Номер / .04.2021
год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
трети касационен състав, в публичното заседание на осми април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГЕНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
секретар: Веселка Крумова
прокурор при Варненска окръжна прокуратура: Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Янка Ганчева
КАНД № 609 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл.
от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от ТД на НАП – Варна
чрез процесуалния им представител гл.ю.к. А., против Решение №260264/24.02.2021
г. по АНД №4231/2020 г. на ВРС, с което е отменено издаденото
от директора на ТД на НАП-Варна НП №538315-F566389/23.09.2020 г. , с което на К.М.К., ЕГН **********,***
е наложена глоба в размер на 500 лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
поддържа, че съдебния акт е постановен при неправилно приложение на материалния
закон, като с подробно мотивирани съображения се оспорват възприетите от ВРС
изводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
издаване на НП, сочи се, че нарушението е безспорно доказано и правилно
квалифицирано; с НП правилно е ангажирана личната отговорност на един от
съдружниците в ДЗЗД; а в производството по издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради
което се настоява за отмяна на решението и за потвърждаване на НП, претендира
се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В депозирани писмени бележки с.д. № 4587/26.03.2021 г.
процесуалния представител на касатора поддържа жалбата, моли да бъде уважена и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Касационният ответник К.К., редовно призован, не се явява, не се
представлява, не изразява становище по жалбата.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна, по следните съображения:
ВРС е сезиран с жалба от К.К., против Наказателно постановление №
538315-F566389/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: на 10.08.2015 г. в
регистър БУЛСТАТ било вписано „------“ ДЗЗД, с
представляващ и управляващ К.К.. Дружеството осъществявало дейност,
свързана с предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни
материали от камък, в обект находящ се в -----------------, имало регистрирано
ФУ с № ZK068281 и ФП50126357. От
началник сектор при ТД на НАП-Варна била възложена проверка на
дружеството за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. Изискани са документи, включително и отчет от
ФУ за месец 03.2020 г., сторно касова бележка № 5/06.03.2020 г. и разходен
касов ордер от 06.03.2020 г. От служители на ТД на НАП била извършена
проверка на представените документи, при
която било установено, че на 06.03.2020 г. дружеството, в качеството на
задължено лице, е сторнирало сумата по издаден фискален касов бон на стойност
1890 лв., с основание „върнат аванс поради отказ на клиента“, като е издало
сторно бележка от кочан с № 5/06.03.2020 г. Преценено било, че е следвало да
бъде издаден документ от фискалното устройство, съгласно разпоредбата на чл. 31
ал.4 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Въз основа тези констатации бил съставен
АУАН, за извършено нарушение на чл.31, ал.4 от Наредбата. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. На
23.09.2020 г. е издадено НП, с което на К. наложена глоба в размер на 500 лв.
за извършено нарушение на чл. 31 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Предвид горните установявания и въз основа на събраните доказателства
въззивният съд е приел, че АУАН и НП са съставени и издадени от лица,
притежаващи нужната компетентност, но при допуснати съществени процесуални
нарушения. Преценено е, че липсва пълно,
точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна в АУАН и в НП. Съдът
е посочил, че възприетият като нарушен текст на чл.31 ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г на МФ съдържа няколко различни хипотези, но в НП липсват мотиви към
коя от тях актосъставителят и АНО са отнесли установената сторно-операция
„връщане на аванс на клиента“, което е необходимо с оглед различния времеви
период за документиране на тази операция, възприет от законодателя с ал.4 на
текста в тези хипотези. Изложил е мотиви, че посочения в АУАН и в НП срок – до
7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката, е предвиден
само за случаите на сторно-операция при операторска грешка; за останалите
сторно-операции е предвидено, че следва да се документират в момента на
възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума.
Предходният съдебен състав е заключил, че липсата на уточнение в коя хипотеза
на чл.31 ал.1 от Наредбата попада конкретното вменено на К. нарушение води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Направен е извод, че констатираното несъответствие е довело и
до неправилно определяне на датата на извършване на нарушението, след като
нарушението не е свързано с допускане на опараторска грешка, не би могло да се
счете, че срокът за изпълнение на задължението е до 7.04.2020 г., на която дата
следва да се приеме, осъществено нарушение, чрез бездействие. Съдът е преценил,
че в действителност са налице данни за извършено нарушение на 6.03.2020 г.,
когато авансово получената сума е била върната на клиента. С тези съображения въззивният съд е отменил
НП.
Касационният съдебен състав преценява
правните изводи на предходния като мотивирани и законосъобразни, а наведените от
касатора възражения за неоснователни.
Както в АУАН, така и в НП липсва съставомерно описание на
нарушението, не е посочено в коя от
хипотезите на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ попада връщането на аванс
на клиент като основание за издаване на сторно-документ от ФУ. Не е посочено
кога е извършено нарушението, с оглед различните моменти на задължението за
издаване на такъв документ по чл.31 ал.4 от Наредбата; не на последно място
липсват и данни за и конкретно извършени от физическото лице К.К. действия или
бездействия, изпълващи състава на установеното
нарушение, като основание за ангажиране на личната му отговорност в
хипотезата на чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Предвид липсата на мотиви в НП относно датата, на която задължението за
сторниране е възникнало съобразно вида му по чл.31 ал.1 от Наредбата,
посочването на дата 07.06.2020 г. като краен срок за изпълнението не
кореспондира с фактическите установявания в АУАН и НП.
В случая с наказателното постановление е ангажирана личната отговорност на
управителя и представляващ ДЗЗД. При ангажиране на отговорността за нарушения,
осъществени при дейността на неперсонифицирани дружества задължение на АНО е да
издири физическото лице – извършител на нарушението, за да му наложи глоба в
това му качество. Такова изследване в случая не е направено, вместо това е
ангажирана отговорността на управителя на ДЗЗД, при липса на доказателства той
лично да е извършил евентуалното нарушение по чл.31 ал.1 и ал.4 от Наредбата.
К. е санкциониран на осн. чл.185 ал.2 от ЗДДС, съгласно който извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба за ФЛ, които не са търговци – в размер от 300 до 1000лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкцията по ал.1,
т.е. глоба за ФЛ, които не са търговци – в размер от 100 до 500 лв. В случая АНО, макар и да е избрал да
санкционира К. за нарушение по ал.2 на чл. 185 от ЗДДС не е ангажирал
доказателства, както в хода на административнонаказателното производство, така
и пред съда, че допуснатото нарушение не
е довело до неотразяване на приходи. Липсата на такава констатация в НП
представлява липса на елемент от фактическия състав на приложимата правна
норма, което винаги и безусловно представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Видно от гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260264/24.02.2021 г. по АНД №4231/2020 г. на ВРС, с което е отменено издаденото
от директора на ТД на НАП-Варна НП №538315-F566389/23.09.2020 г., с което на К.М.К., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 500 лв. на
осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :