Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………..07.2020г.
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание,
проведено на ………………юни две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 455 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба на К.Й.М. с ЕГН **********
и Д.Т.М. с ЕГН **********, и двамата
от гр.Варна, чрез пълномощник адв.М.К.,***, офис 1, с която и след уточнителна
молба с вх. № 12556 от 22.04.2019г. в условията на обективно кумулативно
съединяване, след осъществено приемство в процеса на осн.чл.227 от ГПК и
увеличение размера на искова претенция, на осн.чл. 214, ал.1 от ГПК, са
предявени следните искове :
1.
Установителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260 за обявяване нищожност поради противоречието им със
закона на клаузите по чл.1, чл.2, чл.3, чл.12 и чл.22 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г.
2.
Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 37 604.36 лева,
получена от ответника без правно основание, изчислена като разлика между
стойността на действително заплатените суми в лева по фиксинг на БНБ за
швейцарски франк в деня на плащането и стойността на вноските по фиксинг на БНБ
за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 20.03.2014г.
до 21.12.2017г. и за периода от 20.01.2018г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда
да окончателното изплащане на сумата
3.
Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 450 шв.франка, получена от ответника без правно основание, в
резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за периода от
20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на
сумата
Настоява се за присъждане
на сторените разноски.
Ищците твърдят, че
на 19.11.2007г. сключват с ответната банка Договор за кредит, обезпечен с
ипотека върху недвижим имот в размер на 46325 евро. При погасяването на
кредита, обаче, кредиторът преизчислява размера на отпуснатият кредит и
месечните вноски в швейцарски франкове, като прилага определен от него курс на шв.франк, който от сключването на договора до настоящият
момент се е увеличил значително. В резултат на едностранното преизчисляване,
банката събира под формата на месечни вноски сума многократно по- голяма от
дължимата- договорена и усвоена в евро. Освен това, кредитора многократно,
едностранно увеличава договореният лихвен процент по договора, което още един
път увеличава размера на месечните погасителни вноски по кредита. Твърди се, че
в резултат на гореописаните действия банката е събрала суми, в размери
значително над договореното и дължимото. Твърди се, че надвзетите суми, предмет
на заявените искови претенции за периода от 20.03.2014г. до м.11. 2018г.,
когато ищците са погасили предсрочно кредита, в резултат на увеличените месечни
вноски, са недължимо платени, въз основа на нищожни клаузи.
Твърди се, че както обвързването на
дължимите погасителни вноски с курса на валута различна от тази в договора за
кредит, ипотечният акт и усвоената в евро- швейцарски франкове, така и
едностранното изменение на приложимият по кредита лихвен процент, са в
противоречие с приложимото национално и европейско законодателство, поради
което ответника се е обогатил неоснователно с така получените разлики и дължи
връщането им. Противно на принципите за защита на потребителя, кредитора е
влошавал неговото положение, като се е възползвал от обстоятелството, че е
икономически по- силната страна и е злоупотребил с това си качество- налагал е
подписване на споразумения, чиито клаузи са предварително изготвени от него, с
които е калкулирал лихва в главница и е променял вида на вноските.
Настоява се, че по отношение на тези клаузи
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите,
както и Директива 93/13/ЕИО от 05/04/1993г., относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, чиито разпоредби за транспонирани в българското законодатество. Сочи се, че клаузите за нищожни, като
противоречащи със закона, т.к. чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции
еднозначно определя, че банката предоставя кредити или друго финансиране за
свой риск. Прехвърлането на валутният риск е в
противоречие с изричните законови разпоредби и като такова нищожно. На следващо
място отказа на банката да приеме плащане във валутата, която е реално
предоставена, е в противоречие и с чл. 240 от ЗЗД, указващ, че заемателят се задължава да върне сума от същият вид като
получената, като заемодателя дължи обезщетение за вредите, ако умишлено не е
съобщил на заемателя недостатъците- в настоящия
случай, като го е подвел, че валутният риск е минимален.
На следващо място, се настоява, че клаузите
са нищожни по чл.146, ал.1 във вр.чл.143 от ЗЗП, като
се цитират разпоредбите на чл.143, т.2, т.6, т.11 и т.13 от закона. Сочи се, че
ищците имат качеството на
потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП-
физическо лице, което ползва услуги за задоволяване на лични нужди, а
ответникът е търговец по смисъла на пар.13, т. 2 от
ЗЗП - юридическо лице, което предоставя банкови кредити като част от своята
търговска дейност като в отношенията между страните следва да намерят
приложение текстовете на ЗЗП.
Твърди
се, на първо място, че клаузите, които дават право на банката едностранно да определя и прилага
преизчисляване на дължимите суми по кредита, във валута, която не е
предоставена; да увеличава цената на предоставения кредит, като увеличава
приложимият лихвен процент, което съществено увеличава стойността на
предоставената сума под вида на т. нар."облекчено погасяване" са
клаузи, които не отговарят на изискването за добросъвестност, т.к. в резултат
на които след извършване на плащанията главницата не само, че не намалява, а на
практика размерът й се увеличава. Изтъква се, че преди сключване на договора за
кредит кредиторът не е разяснил и/или предоставил на потребителя достатъчно
информация, от която той при положение на средно информиран потребител, да
заключи какви икономически последици биха произтекли за него, като има
възможност да изчисли сам общата цена на кредита; банката не го е информирала
ясно и еднозначно, че носи риск, свързан с обменният курс, като включително не
му е предоставила информация за възможните промени в обменният курс; и при
положение че му е предоставена цялата така описана по- горе информация
добросъвестно, потребителят да се е съгласил с клаузите на договора.
