Р Е Ш Е Н
И Е
№882/27.4.2021г.
гр.
Пловдив, 27 април 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Т.К. и участието на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като разгледа КАНД
№ 409 по описа на съда за 2021г., докладвано
от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Захарен комбинат-Пловдив“ АД, ЕИК *********,
чрез адв.Ю.Р.-пълномощник, срещу решение № 1476 от 24.11.2020г. на РС-Пловдив, IV нак.състав,
постановено по АНД № 5027/2020г., с което е потвърдено НП № 117 от 04.08.2020г. на Директора на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район“ (БД „ИБР“), за наложена на
касатора на основание чл.200 ал.1 т.2 от Закона за водите (ЗВ) имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ. Твърди се
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
противоречието му с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното
решение на ПРС и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло издаденото
НП.
Ответникът по
касация- Басейнова дирекция "Източнобеломорски район“, чрез процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението
на ПРС.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна,
предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд-Пловдив
в настоящия състав, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
За да
постанови съдебния си акт, въззивният съд е събрал всички необходими
доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на
доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на
формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална
дейност фактическа обстановка, съдът е стигнал до извода, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящата
инстанция споделя това становище.
ПРС е
прел, че на 24.01.2020г. длъжностни лица в Дирекция "Контрол" при БД
"ИБР" – Пловдив, извършили проверка в обект „Захарен комбинат“,
находящ се на бул. „България“, № 117 в гр.Пловдив, стопанисван от „Захарен
комбинат- Пловдив“ АД. При проверката се установило наличие на един брой изградено и оборудвано
водовземно съоръжение- тръбен кладенец- резервен, намиращо се на територията на
стопанския обект. Подробно са описани географски координати, вид и размери на
кладенеца, както и че за правото на водовземане посредством тръбния кладенец
липсва издадено разрешително. Констатациите на проверяващите били отразени в
съставен на място КП № ПВ3-9/24.01.2020г. С оглед констатациите при проверката,
на 05.02.2020г. е съставен АУАН № 21/05.02.2020г. за нарушение по чл. 44, ал. 1
от Закона за водите – ползване на воден обект, без необходимото за това
основание. Въз основа на АУАН срещу дружеството е издадено обжалваното НП, с
което същото е санкционирано в хипотезата на
чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ – за ползване на водни обекти, без
необходимото основание-без разрешително по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 39 от ЗВ, използването на водите и водните обекти се
осъществява чрез водовземане и чрез ползването на водния обект. Санкцията по
чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ се налага за ползването на води без разрешително, а
тази по чл. 200, ал. 1, т. 2 – за ползване на водните обекти по смисъла на § 1,
т. 7 от ДР на ЗВ, без необходимото за това основание. Ползване на водния обект,
съгласно т. 25 от § 1 на ДР на ЗВ е всяка дейност в него, която без да е
свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху
режима на водите, каквато хипотеза е налице в настоящия случай. В настоящия
казус е налице ползване на воден обект без основание за това, което предполага
санкция по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.
В
тази връзка следва да се отбележи, че разрешителното за водовземане и
разрешителното за изграждане на кладенец са съвсем различни, като първото дава
право да се ползват водни обекти, водностопански съоръжения и системи, а
второто – да се изграждат такива. В конкретния казус, макар наказателното
постановление да не е съвсем прецизно, от него става ясно, че на касатора е
наложена имуществена санкция за ползване на воден обект без необходимото за
това основание, а именно разрешително по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.
Такова
разрешително не е представено нито в хода на административнонаказателното
производство, нито в съдебното такова, вкл. и пред касационната инстанция,
поради което изводът, че такова изобщо не е издавано, е напълно обоснован.
Наложената санкция е в минималния, предвиден от закона размер ( чл. 200, ал. 1,
т. 2 от ЗВ предвижда такава от 2000 до 10000 лева), поради което не може да
бъде намалявана.
Не намират
основание в закона и доводите в жалбата за съставяне на АУАН извън срока по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Посоченият текст гласи, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения, както и по и по Закона за публично предлагане на ценни
книжа, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две
години. Районният съд е приел за момент на откриване на нарушението и
нарушителя датата 24.01.2020г., когато е бил съставен КП № ПВ3-9 от длъжностни
лица от БДИБР. При това положение съставянето на АУАН на 05.02.2020г. и
издаването на НП на 04.08.2020г. са били извършени в законовия срок. Ясно
посочени в наказателното постановление са датата и мястото, където е извършено
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Направено е и ясно описание на нарушението. Установеното
налага извода, че административнонаказателното производство е проведено в срока по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН и
като такова е пригодно да произведе целения правен ефект.
Съдът не констатира
наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице данни за по-ниската степен на
обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид
Предвид всичко
гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.
Предвид липсата на
претенции, от която и да е от страните за присъждане на направени по делото
разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1476 от 24.11.2020г. на РС-Пловдив, IV нак.състав,
постановено по АНД № 5027/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: