РЕШЕНИЕ
Номер 2067 Година 2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 26.06
Година 2017
В публично заседание на 14.06.2017 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
491 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК, и – при
условията на евентуалност – обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Сосиете Женерал Експресбанк” АД – гр.
Варна моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че последният дължи на ищеца сумата
4 675, 74 лева – главница, дължима по Договор за
кредит “Експресо” № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 29.04.2013
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 445, 21 лева, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 10.10.2009 г. до 11.12.2012 г., и сумата 263, 18 лева, представляваща наказателна
договорна лихва за периода от 11.12.2012 г. до 26.04.2013 г., които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 4634/30.04.2013 г., издадена по ч.
гр. дело № 7476/2013 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, а – при условията на
евентуалност, ако отхвърли този иск – да осъди ответника да му заплати сумата 4 675, 74 лева – главница,
дължима по Договор за кредит “Експресо” № ***, ведно със законната лихва върху
главницата от 10.12.2016 г., всички падежирали и неплатени възнаградителни
лихви, както и наказателна лихва, натрупала се за периода от 10.12.2016 г. до
13.01.2017 г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези в заповедното
производство.
Ответникът Н.Д.И. ***
оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани,
по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски – включително и разноските в заповедното производство,
както и присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му при
условията на чл.38 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 4634/30.04.2013 г., издадена по ч. гр. дело № 7476/2013 г. по
описа на ПРС – ХІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца 4 675, 74 лева – главница, дължима по Договор за
кредит “Експресо” № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.04.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 445, 21 лева, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 10.10.2009 г. до 11.12.2012 г.; сумата 1 849, 66 лева, представляваща наказателна
договорна лихва за периода от 11.12.2012 г. до 26.04.2013 г.; сумата 6, 87 лева
– такси и застраховка по кредита, както и сумата 139, 55 лева -
разноски по делото. В срока по чл.414 от ГПК, видно от изпратените от ПРС – ХІІ
гр. състав заверени преписи от документи по ч. гр. дело № 7476/2013 г. (л.53 –
л.56 от настоящето дело), ответникът е подал възражение срещу посочената
Заповед за изпълнение – поради което съдът намира за неоснователни наведените
от самия ищец доводи, че Възражението не е било подадено в срок и предявеният
иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК се
явявал недопустим и следвало да се приеме Заповедта за изпълнение за влязла в
сила и да се прекрати производството по настоящето дело. Установява се също
така, че след подаването на Възражението от ответника, в срока по чл.415 от ГПК
ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето
дело, поради което съдът намира, че искът се явява допустим.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от
05.06.2017 г. на вещото лице по ССЕ М.М., действително между страните е бил
сключен Договор за кредит “Експресо” № ***, въз основа на който ищецът е
отпуснал на ответника кредит в размер на 5 000 лева, която сума е била
получена и усвоена от ответника, като поради неплащане от ответника на вноската
с падеж 10.10.2009 г. и следващите дължими месечни вноски (непогасени и до
момента), кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 11.12.2012 г. – за
което ответникът е бил уведомен с изпратена му с препоръчано писмо с обратна
разписка Покана за доброволно изпълнение от 29.11.2012 г., връчена лично на Н.И.
на 30.11.2012 г. – поради което съдът намира за неоснователни наведените доводи
от ищеца за нищожност на Договора и липса на предсрочна изискуемост на Кредита.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, към момента по посочения
Договор ответникът дължи на ищеца главница в размер на 4 675, 74 лева, 892, 88 лева възнаградителна договорна лихва и
264, 08 лева - наказателна договорна лихва, като до приключване на устните
състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил на
ищеца сумите по Заповедта.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК се явява доказан по
основание и по размер (доколкото претендирания размер на главницата съвпада с
установения от ССЕ действително дължим, а претендираните размери на
възнаградителната договорна лихва и на наказателната договорна лихва са
по-ниски от действително дължимите, установени от ССЕ) и следва да се уважи
изцяло.
С
оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер
общо на 453, 06 лева – платени държавни такси по двете дела и депозит за ССЕ, а
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП – 50 лева
юрисконсултско възнаграждение за настоящето дело (тъй като в заповедното
производство юрисконсултско възнаграждение не е било претендирано и не е било
присъждано).
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Н.Д.И., ЕГН **********,***, офис 6, адв. С.Б., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Сосиете Женерал Експресбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” №
92, представлявано от К.Л.М.В.
– ***и Д.Д.Х.– ***, сумата
4 675, 74 лева – главница, дължима по Договор за
кредит “Експресо” № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
29.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 445, 21 лева, представляваща възнаградителна договорна
лихва за периода от
10.10.2009 г. до 11.12.2012 г., и сумата 263, 18 лева, представляваща наказателна
договорна лихва за периода от 11.12.2012 г. до 26.04.2013 г., които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 4634/30.04.2013 г., издадена по ч.
гр. дело № 7476/2013 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав.
ОСЪЖДА Н.Д.И., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Сосиете Женерал Експресбанк” АД, с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление и Законни представители, направените разноски за
производството по делото и по ч. гр. дело № 7476/2013 г. по описа на ПРС – ХІІ
гр. състав, В РАЗМЕР НА 453, 06 лева,
КАКТО И юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело В
РАЗМЕР НА 50 лева.
Решението може да
се обжалва с частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В
СИЛА на Решението, ДА СЕ ИЗПРАТИ ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от него ЗА ПРИЛАГАНЕ ПО ч. гр.
дело № 7476/2013 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Павел
Павлов/
Вярно с оригинала
РС