О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 20 ноември 2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в
открито съдебно заседание проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.ч.гр.д. № 2014 по описа за 2019 година, на ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано
по частна жалба на Й.П., М.П., П.П., К.Т., Г.Д., Д.Д., И.Ш. И К.Й.,
чрез адв.К. против Определение № 12 246 от
18.09.2019 година, постановено по гр.дело № 3921/2019 година на ВРС, с което е
било прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат съображения, че определението
е неправилно и че първата съдебна инстанция е тълкувала превратно събраните
доказателства и закона, което обуславя и неправилността на извода й; излага се,
че отказът на съда да се произнесе обуславя протичането на придобивна давност в
полза на ответниците; че е бил издаден н.а. от 2016 година в полза именно на
ответниците за придобиването на идеални части от имота и това обуславя правния
интерес от предявяването на исковата претенция; по същество искането е атакуваното
определение да бъде отменено и съдът да продължи съдо – производствените
действия.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.Б., като процесуален представител на А. и И. Ангелови,
с които се иска съдът да потвърди определението и навежда аргументи в тази
насока.
За да се произнесе по спора ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС е била предявена искова претенция, с която
ищците настояли да се приеме за установено в отношенията им с ответниците
Ангелови, че последните не са собственици на реална част от с площ от 578 км.м.
от имот № 10135.4501.354.Изрично в молбата си указали, че между същите страни и
със същия предмет е налице влязло в сила Решение от 03.04.2019 година по гр.дело
№ 8270/2006, потвърдено с решение на ВОС по в.гр.дело № 2495/2007 година и недопуснато от ВКС по
к.гр.дело № 4873/2008 година.Правния си интерес от завеждането на исковата си
молба обосновали с факта, че през 2016 година отв.Ангелови
са се сдобили с КНА по обстоятелствена проверка, която ги легитимира като
собственици на процесния имот по давност и наследство на 577 км.м. идеални
части.
Изясняването на техните твърдения е довело до
многократно оставяне на исковата молба без движение, като изрично с последната
си уточнителна молба /вж.л.107/ищцовата страна е
заявила, че предявява отрицателен установителен по отношение на реалната
част от имот № 354 , с площ от 578 кв.м.; допълнителната обосновка
включвала и факта, че според ищцовата страна предявяването на иска е най – вече
свързано с факта, че в полза на ответниците протича давностен срок, които те
целят да прекъснат.
При тези данни и след уточнението ВРС е приел, че исковата претенция се явява
недопустима, с оглед нормата на чл.298 – чл.299 ГПК и е прекратил
производството.
Виждането на
настоящия съд е следното:
В съответствие с константната съдебна практика на
ВКС непререшаемостта
е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу
опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни,
предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече
висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК
е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.
Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и
същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение,
следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл
окончателно.Съгласно Решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова качеството
"присъдено нещо" на решението по установителен иск създава състояние
на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на
спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото
с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков
процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение (чл. 298, ал.
1 и ал. 2 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Когато дадено обстоятелство
или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен
иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в
последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да
се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.
Случая
обаче, и то на база на установените факти,
дава основание на настоящата инстанция да приеме, че определението
следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за изясняване на допълнителни
обстоятелства, които биха могли да обосноват правния интерес на ищцовата
страна.Няма спор, че предходното решение между страните е влязло в сила на
03.04.2009 година и с него са отречени правата на ответниците.Също не е спорно,
че последното съдебно заседание пред ВОС е протекло на 17.03.2008 година, но
след него са настъпили нови факти, които е редно да се съобразят.Така например,
е видно, че през 2016 година ответниците са се сдобили с н.а., с които са
признати „по давност и наследство“ на
578 кв. ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от имота, т.е. настъпил е нов факт, които не е
позволил на самите ищци да се сдобия със скица и завършат реституционната си
процедура.Последните не разполагат с възможността да предявят положителен
установителен иск именно по тази причина.Ето защо при изясняването на спора е
редно да се обърне внимание дали ищцовата страна всъщност не претендира за
отричане правата на ответната за 578/699 кв.м. идеални части от реална част от
578 кв.м., като се съобрази, че целия имот е 699 кв.м или дали не се касае за
оспорването на ИДЕАЛНИТЕ ЧАСТИ, на които се позовават ответниците в н.а. от 2016
година.Редно е да се посочи и друго – в конкретния случай имота е индивидуализиран
и това обстоятелство се налага от факта, че самите ответници се легитимират със
Заповед по § 4 к ал.7 от ДР на ЗСПЗЗ, която е била издадена в тяхна полза.
Действително
спор, разрешен с влязло в сила решение не може да се пререшава, освен ако
не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в последната инстанция по същество, т.е. въззивната.
По настоящото производство ищцовата страна се позовава на нови факти.
При тези данни, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 12 246 от 18.09.2019 година, постановено по гр.дело № 3921/2019 година
на ВРС, петдесети състав и ВРЪЩА делото за продължаване на съдо –
производствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: