Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 340 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Каолин“ ЕАД, гр. Сеново, депозирана
чрез адвокат Т.Д.от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение № 69/29.10.2019г.
на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 223/2019г. по описа на
съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 47/15.07.2019г.,
издадено от директора на Регионалната инспекция по околна среда и води - гр. Шумен,
с което на „Каолин“ ЕАД на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите
/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи изнчално издаденото постановление. Поддържа
и становището за липса на категорични доказателства, сочещи на извършено
административно нарушение, с огелд на което отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него НП. Тези отменителни основания са
доразвити в представеното писмено становище. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адвокат М..
Ответната страна, РИОСВ
– Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Е.Г., която
обективира извод за неоснователност на касационното оспорване.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Акт за установяване на
административно нарушение № АН-04/17.05.2019г. актосъставителят А.Н.Н.- старши
експерт в РИОСВ - Шумен е констатирал, че на 03.04.2019г. в обогатителна
фабрика „Каолин” – ЕАД – Район Каолиново, гр. Каолиново, област Шумен, „Каолин“
ЕАД е осъществило заустване на производствени отпадъчни води във воден обект,
посредством авариен изпускател в отклонение от предвидените условия в Разрешително
№13710071/16.10.2013г. за ползване на воден обект с цел заустване на пречистени
отпадъчни води, издадено от Директора на Басейнова дирекция – Дунавски район,
гр. Плевен. Актосъставителят е отбелязал, че това представлява нарушение на чл.
200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Актът бил връчен на същата дата на
надлежно упълномощено лице от жалбоподателя.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал Наказателно постановление
№47/15.07.2019г., с което за установеното нарушение и на основание чл. 200, ал.
1, т. 2 от ЗВ на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Съдът, след извършен
обстоен анализ на доказателствения материал, заключил, че в хода на протеклото
санкционно производство не са допуснати съществени процесулни нарушения. Независимо,
че районният съд констатирал несъблюдаване на правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, регламентиращо изискването за съставянето на акта в присъствие на двама
свидетели, които не се очевидци на извършване на нарушението или не са такива
по установяването му, то предходният съдебен състав извел извод, че това
опущение в случая няма решаващ характер, тъй като по никакъв начин не е
засегнало правата на привлеченото към отговорност лице и допусната нередовност
следва да бъде счетена за преодоляна посредством приложение на правилото на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН. Решаващият състав на Районен съд – Нови пазар отхвърлил като
неоснователни и твърденията на жалбоподателя за неправилна квалификация на
вмененото му неизпълнение, приемайки, че приложеният
административно-наказателен състав съдържа и описание на задължението, което
субектът е нарушил. Предходната инстанция извела и извод за законосъобразността
на санкционния акт по същество, като след като съобразила приобщените писмени и
гласни доказателства, обективирала решаващото си становище относно безспорната
установеност на приписаното на „Каолин“ ЕАД нарушение, изразяващо се в заустване
на отпадъчни производствени води в река Канагьол, в противоречие с условията,
визирани в издаденото разрешително. По тези съображения районният съд потвърдил
оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са
налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен доводът на касатора за допуснати
съществени процесуални опущения при издаването на акта и НП. Процесуалният
закон посочва четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели са лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка и са
присъствали при извършване на нарушението. Втората група обхващала свидетелите,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния
контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за
това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата група оформят свидетелите, присъствали при съставяне на акта, а именно
това били лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то
е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне
на акта. Четвъртата група свидетели били такива на отказа на нарушителя да
подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че
лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по
чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Така изброените четири категории свидетели удостоверявали
различни факти и обстоятелства. Видно от данните по делото, актът е изготвен от
служител, присъствал при установяване на нарушението, но като единствен
свидетел при съставянето му е посочена П.С., която не е участвала в
проверовъчния екип при констатиране на простъпката. Несъмнено, непосочването на
очевидци при извършване на нарушение или при констатирането му във всички
случаи е нередовност на АУАН, а дали тя е съществена - дали се е отразила на
законосъобразността на НП, издадено въз основа на същия АУАН, следва да се
преценява във всеки конкретен случай с оглед това, дали е препятствала
разкриването на обективната истина. Целта на въведеното изискване с чл. 40, ал.
1 ЗАНН е именно осигуряване разкриване на обективната истина по делото. Възможно
е независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на производството
доказателства да се установи извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства нередовността на АУАН е без
значение. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление
относно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на
други двама свидетели. В настоящата хипотеза, както е приел и районният съд,
актът е изготвен в период след извършване на проверката, което индикира на
невъзможност той да се изпише в тяхно присъствие – именно такава хипотеза
визира чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Противно на въведеното изискване за посочване на
двама свидетели при съставяне на акта, в него е вписан само един. Изготвянето
на АУАН в присъствието само на един свидетел безспорно съставлява нарушение на цитираната
повеля от ЗАНН, но същото в случая не е съществено, тъй като допускането му по
никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се
обвинява и да организира защитата си. А нарушенията на административнопроизводствените
правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт
само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита
на нарушителя, каквото безспорно в случая не е налице. Още повече, че
констатациите в АУАН се основават на изготвения при проверката Протокол от
03.04.2019г. За прецизност и пълнота на изложението следва да се отбележи, че коментираното от
касатора несъответствие между изготвения протокол и залегналите в акта
констатации по отношение на наличието на издадено разрешително за заустване не е
от решаващо естество, доколкото не се спори, че дружеството разполага със
съответното разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води и неправилните констатации в противен смисъл на
изготвилия протокола, инспектор В.В., не са в състояние да повлияят върху
законосъобразността на съставения от А.Н. акт.
За неостователни
касационната инстанция намира и твърденията на инициатора на настоящото
производство за некоректна квалификация на вмененото му нарушение. В акта, а и
в констативно-съобразителната част на НП, нарушението е описано като заустване
на производствени отпадъчни води във воден обект посредством авариен
изпускател, извършено в отклонение от предвидените условия на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване. Съобразно условията на издаденото
разрешително, дружеството не следва да допуска включване на производствени
отпадъчни води в пречиствателното съоръжение за отпадъчни води, а те следва да
се отвеждат към хвостохранилище „Каолиново“. Именно в отклонение на
предвидените условия е осъществено заустването на производствените отпадъчни
води, което поведение покрива белезите на описаното в чл. 200, ал. 1, т. 2,
предл. последно от Закона за водите нарушение, която разпоредба освен, че
регламентира санкционните последици, разписва и признаците на дължимото
поведение. Поради това съдът счита, че не е създадена неяснота, препятстваща
надлежното упражняване на правото на защита на търговеца и не е налице соченото
от него отменително основание.
Касационната инстанция
се солидаризира и с мотивите на районния съд по отношение на безспорната
установеност на описаното в акта и в НП нарушение. Контролните органи са
установили противоправното заустване в присъствие на представител на
дружеството, като са дали и съответните предписания с изготвения протокол от
03.04.2019г. за отстраняване на техническите неизправности, довели до установената
простъпка. Впоследствие органите на РИОСВ са били уведомени от изпълнителния
директор на „Каолин“ ЕАД за изпълнение на предписанията, като изрично в
депозираното писмо представляващият дружеството е отразил обстоятелството, че в
резултат на взетите мерки е преустановено изпускането и заустването на
производствени води от площадката в коритото на река Канагьол. За наличие на
извършено нарушение при заустването на отпадъчните производствени води сочат и
приобщените писмени и гласни доказателства, което предопределя извод за
законосъобразност на наложената имуществена санкция на дружеството.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 69/29.10.2019г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 223/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.01.2020 г.