№ 435
гр. П, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103162 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени
установителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер на: 377.56лв. - главница на револвиращ
кредит, 25.56лв. – възнаградителна лихва за периода 01.11.2020г. –
07.12.2020г. и 20.53лв. – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. –
16.06.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 28.06.2021г. до плащането.
Ищецът „**“, рег. №*, чрез „*“, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Мла*, твърди да е във валидно облигационно
отношение с ответника А. Й. К. с ЕГН ********** от гр.П, ул. „Ч*,
произтичащо от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-* от 31.08.2019г., по който е
предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит и кредитна
карта с максимален лимит от 2000лв. Твърди, че усвояването на кредита е
станало посредством предоставената на ответника кредитна карта и ПИН код
към нея. Твърди още, че ответникът е започнал да усвоява главницата на
1
31.08.2019г., чрез покупка на стоки на изплащане, съгласно чл.4 от договора,
с код на усвояването CREX-*. Поддържа, че в резултат за ответника е
възникнало задължение да заплаща възнаградителна лихва за ползването на
усвоената главница. Поддържа, че според уговореното в договора връщането
на главницата и заплащането на лихвата може да стане еднократно или на
части – погасителни вноски, чиито размер зависи от размера на усвоената
главни и следва да бъде посочен от кредитора в ежемесечно извлечение най-
късно до 15-то число на всеки месеца, което се съобщава на длъжника по
предвидения в договора начин. Крайният срокът за пращане на погасителната
вноска е 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.
Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията на
01.11.2020г., поради което кредитната карта е блокирана на основание чл.16
от договора и са възникнали основания за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост се претендира да е
настъпила при условията на чл.17 от договора за кредит, съгласно който при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до длъжника
за предсрочната изискуемост. Твърди, че въпреки това на 07.12.2020г. е
изпратил до ответника известие за настъпилата предсрочна изискуемост и
покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен в договора, но плащане
не е последвало. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение за
ответника е възникнало задължение да плати обезщетение за забава.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - П по ч.гр.д.
№2252/2021г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното
производство.
При условията на евентуалност, ако не е налице предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,
ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати дължимите суми:
377.56лв. - главница на револвиращ кредит, 25.56лв. – възнаградителна лихва
за периода 01.11.2020г. – 07.12.2020г. и 20.53лв. – мораторна лихва за
2
периода 03.12.2020г. – 16.06.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба до плащането, като твърди
предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника с връчването на
приложеното към исковата молба писмено изявление за настъпването й.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. Подал е
молба, в която твърди, че дължи вземането и доброволно е заплатил на ищеца
част от него. Заявил готовност да заплати остатъка.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата
му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в
законоустановения срок, поради което са допустими.
За основателността на исковете за връщане на главницата и
заплащането на договорна лихва ищецът носи доказателствената тежест да
установи, че в изпълнение на валиден договор е предоставил на ответника
потребителски кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане
претендира, лихвоносния характер на кредита, размера на лихвата и
изискуемостта на двете вземания.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи
положителния факт на изпълнението.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска по
чл.422 ГПК за частично основателен.
Ответникът не оспорва съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение и твърди да е настъпило доброволно изпълнение
след подаването на исковата молба в съда. Видно от представените от
ответника разписки за паричен превод, същият е извършил следните
плащания в полза на ищеца за погасяване на задълженията по кредитната
карта, а именно: на 09.11.2021г. – 150 лв., на 08.12.2021г. – 150 лв. и на
08.01.2022г. – 110лв. Ищецът не оспорва получаването на сумите. Тъй като
3
изпълнението не е достатъчно да покрие цялото вземане, погашението следва
да се извърши в поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД. Вземането по заповедта за
изпълнение не включва разноски - съдебните разноски в заповедното
производство не са предмет на иска по чл.422 ГПК, а се присъждат в исковото
производство за установяване на вземането с оглед изхода на делото /т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК/. Затова погашението следва да започне от лихвите. Същите с в общ
размер на 46.09лв. и са погасени напълно. С останалото плащане е погасена
част от главницата в размер на 363.91лв. Останала е дължима главница в
размер на 13.65лв. Затова установителният иск следва да се уважи до този
размер и да се отхвърли за разликата до претендираните 377.56лв. - главница,
25.56лв. – възнаградителна лихва за периода 01.11.2020г. – 07.12.2020г. и
20.53лв. – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. – 16.06.2021г.
Не са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност осъдителен иска, тъй като
установителният иск по чл.422 ГПК е отхвърлен частично, но не поради
поставеното от ищеца условие /липса на предсрочна изискуемост на кредита/,
а поради настъпило частично изпълнение в хода на делото.
При този изход на спора ответникът дължи съдебни разноски на ищеца
в пълен размер, тъй като със забавата си е станал причина за образуване на
делото. В случая ищецът е представляван от юрисконсулт, комуто на
основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се
определи възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като
същото е минимално. Освен това ищецът е внесъл 125 лв. държавна такса за
производството. Общия размер на разноските на ищеца в исковото
производство възлиза на 225лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът А. Й. К. с ЕГН ********** от гр.П, ул. „Ч* дължи на ищеца „Б*“,
рег. №*, чрез „*“, ЕИК *, седалище и адрес са управление: гр.София, ж.к. „*4,
сумата от 13.65лв. – главница на револвиращ кредит, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
28.06.2021г. до плащането, дължима по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-* от
31.08.2019г., за което вземане е издадена заповед №1256 от 01.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2252/2021г. по
описа на РС – П, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13.65 лв. – главница
до предявения размер от 377.56лв., както и за сумата от 25.56лв. –
възнаградителна лихва за периода 01.11.2020г. – 07.12.2020г. и сумата от
20.53лв. – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. – 16.06.2021г.
ОСЪЖДА ответника А. Й. К. да заплати на ищеца „Б*“, чрез „*“
съдебни разноски по делото размер на 225лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №2252/2021г. по описа на РС – П в
размер на 75лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
5