М О
Т И В И
към Присъда № 33/25.07.2013
година, постановена
по НОХД № 429 по описа на
Окръжен съд-Хасково за 2013 година
Против подсъдимата К.А. ***, със снета
самоличност, е предявено обвинение затова, че на
15.02.2013 година в гр. Хасково отнела чужди движими вещи /дамска чанта,
съдържаща лични документи, 2 броя портфейли и парична сума в размер на 200
лева, 2 бр. дебитни карти и тефтер/ на обща стойност 228 лева, от владението на
Р.С.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и затова, че на 15.02.2013 година в гр. Хасково
използвала платежен инструмент – дебитна карта с № *********, издадена от ЦКБ АД, без съгласието на титуляра на същата
– Р.С.Д., като деянието не представлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.
Представителят на ОП-Хасково поддържа
обвиненията във вида, в който са предявени, като намира същите за доказани по
категоричен и безспорен начин. Пледира подс. А. да бъде призната за виновна в
извършване на двете престъпления като й бъде наложено наказание при условията
на чл. 55 ал. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, ниска степен
на обществена опасност на деянието и дееца, както и инцидентност на поведението
й, което се дължи и на особеното й физиологично състояние. При определяне на
общото наказание за извършените престъпления, предлага да бъде „лишаване от
свобода” към минималния предвиден в закона размер, чието изпълнение да бъде
отложено, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, за минималния изпитателен срок.
В съдебното производство бе приет за
съвместно разглеждане предявеният от
пострадалата от престъпленията, в които е обвинена подс. А. – Р.Д.
граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за причинените й от
престъпленията имуществени вреди, в размер на 600 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянията – 15.02.2013 година до окончателното й изплащане.
Пострадалата Р.Д. е конституирана и като
граждански ищец в съдебното производство. Същата моли съда да й бъде уважен
гражданският иск в пълния предявен размер.
Подсъдимата К.А. разбира в какво е обвинена
и се признава за виновна в извършване и на двете престъпления. В обясненията си
пред съда твърди, че е работила в заведението „Колкото-толкова” в гр. Хасково,
като готвач. При излизането си болнични, поради временна нетрудоспособност-
бременност и раждане, разбрала от счетоводителката, че през периода, през който
е била на работа не са й внасяни осигуровки. В същото заведение работела и
дъщерята на собственика на фирмата, стопанисващ заведението – св. Р.Д.. Твърди,
че инцидентно е решила да вземе дамската й чанта. Изказва съжаление и разкаяние
за стореното.
Съдът, като прецени събраните на
досъдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка със самопризнанията на подсъдимата, доводите на представителя на обвинението, и останалия събран по делото доказателствен материал, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата К.А.А. е на ** години, родена е
на *** *** и живее в същия град, омъжена, неосъждана, безработна.
През месец юни 2012 година подс. А.
постъпила на работа в заведение за бързо хранене в гр. Хасково –
„Колкото-толкова”, като готвач, в което работела и дъщерята на собственика –
св. Р.Д.. На 06.12. с.г. подсъдимата излязла в отпуск поради бременност и
раждане. При представяне на болничния лист в счетоводството на фирмата
установила, че за периода, през който е работила в заведението не са й били
внасяни здравни осигуровки. Неколкократно водила разговори, при които искала да
й бъдат внесени осигуровките, но това не се случило. На 15.02.2013 година, в
следобедните часове, подс. А. отишла в заведението, в което работели св. Д. и
св. Д.Т. – хигиенист. Последните й предложили да ги изчака да си довършат
работата, за да пият кафе. Подс. А. се възползвала от времето, през което
нямало никой на бара и взела дамската чанта на св. Д., която се намирала на
един от рафтовете под барплота и я отнесла в автомобила си. Върнала се в
заведението и казала на св. Д. и св. Т., че ще дойде да пият кафе друг път, тъй
ката й възникнала спешна лична работа. След като се прибрала у дома установила,
че в чантата се намират лични документи на св. Д. – лична карта, свидетелство
за правоуправление и контролен талон, както и бележник, порфейли със сумата от
200 лева и две дебитни карти – едната на името на св. Д. с № ***********,
издадена от ЦКБ АД, а другата на името на баща й – Слави Славчев. ПИН- кодът на
картата на св. Д. бил записан върху нея, подс. А. решила да изтегли сума от
сметката на титуляра. Отишла до банкомат на ОББ АД, находящ се на бул. „Васил
Левски” в гр. Хасково, до сградата на „ПИМ”, вложила картата и се регистрирала
с известния й ПИН-код изтеглила сумата
от 400 лева, която взела у себе си.
Св. Д. установила, че дамската й чанта
я няма на мястото, където я е оставила
след 16 часа на същата датаV Притежателите на двете дебитни карти – св. Д. и
баща й, поискали от съответните банки да бъдат блокирани и тогава св. Д.
узнала, че на 15.02.2013 година в 16,37 часа е била извършена транзакция от
личната й сметка в размер на 400 лева.
Пред разследващите полицаи подс. А.
признала за извършеното от нея, след което върнала дамската чанта с наличните в
нея вещи, с изключение на сумата от 200 лева, която се намирала в нея, и сумата
от 400 лева, които била изтеглила. В хода на досъдебното производство е била
назначена оценъчна експертиза, която бе приета от съда, от която се установи,
че откраднатите вещи – дамската чанта,
портфейлите и бележникът за на обща стойност 28,60 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
обективна и субективна страна подс. К.А. е осъществила
съставите на престъпления по чл. 194 ал. 1 от НК, като на 15.02.2013 година в гр. Хасково отнела чужди движими вещи
/дамска чанта, съдържаща лични документи, 2 броя портфейли и парична сума в
размер на 200 лева, 2 бр. дебитни карти и тефтер/ на обща стойност 228 лева, от
владението на Р.С.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои. По делото безспорно
се установи, че подсъдимата е отнела чужди движими вещи /дамска чанта, портфейл
със сумата от 200 лева, лични документи, бележник и 2 броя дебитни карти/ от
владението на св. Д., без нейно съгласие, като установила фактическата власт
върху тях. Това се е случила без знанието и съгласието на собственика им и с
намерение противозаконно да ги присвои
От обективна и субективна страна се доказа
и извършването на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, тъй като от събрания
доказателствен материал се установи, че подсъдимата е използвала платежен
инструмент п- дебитна карта, издадена от ЦКБ АД, без съгласието на св. Д.,
която е титуляр на картата. Няма спор и относно факта, че деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
Престъпленията
са извършени при пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала,
че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужда вещ,
предвиждала е преминаването й в своя фактическа власт и е целяла да
установи тази власт върху предмета на престъплението, с цел разпореждането с
тях /сумата от 600 лева/ без правно основание, съзнавала е обществената
опасност на деянията, тяхната противоправност и е искала настъпването на общественоопасния
резултат.
След като по безспорен и категоричен начин се установи, че
подс. А. е извършила деянията, в които е обвинена, съдът я призна за виновена и по
двете обвинения.
Извършените
престъпления се доказват по несъмнен начин от обясненията на подсъдимата, от
свидетелските показания на св. Д. и св. Т., от приетата оценъчна експертиза,
приобщения протокол за доброволно предаване, протоколите за оглед на веществени
доказателства и др.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. А., съдът взе предвид: чистото й съдебно минало, добрите й
характеристични данни, липсата на каквито и да било противообществени прояви, и
произтичащите от тях ниска степен на обществена опасност на дееца и на самото
деяние, че с изключение на сумата от 600 лева, останалите вещи са били върнати
доброволно, пълните й самопризнания, оказаното пълно съдействие за разкриване
на обективната истина, изразеното искрено съжаление и самокритично отношение
към извършеното, както и особеното й физиологично състояние – същата е била
бременна в 8-ми месец, а мотивът за това е, че през времето, през което е
работила не са й били плащани осигуровки.
Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради изложеното, съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание за двете престъпления ще се окажат несъразмерно
тежки, поради което приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК. По отношение на
деянието по чл. 194 ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок до 8 години, поради което съдът приложи чл. 55 ал. 1 т. 2 б.
„б” от НК и го замени с наказание „пробация”, като й наложи двете задължителни
пробационни мерки в минималния предвиден срок – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с продължителност 6 месеца, при периодичност 2 пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” – с продължителност 6
месеца
За така извършеното престъпление по чл. 249
ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от 2 до
8 години и наказание „глоба” до двойния размер на получената сума, съдът приложи разпоредбата
на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като определи
наказанието „лишаване от свобода” под най-ниския предел, като я осъди на наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. На основание чл. 55 ал. 3 от НК,
съдът не наложи по-лекото наказание, а именно „глоба”.
Двете деяния са извършени на една и съща
дата – 15.02.2013 година, т.е. към момента на извършването им не е имало влязла
в сила присъда по отношение на което и да от тях, поради което съдът приложи
разпоредбата на чл. 23 ал. 1 предл. 2-ро от НК и определи на подс. А. общо
наказание за така извършените престъпления, в размер на по-тежкото от тях, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изпълнението на така определеното общо наказание за срок от 3 години,
тъй като подсъдимата не е осъждана, а и за постигане целите на наказанието,
както по отношение на личната, така и на генералната превенция на закона и
преди всичко за поправянето й не е наложително същото да бъде изтърпяно
ефективно.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът счита, че целите на личната и генералната превенция на Закона
ще бъдат постигнати, като се въздейства предупредително и възпитателно, както
по отношение на осъдената, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
По предявения граждански иск от
пострадалата от престъплението Р.С.Д.,***,
която е конституирана
и като граждански ищец в съдебното производство, съдът счита, че същият е доказан по основание, тъй като по безспорен и категоричен
начин се установи, че е вследствие на виновното поведение на подс. А. и в причинна връзка със същото е
била причинена имотна вреда на пострадалата, която е в размер на 600 лева - сумата от 200 лева,
намираща се в дамската й чанта, и изтеглената сума от дебитната карта в размер
на 400 лева, поради
което съдът прие, че искът е доказан както по основание, така и в пълния му предявен размер. По тези съображения осъди подс.
К.А.А. да заплати на гражданския ищец Р.Д. сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от престъпленята, в извършване на които бе призната за
виновна, по приетия иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждане -
15.02.2013 година до окончателното изплащане
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Съдия: