Р Е Ш
Е Н И Е
№ 117
гр. Бургас, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5356 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р.Д.Н., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 19-0346-000283 от 13.09.2019 г., издадено от Началник
на РУ С. към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175,
ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Жалбоподателят оспорва изложената в НП и АУАН фактическа
обстановка, като твърди, че не е бил спиран от контролните органи за проверка. Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.08.2019 г., полицейски служители се опитали да
спрат за проверка лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, движещ се от гр. П. към
гр. С., като му подали сигнал със стоп палка. Тъй като водачът не спрял на
подадения сигнал полицейските служители поискали съдействие от дежурен, при
което свидетелят Х. на длъжност мл. автоконтрольор към РУ С. заедно със своя
колега – К.П. на длъжност началник група „Охранителна полиция“ се позиционирали
на кръстовището за къмпинг „К.“. Свидетелят Х. застанал по средата на пътното
платно със стоп палка и забелязал, че приближава лек автомобил марка БМВ.
Свидетелят предприел действие за спиране на автомобила, като подал сигнал със
стоп палката, но водачът на БМВ –то не спрял на сигнала, а предприел маневра
завиване надясно към къмпинга. Свидетелят Х. и колегата му последвали
автомобила, но не могли да го установят.
По късно на същия ден процесният автомобил „БМВ“ с рег. №
******** бил установен от полицейски служители паркиран на паркинга на магазин
„Лидъл“ в гр. С., като нямало никой в автомобила. След като никой не се появил
при автомобила, същият бил репатриран на наказателен паркинг от органите на МВР
с цел да бъде установен собственикът на автомобила. След извършена справка се
констатирало, че собственик е лицето У.С.М.. От проведен разговор с лицето М.
същата заявила, че е извън страната и че е предоставила за ползване автомобила
на сина си. Той от своя страна декларирал пред контролните органи, че на
07.08.2019 г. автомобил „БМВ“ с рег. № ******** е бил управляван от
жалбоподателят Р.Н.. На 12.08.2019 г. жалбоподателят също декларирал писмено,
че именно той е управлявал процесния автомобил. По тази причина свидетелят Х.
съставил срещу жалбоподателя на 12.08.2019 г. АУАН за нарушение на чл. 103 ЗДвП
за това, че не е спрял на подаден сигнал от контролен орган със стоп палка по
образец. Впоследствие на 13.09.2019 г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Показанията на свидетеля Х. са обективни, последователни,
безпротиворечиви и се подкрепят напълно от събраните писмени доказателства.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са били издадени от компетентни органи в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
От показанията на свидетеля Х. безспорно се установява,
че следобеда на 07.08.2019 г. на кръстовището за къмпинг „К.“ община С. при
подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от свидетеля, водачът на
лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** не е предприел действие за спиране и не е
спрял. От приложена в преписката декларация попълнена от жалбоподателя Р.Д.Н. (л.
6) се установява, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Н..
Жалбоподателят не оспорва, управлението на автомобила, като в жалбата се
излагат твърдения, които потвърждават, че именно той е управлявал лек автомобил
„БМВ“ с рег. № ********. Единствено твърди, че не е видял контролните органи да
подават сигнал за спиране. Така изложената от жалбоподателя защитна теза се
опровергава от показанията на свидетеля Х., който категорично посочва в
показанията си, че при подаване на сигнал от негова страна за спиране със стоп
палка, водачът на лекия автомобил „БМВ“ веднага предприел завиване на дясно и
влязъл към къмпинга. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Х. като
обективни и непротиворечиви със съвкупния доказателствен материал, събран по
делото.
На следващо място в жалбата е посочено, че жалбоподателят
е управлявал автомобила в посока към гр. Бургас. След като жалбоподателят
твърди, че е управлявал автомобила в посока към гр. Бургас за съда единственото
възможно обяснение защо жалбоподателят е завил към къмпинга, е подаденият от
свидетеля Х. сигнал за спиране и преследваната от жалбоподателя цел да осуети
спиране на автомобила от контролните полицейски органи и извършване на
проверка. Ето защо съдът не споделя изложената в жалбата защитна теза, че
жалбоподателят не е възприел подадения сигнал за спиране.
При така установеното по делото следва категоричен извод,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 103 ЗДвП.
За извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП разпоредбата на
чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. На жалбоподателя е било наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месец и глоба в размер на 100 лева. Посочената
санкционна норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесния случай. Размерите на наложените наказания се явяват справедливи, като съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Съгласно Тълкувателно решение №
3/08.04.1985 год. по н.д. № 98/84 год. на ОСНК на ВС по делата от административнонаказателен
характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително
разноски. Съдът с решението си е длъжен да се
произнесе на коя от страната възлага разноските по делото, като при потвърждаване или изменяване
на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата
направените разноски. По делото от бюджета на Районен
съд – Бургас са били изплатени разноски за явяване в съдебно заседание на свидетеля
Х. общо в размер на 10 лева. Предвид изложения по-горе извод на съда, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено и като се съобразят
постановките на Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 год. по н.д. №
98/84 год. на ОСНК на ВС, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Бургас и по сметка на
Районен съд - Бургас сумата от 10 лева, представляваща изплатени разноски на
свидетел за явяване в съдебно заседание.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0346-000283 от 13.09.2019 г., издадено от Началник на РУ С.
към ОД на МВР – Бургас, с което на Р.Д.Н., ЕГН **********, на основание чл.
175, ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Р.Д.Н., ЕГН ********** да заплати в полза на Районен съд - Бургас и по
сметка на Районен съд - Бургас сумата от 10 лева,
представляваща изплатени разноски на свидетел за явяване в съдебно заседание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС