№ 58433
гр. София, 29.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20211110141811 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 29.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 41811/2021 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 64256/31.03.2022 г. от „ПИБ“ АД, като се твърди, че в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.10.2021 г. по ч. гр. д. №
41811/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав е допусната очевидна фактическа
грешка, като съдът не се бил произнесъл по отношение на един от длъжниците, които били
посочени в заявлението, което мотивира с допусната техническа грешка при подаване на
заявлението. Иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка.
Съдът, като взе предвид направеното искане намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
27781/15.07.2021 г. се установява, че заявителят е поискал издаването на заповед за
изпълнение по отношение на В. П. Г., Т. ЦВ. Д. и ХСГ.
Очевидната фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между
формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебния акт, и нейното
външно изразяване в текста на акта, т.е. в неговия диспозитив – така Решение № 168 от
2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о., ГК.
В случая съдът намира, че правилно е формирал правосъдната си воля, която е
отразил в издадената заповед за изпълнение, като направеното искане не е по чл. 247 ГПК, а
е искане е за допълване на произнасянето на съда, предвид факта, че липсва произнасяне по
цялото искане.
Съгласно, т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
1
4/2013 г., ОСГТК „…разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират на общо
основание приложение в заповедното производство.“.
Според нормата на чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се
подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
По аргумент от чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване
от страните, освен в частта за разноските. Тоест, заповедта за изпълнение е оконателен
съдебен акт, поради което искането по чл. 250 ГПК следва да бъде направено в едномесечен
срок от узнаването от заявителя, че заповедта е издадена.
В случая заявителят е получил препис от заповедта за изпълнение, като е подал и
молба по чл. 247 ГПК от 10.11.2021 г. по която съдът се е произнесъл с Разпореждане от
03.12.2021 г., което е връчено на заявителя на 15.12.2021 г. В този смисъл, дори да се счете,
че за заповедта за изпълнение, заявителят е узнал редовно с разпореждането за ОФГ, то
следва да се направи извод, че искането за допълване по чл. 250 ГПК е извън срок, поради
което същото следва да бъде оставено без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 64256/31.03.2022 г. от „ПИБ“ АД,
ЕИК: ********* за допълване на основание чл. 250 ГПК на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.10.2021 г. по ч. гр. д. № 41811/2021 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението
пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2