№ 1590
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500983 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба от 05.04.2022 г. на В. С. К. срещу
Решение № 575/28.01.2022 г. по гр.д. № 27584/2021 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 91-ви състав в частта на присъдената на основание чл.143, ал.1 СК издръжка на
малолетната му дъщеря Н. В. К., родена на *******., считано от 18.06.2021 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване за разликата над 100 лева
месечно до присъдения размер от 170 лева, както и в частта на присъдената издръжка на
основание чл.149 СК в размер на 170 лева месечно за периода 19.05.2020 г. – 18.05.2021 г.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното решение. Изложени са твърдения, че издръжка за интервала 19.05.2020 г. –
18.05.2021 г. не следва да бъде присъждана, доколкото е предоставял в този период на
малолетната му дъщеря издръжка в пари и натура. Навежда, че с оглед липсата на доходи и
наличие на алиментни задължения към други две непълнолетни деца издръжката за бъдеще
време следва да бъде в размер на 100 лева и да е дължима от момента на постановяване на
първоинстанционното решение или от момента на подаване на исковата молба. Прави
искания за събиране на гласни доказателствени средства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Н. В. К. е подала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва последната по подробно изложени съображения. Посочва, че страда
1
от астма, която изисква непрекъснато лечение. С оглед израстването й и инфлационните
процеси в страната твърди да са нараснали и нуждите, респ. необходимите за издръжката й
средства. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции. При условията на
евентуалност прави искане за допускане на медицинска експертиза за установяване на
обстоятелството, че астмата се нуждае от непрекъснато лечение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 575/28.01.2022 г. по гр.д. № 27584/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 91-ви състав, В. С. К. е осъден, на основание чл.143, ал.2 СК, да
заплаща на малолетната си дъщеря Н. В. К., родена на *******., чрез нейната майка и
законен представител Е. Н. Г., месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от 18.06.2021
г. (месец след датата на депозиране на исковата молба при отчитане на извършено в хода на
процеса плащане на сумата от 200 лева за издръжка на малолетната) до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното плащане. Със същия съдебен акт въззивникът е осъден да
заплаща на детето Н., на основание чл.149 СК, сумата от 170 лева месечно за периода
19.05.2020 г. – 18.05.2021 г., ведно със законна лихва за всеки месец просрочие.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка, осъдил е К. да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на
326,40 лева върху присъдената издръжка и е отхвърлил искането на въззиваемата за
присъждане на разноски по делото.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за
неправилност на обжалваното решение за неоснователни.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази и това е сторено от
първоинстанционния съд.
Правилно районният съд е отчел, че получаването на издръжката е безусловно,
доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
2
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка
при подрастващите поначало се предполага.
Не е спорно между страните и от представеното удостоверение за раждане №
**********, издадено на 28.09.2012 г. от Столична община – район „Младост“ въз основа на
акт за раждане №1314/28.09.2012 г. се установява, че Н. В. К. е родена на *******. в
гр.София от майка Е. Н. Г. и баща В. С. К.. Понастоящем детето е на десетгодишна възраст.
Установени са обичайни за възрастта му нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки,
учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи,
културни потребности, развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния съд. От
представеното експертно решение № 1596 от 099 заседание на ТЕЛК при „IV-та МБАЛ -
София“ ЕАД се установява, че при въззиваемата е констатирано заболяване от бронхиална
астма с преобладаващ алергичен компонент и е опредЕ. 50% неработоспособност за срок от
три години. Пред въззивния съд майката на въззиваемата е заявява продължаване на
решението на ТЕЛК до 2024 г. и посочва, че разходите за лечението на детето се покриват
изцяло от Национална здравноосигурителна каса. По делото не се доказва нуждата от
извънредни разходи за лечение на детето.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Пред въззивния съд Г.П.П. свидетелства, че ответникът страда от дискова херния,
което препятства постоянна трудова ангажираност, но е изпълнява поръчки като заварчик,
осигуряващи му доход от около 700 – 800 лева месечно. Последното правело възможно
поемане на издръжка приблизително до размера от 200 лева месечно. Свидетелят посочва,
че въззивникът има задължения за издръжка на общите им малолетни деца – Д.Г.П. и В.
Г.П., които не са припознати от К., поради липса на финансови възможности за това. Същата
свидетелства, че от 2021 г. въззивникът започнал да заплаща издръжка на детето Н. в размер
на около 45 лева седмично, но спрял плащанията пред месец юли 2021 г.
Съдът преценява показанията на свидетеля П. съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК,
отчитайки фактическото й съдружеско съжителство с въззивника. Съдът съобразява, че
твърденията на същата за влошено здравословно състояние на К. не намират опора в
останалата доказателствена съвкупност по делото, доколкото отсъстват каквито и да е
медицински документи за наличие на заболяване при въззивника, препятстващо полагането
на труд от негова страна или изискващи разходи за лечение, не е ангажирана и съдебна
медицинска експертиза, чието заключение да установи това релевантно за спора
обстоятелство.
3
Представените с въззивната жалба два броя удостоверения за раждане доказват, че
детето Д.Г.П. е роден на 11.07.2019 г. от майка Г.П.П. и баща неизвестен, а детето В. Г.П. –
на 22.01.2021 г. от майка Г.П.П. и баща неизвестен. Не се установява по предвидения от
закона ред, че тези деца произхождат от въззивника.
При съобразяване на показанията на свидетеля П. относно доходите на В. С. К. и
възможностите му да заплаща издръжка, се налага извод, че същият е в състояние без
съществени затруднения да отделя над средства, необходими за собствената му издръжка и
присъдената от СРС сума за издръжката на дъщеря му Н..
Определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата издръжка е
съобразен с обстоятелството, че майката полага непосредствени грижи за детето, което
поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на детето съобразено с установените му възможности.
Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за заплатени от
въззивника суми в полза на законния представител на въззиваемата, както следва: на
14.07.2021 г. – сумата от 80 лева и на 26.07.2021 г. – на сумата от 45 лева. За същите не е
оспорено, че са послужили за издръжка на детето Н. (виж протокол от проведено на
05.01.2022 г. открито съдебно заседание) и сумите правилно са отчетени от районния съд
като погасяване на задължението за издръжка за периода от датата на депозиране на
исковата молба до 17.06.2021 г. Поради това въззивният съд приема, че правилно е
определен началният момент на дължимата за бъдеще време издръжка на въззиваемата.
По делото отсъстват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че за
периода 19.05.2020 г. – 18.05.2021 г. въззивникът е предоставял издръжка на детето Н. в
натура или пари. Показанията на свидетеля П. в тази насока са неконкретизирани и не
позволяват заключение за конкретно предоставени суми по размер и период.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил следващата се на
въззиваемата издръжка за минало време.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивникът е освободен от заплащане на държавна такса в производството пред
въззивната съдебна инстанция.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, се следва разноски на
въззиваемата, които са своевременно поискани с въззивната жалба. Въззивникът е сторила
разноски в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие, за чието заплащане
е представено извлечение от движението по посочената в чл.10, ал.3 от договора банкова
сметка.
Правилно първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на въззиваемата
за разглеждане на делото пред СРС, доколкото доказателства за реалното разходване на
такива не са своевременно ангажирани.
Така мотивиран, Софийският градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575/28.01.2022 г. по гр.д. № 27584/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 91-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. С. К., ЕГН **********, да заплати на Н.
В. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. Н. Г., ЕГН
**********, сумата от 300 лева, представляваща сторени пред въззивната съдебна инстанция
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5