№ 55
гр. Шумен , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200836 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС – 43 от 23.03.2021 г. на Заместник
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите
/ЗВ/ на собственика на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир „Теке-дере 1“ КР. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 3, ет. 4, ап. 22 и С. Х. И.,
ЕГН **********, с адрес: с. Царев брод, ул. „Панайот Волов“ № 22 е наложено
админидстративно наказание „глоба” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за неизпълнение
на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Жалбоподателят КР. Г. К. моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, поради процесуални нарушения и противоречия с материалния закон,
като излага подробно доводите си за това в жалбата. Освен това претендира да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
на изложените в нея съображения. Във второто по делото съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, който в пледоарията си и представените писмени бележки излага и
допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира в случай, че жалбата бъде
уважена изцяло или частично, да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
За Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В
представеното писмено становище процесуалния представител на административно-
1
наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно
съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Освен това претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или
частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна, поради следните
правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Собствеността върху язовирна стена и съоръженията към нея на язовир „Теке-дере 1“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 83510.689.178 в землището на гр. Шумен е
прехвърлена на КР. Г. К., ЕГН ********** и С. Х. И., ЕГН **********, съгласно Договор за
покупко-продажба с нотариална заверка от 23.10.2017 г.
На 01.09.2020 г. свидетелят ИВ. М. ИВ. и Р. К. Р. - служители в Регионален отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръженията – Североисточна България“, офис Шумен към
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, извършили проверка на
техническото и експлоатационно състояние на язовир „Теке-дере 1“, чиято язовирна стена и
съоръженията към нея, били стопанисвани на КР. Г. К., ЕГН ********** и С. Х. И., ЕГН
**********. Проверката била извършена в присъствието на представител на собственика –
КР. Г. К.. При извършения обход и оглед на място на малката язовирна стена и
съоръженията към нея, както и при преглед на документацията от експлоатацията им, било
констатирано, че няма изградени елементи на Контролно-измервателна система /КИС/, т. е.
че не е изпълнено изискването за задължително необходимият наличен елемент на КИС –
монтирано устройство за измерване на водно ниво, съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета
с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн. ДВ бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г.
Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол № 05-03-61/ 03.09.2020
г., с който на собственика било дадено задължително за изпълнение предписание, свързано с
осъществяването на безопасна техническа експлоатация, а именно да се приведе язовирът в
съответствие с чл. 106 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване
контрол за техническото им състояние, със срок за изпълнение на предписанието –
09.11.2020 г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на собственика КР. Г.
К. на 10.09.2020 г., като в констативния протокол изрично било отразено, че собственикът
на язовирната стена и съоръженията към нея е отговорен за изпълнението на предписанието.
2
Въз основа на установените факти, на 12.10.2020 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 05-076, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите – собствениците
на язовирни стени и съоръженията към тях са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за ониторинг натяхното състояние, отговаряща на
изискванията на наредбата, тъй като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, собственикът на
язовира е длъжен да монтира устройство за измерване на водното ниво, а според ал. 2 на чл.
70 от същата наредба се предвижда монтирането на минимум един брой нивомерен пост.
Актът е бил съставен в присъствие на собственика КР. Г. К., който е подписал акта,
излагайки възражения, че представи такива допълнително в законоустановения срок.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № НЯСС – 43 от 23.03.2021 г. на Заместник председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от
ЗАНН, във вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите /ЗВ/ на собственика на
язовирна стена и съоръжения към нея на язовир „Теке-дере 1“ КР. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 3, ет. 4, ап. 22 и С. Х. И., ЕГН **********, с
адрес: с. Царев брод, ул. „Панайот Волов“ № 22 е наложено админидстративно наказание
„глоба” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1,
т. 2 от ЗВ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
ИВ. М. ИВ. и свидетеля Р. К. Р. – свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, на свидетелите Т. М. М. и Р. Ц. Н. както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № НЯСС – 43 от 23.03.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от зам. председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, съгласно заповед № А – 5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
3
с административно наказание, налагано по административен ред.
Според разпоредбата на чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него
длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно
техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им
експлоатация, и в тази връзка съгласно чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ имат право да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си, както и да определят срок за тяхното изпълнение. На това правомощие на
контролните органи съответства регламентираното в ал. 2 на чл. 190а от ЗВ задължение на
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията.
Със Заповед № А – 517/12.07.2018 г. Председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор оправомощава конкретни длъжности лица, между които
и лицата Р. К. Р. и ИВ. М. ИВ., да контролират мерките за осигуряване на изправно
техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок
за тяхното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Закона за водите, собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени
и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят: 1. поддържането им в техническа
изправност; 2. използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2; 3. използването на
информационна система, предоставена от Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, съгласно наредба, издадена от министъра на икономиката по
предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
4. спазване на изискванията за техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях, определени в наредбата по ал. 2 и 5. регулиране на водните нива в
язовирите с цел намаляване на риска от наводнения.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях,
както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн.
ДВ бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г., собственикът на язовира е длъжен да
монтира устройство за измерване на водното ниво, а според ал. 2 на чл. 70 от същата
наредба предвижда за всяка язовирна стена, оборудвана с КИС, дасе поддържа база данни от
измервания.
А според диспозитивната норма на чл. 27 от Закона за водите, правото на собственост
върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на
две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай
съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва
съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго. Т. е. посочената правна норма
има за предмет да регламентира принципната възможност за съпритежание на правото на
собственост върху „язовир“, по смисъла на легалната дефиниция на понятието, съдържаща
4
се в разпоредбата на §1, т. 94 от ДР на ЗВ, според която „язовир“ е водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации,
както и земята, върху която са изградени. Следователно от съдържанието на разпоредбата
на чл. 27 от Закона за водите не следва правилото, че „язовир“, съставлява едно цяло в
юридически аспект. Напротив след като законът допуска да бъде „установено друго“ по
отношение дяловете в съсобствеността на водния обект, то очевидно разглежда този обект и
елементите му като отделни, самостоятелни вещи с произтичащите от това права и
задължения, свързани със собствеността на отделните самостоятелни вещи.
Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят КР. Г. К. е един от
съсобствениците на язовирната стена и на облегчителните съоръжения към нея на язовир
„Теке-дере 1“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 83510.689.178 по КК и КР на
гр. Шумен съгласно Договор за покупко-продажба от 23.10.2017 г., с нотариална заверка
рег. № 5866. Същевременно обаче от цитирания договор става ясно, че жалбоподателят К. не
е собственик/съсобственик на другите съставни елементи на язовир „Теке-дере 1“ – водният
обект, другите съоръжения, събирателната деривация и земя. Следователно както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление следва
да се отграничат законовопредвидените права и задължения, сварзани със собствеността на
всеки един от съсобствениците на отделните самостоятелни вещи, съставляващи язовир
„Теке-дере 1“, тъй като съобразно цитираната по-горе разпоредба на чл. 141, ал. 1 т. 2 от
Закона за водите, всеки собственик на отделна, самостоятелна вещ в съвкупността „ядовир“
е длъжен да осигури използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг
/преглед/ на състоянието на тази конкретна вещ. В случая за жалбоподателя К.К., като един
от съсобствениците на язовирната стена и на облегчителните съоръжения към нея на язовир
„Теке-дере 1“, съществува задължението да осигури измервателна и контролна апаратура за
мониторинг на състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея.
В извършената проверка на 01.09.2020 г. са взели участие свидетелите ИВ. М. ИВ. и
Р. К. Р.. Посочените свидетели са категорични в твърденията си, че към момента на
проверката при оглед на място на язовирната стена на язовир „Теке-дере 1“, находящ се в
местността „Теке-дере“ в землището на гр. Шумен, било установено, че не е изградена
Контролно-измервателна система /КИС/, в т. ч. че не е монтирано устройство за измерване
на водното ниво, представляващо нивомерен стълб или нивомерна лата. В същото време
обаче посочените свидетели в съдебно заседание излагат, че не са извършили оглед и
проверка на цялата площ на язовир „Теке-дере 1“, а са се ограничила единствено с оглед и
проверка около язовирната стена, както и че според Закона за водите и издадените
подзаконови актове няма нормативно определено място за монтиране на устройство за
издмерване на водното ниво в язовир.
Същевременно обаче твърденията на И.И. и Р. Р. се опровергават както от
свидетелските показания на Т. М. и Р. Н., така и от приложените по делото като писмено
доказателство – Приемно – предавателен протокол от 17.03.2019 г. и Приемно –
предавателен протокол от 14.02.2020 г. Свидетелят на Т. М., в съдебно заседание на
02.06.2021 г. заявява, че лично той е монтирал в язовир „Теке-дере 1“ три устройства за
5
измерване на водното ниво, първото – през есента на 2017 г., второто, след унищожаване на
първото – през пролетта на 2019 г. и третото, след унищожаване на второто – преди
началото на месец март 2020 г., както и че трите устройства за измерване на водното ниво,
които монтирал, били предоставени от жалбоподателя. В унисон със свидетелските
показания на М. са свидетелските показания на Р. Н. – едноличен собственик и управител ва
дружеството – оператор на язовир „Теке-дере 1“. От показанията на свидетеля Р. Н. става
ясно, че към датата на проверката – 01.09.2020 г. е имало монтирано устройство за
измерване на водното ниво, като лично той, в качеството си на оператор на язовир „Теке-
дере 1“, е контролирал изпълнението касателно редовното водене на документацията на
посочения язовир от страна на жалбоподателя К., в т. ч. ежеседмичното вписване на данните
на показанията на монтирания водомер. Също така от показанията на свидетеля Р. Н. е
видно също, че жалбоподателят К. е осигурил използването на измервателна и контролна
апаратура за мониторинг на състоянието не само на язовирната стена и на съоръженията
към нея, но осигурил използването на устройство за измерване на водното ниво /нивомер/ и
в язовир „Теке-дере 1“, въпреки, че според актуалното към 01.09.2020 г. законодателство
нивомера не е част от контролно-измервателната система. Освен това показанията на
свидетелите Т. М. и Р. Н. са в синхрон с приложените по делото като писмено доказателство
– Приемно – предавателен протокол от 17.03.2019 г. и Приемно – предавателен протокол от
14.02.2020 г., удостоверяващи възлагането от страна на жалбоподателя през 2019 г. и през
2020 г. изработката и приемането на устройства за измерване на водното ниво /нивомери/.
