Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260089 19.05.2023
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7485 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
497, ал. 1 КЗ на М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.Б. против ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София район „Изгрев“, ж.к. Дианабад., бул. Г. М. Димитров № 1 за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата 10 000 ( десет хиляди ) лева –
обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие на
осъществено на ****** г. от Х.Н.А., ЕГН **********, при управление лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „СЗ“, с peг. № *******, пътнотранспортно произшествие,
който лек автомобил е застрахован при дружеството ответник по силата на полица № ********, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – ****** г. до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 513,89 (петстотин и тринадесет лева и 89 ст.) – законна лихва за
периода от ****** г. – датата на поканата за плащане до **** г. – датата на
исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на
**** г., около ****** часа, в гр. П.
на кръстовището на бул. „********“ и ул. „******“, Х.Н.А., при управление на
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „СЗ“ с peг. № ********, е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 119. ал. 4 от ЗДвП, като при извършване
на маневра завой на ляво от бул. „*******“ към ул. „******“ не е пропуснал
ищцата, пресичащата в този момент по пешеходна пътека на кръстовището при зелен
светофар, поради което и е ударил същата, като ѝ е причинил телесни
повреди. Твърди се, след удара ищцата е откарана в УМБАЛ „******“ ЕАД, където и
е поставена диагноза „*********“ Ищцата е ползвала болничен за периода
02.08.2019 г. - 15.08.2019 г. Вследствие на настъпилите от ПТП телесни повреди,
ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и страх, притеснение за
живота и здравето, болка и страдание от причинените травматични увреждания,
неудобство от външния си вид. Болките, в областта на счупените кости на носа са
продължили близо месец, а болките по долните крайници, и гръдния кош са
отшумели около двадесетия ден, като в продължение на петнадесет дни ищцата при
допир е изпитвала тъпа болка в областта на ребрата. Твърди се, че естеството на
белезите по гърба на носа и долната устна към брадичката е такова, че няма да
бъдат заличени с времето. При излизанията си от вкъщи ищцата е изпитвала
чувство на дискомфорт, като имала усещането, че хората по улицата я заглеждал
заради белезите ѝ. Този епизод от живота ѝ оставил трайна следа в
съзнанието ѝ. Твърди се, че ден преди инцидента, ищцата е постъпила на
работа като ***** в магазин за чанти и обувки в гр. П. За кратния период на работа
(около месец) е изпитвала дискомфорт и неудобството от външния си вид при
обслужването на клиентите. Притеснението й при комуникацията с клиенти е довело
до прекратяване на договора от страна на работодателя само месец след
постъпването. Към настоящия момент се твърди, че е налице затруднено дишане
през носа, вследствие на полученото изкривяване на носните кухини, като е
необходима операция за отстраняване на проблема. Изложено е, че писмо с вх. № ******** г.
застрахователят е уведомен за инцидента и е предложена извънсъдебна спогодба. С
писмо изх. № *******г. е поискана допълнителна информация, която е предоставена
с писмо с вх. № ******г., а с писмо изх.
№ *******г. на основание чл. 496. ал. 2 т. 2 от КЗ застрахователят е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение.
Ответникът в писмен отговор
възразява за отхвърляне на предявените искове, респ. за присъждане на по-ниско
обезщетение. Признава за наличието на валидно застрахователно правоотношение с
участвалия в ПТП автомобил. Оспорва, че водачът Х.Н.А. не е нарушил разпоредбите
на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в подадената искова молба, тъй като същият е бил
поставен в невъзможност да формира субективно отношение към заобикалящата го
обективна фактическа обстановка и последната не се е отразила в неговото
съзнание, както и че не са протекли съответните оценъчни процеси. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна па пострадалото
лице. Оспорва, че описаните увреждания в исковата молба не са в
причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и
че исковата претенция е прекомерно завишена и не отговаря на критерия
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като развива подрони съображения по
всеки пункт от наведените възражения.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявената искова претенция за
частично основателна по следните съображения:
В настоящия случай допустимостта
на предявения иск, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, е установена с
представената с исковата молба писмена застрахователна претенция по чл. 380,
ал.1 от КЗ до застрахователя-ответник.
Предявени са искове по чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ, които за да бъдат уважени, ищецът трябва да
докаже, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, при
съответно виновно и противоправно поведение на последния, което е в причинна
връзка с увреждането и от което да са произлезли твърдените неимуществени
вреди, съответно размерът на последните и наличие на застрахователно
правоотношение, възникнало от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
между водача и ответника като застраховател. Тоест необходимо е да се докажат
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ведно с това, че сключена
валидна застраховка, като отговорността на застрахователя е функция от
отговорността на прекия причинител. В тежест на ответникът е да докаже на наведеното възражение за съпричиняване.
За изясняване на фактическата страна на спора по
делото са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели, изискани са
обясненията на ищцата, допуснати са експертизи, в това число и комплекса
автотехническа и медицинска експертиза.
