Определение по дело №812/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1060
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Станислав Стефански
Дело: 20214100500812
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1060
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Станислав Стефански

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500812 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.І,
т.1 от ГПК.
Обжалва се Определение № 1098 постановено на 06.10.2021г. по гр.
дело № 1709 по описа на Горнооряховския районен съд за 2021г., с което
исковата молба на Н. ЛЮБ. К., ЕГН: ********** против И. Н. К. с ЕГН:
**********, с правно основание чл.108 от ЗС е върната и в тази част
производството по делото е прекратено.
В частната жалба жалбоподателят-ищец в първоинстанционното
производство развива различни оплаквания. Прекратявайки производството
жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е постановил
неправилно определение, което следва да бъде отменено от въззивната
инстанция.
Великотърновският окръжен съд като взе предвид оплакванията в
частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея и като разгледа, и
прецени приложените доказателства по делото приема, че частната жалба е
допустима - подадена от надлежна страна и в законоустановения
едноседмичен срок, а по съществото си е основателна, при следните
1
съображения обосноваващи този извод:
Горнооряховският районен съд е сезиран с искова молба, от
изложените обстоятелства и формулиран петитум, на която се установява, че
заявените за съдебна защита спорни права са с правно основание чл.108 от
ЗС.
С разпореждане № 2629/14.09.2021г. ГОРС е оставил без движение
исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани
различни нередовности, между които и описание на имота съгласно
кадастралните регистри.
В указания едноседмичен срок от ищеца са отстранени различните
констатирани от съда нередовности на исковата молба – посочване цена на
иска, представяне на данъчна оценка на имота, заплащане на дължимата
държавна такса. Не е извършено повторно описание на имота /освен
направеното в исковата молба/.
Въз основа на изнесените факти, настоящата инстанция приема, че
обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, по следните съображения: За да се породи за ищеца
право на иск, в исковата молба следва да се твърди наличие на възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. За да
съществува в полза на определено лице правото на иск, трябва да са налице
условията, при които то възниква и не трябва да са настъпили условията, при
които същото се погасява, т.е. съществуването и надлежното упражняване
правото на иск зависят от наличието на т. нар. процесуални предпоставки за
неговото възникване и реализация. Тъй като без право на иск, съдът няма
право да образува и движи исковия процес, той е длъжен служебно да
провери всяка процесуална предпоставка – положителна или отрицателна,
обуславящи надлежното упражняване правото на иск. Преди да даде ход на
исковата молба, съдът е длъжен да провери съответствието й с изискванията
на чл.127 и чл.128 от ГПК, които предпоставят, че тя е редовна и въз основа
на съдържанието й би могла да бъде извършена преценка за наличие или
липса на една или няколко от задължителните процесуални предпоставки за
възникване и упражняване правото на иск от ищеца за възведените в нея
притезания. Императивната норма на чл.2 от ГПК повелява, че съдилищата са
длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и
2
съдействие на лични или имуществени права. Съгласно чл.5 и чл.7 от ГПК,
съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а, когато
те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При
липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото,
обичая и морала. Съдът служебно извършва необходимите процесуални
действия по движението и приключването на делото и следи за
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от
страните, като им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна. В конкретния случай, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на визираните основни гражданскоправни принципи.
В разрез с вменените му в ГПК задължения, съдът не е отговорил
защо спорът не може да бъде разгледан по исков ред. В обжалваното
определение е приел, че не са отстранени нередовностите на иска по чл.108
от ЗС, тъй като не било посочено описание на имота според кадастралните
регистри.
Още с исковата молба ищецът е извършил описание на процесния
имот. Относно собствеността и правата на страните са приложени
доказателства към исковата молба. Изрично също така ищецът е заявил, че
предявява иск за собственост. При преценка за допустимостта на претенцията
по чл.108 от ЗС съдът е следвало да обсъди изложените в исковата молба
обстоятелства и заявения петитум, и ако установи, че спорното право не е
индивидуализирано да даде адекватни, ясни и точни указания за това. В
конкретният случай, ищецът ясно и точно в исковата молба е посочил и
описал процесния недвижим имот, поискал е от съда да приеме за установено
по отношение на ответника, че е собственик на определена идеална част и да
осъди ответника да му предаде владението, поради което следва да се приеме,
че предмета на спора е ясно очертан и исковата молба по чл.108 от ЗС е
редовна.
Когато обектът на спорното право е недвижим имот – неговата
идентификация действително трябва да е пълна – чрез посочване на
местонахождение, площ, граници, актуален градоустройствен по действащия
кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното
място има влязла в сила кадастрална карта – идентификатора на имота.
Доказателствата се представят или доказателствените искания за събирането
3
им, респективно се правят от ищеца с предявяването на исковата претенция.
По силата на чл.127, ал.2 от ГПК ищецът трябва да посочи доказателствените
средства, които иска да бъдат събрани и фактите, които ще доказва с тях.
Това изискване е диспозитивно. За спазването му не се следи служебно от
Съда и дори да не е изпълнено, процедурата продължава с връчване на
препис от исковата молба на ответника. Неизпълнението на задължението по
чл.127, ал.2 от ГПК не прави исковата молба нередовна. След депозирането
на отговор на исковата молба от ответника, ищецът най - късно до първото по
делото съдебно заседание може да поиска събирането на нови доказателства,
за да докаже ревандикационната претенция, когато изложените от ответника
въпроси не са били засегнати в исковата молба.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че постановявайки
атакуваното определение, първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на основни принципи и процесуални правила в гражданския процес, отказал е
неправомерно защита на жалбоподателя и се е десезирал необосновано от
правния спор, което налага определението да се отмени и делото бъде
върнато на ГОРС за ново разглеждане от същият съдебен състав.
Воден от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1098 постановено на 06.10.2021г. по гр. дело
№ 1709 по описа на Горнооряховския районен съд за 2021г.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4