С оглед на изложеното съдът намира, че посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение се явява недоказано, доколкото по делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателя не е изпълнил задълженията
си, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС №
12 от 28.01.2020 г., обн. ДВ бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г., респективно, че е
осъществен състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите.
При така установеното съдът приема, че жалбоподателят КР. Г. К. не е нарушил
виновно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, за което неправилно и
незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
От друга страна, дори и да приемем, че е налице извършено нарушение по чл. 141, ал.
1, т. 2 от ЗВ от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че при така
установената фактическа обстановка при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на
административно нарушение е изписано, че нарушители са КР. Г. К. и С. Х. И., в качеството
им на собственици на язовир „Теке-дере 1“. В издаденото по-късно наказателно
постановление е изписано, че нарушител е собственика на язовирната стена и съоръженията
6
към нея на язовир „Теке-дере 1“ КР. Г. К. и С. Х. И., като е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за неизпълнение на задължение по чл.
141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН
административнонаказателната отговорност е лична. Т. е. наказателната отговорност е
лична за всеки един от нарушителите и глобата следва да се определи за всеки един
поотделно съобразно разпоредбите на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, като при
определяне глобата издателят на наказателното постановление е следвало да я определи за
всеки един поотделно, като размерът на същата бъде съобразен и с разпоредбата на чл. 141,
ал. 1, т. 2 от ЗВ. Незаконосъобразно е постановено двамата собственици на язовирната стена
и съоръженията към нея на язовир „Теке-дере 1“ да заплатят общо глоба в размер на 5 000
/пет хиляди/ лева. Налагането на една глоба на две физически лица е недопустимо и е
съществено процесуално нарушение, което само по себе си води до отмяна на обжалваното
наказателно постановление без да се обсъжда спорът по същество и без да се обсъждат
останалите доводи, наведени от страните. В т. см. Решение № 252 от 14.04.1969 г. по н. д. №
38/1969 г., II н. о.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата като
основателна следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. А нормата на чл. 143, ал. 1 от
АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на
издаденото наказателното постановление. Предвид изхода на делото, разноски се дължат на
жалбоподателя съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата на жалбоподателя, поддържана от
неговия процесуален представител пред съда, се съдържа искане за присъждане на
сторените в производството разноски.
Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила
възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да бъде присъдено
възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
7
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин
на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или
чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка,
или с представяне на доказателства за извършен банков превод. Съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. А размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1
от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, видно от
приложен договор за правна защита и съдействие № 419/18.05.2021 г. е, че КР. Г. К. е
направил разноски в размер на 600 лева, представляващи договорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение.
Според съдебната практика по приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК меродавна е
редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за адвокатска защита и
съдействие, т. е. в конкретния случай следва да се приложи чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 68 от
31.07.2020 г./, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съобразно чл. 7, ал. 2 от същата наредба за защита на дела с
определен интерес възнагражденията са следните: т. 3 при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв.
- 580 лв. + 5% за горницата над 5 000 лв. А съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
присъжданият размер на адвокатски хонорар следва да е справедлив и обоснован.
За определяне справедливия размер на адвокатско възнаграждение състава на съда
съобрази: вида на оказаната адвокатска защита – изготвяне на жалба и представителство в
две открити съдебни заседания; фактическата и правна сложност на делото, която според
състава не разкрива особености от фактическа и правна страна; интересът по делото - в
случая се касае за първоинстанционно административнонаказателно съдебно производство,
което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е
наложена глоба в размер от 5 000 лв., основанието поради което е отменено наказателно
постановление – недоказаност и съществени процесуални нарушения. Изложеното
обосновава извода, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 600 лева е
съобразен с горепосочената разпоредба /в редакцията и към момента на подписване на
договора/ и не са налице основания за редуцирането му, тъй като размерът на адвокатското
възнаграждение, заплатен от жалбоподателя не е прекомерно и в този смисъл възражението
на процесуалния представител на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
за прекомерност на същото се явява неоснователно, а на жалбоподателя следва да бъдат
присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 600 лв., като посочената
по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 43 от 23.03.2021 г. на Заместник
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите
/ЗВ/ на собственика на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир „Теке-дере 1“ КР. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 3, ет. 4, ап. 22 и С. Х. И.,
ЕГН **********, с адрес: с. Царев брод, ул. „Панайот Волов“ № 22 е наложено
админидстративно наказание „глоба” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за неизпълнение на
задължение по чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, като недоказано, неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на
КР. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 3, ет. 4, ап. 22
сумата в размер на 600 /шестстотин/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9