Доказателствата са еднопосочни и
съдът намира за установено от фактическа страна това, че на ***** г., около ****
часа, в гр. П. на кръстовището на бул. „*******“ и ул. „******“, Х.Н.А., при
управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „СЗ“ с peг. № ********, при
извършване на маневра завой на ляво от бул. „*******“ към ул. „******“, е
ударил ищцата, която в този момент е пресичала пътното платно, като ѝ е
причинил телесни повреди. Ответникът има качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, факт който е
безспорен.
Спорът по делото се концентрира до
това дали процесното ПТП покрива правните белези на непозволено увреждане по
см. на чл. 45 ЗЗД; дали ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, преминавайки на червен светофар, или е налице пресичане на
нерегламентирано място, с оглед оспорване на обстоятелството къде точно е
настъпил ударът; както и какъв е размерът на справедливото обезщетение.
Ответникът възразява, че
застрахованият водач не носи отговорност за непозволено увреждане, тъй като
поведението му не е противоправно, а се касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Сочи, че водачът не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като акцентира на това, че
не е ангажирана нито наказателната, нито административно-наказателната му отговорност,
предвид постановеното решение № *** от **** г.по АНД № **** г. на РС-П./л.**/,
с което е отменено наказателното постановление, издадено във връзка с
процесното ПТП. Настоящият съдебен състав намира наведеното възражение за липса
на непозволено увреждане за неоснователно. Според чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Наказателната и
административно-наказателната отговорност са различен вид юридическа
отговорност в сравнение с гражданската, която има обезщетителен, а не
репресивен характер. Напълно е възможно едно лице да носи гражданска
отговорност за непозволено увреждане, което да не покрива белезите на
престъпление или на административно нарушение, какъвто е случаят. За преценката
дали е налице непозволено увреждане от значение е дали делинквентът е положил
дължимата грижа, за да избегне настъпването на вредоносния резултат, респ. дали
резултатът е настъпил въпреки полагането на съответната дължима в конкретния
случай грижа. Казано с други дули преценката се свежда до това дали е налице
вина по см. на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която се предполага до доказване на
противното. Вината при непозволеното увреждане няма сходство с вината по чл. 11
от НК, която представлява субективното
отношение на престъпния деец към престъплението. Установява се от приета
комплексна експертиза, че при определени условия, по-ниска скорост на движение
и прочее, водачът е могъл да избегне удара, независимо от обстоятелство дали
ударът е настъпил на пешеходната пътека или на два метра след нея. В тази
връзка съдът намира, че след като е съществувала обективна възможност с
поведението си водачът да избегне настъпването на вредоносния резултат, то
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не може да се приеме за оборена, от което се
извежда гражданската противоправност на деянието. Следователно при полагане на
дължимата грижа, представляваща съвкупност от неписани правила за дължимото
абстрактно поведение, вредоносния резултат не би настъпил. Ето защо ответникът
носи отговорност за вреди от непозволено увреждане в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Възражението за съпричиняване
съдът намира за основателно и установено по делото, като счита, че по-голям
принос за настъпването на вредоносния резултат има ищцата. За преценката дали е
налице съпричиняване ключови са изводите на експертите по приетата комплексна
експертиза, която съдът кредита изцяло. Тук следва да се изтъкне, че при
изготвянето на експертизата вещите лица са извършили подробен анализ на данните
по делото, съобразявайки и най-вече съпоставяйки същите едни с други, за да
достигнат до своите крайни изводи.