Твърди се, че е нищожно съгласието за
поемане на валутният риск, за което сочи, че е получено в следствие въвеждане
на потребителя в заблуда. Сочи се, че тази
уговорка е нищожна и поради противоречие със закона, предвид изричното
определяне на носителя на риска в ЗКИ. Конкретно се изтъква, че поемането едностранно на всички рискове и
вреди поставя потребителя в изключително неравностойно положение. Видно от
текста на Договора, банката е предоставила на потребителя 46325 евро. Независимо
от стойността на шв.франк, първоначалната стойност на
имуществото не се е изменила, като е изключително увреждащо за потребителя да
поеме изцяло разликата в стойността на шв.франкове,
които би могло да се закупят за сумата в евро към последващи
моменти от действието на Договора, доколкото нестабилността на валутните пазари
не може да бъде предвидена или повлияна от поведението на потребителя- той е
икономически по- слабата страна, която очевидно не разполага с познания и
възможност за анализ на очакванията на валутните пазари, следователно не може и
той да понася тази нестабилност или риска от възникването й. Дори и да е
намаляла потребителската стойност на шв.франкове,
търговеца се е лишил, като е предоставил ресурс в друга валута и е изключително
неравноправно прехвърлянето на риска върху потребителя, при липса на договорена
реципрочност между страните.
Изтъква се, че при липса
на предварително оповестяване на валутния риск, породен от възможността за
значително повишаване на разходите по обслужване на кредита поради курсови
разлики, договарянето на валутно обвързано кредитиране не може да бъде
прието, че е индивидуално. Мотивира се, че едва в подготвения от кредитора текст,
представен за подпис на клиента е вписаната клауза на чл. 22 от договора като
декларация за съгласие за носене на риска от повишаване на обявения от банката
курс, но не е ясно обозначено, че този риск е обусловен не от поведение на
самата банка, а от принципно спекулативния характер на обвързване на
задълженията с валута, чийто курс спрямо местната валута не е контролиран в
страната (по начина уреден за еврото в чл. 29 ЗБНБ).
На следващо място се твърди, че
уговорката, с която банката си е запазила правото едностранно, без договаряне с
потребителя, да увеличава цената на предоставеният кредит- лихвата, на
непредвидено в
договора основание, като тази промяна става задължителна за кредитополучателя и
без да
му е съобщена предварително, е неравноправна, доколкото изпълнява състава на
чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП.
В допълнителната искова молба в
подкрепа на твърденията, въведени с исковата молба, се цитира заключение по преюдициално дело С-186/16
на СЕС, с което е извършено тълкуване на нормите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Ищците се позовават
и на практика на ВКС на РБ.
Ответниците /с исковата молба са заявени претенции
срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* и
„Бългериън Ритейл Сървизис“ ЕАД ЕИК **********/ са депозирали писмен отговор, в който оспорват исковете по
основание и размер. Считат петитума на исковата молба
за неясен.
Ответниците оспорват твърдението, че договора за кредит
съдържа нищожни клаузи. Твърди се, че същият е валутен кредит, уговорен и
усвоен в швейцарски франкове, съгл. чл. 1, ал. 1 от него и Приложение № 1 към
Договора за кредит, в който е посочено, че ищците усвояват кредит в размер на
77 578 швейцарски франка. Сочи се, че приложението е подписано по писмено
искане на ищците от 15.11.2007 г., в което те са заявили, че искат да усвоят
съответната сума в швейцарски франка, като това е направено по сметката,
посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора за кредит. Съгласно погасителния план към
допълнително споразумение от 08.02.2010 г. и допълнително споразумение от
02.09.2010 г. към Договора за кредит, подписани от ищците по тяхна молба, те са
се съгласили да заплащат месечна вноска във валута швейцарски франкове. Твърди
се, че сметката е открита на името на ищците, като с постъпването в нея на
отпуснатата сума кредитът се счита усвоен (арг. чл.
305 ТЗ и чл. 75, ал. 3 ЗЗД). След това ищците са продали на банката по своя
молба швейцарските франкове срещу евро,
като сумата в евро е преведена със съгласие на ищците по еврова
сметка, посочена в чл. 2, ал. 3 от договора за кредит. Посочва се, че причина
за превалутирането на усвоения кредит от швейцарски
франкове в евро е, че ищците са купили имота, за чието придобиване се отпуска процесният кредит, в евро.
Твърди се, че преди сключване на договора за
кредит банката е предоставила на ищците достатъчно информация относно валутата
на кредита, като й е предоставила проект на договора за кредит в достатъчно
време преди подписването му.
За да опровергаят твърденията на ищците,
ответните дружества сочат, че съображения, че чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл.
22 от Договора за кредит не са нито неравноправни, нито нищожни се намират в
Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. V. Вапса Romaneasca SA), образувано по преюдицално
запитване на Апелативен съд Орадя, Румъния (Curtea
de Apel Oradea) и в Определението на СЕС от 22 февруари 2018г. по дело С-119/17 (Liviu Petru Lupean
и Оапа
Andreea Lupean
V. SC OTP BAAKNyrt.,
чрез OTP BANKSA, чрез Sucursala SIBIU, и SC OTP BAAK Nyrt., чрез OTP BANK SA), касаещи тълкуването на разпоредби от
Директива 93/13 на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи
в потребителските договори .
Счита се за некоректно позоваването на ищците на преюдициалното заключение на Съда на Европейския съюз по
дело С-26/13, по което е постановено Решение от 30 април 2014 година (Arpad Kasler, Hajnalka Kaslerne Rabai V. OTP Jelzalogbank Zrt), доколкото предмет на това заключение е
случай, при който кредитът е отпуснат в националната валута на финансиращата
банка и на кредитополучателя - унгарски форинти, но при погасяването му
вноските се изчисляват спрямо размер в чуждестранна валута - швейцарски франкове. Твърди се, че договорът за кредит не е като
този, който е бил предмет на преюдициалното
заключение на Съда на Европейския съюз по дело С-26/13.
Настоява се, че действителният характер на
отношенията между страните по Договора за кредит е като тези, предмет на
главното производство по Решение на СЕС от 20 септември 2017 г. по дело
С-186/16 {Ruxandra Paula Andriciuc и др. V. Вапса Romdneasca SA), към което препраща и Определението на СЕС от
22 февруари 2018 г. по дело С-119/17 (Liviu
Petru Lupean и Оапа Andreea Lupean V. SC OTP BAAKNyrt., чрез OTP BANKSA, чрез Sucursala SIBIU, и SC OTP BAAKNyrt, чрез OTP BANK SA), образувани по спорове за валидността на уговорки по договори за валутни
кредити в швейцарски франкове, които уговорки са аналогични на клаузите в
договора за кредит. Случаите, които са били предмет на главните производства по
тези дела, касаят валутни кредити, т.е.
кредити, които са отпуснати в чуждестранна валута (швейцарски франк), а не са
кредити, които боравят с „виртуална" валута, служеща само за индексация на
погасителните вноски. В Решение по дело С-186/16 на СЕС, към което
препраща определението по дело С-119/17 на СЕС се приема, че клауза, според
която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат,
попада в обхвата на понятието основен предмет на договора, отнася се до самото
естество на задължението на длъжника и представлява съществен елемент от
договора за кредит, поради което не
подлежи на преценка за неравноправност. Тоест такава клауза не
може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и
разбираем език (т. 38 - т. 41 от Решение по дело С-186/16, т.20 от
Определението дело С-119/17). Клаузите на чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 22
от Договора за кредит са формулирани на общоупотребимия
български език, не съдържат сложна терминология и са ясни и разбираеми за
Ищците.
Изразява се становище, че за вида на
валутата, в който е усвоен кредитът, е ирелевантно
обстоятелството, че след усвояването на кредитния лимит същият е бил превалутиран в друга валута и кредитополучателят е
използвал кредита във валута, различна от валутата на кредита.
Оспорва се обстоятелството, че банката като
търговец е разполагала с нужните професионални знания и информация и е могла да
прогнозира как ще се променя курса на швейцарския франк след сключване на
договора за кредит.
Оспорва се твърдението, че банката е
прехвърлила валутния риск върху ищците като се твърди, че при валутните кредити
рискът се носи и от двете страни поради самото обстоятелство, че кредитът е
уговорен и усвоен в чужда валута. Сочи се, че ако швейцарският франк поевтинее
рискът ще бъде за банката, респ. БРС, а ако поскъпне - за ищците.
Настоява се, че доколкото установителните искове за признаване на нищожността на чл.
1, чл. 2 и чл. 22 от договора за кредит са неоснователни, неоснователни
са и обективно и кумулативно съединението с тях осъдителни искове за 25 953,08
лева срещу БРС и за 10 741,21 лева срещу банката.
Не са основателни и доказани исковете на
ищците, че чл. 3 и чл. 12 от Договора за кредит са нищожни като неравноправни и
неиндивидуално уговорени. Доказателство за реалната възможност да се уговарят
индивидуално клаузите, касаещи начина на определяне на възнаградителната
лихва е и обстоятелството, че лихвеният процент по договора за кредит е бил предоговорен два пъти чрез допълнителните споразумения от
08.02.2010 г. и 02.09.2010 г.
Твърди се, че предварително разработеният от
банката проект на Договор за кредит е предоставен на ищците и те са имали
възможност да влияят на неговото съдържание. Ищците са имали възможност и
достатъчно време да се запознаят с проекта на Договор за кредит, включително и
да предоставят на Банката своите предложения по текстовете, които не приемат,
да възразят срещу извършеното превалутиране от
швейцарски франкове в евро, а дори и да откажат сключването на Договора за
кредит или след сключването му - да откажат да усвоят кредита без никакви
санкции за тях. Преговорите по сключване на договора за кредит са протекли
почти 1 месец - от подаване на искането за отпускане на жилищно-ипотечен кредит
на 26.10.2007 г. до сключването на Договора за кредит на 19.11.2007 г.
Възразява се по отношение твърдението на
Ищците, че Договорът за кредит позволявал на Банката, а след цесията - на БРС,
да променят едностранно на непредвидено в договора основание размера на възнаградителната лихва по Договора за кредит. Видно от чл.
3, ал. 1 от Договора за кредит възнаградителната
лихва по процесния кредит се определя като сбор от базовия лихвен процент на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) и фиксирана надбавка от
1,15 %. От своя страна размерът на БЛП се определя според одобрена от Банката
методология, която е публикувана на нейната интернет-страница. Методологията
включва само обективни фактори, които не зависят от волята на Банката. Възнаградителна лихва по Договора за кредит е била
променяна от Банката според методологията за определяне на БЛП. Тази
методология е била правилно прилагана от Банката, съответно от БРС.
По отношение на осъдителните искове за 250 шв. фр. срещу БРС и за 200 шв. фр. срещу Банката също се
настоява, че са неоснователни, защото установителните
искове срещу чл. 3 и чл. 12 от Договора за кредит са неоснователни, както и тъй
като в претендирания период, от 20.05.2017 г. до 20.12.2017 г. ищците за
заплащали месечните си вноски по договора за кредит според подписаните и приети
от тях погасителни планове, включително според погасителния план към
допълнителното споразумение от 02.09.2010 г. към договора за кредит. В
процесния период от 20.05.2017 г. до 20.12.2017 г. оспорените клаузи на чл. 3 и
чл. 12 от Договора за кредит не са се прилагали, тъй като в този период възнаградителната лихва по договора за кредит се е
определяла съгласно клаузите на допълнителното споразумение от 02.09.2010 г.
към договора за кредит. Доколкото главните осъдителни искове, предявени от
ищците, са неоснователни, неоснователен са и съединените с тях акцесорни осъдителни искове за лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД.
С допълнителната
искова молба ищците се противопоставя на изложените в отговора възражения.
В отговора на ДИМ
ответниците считат позоваването на Ищците на
Решение № 2040/14.05.2018 г. по гр. д. № 5535/2017 по описа
на Варненския районен съд за некоректно, т.к. страна по това дело е било
само „БРС“ АД, но не и банката. Във въпросното решение съдът в мотивите е приел
за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Договора
за кредит, както и клаузите на чл. 5 от допълнителните споразумения към него от
дати 08.02.2010 г. и 02.09.2010 г. Тези клаузи обаче нямат отношение към
валутата на кредита. Тъй като съдът е приел, че „договорът
за кредит и подписаните допълнителни споразумения са нищожни само в посочените
по-горе части (клаузи), но са приложими в останалата им действителна
част.", то следователно, с влязло в сила решение между
БРС и ищците е прието, че клаузите на Договора за кредит, уреждащи вида на
валутата по кредита - швейцарски франк, са действителни. Включително,
действителни са оспорените в настоящото производство клаузи на чл. 1, чл. 2,
чл. 22 и чл. 24 от Договора за кредит.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Установява въз основа на приетите по делото
доказателства, че между страните по спора са възникнали валидни облигационни
отношения, породени от Договор за покупка на недвижим имот НL 29484 от 19.11.2007г. и Приложение №1 от
20.11.2007г., по силата на който „Юробанк и Еф Джи
България“ АД предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 325 евро
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора /чл.1/.
Приложимият в деня на усвояване на кредита курс „купува“ за швейцарски франк на
банката към еврото, съгласно Приложение №1 към договора е в размер на 1.674643 шв.фр., съответно стойността на
предоставения и усвоен кредитен лимит е 77 578 шв.франка.
Съгласно чл.2 от договора разрешения кредит
се усвоява по блокирана сметка в шв.франкове на
кредитополучателя К.Й.М.. Усвоеният кредит в шв.франкове
по сметката се превалутира служебно от банката по
търговски курс „купува“ шв.фр.
към евро на банката за съответната валута към деня на усвояването като се
превежда по открита в банката сметка на същия кредитополучател в евро, за което
действие последният е дал съгласие /чл.2, ал.3/.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора дължимата годишна лихва се формира от сбора
на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в шв.фр., валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора
посочения БЛП е в размер на 4.5 %. При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискумост
на кредита, дължимата лихва се формира от сбора на лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/. С ал.5 на чл.3 е
договорено, че действащият БЛП за шв.фр. не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер
на БЛП за шв.фр. и датата,
от който той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Договорените надбавки не се променят.
Кредитът се погасява на месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, посочена в погасителен
план /чл.6, ал.1/, като крайния срок за издължаване е 324 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита. Договорено е погасяването да става във
валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен /чл.6, ал.1/. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в шв.фр. по
сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването
на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или в евро, след служебно превалутиране на тези
средства в шв.фр. по курс
„продава“ на банката за шв.фр.
към лева/евро /чл.6, ал.2/. Курс „продава“ на шв.фр. към евро на банката се формира от официален курс
„купува“ за евро към лева, разделен на официалния курс „продава“ за шв.фр. към лева на банката за
съответния ден.
Съгласно Приложение 1 към договора за банков
кредит, разписано при условията на чл.5, ал.1 от договора, страните са
удостоверили, че кредитът е усвоен на 20.11.2007г.
В съответствие със специалните условия на
договора /раздел VІ/ кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в шв.фр. съответно в български лева или евро, като за услугата
се съгласява да заплати съотвената комисионна,
съгл.действащата тарифа на банката /чл.20, ал.1/. Съгласно ал.2 на чл.20
кредитополучателят се съгласява банката да превалутира
кредита в лева или в евро по обявения курс „купува“ на банката за шв.фр. за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от
банката по реда на чл.12, ал.2 за съответната валута и вид на кредита. По
смисъла на договора превалутиране се определя като
промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което
следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същия /чл.21/. Съгласно чл.22
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на шв.фр. към лева или евро, както и
превалутирането по чл.20 от договора, може да има за
последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредите,
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /вкл.
и пропуснати ползи/, произтичещи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложим по превалутирания
кредит.
В съгласие с чл.12, ал.1 от договора банката
си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по настоящия кредит в швв.фр. или др.валута при евентуалното му превалутиране
по реда на чл.20. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им
от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Кредитополучателят може да се осведоми за промените чрез съобщения в банконите салони и на интернет страницата на банката.
С договор от 06.12.2007г.
вземанията по кредита са цедирани на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД /л.167 и сл./, като с договор от 07.03.2018г.
са прехвърлени отново на банката /чл.171 и сл./. Доколкото след цесиите
извършените плащания за погасяване на задълженията по договора са постъпване по
сметка на новия кредитор, следва да се приеме, че длъжниците са били надлежно
уведомявани по реда на чл.99 от ЗЗД.
На 08.02.2010г. между новият
кредитор „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и
длъжника е сключено споразумение, с което е констатиран размера на дълга /чл.1/
и е договорено капитализиране на просрочени задължения /лихва/ чрез натрупване
към редовната главница. Договорено е облекчено погасяване на задължението,
съгласно погасителен план.
С допълнително споразумение от 02.09.2010г. е
подновено договорянето с „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД за
натрупване към общия дълг на непогасената през периода на облекчено погасяване
лихва и начисляване върху същия на годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП за съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0.28 пункта. Подписан е актуализиран погасителен план.
С подписания на 23.04.2012г. анекс между
кредитора „БРС“ АД и длъжниците се удостоверява предсрочно погасяване на дълга
със сумата от 6 140 шв.фр.,
при което е съставен нов погасителен план с по-нисък размер на погасителните
вноски в рамките на първоначално договорения окончателен падеж на цялото
вземане.
Приложени по делото са : искане за усвояване
на сума по кредит в размер на 77 578 шв.фр. по посочена сметка на името на К.Й.М., банково бордеро
с основание усвояване на кредит; молби за реструктуриране на кредит; молба за
покупка на 46 325 евро.
По реда на чл.176 от ГПК ищците изнасят в
открито съдебно заседание, че не са обсъждали с представител на кредитора
варианти на различни валути, за предоставяне на заемните средства; че лично са
подписали искането за отпускане на кредит, но не са поставяли отметки в
бланката; твърдят, че не са се запознавали предварително с документите по
кредита, доколкото са имали възможност да ги прочетат непосредствено преди
подписването им.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на водените от ищците свидетели – Д. Й.М. и Г.Б.И.,
съответно брат на ищеца и снаха на ищеца, както и на свидетеля на ответната
страна – А.Г.Д., управител в клон на ответното дружество.
Св.М. е придружавал само веднъж ищеца до
клон на банката, от която последният бил получил средства, за да закупи жилище.
Не е присъствал на разговор, състоял се между него и банков служител. От брат
си знае, че преди подписването на документите не е получил екземпляр от тях, за
да се запознае със съдържанието им. Знае, че брат му закупил жилище, като
цената била в евро, доколкото лично свидетелят го запознал с продавача на
имота. Св.И. също била чувала от ищцата Д.М., че й било отказано да получи
екземпляр от проектодоговора, за да се запознае с него преди подписването
му.
Св.Д. работи в ответното дружество от 2007г.
като експерт жилищно кредитиране. Изнася, че продукти за кредитиране с цел
покупка на жилище били предоставени в лева, евро и шв.фр. при различни условия като вида на валутата била
посочвана от кредитополучателя в искането за отпускане на кредит. Изнася, че
преди тяхното одобряване екземпляр от документите се предоставят на клиентите
за запознаване. Промени в клаузите могат
да бъдат извършвани само след решение на правен отдел на банката.
От заключението на вещото лице по
допусната по делото Съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че на 20.11.2007г. след
усвояване на кредита и заверяване на сметката на кредитополучателя в шв.фр. със сумата 78 879.83 шв.фр., след удържане на
комисионна за управление на кредит и плащане на застраховка, сумата от
77 578 шв.фр. е превалутирана в евро, като е заверена сметката му в евро
със сумата от 46 325.01 евро. На 21.11.2007г. по евровата
сметка са записани банкови операции, с които сумата от 41 205 евро е
изплатена на К.М. на каса и сумата от 5 120 евро е превалутирана
в лева на стойност от 9 986.56 лева и преведена от сметка в евро към
сметка в лева на кредитополучателя. Вещите лица установяват, че общо внесените
за погасявена суми по кредита възлизат на
127 912.93 шв.фр., от
които 48 180 шв.фр.
чрез вноски на каса в шв.фр.,
18 528.42 шв.франка чрез вноски на каса в евро, превалутирани в шв.фр. и 61 204.51 шв.фр. – чрез вноски на каса в лева, превалутирани
в шв.фр. Експертите
докладват, че през периода м.11.2007г. – м.10.2018г. е налице изменение в курса
– спад в стойността на франка спрямо еврото /31 % в края на периода срямо началото/. През периода 2009-2010 франкът значително
поскъпва. С цел овладяване на тази тенденция, през септември 2011г. Централната
банка на Швейцария се намесва на пазара, като въвежда праг на обменния курс от
1.20 шв.фр. за евро. Тази
мярка е в сила до януари 2015г. година, когато е отменена. След това курсът шв.фр./евро се определя при
пазарни условия, като се наблюдава тенденция към постепенно поскъпване на
франка спрямо еврото.
Вещите лица докладват, че левовата
равностойност на дължимите плащания за погасяване на начислените в шв.фр. вноски за процесния период
20.03.2014г. – 02.11.2018г. при отчитане фиксинга на БНБ в деня на плащане и
фиксинга на БНБ в деня на усвояване на кредита, е налице разлика в размер на
37 604.36 лева, а във варианта – без да се отчита сумата за цялостно
предсрочно погасяване на кредита в размер на 45 338.19 шв.фр. на 02.11.2018г. – 12 920.78 лева.
При извършената проверка на
движенията по кредитната сделка за периода 2007-2018г. се установява, че е бил
прилаган ГЛП както следва : от 20.11.2007г. – 5.65 % при БЛП 4.5 % + надбавка
1.15; от 20.07.2008г. – 6.15 % при БЛП 5 % + надбавка 1.15; от 16.10.2008г. –
7.15 % при БЛП 6 % + надбавка 1.15; от 20.02.2010г. – фиксиран лихвен процент
от 4.32; от 20.08.2010г. – 7.31 % при БЛП 7.2 + надбавка 0.11; от 20.09.2010 –
фиксиран лихвен процент от 4.41; от 20.03.2011г. – 7.48 % при БЛП 7.2 % +
надбавка 0.28 и от 20.10.2012г. – 7.23 % при БЛП 6.95 % + надбавка 0.28.
При така установената факти и обстоятелства
по делото се достига да следните правни
изводи : По иска за обявяване нищожност поради противоречието им със закона
на клаузите по чл.1, чл.2, чл.3, чл.12 и чл.22 от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г.
Кредитополучателите по процесното
правоотношение са физически лица, на които е предоставен ипотечен кредит, който
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, и им
придава качеството потребител по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Клаузата на чл.1, ал.1 от договора за
ипотечен кредит предвижда, че на кредитополучателя се предоставя кредитен лимит
в размер на равностойността на шв.фр.
на 46 325 евро по курс „купува“ за шв.фр. към еврото на банката в деня на усвояване на кредита, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит. Съгласно чл.2, ал.1
от договора разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя по блокирана сметка в швейцарски франкове, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по същата сметка се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс «купува» на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /ал.3/.
Безспорно се установява, че реален
паричен поток от кредитодателя към
кредитополучателя в швейцарски франкове
не е реализиран. Действителното
усвояване на кредита е в резервната валута на страната – евро.
Независимо от това обаче, към момента на постановяване на настоящото решение е формирана многобройна и безпротиворечива
практика на ВКС /решение по т.д. 252016г. на ВКС, І т.о.;
решение 314/29.07.2019г. по т.д.1766/16г.; решение 294/27.03.2019г. по т.д.
1599/17г., ІІ т.о и мн.др/, съгласно която независимо, че договорът за
кредит не предвижда възможност
за реално използване от
потребителя на чуждестранната валута,
кредитът следва да се
погаси в чуждестранната валута, с
оглед на което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна
валута – швейцарски франкове. В процесния случай този
процент е 5.65 %. Горният извод е изцяло
съобразен с практиката на Съда на Европейския съюз и по-конкретно с дело
С-119/17 на СЕС. Преюдициалните въпроси, по които
е било образувано това дело
се отнасят до тълкуване на разпоредбите на чл.4, пар.2 и чл.3-5 от Директива
93/13/ЕИО, в хипотеза на договор за кредит, в който е записано, че кредитът се
отпуска и погасява във валута / швейцарски франкове/, но фактически цялата
сума е предоставена на разположение
на кредитополучателя в национална валута /румънски леи/, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление. В т.20 от определението от 22.02.2018г.
по дело С-119/17, постановено по чл.99 от Процедурния правилник на СЕС е изразено становище, че кредитът следва да се погасява в чуждестранната валута,
независимо, че е предоставен в националното
платежно средство и въпреки
че договорът предвижда преобразуване на налични по банковата сметка на кредитополучателя леквидни
средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски.
Съобразно така установената съдебна практика процесният договор за кредит се счита
отпуснат в швейцарски франкове и следва да бъде погасяван в швейцарски франкове. Освен това клаузите на чл.1 и чл.2 от
договора съдържат уговорка на страните относно предмета на договора, и
отговарят на изискването за яснота и разбираемост, съгласно изискването на
чл.145, ал.2 от ЗЗП, не противоречат на закона и не са нищожни.
Клаузата на чл.3, ал.1
от договора предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в шв.фр., валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка, като дължимите лихви
се начисляват от датата на усвояването на кредита /ал.2/. С тази клауза е
определен размера на годишната лихва за усвоения кредит като този размер е ясно
посочен и се равнява на 5.65 %. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по
размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора – възнаградителна лихва по договор за кредит и е формулирана
по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП, тя не
следва да се преценява като неравноправна.
В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката
за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните като банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно
място в банковите салони. В тази част разпоредбата на чл.3 е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Очевидно е, че промяната на стойността на банковия
лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е
посочена методика за промяната му, обосноваващ извод за наличие на основателна
причина по чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП или в зависимост от външни фактори,
съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което по отношение на тази клауза
посочените изключения не са приложими. При липса на обвързаност на изменението
на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се счете, че
кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената
финансова услуга, и следованелно не е изпълнено
изискването за добросъвестност.
По същите съображения е неравноправна
клаузата на чл.12 от договора, по силата на която банката има право да променя
дължимите лихви по кредита в шв.фр.
или друга валута при евентулното му превалутиране по реда на чл.20, като измененията в
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. Посочената клауза
дава право на банката да променя приложимите лихви изцяло по своя преценка, без
да е посочена методика за промяната им, поради което е неравноправна по смисъла
на чл.143 от ЗЗП.
С клаузата на чл.22, ал.1 от договора за кредит – предмет на иска,
кредитополучателят е декларирал, че е „запознат и съгласен с обстоятелството,
че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк към българския лев или евро, както и превалутирането
по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.
6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит“.
С посочената
договорна клауза ищците са поели за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В чл. 22, ал. 2
от договора ищците са декларирали, че са запознати и разбират икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 – чл. 22 от
договора и са съгласни с настъпването им.
На основание
чл. 145, ал. 1 ЗЗП клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора за кредит трябва да се
тълкува заедно с останалите клаузи, както и с оглед всички обстоятелства,
свързани със сключването на договора към датата на сключването. С чл. 1 от
договора е уговорено кредитният лимит да се предостави в швейцарски франкове в
размер на равностойността в щвейцарски франкове на 46
325 евро. В чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски
франкове, но сметката е блокирана и практически кредитополучателят не е имал
достъп до тази сметка. Съгласно чл. 2, ал. 3 швейцарските франкове от
блокираната сметка се превалутират служебно от
банката в евро по курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването. Следователно реалното усвояване на
кредита от кредитополучателя - потребител става в евро по негова сметка в евро.
Както се посочи по-горе реален паричен поток от банката - кредитодател
към кредитополучателя в швейцарски франкове не е осъществен, а действителното
усвояване на кредита е в резервната валута на страната – в евро.
Разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Процесната
договорна клауза на чл. 22, ал. 1 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и на служителя на ответвата банка, се установява, че търговецът не е
предоставил на кредитополучателите преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчна информация, която да им позволи да извършат
разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита, т. е. да преценят потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получават доходите си, спрямо чуждестранната
валута, в която е отпуснат кредита. Предоставената от банката информация, че е
възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите
погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването им, не води
до извод, че потребителят е достатъчно информиран по смисъла на тълкуването на
горепосочените правни норми, дадено от СЕС.
Кредитополучателите
са физически лица – потребители и е сключил договор за кредит за покупка на
недвижим имот – апартамент в швейцарски франкове, като по делото липсват
доказателства имотът да е купен при заплатена цена в швейцарски франкове, нито
са налице данни, че за извършване на покупката са били необходими швейцарски
франкове. Установи се съгласно заключението на вещите лица, че сумата от
77 578 шв.фр. на
20.11.2007г. е правалутирана в евро, като със сумата
от 46 325.01 евро е заверена сметката на ищеца К.М., част от която е
изтеглена в евро, а друга част е превалутирана в лева
и преведена по левовата ме сметка.
В същото
време в договора е предвидена клауза, възпрепятсваща
реалното предоставяне на потребителя на необходимия му паричен ресурс в
швейцарски франкове, предвид наличието на блокирана сметка. От посочените
обстоятелства може да се направи извод, че потребителят е приел предложението
на банката за кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на определена сума в евро като по-изгоден с оглед
по-нисък лихвен процент и предположението за стабилност на швейцарския франк
като една от основните световни валути.
Кредитополучателят
– потребител е икономически по-слабата страна в преддоговорното
и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка,
както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това банката като икономически по-силната страна в правоотношението и с
оглед на експертната си компетентност и познания относно възможните промени в
обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в
посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа на добросъвестност да
предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната
на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск.
Липсват
доказателства, че банката е представила на кредитополучателя подобна информация
и че му е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове.
Поради това кредитополучателят не е могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си
задължения от валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит
в чуждестранна валута, предвид получаването на доход в местна национална
валута. Кредитополучателят не е имал възможност на база на предоставената му от
ответната банка информация относно възможните промени в обменните курсове да
вземе решение, основано на „добра информираност“, и да направи разумна преценка
какъв договор за кредит да сключи - договор за кредит при по-нисък лихвен
процент и да носи валутния риск или договор за кредит при по-висока лихва, но
да не носи валутния риск. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за
промяната в обменните курсове на швейцарския франк, той не е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от
валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна
валута, и се е съгласил с установените предварително от търговеца /банката/
условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 22
от договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици
на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора“.
С непредоставянето на необходимата информация
на потребителя банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение процесната договорна клауза на
чл. 22, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните.
Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 20 от договора, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за
кредитополучателя. Налице е значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя
между правата и задълженията, произтичащи от договора, тъй като ако банката
беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се
очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се
съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне.
Поради това,
че с клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля
изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗЗП.
Съгласно чл.
143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. Предвид неравноправния й характер, спорната клауза се явява
нищожна на основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради
което искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността й е
основателен и следва да бъде уважен /В тази насока Решение 294 от 27.03.2029г.,
постановено по т.д. № 1599/2017г. на ВКС, второ т.о./.
Предвид неравноправния характер на
разпоредбите на чл.3, ал.5, чл.12 и чл.22 от процесния договор, същите се
явяват нищожни на основание чл.143, т.19 във вр.чл.146,
ал.1 от ЗЗП, поради което искът по чл.26, ал.1, предл.
първо от ЗЗД за прогласяване нищожността им е основателен и следва да бъде
уважен, и отхвърлен по отношение на клаузите по чл.1, чл.2 и чл.3 ал.1-4 от
договора.
По осъдителните искове : Предвид нищожността
на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите от този
риск, заплатените от кредитополучателя при начална липса на основание по чл.55,
ал.1, предл.първо от ЗЗД 37 604.36 лева,
представляващи сумата от курсови разлики за периода от 20.03.2014г. до
02.11.2018г. са дължими от ответника.
Липсва основание да не се отчита сумата по
вноска №132, с която е извършено окончателно погасяване на дълга в размер на
45 338.19 шв.фр.,
доколкото преференциалния курс, по който са закупени шв.фр. е по-висок, макар и преференциален, от този на
чуждестранната валута към лева към датата на усвояване на кредита /съответно
1.192 лева за един шв.фр. и
1.712 лева за един шв.фр./.
С оглед изложеното искът по чл.55, ал.1, предл.първо
от ЗЗД е основателен за пълния претендиран размер.
С оглед основателността на установителния иск за прогласяване нищожността на чл.3,
ал.5 и чл.12 от договора за кредит основателен се явява и осъдителния иск за
връщане на лихвени разлики за периода 20.05.2017г. до 20.12.2017г. в резултат
на увеличение на БЛП в размер на 450 шв.фр., при кредитиране заключението на вещите лица по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
По разноските :
Предвид изхода на спора по делото, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК и представен списък по чл.80 от ГПК,
на ищеца се следва заплащане на сторените разноски общо в размер на 4355 лева, от
които за внесена държавна такса, възнаграждение за вещото лице по ССЕ и
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на осн.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.чл.143
вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузите на чл.3, ал.5, чл.12
и чл.22 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г., по иска на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д.Т.М. с ЕГН **********,
и двамата от гр.Варна, чрез пълномощник адв.М.К.,***, офис 1, срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260, като ОТХВЪРЛЯ иска относно клаузите на чл.1, чл.2 и
чл.3, ал.1-4 от договора.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260, да заплати на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д.Т.М. с ЕГН **********,***,
на осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД сумата от 37 604.36 лева,
представляваща надплатена за периода 20.03.2014г. до 21.12.2017г. и за периода
от 20.01.2018г. до 02.11.2018г., сума по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г., в резултат на валутната
разлика между швейцарски франк, евро и лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда - 22.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260, да заплати на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д.Т.М. с ЕГН **********,***,
на осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД сумата от 450 шв.фр., представляваща сума,
получена от ответника без правно основание, в резултат на едностранно
увеличение на приложимия лихвен процент по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г. за периода от
20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път 260, да заплати на К.Й.М. с
ЕГН ********** и Д.Т.М. с ЕГН **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски в размер
на 4355 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :