Определение по дело №29/2020 на Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

        Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

като изслуша докладваното от съдия ПАВЛОВА в.гр.д. № 29 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

        Със съдебно решение №534/19.11.2019 г. постановено по гр.д.№1328/19 г. РС-Ловеч е осъдил на основание по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК******, представлявана от М.С.М. – Директор, с адрес за призоваване:  гр.Л., ул.”С. К.”№2, ДА ЗАПЛАТИ на  Ц.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** А сумата от 1 715.69 лв - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /15.07.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК .*****, представлявана от М.С.М. – Директор, с адрес за призоваване:  гр.Л., ул.”С.К.”№2, ДА ЗАПЛАТИ на  Ц.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК .******, представлявана от М.С.М. – Директор, с адрес за призоваване:  гр.Л., ул.”С. К.”№2, ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважения иск в размер на 68.62  лв  и 100.00 лв.  - за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.

 Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР гр. Л., адрес: гр. Л., ул."С. К.№2, представлявано от Директор М.С.М. чрез Р.Д.Р. - главен юрисконсулт ОДМВР – Ловеч против Решение № 534/19.11.2019 г. по гр. дело № 1328 по описа на ЛРС за 2019 г. Излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че правните изводи направени от съда при постановяване на решението противоречат на изложените факти и обстоятелства в него и на доказателствата по делото.

Твърди, че ЛРС при постановяване на решението си не се е съобразил и не е обсъдил нормата на чл. 179, ал.4 ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите актове по отношение на държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения на същите.

Сочи, че в чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР и с тази законодателна разпоредба се ограничава прилагането на общото трудово законодателства (КТ, ЗДСл и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове), по отношение на държавни служители - полицейски органи и ако нещо следва да се допълва, изменя или променя относно възнагражденията на служителите, то трябва да стане със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, какъвто акт Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не е.

Счита, че именно поради спецификата на полагания труд от служителите на МВР обоснован с основните функции на МВР, установени в чл.2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението", то той се регламентира в специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Цитира, че съгласно разпоредбата на чл. 142. ,ал.2 от ЗМВР- Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. Ищецът е държавни служители - полицейски органи, а съгласно разпоредбата на чл. 179 ал.1 и ал.2 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като е оказано в разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Сочи, че тези законови изисквания са изпълнени и министърът на вътрешните работи е издал наредба и заповед, както е констатирал и районния съд.

Твърди, че законодателят е делегирал на министъра на BP да определя условията, редът и размера на допълнителните възнаграждения на държавни служители - полицейски органи, както в параграф 121 от КТ законодателя е делегирал на МС да издава нормативни актове по прилагане на КТ.

Смята, че в случая има два подзаконови нормативни акта, които уреждат различни правоотношения по полагане на труд и неговото заплащане, касаят различни правни субекти и са неприложими извън регулираните от тях самите правоотношения. Сочи, че НАРЕДБА № 8121з-776 ОТ 29 ЮЛИ 2016 Г. ЗА РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ЗА НЕГОВОТО ОТЧИТАНЕ, ЗА КОМПЕНСИРАНЕТО НА РАБОТАТА ИЗВЪН РЕДОВНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ, РЕЖИМА НА дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи е неприложима за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се уреждат от КТ, както и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е неприложима за държавните служители в МВР.

Сочи, че необосновано и незаконосъобразно е съдът да мотивира решението си на основание отменен и недействащ подзаконов нормативен акт, каквато е цитираната Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. на министъра на BP.

Не споделя извода на съда, че в случая е приложима разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА. Твърди, че няма непълен нормативен акт, тъй като в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. е уредено допълнителното възнаграждение за положен нощен труд и такъв се изплаща на служителите и факта, че в друга наредба НСОРЗ това възнаграждение е уредено по друг начин, не прави първата непълна, за да се прилагат разпоредбите на друг нормативен акт уреждащ същата материя. Счита, че непълнота бихме имали, ако изобщо не беше уредено допълнителното възнаграждение за положен нощен труд в Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г.

Счита, че от изложеното до тук може да се направи законово обоснован извод, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като подзаконов нормативен акт е неприложима за държавните служители от МВР, още повече, че в самата нея (чл.2, ал.З от НСОРЗ) е ограничено прилагането й относно служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за който се прилага чл.107а от КТ. Излага, че в чл.107а, ал.14 от КТ са изчерпателно изброени допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, като там не е предвидено трансформация на нощен в дневен труд и увеличаване на трудовото възнаграждение с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. Сочи, че ал. 18 на същия член не позволява определянето на допълнителни възнаграждения, на основания различни от посочените в този кодекс и в други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на служителите.

Сочи, че за работещи по трудово правоотношение в държавната администрация се прилага КТ, но не се прилага НСОРЗ и не им е предвидена трансформация на нощен в дневен труд и няма празнота в правото. Излага, че в Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. също не е предвидено допълнително увеличение на възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР, чрез трансформация на нощен в дневен труд, но съдът смята, че има празнота в наредбата и прилага по аналогия НСОРЗ. Посочва, че министъра на BP определя условията, редът и размера на допълнителните възнаграждения на държавни служители - полицейски органи и той е сторил това в Наредба № 8121 з-776 от 29 юли 2016 г, която не е обявена за противоконституционна, действаща е и урежда изчерпателно допълнителните възнаграждения на служителите, с който факт съдът е следвало да се съобрази при постановяване на решението си, но той не го е направил.

Твърди, че на следващо място от решението е видно, че районния съд не прави разлика между допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд.

Изтъква, че легалното определение за „извънреден труд" е дадено в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, но съдът не се е съобразил с него, както не се е съобразил и с писмо № 94-4103/22.07.2014г. на МТСП, в което се дават указания свързани с преизчисляването на нощен в дневен труд и където изрично се посочва, че получените при това преизчисляване часове не са извънреден труд и не следва да се посочват като такъв. Сочи, че тези указания са дадени във връзка с § 4 от НЗОРЗ, където се посочва, че министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата.

Сочи, че в случая не се установило нито от доказателствата по делото, нито от съдебно-счетоводната експертиза, да е полаган труд от служителя в повече от установеното за него работно време (извънреден) и такъв труд да не му е заплатен, а напротив, всичкия положен от служителя извънреден труд за процесния период му е отчетен и заплатен.

Твърди, че самата НСОРЗ, която съдът смята за приложима по отношение на държавни служители - полицейски органи от МВР, в чл. 9 урежда увеличение на трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,   при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното и никъде законодателят не говори за отчитане на извънреден труд и заплащане на извънреден труд. Изтъква, че как съдът е стигнал до извод, че служителят е положил извънреден труд ( реално положен труд в повече от установеното за него работно време) по НСОРЗ не става ясно. Сочи, че прилагайки коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за увеличение на трудовото възнаграждение, съдът умножава часовете положен нощен труд от служителя, с „произволно" избран от него коефициент със стойност 1,143 и получената разлика в часовете приема за реално положен от служителя труд в повече от установеното за него работно време - извънреден труд и осъжда този труд да се заплати като извънреден с предвиденото увеличение на почасовото възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че тук сме изправени пред два правни абсурда, а именно първият е, че няма реално положен от служителя труд извън установеното за него работно време, от което следва, че реално няма извънреден труд, а вторият абсурд е че НСОРЗ увеличава трудовото възнаграждение с нормалната почасова ставка( т.е за 7 реално отработени часове през нощта на работника му се изплаща възнаграждение като за 8 часова смяна и примерно, ако почасовата ставка е 5 лв. на час, то за 7 часа работникът няма да вземе 35 лв., а ще вземе 40 лв, като този един час който му се заплаща в повече не се отчита като извънреден труд, защото той реално не го е положил), а съдът постановявайки извънреден труд, на служителя на МВР, то същият следва да му се заплати съгласно нормата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР с 50 на сто увеличение.

Сочи, че с решението си съдът поставя в неравностойно положение работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и за които се прилага НСОРЗ, спрямо държавните служители в МВР за които не следва да се прилага НСОРЗ, като за първите увеличението на трудовото възнаграждение е с нормалната почасова ставка и преобразувания нощен в дневен труд не се отчита като извънреден, а за държавните служители в МВР преобразувания нощен в дневен труд е „извънреден" и се изплаща с 50 на сто увеличение.

Излага, че този изкуствено създаден и признат от съда „извънреден труд" води след себе си значителни последици, за който съдът не се е замислил, не е отчел и не е коментирал в решението си, като този „извънреден труд” следва да се признае и отчете като трудов стаж на служителя и върху него да се внесат всички осигурителни вноски, при положение, че такъв труд не е полаган.

Сочи, че също така от решението не става ясно какви са доводите на съда да приеме коефициент със стойност от 1,143 въпреки, че коефициент с такова цифрово изражение не се посочва в НСОРЗ. Твърди, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ определя методика по която се изчислява коефициента за превръщане на нощните часове в дневни и коефициентът е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР "Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и тя определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на часовете („8") и заповядва на адресатите -държавните служители в МВР нейното изпълнение. Сочи, че по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „ 8 часа дневно" означава 8 астрономически часа ( по 60 минути в час) като продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - както в неговата „светла" част - през деня, така и в неговата „тъмна" част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа. Прави извод, че определението „дневно" по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за"продължителността на работния ден - както през дневната част на денонощието - като „дневен труд", така и през нощната част от денонощието -като „нощен труд.", за разлика от разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ където „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Сочи, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа." Сочи, че КТ определя максималния брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат работниците и служителите по трудови правоотношения, а именно до 7 часа.

Изтъква, че като нощен, трудът на държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.З, изр. 4 ЗМВР се определя, както следва: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период." Сочи, че тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен. Излага, че фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време е установена в закон ( чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Сочи, че в чл.187 ,ал.1 и 3 изр.4 ЗМВР за държавните служители в МВР е установена по-голяма нормална продължителност на работното време: обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа. Сочи, че тя  е обусловена от основните функции на МВР, установени в чл.2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на националната сигурност , опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението." и с тези законови разпоредби съдът не се е съобразил при постановяването на решението си.

Твърди, че на следващо място съдът не е взел под внимание и не се е съобразил и с разпоредбата на чл.9, ал1 от НСОРЗ , а именно че тя се прилага само при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, от където идва и неправилния извод на съда, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не можело да се тълкува стеснително. Излага, че тази разпоредба не подлежи на тълкуване, тъй като тя определя точно и ясно методиката по която се изчислява коефициента за превръщане на нощните часове в дневни, а именно отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Изтъква, че работното време за съответното работно място го имаме законово определено, и то е 8 часа дневно и 8 часа нощно и при това положение коефициента е 1 (единица), но съдът не е обсъдил така изчисления коефициент, а е приел и приложил коефициент 1.143, като с това си решение приема, че продължителността на нощния труд на служителите в МВР е 7 часа, без да се съобразява със разпоредбата на чл.187 от ЗМВР. Твърди, че напълно незаконосъобразно приемане на неистински факт на който базира своето решение, от което следва незаконосъобразност и на самото решение, защото само при съотношение 8 часа дневно към 7 часа нощно работно време се получава коефициент 1,143  и ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР, като той по никакъв начин не ги дискриминира, а напротив, дават им се допълнителни привилегии и права, които на другите държавни служители, който са по ЗДСл, както и на тези по КТ не са предоставени. Сочи, че това е така поради спецификата на работата, която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Твърди, че правата, задълженията, възнагражденията за положен труд и допълнителните възнаграждения на тези служители са изчерпателно посочени в ЗМВР и в подзаконовите нормативни актове издадени във връзка с него и ако законодателят е бил счел, че следва да се прилага по аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то той би изразил тази си воля изрично, с едно изречение и нямаше да променя ЗМВР в годините и да урежда изчерпателно служебните правоотношения на държавните служители в МВР, а е щял да посочи както за лицата работещи по трудово правоотношение -чл.142, ал.5 от ЗМВР "Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон."

В тази насока цитира практиката на Окръжен съд гр. Ловеч, а именно: Решение № 1 от 04.01.2016г по В.Гр.Д №447 от 2015г. по описа на ЛОС; Решение № 11 по В.Гр.Д №559 от 2015г. по описа на ЛОС; Решение № 234 от 08.06.2015г. по гр. д № 122 от 2015г. на ЛРС, потвърдено с решение № 288 от 29.10.2015г. на ЛОС; решение № 300 от 09.11.2015г. по В.Гр.Д № 390 от 2015г. по описа на ЛОС; решение № 369 от 10.09.2015г. по гр. д № 26 от 2015г. на ЛРС, потвърдено с решение № 327 от 08.12.2015г. по В.Гр.Д №483 от 2015г. по описа на ЛОС. Сочи, че правните изводи направени от Ловешкия окръжен съд по горепосочените дела са възприети и изложени в решенията и на други окръжни съдилища, като най- новата практика по тези дела е на Русенски окръжен съд -решение № 405 от 04.11.2019г. по гр. д. № 548 от 2019г. по описа на съда.

На това основание, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Моли съда да му присъди разноски по делото, за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение , съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.78, ал.З от ГПК.

В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

   Атакуваното решение е връчено на въззивника на 21.11.2019 г., а въззивната жалба е подадена на  26.11.2019 г. по куриер, следователно в законоустановения срок, но няма данни съдебното решение  да е връчено на ищеца по делото Ц.Д.Ц.. Съгласно чл.7 ал.2 от ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а в случая се касае за съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване и следва да бъде връчено на страните от съда, който го е постановил.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, а делото върнато на ЛРС за връчване на съдебно решение №534/19.11.2019 г. на ищеца по делото Ц.Д.Ц., след което на основание чл.80 ал.9 от ПАС делото следва да бъде върнато на ЛОС за разглеждане на въззивната жалба, делото да се образува под нов номер и да се разпредели на първоначалния съдия-докладчик.

          Воден от гореизложеното съдът

                                     О П Р Е Д Е Л И:

               ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№29/20 г. по описа на ЛОС.

               ВРЪЩА делото на Ловешки районен съд за връчване на съдебно решение №534/19.11.2019 г. на ищеца по делото Ц.Д.Ц..

След връщането на делото в Ловешки окръжен съд да се образува под нов номер и да се разпредели на първоначалния съдия-докладчик на основание чл.80 ал.9 от ПАС.

 Определението е окончателно.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     2.