На първо място следва да се
изтъкне, че по време на инцидента метеорологичната обстановка е била
изключително лоша, валял е проливен дъжд, който е причинил задръстване, като се
е и стъмвало, поради което видимостта е била лоша. Водачът на застрахования
автомобил, който е разпитан като свидетел по делото, е предприел маневра ляв
завой на кръстовището на бул. „*****“ и
ул. „*****“ в посока към улица ул. „******“, като е бил първа кола на светофара
на кръстовището /л.****/. Съдът намира, че водачът е потеглил на зелен
светофар, след което е ударил ищцата, която е спорно дали е пресичала на
мястото на пешеходната пътека, при червена светлина сигнализация, или е
пресичала на два метра преди пешеходната пътека, излизайки ненадейно иззад
спрелия в насрещното платно лек автомобил. Двете хипотези, относно различния
механизъм на настъпване на ПТП са много добре разяснени от вещите лица и
илюстрирани /л.****/. В обясненията си ищцата твърди, че е пресякла на
пешеходната пътека, но не дава отговор на въпроса каква е била светлинната
сигнализация на светофарната уредба за нея по това време. Ищцата сочи, че
непосредствено след удара автомобилите,
намиращи се в платното, от което е пресичала все още са били спрели, т.е. съдът
заключва, че за тях е светел червен светофар, а автомобилите, движещи се в посоката,
в която се е движел автомобилът, който е ударил ищцата, са се движели, като са
я заобикаляли, след като тя е паднала на земята, т.е. съдът заключава, че за
тях светофарната уредба е светела в зелен цвят. При това положение изводът на
експертите за това, че ищцата е пресичала пътното платно на при червен светофар
е правилен, логичен и напълно обоснован. Това е така, тъй като след като за
автомобилите, за които предстои да предприемат ляв завой свети зелен светофар,
то за пешеходците е забранено преминаването, респ. свети червен светофар. Съдът
намира, че най-вероятно е ударът да станал на пешеходната пътека, както сочат
експертите, но дори и да се приеме, че той е настъпил на два метра преди
пешеходната пътека, то тогава отново ще е налице съпричиняване, дори в
по-голяма степен, тъй като ще се окаже, че ищеца е пресичала пътното платно на
нерегламентирано място, при невъзможност да бъде забелязана непосредствено
преди удара, тъй като автомобилите, спрели в насрещното за водача платно, са
ограничавали неговата видимост. Водачът
се е движел с позволена скорост от 10 км./ч. Времето е било лошо, валял е
проливен дъжд, което е допълнителен аргумент, който разкрива мотива защо ищцата
е избрала да пресече на червен светофар. Обосновано може да се предположи, че
тя е искала да пресече платното, за да се не се излага на лошите метеорологични
условия. Ищцата обаче е следвало да допусне, че с поведението си създава
сериозен риск от настъпване на произшествие, не само предвид това, че отнема
предимството на движещите автомобили, но и с оглед лошата видимост и лошите
условия за водачите на леки автомобили. Предвид изложеното съдът намира, че размерът на
съпричиняването следва да се определи на 60 % за ищцата, като с този процент
следва да се намали дължимото обезщетение.
Водещ критерии при преценката на
това какъв е размерът на справедливото обезщетение е характерът на причинените
увреждания на здравето и възстановителния период. В тази връзка се установява,
от приетата по делото СМЕ /л.***/, че вследствие на удара ищцата е получила
описаните в исковата молба, контузии на главата и тялото, като същите са причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето, а възстановителния период е
продължил 15-20 дни. При разпита на ищцата съдът констатира, че същата няма видими
с просто око белези и загрозявания на лицето,
както се твърди в исковата молба, същата е в млада, активна възраст,
като от разпита на свидетеля Ч., неин *****, се установява, че ищцата е
претърпяла типичните за този вид увреждане на здравето негативни емоции,
свързани с уплаха и притеснения. Съдът отчита пристрастността на свидетеля, с
оглед отношенията му с ищцата, поради което и не дава вяра в цялост на
показанията му, частта им относно твърдените от свидетеля припадъци, които и да
са били налице, не се доказва да са в причинна връзка с увреждането на
здравето, причинено от ПТП.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според
разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е
обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи
критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните
за него конкретни икономически условия (елемент от който са и нивата на
застрахователно покритие) и общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.
В разглежданата хипотеза съдът
приема, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 8 000 лева, с оглед: кратката
продължителност на възстановителния период; обстоятелството, че ищцата е лице в
активна възраст; че здравето й възстановено напълно без загрозявания и белези; че
не би могло да се приеме, че ищцата трудно би преодоляла душевните, емоционални
последици от произшествието; Съдът съобрази и икономическите условия, елемент
от който са и нивата на застрахователно покритие, с оглед общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Увреждането е настъпило през 2019 г., при по-ниски нива
на инфлацията в страната, като ищцата има право на законна лихва за времето на
разглеждане на делото.
При това исковата претенция по
главния иск се явява основателна за сумата от 3 200 лева, при отчитане процента на съпричиняване.
Предявеният акцесорен иск е
основателен за сумата от 164,44 лева, изчислена на база присъдената сума по
главния иск .
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ, ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София район „Изгрев“, ж.к. Дианабад., бул. Г. М. Димитров № 1 да заплати на М.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3 200 ( три хиляди и двеста ) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето,
вследствие на осъществено на ***** г. от Х.Н.А., ЕГН **********, при управление
на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „СЗ“, с peг. № ********,
пътнотранспортно произшествие, който лек автомобил е застрахован при
дружеството ответник по силата на полица
№ ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба **** г. /включително/
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 164,44 (сто шестдесет и
четири лева и 44 ст.) лева – законна лихва за периода от ***** г. – датата на
поканата за плащане до ***** г. – датата на исковата молба, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.С., ЕГН ********** против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК ********* искове, както следва: искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата
над уважения размер от 3 200 ( три хиляди и двеста ) лева до пълния предявен
размер от 10 000 ( десет хиляди) лева и искът по чл. 497, ал. 1 КЗ за
разликата над уважения размер от 164,44 (сто шестдесет и четири лева и 44 ст.)
лева до пълния предявен размер от 513,89 (петстотин и тринадесет лева и 89 ст.)
лева.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ Деян Вътов
Вярно с оригинала.
Е.К.