Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 10.05.2021 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р
О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 8 април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 796 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание
128, т.2, вр. чл.245, ал.2, вр. с чл.242 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от ищцата М.А.М. с адрес: ***, област П., с ЕГН:**********, със съдебен
адрес:***, пл.“С.“ № .- чрез адв.Б., против Г. „Н.“ ЕИК:., със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от управителя й Д. С. Р., с които моли съда
да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна да й заплати
сумата от 1953.70 лв., за месец март, април, май, юни, юли, август и септември
2020 г. по 250 лв. за всеки от посочените месеци, ведно със законната лихва
върху тази сума, смятано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане; както и 21 лв./ 3 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение
за месец март 2020 г. /падежът е на 01.04.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се
трудово възнаграждение за месец април 2020 г. /падежът е на 01.05.2020 г., 3
лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец май 2020 г. /падежът
е на 01.06.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец
юни 2020 г. /падежът е на 01.07.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец юли 2020 г. /падежът е на 01.08.2020 г., 3 лв. върху
полагащото й се трудово възнаграждение за месец август 2020 г. /падежът е на
01.09.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец
септември 2020 г. /падежът е на 01.10.2020 г., както и да й бъдат присъдени
направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е работила като „продавач - консултант“ в ответната кооперация, като с
допълнително споразумение към трудов договор № 40/08.01.2020 г. основното й
трудово възнаграждение е било променено на 305 лв.
Сочи се, че за времето от м.март 2020
г. до м.септември 2020 г. не ù било изплатено дължимото трудово
възнаграждение, възлизащо общо на 1 750 лв.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на ищцата
следните суми: 1750.00 лв.- неизплатено твудово възнаграждение за месец март,
април, май, юни, юли, август и септември 2020 г. ведно със законната лихва
върху тази сума, смятано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане; както и 21 лв./ 3 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение
за месец март 2020 г. /падежът е на 01.04.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се
трудово възнаграждение за месец април 2020 г. /падежът е на 01.05.2020 г., 3
лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец май 2020 г. /падежът
е на 01.06.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец
юни 2020 г. /падежът е на 01.07.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се трудово
възнаграждение за месец юли 2020 г. /падежът е на 01.08.2020 г., 3 лв. върху
полагащото й се трудово възнаграждение за месец август 2020 г. /падежът е на
01.09.2020 г., 3 лв. върху полагащото й се трудово възнаграждение за месец
септември 2020 г. /падежът е на 01.10.2020 г.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, чрез своята процесуална представителка- адв.Бл.Б. ***, поддържа
предявените искове.
В срока за отговор по чл.131 ГПК
ответникът Г. „Н.“ е изразила становище,
че исковата претенция за неплатено
трудово възнаграждение за месеците март - септември 2020 г. са процесуално
допустими.
По отношение на неизплатеното
трудово възнаграждение за месеците септември и октомври 2020 г. е изразено
становище, че претенциите са недопустими, тъй като са предсрочно предявени.
Трудовото възнаграждение според
отговора за месец септември трябва да се изплати съответно на 15-то и на 30-то
число на м.10.2020 г., а за м.10.2020 г., на 15-то и 30-то число на м.11. 2020
г., като е отбелязано, че исковата молба е депозирана преди 15-то число,
съответно и преди 30-то число на м.10.2020 г.
Алтернативно се твърди, че не е
настъпил падежа на съответното плащане за трудово възнаграждение на ищцата за
месеците септември и октомври, поради което претенцията се явява недопустима и
алтернативно неоснователна по същите съображения.
Твърди се, че исковата претенция за
месеците април- август 2020 г. е основателна, като същата не е получила пълния
размер на трудовото възнаграждение, предвид настъпилата пандемия.
Не е оспорена основателността на претенцията
за заплащане на трудово възнаграждение на ищцата за месеците април и май 2020
г., като е признат и размера за сумата от 250 лв. за всеки от месеците. Не е
оспорена основателността за претенцията за заплащане на трудовото
възнаграждение за месеците юни- август, но е оспорен размерът на същия, като е
признат искът за сумата от 240.87 лв., за всеки от месеците.
В съдебно заседание чрез своята
процесуална представителка- адв.С.И. ***, ,
моли съда да постанови решение, което да бъде съобразно с представените
по делото писмени доказателства, а именно, заключение на вещото лице, както и
възраженията направени в отговора на исковата молба. Моли, с оглед заявената
претенция за месец март да съобрази, че същата е изплатена на ищцата преди
завеждане на исковата молба. Моля да бъде упоменато в решението, че се отнася
за брутно трудово възнаграждение.
Районният съд, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за
установено и доказано следното:
Страните не спорят, че ищцата е работила
в ответната кооперация на длъжност „продавач - консултант“, както и това, че с
допълнително споразумение към трудов договор № 40/08.01.2020 г. основното й
трудово възнаграждение е било променено на 305 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява следното:
Размерът на брутното трудово
възнаграждение за периода от 01,04,2020 г., до 30,09,2020 г., начислено във
ведомостите за заплати, е в размер на 1953,70 лева, а нетната сума е 1504,80
лева. Неизплатеното БТВ е в размер на 1 953,70 лева, а нетното е 1 504,80 лева
Начислената сума за възнаграждение е така както е договорена по трудовия
договор.
Законната лихва за забава на
плащането на сумите за периода от първо число на следващия месец до 07,10,2020
г - датата на подаване на исковата молба върху брутото трудово възнаграждение
от 1 953,70 лв. е в размер на 44.57 лв.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл.128, т.2 КТ:
При
предявен иск по чл.128, т.2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера
на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже,
че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието
на трудово правоотношение между страните за претендирания период не е спорно
между тях, а се установява и от събраните в производството писмени
доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 128, т.1 и т.2 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и
да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно
чл.8, ал.2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се
предполага до доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата). Предвид изложеното,
съдът приема, че ищцата е изпълнявала възложените ѝ трудови задължения
съобразно договореностите ѝ с работодателя и същият ѝ дължи пълния
размер на уговореното трудово възнаграждение.
Според
заключението на съдебно - икономическата експертиза, съдът приема за доказано,
че по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата за периода от 01,04,2020 г., до 30,09,2020 г.,
начислено във ведомостите за заплати, е в размер на 1953,70 лева, а нетната
сума е 1504,80 лева. Неизплатеното БТВ е в размер на 1 953,70 лева, а нетното е
1 504,80 лв. /2003,70 - 50,00 лв. за дялов капитал на ищцата/.
Следователно
ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния
период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение и наличието
на отработване на претендираното трудово възнаграждение, а същевременно
ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати изцяло
уговореното трудово възнаграждение на ищцата. Ето защо, съдът намира иска за
процесния период за доказан по основание и до претендирание размера от 1953.70
лв.
По иска
с правно основание чл.86 ЗЗД.
С оглед
акцесорността на задължението за лихва по отношение на главния иск, следва да
бъде уважена и тази искова претенция.
Съгласно разпоредбата
на чл. 245, ал. 2 от КТ при забавено изплащане на трудовото възнаграждение
работодателят дължи законната лихва за забава на работника. Трудовото възнаграждение
се дължи ежемесечно (чл.270, ал.2 КТ), доколкото не е уговорено друго. По
делото не се спори, че трудовите възнаграждения при ответника се заплащали смятано
до последното число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането,
като в този смисъл е и заключението по изслушаната съдебно- икономическа
експертиза. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му (чл.84, ал.1 ЗЗД). Оттук и предвид диспозитивността
на нормата на чл.270, ал.2 КТ, то ответникът ще се смята за изпаднал в забава
за заплащането на всяко едно дължимо трудово възнаграждение от първото число на
последващия месец след този, през който е положен трудът. Лихвата за забава е
изчислена от вещото лице по изслушаната съдебно- икомомчическа експертизе върху
дължимото брутно трудово възнаграждение от 1953.70 лв. за процесния период и е
в размер на 44.57 лв. Тъй като ищцата претендира заплащането на мораторна лихва
в този размер, искът следва да бъде уважен изцяло. Ответникът дължи
и лихвата от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК ищцовата страна има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Същата претендира и доказва такива в размер на 300 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и
в този смисъл ответната кооперация следва да бъде осъдена да заплати тази сумата.
Съдът намира, че при разпределяне на
отговорността за разноски не следва да намери приложение разпоредбата на чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като с незаплащането на дължимите суми на ищцата в срок
ответникът е дал повод за завеждане на делото и наред с това с отговора на
исковата молба е признал само отчасти исковите претенции.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна
такса в размер 79.93 лв., както и 120 лв. – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.М. с адрес: ***, област П.,
с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***, пл.“С.“ №.- чрез адв.Б., следните
суми:
- на основание чл.128, т.2 КТ - сумата 1053.70 лв. (хиляда деветстотин
петдесет и три лева и седемдесет стотинки) – незаплатено трудово възнаграждение
за месеците март, април, май, юни, юли, август и септември 2020 г.;
- законна лихва за забава върху
главницата в размер на 44.57 лв. (четиридесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки) за периода от първо число на всеки следващ вземането месец, до
07.10.2020 г.- датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.М. с адрес: ***, област П., с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, пл.“С.“ № 10- чрез адв.Б., сумата от 300 лв. (триста
лева) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Р. в полза на
бюджета на съдебната власт
сумата от 79.93 лева (седемдесет и
девет лева и деветдесет и три стотинки) - държавна такса, както и 120 лева (сто
и двадесет лева) – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/