачване с 38 %. В ляво и в дясно на пътя, имало банкет с различна ширина от порядъка между 1. 0 и 1. 6 метра.

В горепосочения район, пътят бил прав участък с дължина около 120 метра. В същия участък срещуположно срещу движението на управлявания от подс. Д. лек автомобил, се движел товарен автомобил марка „МАН" с per. № * **** **с прикачено към него ремарке с per. № * **** **, управляван от свид. Е. Г.ев. Товарният автомобил след като преминал през последният завой преди правият участък, навлязъл в последния. В същото време, подс. Д. след излизане от завой също навлязъл в посочения прав участък от пътя, движейки се със скорост от 80 км/ч., при разрешена скорост от 60 км/ч., - обозначена с пътен знак „В26" от ЗДвП. При навлизането си обаче, подс. Д. започнал движение с управляваното от него МПС в срещуположната лента за движение, т.е., в тази, в която в този момент се намирал горепосоченият товарен автомобил.

След навлизането в насрещното платно на управлявания от подс. Д. лек автомобил, същия поднесъл странично, насочил се към тежкотоварния автомобил и се ударил в предната лява част на товарният камион, въпреки реакцията на водача му -свид. Е.Г.ев, който предприел екстрено спиране като веднага задействал спирачките и завил в дясно, навлизайки в банкета и уширение, представляващо отбивка.

В момента на удара, товарният автомобил намалил скоростта си до 41 км/ч. Ударът настъпил изцяло в лентата за движение на товарният автомобил в средната й част. При удара бил осъществен контакт между предната лява част на товарният автомобил и задната дясна част на лекия автомобил.

В следствие на удара, пострадалия Г. Г.А. получил множество несъвместими с живота телесни наранявания, което довело до настъпването на смъртта му, а пострадалия П.Л.П. получил множество телесни наранявания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма със счупване на тилната кост и мозъчна контузия, причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно-контузна рана в зоната на счупването на тилната кост на черепа в дясно, причинила на пострадалия, нараняване проникващо в черепнната кухина; счупване на двата ацетабулума, което нараняване е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на долните крайници за срок по-голям от един месец; счупване на долния клон на дясната срамна кост на таза, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец.

В следствие на получените няколко обаждания на спешен телефон „112" на място пристигнали екипи на „Бърза помощ" и на представители на МВР с оглед извършване на необходимите неотложни действия, както и други действия, свързани с тяхната компетентност.

 

Видно от заключението по назначената по делото съдебно - медицинска експертиза на труп № 149/2017 год.. 05. 2016 год. /л.100-101 от дос. пр.-во/, при огледа и аутопсията на трупа на Г. Г.А., са установени следните увреждания:

- тежка съчетана гръднокоремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на аортата с излив на кръв в околосърдечната торбичка и сърдечна тампонада, експлозивно разрушаване на черния дроб,

- травматично декапсуриране на десен бъбрек и разкъсване на същия, травматично разкъсване на слезката, контузия на белия дроб и левия бъбрек,

- счупване на ребра в дясно от първо до седмо в зоната на залавяйте им места с гръбначния стълб,

- счупване на костите на дясната предмишница и дясното бедро,

- охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузна рана по тялото и крайниците.

Според експерта медик, констатираните увреждания по своя характер са причинени от силен удар, съчетан с притискане между твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие вътре в автомобила. В заключение вещото лице сочи, че смъртта на Г. Г.А. се дължи на тежката съчетана травма и е настъпила бързо, като е била неизбежна, а в близките часове преди настъпването на смъртта пострадалият не е употребявал алкохол.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-химическа експертиза № А-134/2017г. в изследваните проби от кръв и урина, взети от Г. Г.А. не се доказва наличие на алкохол или други упойващи вещества.

Видно от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза, мястото на удара се намира на около 21-23 метра от приетия по време на оглед на местопроизшествие ориентир №1 по дължина на платното за движение и по посока на огледа, а по ширина на платното за движение - непосредствено от линията на ориентир №2 /десният край на асфалтовото покритие, приет по време на огледа на местопроизшествие/ с посока за движение С.-М.а, до на около 1.5 метра в ляво от ориентир №2 в същата посока.

Според заключението на назначената комплексна медицинска и автотехническа експертиза /л.117-132 от т. 1-ви от дос. пр.-во/, скоростта на товарната композиция в района на ориентира /района на ПТП/ когато е започнала да оставя спирачни следи е била около 63. 50 км/ч., а скоростта на лекия автомобил управляван от подсъдимия в района на ПТП е била не по-ниска от 80 км/ч.

Експертите сочат, че в района на ПТП водачът на лекия автомобил не е предприемал маневра спиране, както и, че разстоянието между двете превозни средства при възникването на опасността за движението /при поднасяне и навлизане на лекия автомобил в насрещната лента/ е било около 60 метра, при което опасната зона за спиране на товарната композиция е била 105 метра при 80 км/ч. и съответно 77.16 метра при 70 км/ч.

На базата на горните изчисления, вещите лица по КМАТЕ изразяват мнение, че водачът на лекия автомобил „А." – подс. Д., е могъл да предотврати произшествието, докато за водача на товарната композиция ударът е бил непредотвратим. Според вещите лица, дори и към момента на удара товарният камион да е бил в спряло състояние, удар пак е щял да настъпи, тъй като лекият автомобил се е движел пряко срещу товарната композиция.

От заключението по обсъжданата експертиза се установява също така, че пострадалия – свид. П.Л.И. вследствие на настъпилото ПТП е получил множество телесни наранявания, изразяващи се в :

- черепно-мозъчна травма със счупване на тилната кост и мозъчна контузия, причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- разкъсно-контузна рана в зоната на счупването на тилната кост на черепа в дясно, причинила на пострадалия, нараняване проникващо в черепнната кухина;

- счупване на двата ацетабулума, което нараняване е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на долните крайници за срок по-голям от един месец;

- счупване на долния клон на дясната срамна кост на таза, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, като получените увреждания могат да бъдат обяснени с процесния инцидент, а именно, силен удар при сблъсъка на автомобилите, съчетан с рритискане между детайли от интериора на деформиряания автомобил управляван от подс. Д..

От същото заключение се установява, че последният /подс. Д./ също вследствие на настъпилото ПТП, е получил множество телесни наранявания, причинили му както постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, така и разстройство на здравето временно опасно за живота, включая и трайно задтруднение в движението на десния горен крайник за срок по-голям от един месец /в.ж. л. 127 от т. 1 от дос. пр.-во/.

 

 

 

Според заключенията на двете химически експертизи, съответно с номера № 149/17. 02. 17 год. и № 150/17. 02. 17год., в изпратените за изследване проби кръв от водачите на двете МПС не се доказва наличие на етилов алкохол.

 

 

         Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните, преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание дадено в съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели дадени от тях на досъдебното производство и които освен непротиворечиви си и кореспондират, заключенията на прочетените по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по делото веществени доказателства.

 

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

 

           

      ОТ  П Р А В Н А  С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа обстановка, приета за установена по делото и която се подкрепя от целия доказателствен материал, съдът счита, че подсъдимият Д.В.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, като предмет на престъплението е конкретния  пострадал  - в настоящия случай  лицето Г. Г.А. и лицето П.Л.И..

     Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Д. чрез действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДП. Нарушаването на правните норми от цитираните нормативни актове се изразява в  допуснато нарушение на разпоредбата  на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП - „при избиране стойността на скоростта която не трябва да се превишава, сигнализирана с пътен знак „В26", забраняващ движение със скорост по-висока от означената от 60 км/ч., подсъдимия се движел с превишена скорост от около 80 км/ч. Съдът  приема  за  безспорен  факта,  че  към  момента  на  осъществяване  на ПТП,  подсъдимия  Д. е допуснал горепосоченото нарушение на норма на ЗДвП. Такъв извод се установява  по  безспорен  начин от  събраните  по  делото  доказателства и най - вече, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията по автотехническата, медицинската и комплексната медико-автотехническа експертизи, които съдът възприема изцяло, като обосновани и компетентно дадени. По делото безспорно се установява, че подсъдимия се е движел със скорост превишаваща с близо двадесет километра разрешената такава за конкретния пътен участък, вследствие на което, е навлязъл в лентата за насрещто движение, при което именно обстоятелство, настъпва инкриминираното пътнотранспортно произшествие. Допускайки именно това конкретно нарушение на разпоредба регламентирана в ЗДвП, подс. Д. сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, респективно, настъпилия  вследствие на него вредоносен резултат - смъртта на лицето Г. Г.А. и множеството телесни повреди на лицето П.Л.И.. Именно това допуснато нарушение по ЗДвП, се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Иначе казано, нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото подсъдимия като водач на МПС е следвало да реагира правомерно, като намали скоростта до законово разрешената такава. Именно в следствие на посоченото нарушение, подс. Д. сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП.

      Така от обективна страна подсъдимият Д. на датата 17. 02. 2017год., около 06. 49 часа, на първокласен път № I - 1 /Е 79/ от републиканската пътна мрежа, в района на километър 182-ри, в землището на с. Н., обл. С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "А.", модел "A3", с per. № ** **** **, с посока на движение от гр. В. към гр. Б., като водач на пътно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП - „при избиране стойността на скоростта която не трябва да се превишава, сигнализирана с пътен знак „В26", забраняващ движение със скорост по-висока от означената от 60 км/ч. се движел с превишена скорост от около 80 км/ч., вследствие на което, настъпил удар между управлявания от него автомобил и насрещно движещият се товарен автомобил марка „МАН" с per. * **** **с прикачено полуремарке с per. № * **** **, управляван от Е. И. Г.ев, с което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - намиращия се на задна дясна седалка в л.а. „А." Г. Г.А., с ЕГН ********** *** и телесни повреди на едно лице - пътуващия на предна дясна седалка П.Л.И., с ЕГН **********,***, изразяващи се в: черепно - мозъчна травма, изразяваща се в счупване на тилната кост и мозъчна контузия, причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно - контузна рана, установена в зоната на счупването на тилната кост на черепа в дясно, причинила на пострадалия нараняване, проникващо в черепната кухина; счупване на двата ацетабулума, което нараняване е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на долните крайници за срок, по - голям от един месец; счупване на долния клон на дясната срамна кост на таза, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок, по - голям от един месец, като от субективна страна деянието е  извършено при форма на вината непредпазливост - небрежност по  смисъла на чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и положителен момент/.  Задължението се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове или прилагани добри практики, като в рамките на очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е необходимо да е бил в такова психическо състояние, при което за него да е било възможно чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици. Подс.  Д. извън съмнение, е съзнавал, че управлявания от него лек автомобил се движи със скорост надвишаваща с близо двадесет километра разрешената такава за конкретния пътен участък, но въпреки това не е предприел действия да намали скоростта си на движение, като така е създал предпоставки за възникване на пътнотранспортно произшествие, с произтичащите от противоправни последици, т.е., същия с оглед житейската си и психическа зрялост е следвало да предвиди настъпването на вредоносния резултат.

На основание чл. 304 от НПК подс. Д. бе признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за за допуснато нарушение на правилата за движение визирани в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

            До този извод съдът стигна след като взе предвид, че в конкретния случай, съставомерно се явява допуснатото от страна на подсъдимото лице нарушение на правилата за движение визирани в разпоредбатаите на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Именно това допуснато от него, нарушение на правилата за движение, се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Г. Г.А. и причиняването на инкриминираните телесни увреждания на п острадалия П.Л.И..

 

           

 

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

     При индивидуализация на наказателната отговорност на подс. Д. настоящият съдебен състав констатира, че по делото са налице единствено смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Като такива следва да бъдат отчетени изразеното от подсъдимия искрено съжаление, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, младата възраст, както и не на последно място, влошеното здравословно състояние.

Изброените и изложени по - горе многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия  Д. обстоятелства, обуславят сравнително по - ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца от типичните за този вид престъпления. С оглед на това, се налага и правният извод, че в случая и най-лекото, предвидено от закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия, т.е., по делото е налице хипотезата на чл. 55 от НК.

Настоящето производсто се разви по реда на Глава 27-ма от НПК и в частност, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, а съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието следващо се на дееца при условията на чл. 58а от НК. Законодателят пък в нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК е посочил, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. В конкретният случай, извън всякакво съмнение, чл. 55 от НК се явява по-благоприятен за подс. Д. поради и което обстоятелство, съдът определи следващото му се наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, като му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на една година.

 

 

Като счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по – реално и пълно и без да се налага подс. Д. ефективно да изтърпява наложеното му наказание, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с изпитателен срок от три години.

 

     На основание чл. 343г от НК, на подсъдимия Д. се определи  кумулативно и предвиденото в закона наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, считано от  влизане на присъдата в сила.

      Според състава на съда, така наложените наказания ще въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от извършване на други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

     

            Съдът постанови веществените доказателства по делото както следва: лек автомобил марка „А.- A3" с per. № ** **** **, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 17. 02. 2018 - оставен за съхранение пред РУ-Б.- гр. Б., ул. „В." № 3 и зарядно устройство с надпис „С."да бъдат върнати на собствениците им, а обтривка за епителни клетки, иззета от волана на л.а. „А.-АЗ" с протокол за оглед на местопроизшествие от 17. 02. 2018 год., 1 бр. блистер с надпис „В. Ц" и 1 бр. блистер с надпис „П.", да бъдат унищожени по предвидения ред.

 На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. бе осъден да заплати в полза на заплати в полза на ОДМВР – С.я, направените по делото на досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 1881, 35 /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и 35 ст./ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Д.В.Д. с установена по делото самоличност да заплати в полза на частният обвинител П.Л.И. направените  деловодни разноски в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.

            Воден от горното съдът  постанови присъдата си.                                           

 

                                                                         Председател: