Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 1197 по
описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 527230/06.112018г. по
гр.д. № 50672 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 34-ти състав е признато за установено на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК
, че К.М.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. И. ***, кантора 109 не
дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** заплащане на сумата от 7759,27лв. главница , сумата от 1012,16лв. законна лихва за забава, за които е издаден изпълнителен
лист на 23.06.2010г. по частно гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ Д.
Д., като недопустимо е прекратено
производството по исковете за сумата от
2774,87лв. за периода от 25.03.2010г. до 22.06.2010г.; за сумата от 257,98лв.
представляваща част от законна лихва за които е издаден изпълнителен лист на
23.06.2010г. по частно гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ Д.
Д., като „Е.М.”ЕООД е осъдено за заплати на К.М.Д. съдебни разноски от 424,74лв., а К.М.Д. е осъден да заплати
на Е.М.”ЕООД съдебни разноски от 18,72лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№5189679/20.11.2018г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете „Е.М.”ЕООД,
ЕИК******** в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че вземанията са по договор за банков кредит и са
скрепени с погасителна давност срок на която е 5 години, този срок бил
прекъсван периодично и извода на районния съд, че вземанията са погасени по
давност бил неправилен. Изпълнителното дело от 2010г било прекратено на
основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на 24.04.2015г., последното плащане по
това изпълнително дело било от 19.05.2012г., надлежно отразено на гърба на
изпълнителния лист. От този момент започнала да тече нова погасителна давност,
която била 5 години и което към подаване на молбата от 03.04.2017г. с искане за
налагане на запор по новообразуваното изпълнителното дело от 2017г. не била
изтекла. От този момент започнал да тече нов погасителен срок който и към
момента не бил изтекъл. Съдебната практика за вземания по договор за доставка
на топлинна енергия била неотносима. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ищец – К.М.Д., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че
решението в обжалваната част било правилно. Не било проведено исково производство
за вземанията по изпълнителния лист и за срок на погасителна давност не се прилагала
разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД. Правилно районният съд приел, че срока на
погасителната давност за вземанията е 3 години. ЕТ не бил пререгистриран пв
търговския регистър и изпълнителното дело било образувано срещу неправосубектна
страна. Не бил уведомен за извършената цесия, на 30.04.2015г. бил платил
непогасения остатък на задълженията от 25446,23лв., плащането извършил в полза
на „Б.Д.”ЕАД, защото не бил уведомен за цесията. Това плащане погасявало
задълженията за главницата и лихва след този момент не се дължала. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, издаденият изпълнителен лист не
прекъсвали погасителната давност. По изпълнителното дело от 2017г- и до момента
К.М.Д. не бил конституиран като длъжник, за такъв бил посочен едноличен
търговец, който не бил пререгистриран и това дело било насочено срещу
неправосубектна страна. Насрочения през
2017г. опис не бил осъществен и не прекъсвал погасителната давност. Образуване
на изпълнително дело, изпращане на покана, проучване на имущество не са
изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника – Б.Д.”ЕАД, ЕИК *******не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2016076/26.07.2017г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.07.2017г., уточнена с молба
изпратена по пощата на 09.01.2018г. на К.М.Д., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК********, с която е
поискал от съда на основание чл.
124 вр. с чл. 439 от
ГПК да
признае за установено, че не дължи заплащане
на ответника на сумата от 2774,87лв. неолихвяема
сума; сумата от 7759,27лв. главница; сумата
от 1270,14лв. лихви; сумата от 145,85лв. разноски по изпълнително
дело и сумата от 114,48лв. в полза
на ЧСИ Д., за които е издаден изпълнителен лист на 23.06.2010г. по частно гр.д.
№ 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ Д. Д.. Навел е твърдения, че
цялата главница била платена на 30.04.2015г. по сметка на Б.Д.”ЕАД, когато
платил 25446,23лв., към който момент не бил уведомен за цесията. С това плащане
погасил цялата главница като най-обременително задължение и след този момент не
се дължали лихви. Отделно, всички суми
били погасени по давност, срокът на погасителната давност за вземанията за
лихви бил 3 години. За събирането на сумите било образувано изпълнително дело
през 2010г. и в хода на същото са платени 39460лв., последното плащане било на
19.05.2012г. , последното изпълнително действие било от 10.05.2012г. и така
същото било прекратено на основание на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК. Образуваното
през 2017г. ново изпълнително дело било за процесните суми, но те не се
дължали, защото били погасени. Погасителната давност не била
прекъсвана.Изпълнително дело било насочено срещу едноличен търговец, но той не
бил пререгистриран по търговския регистър.
Претендирал е разноски.
Ответникът „Е.М.”ЕООД, ЕИК******** в предоставения му срок за отговор е оспорило
исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са по договор
за кредит от 26.03.2008г., които му били прехвърлени на 05.11.2015г. с договор
за цесия от кредитодателя „Б.Д.”ЕАД. Действително последното изпълнително
действие по изпълнителното дело от 2010г. било плащането от 19.05.2012г. и
непогасени суми по изпълнителния лист били 2774,87лв.
за разноски; 7759,27лв. главница; сумата от 1049,85лв. лихви . Плащането от 30.04.2015г. на сумата от
25446,23лв. погасило задълженията по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – първо
лихви, след това разноски и главница. Не била изтекла погасителната давност,
защото тя била 5 години и начален момент бил 10.05.2012г., прекъсната с молбата
от 03.04.2017г. по новообразуваното изпълнително дело от 2017г. Едноличният
търговец не бил различен субект от физическото лице и доводи на ищеца в
обратния смисъл били неоснователни. За цесията ищецът бил уведомен в хода на
съдебното производство. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на
ответника – Б.Д.”ЕАД, ЕИК *******е
оспорило исковете. Посочило е, че с плащането на 30.04.2015г. на сумата от
25446,23лв. били погасени задължения за разноски , лихва и частично за главница
от 17686,96лв., неплатена останала част хот главница и върху тази неплатена
част се дължали лихви. За цесията ищецът бил уведомен в хода на съдебното производство. Едноличният
търговец не бил различен субект от физическото лице и доводи на ищеца в
обратния смисъл били неоснователни.
С Определение от 04.12.2017г. районният съд е прекратил производството в частта за сумата от 145,85лв. разноски по изпълнително
дело и сумата от 114,48лв. в полза
на ЧСИ Д..
По делото е приет неоспорен от
страните изпълнителен лист, издаден на 23.06.2010г.
по ч.гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък по заповед за изпълнение , с
който е разпоредено ЕТ „е.-К.Д.”, представляван от К.М.Д., ЕГН **********
да заплати на Б.Д.”ЕАД, ЕИК *******сумата от 46 361,75лв. главница ведно със
законната лихва от 22.06.2010г. до изплащането й; сумата от 2970,29лв. представляващи лихва за
периода от 25.03.2010г. до 22.06.2010г.; сумата от 347,71лв. представляващи заемни такси и сумата от 1940,40лв., представляващи съдебни
разноски. На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за платени
суми по изпълнително дело от 1010г., както следва: 1068лв. на 22.12.2011г.;
69,13лв. на 22.12.2011г.; 3022,87лв. на 22.12.2011г.; 3326,23лв. на
19.05.2012г.; 32,40лв. на 19.05.2012г.; 2006,37лв. на 19.05.2012г.
По делото са приети неоспорени от
страните заверени преписи от книжа от
изпълнително дело № 947/2010г. по описа на ЧСИ К.А., рег. № 766 по КЧСИ с район
на действие съдебен район на ОС-Стара Загора, съгласно които същото е
образувано по молба на Б.Д.”ЕАД от 13.08.2010г.
срещу ЕТ „е.-К.Д.” за събиране на
вземанията по изпълнителен лист, издаден
на 23.06.2010г. по ч.гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, като
на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние
на длъжника и да определи начина на изпълнение, но е поискал и да се наложи
възбрана върху имот, ипотекиран за обезпечение за задълженията по изпълнителния
лист – 6 сгради –бунгала, в с Конаре, възбрана е наложена на 18.08.2010г., изпратени са запорни
съобщения на 24.08.2010г. за запориране на банкови сметки на длъжника в
Общинска банка”АД , „ОББ”АД и „Р.”АД, на 09.09.2010г.
са запорирани автомобили на длъжника: „Опел Кадет”, рег. № ********; СААБ, рег.
№ ********; Нисан Примера, рег. № ********, Мицубищи, рег. № ********на
13.10.2010г. е извършен опис на възбранениете имоти , като същите са изнесени
на публична продан , както следва: на 22.10.2010г., обявена за нестанала от
съдебния изпълнител на 15.02.2011г; на 28.03.2011г., обявена за нестанала от
съдебния изпълнител на 17.05.2011г; на 28.05.2011г, обявена за нестанала от
съдебния изпълнител на 20.07.2011г.; на 29.07.2011г., обявена за нестанала от
съдебния изпълнител на 28.09.2011г.; на
12.10.2011г., обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 21.12.2011г.; на
29.12.2011г., обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 22.02.2012г., всички
поискани с молби на банката, причини за обявяването им за нестанали на които са
неявяване на кандидат, съответно невнасяне на предложена сума по наддавателно
предложение. По искане на банката на
20.03.2012г. е обявена нова публична продан на тези имоти, като продан е
извършена и с постановление за възлагане от 26.04.2012г. сграда- бунгало № 5 с
площ от 56кв.м. е възложено на Д.Х.Р., платил на 25.04.2012г. 2500лв., а
останалите 5 сгради са възложени на „М.П.1”ООД с постановление за възлагане от 03.05.2012г., платил 32800лв.,
постъпили на 02.05.2012г. Установява се, че на 25.03.2013г-. банката е поискала
проучване на имущество на длъжника, на 29.10.2014г.
банката е поискала да се наложи запор върху моторни превозни средства на
длъжника, на 02.02.2015г. банката е поискала
да се наложи запор върху дружествени дялове на длъжника в „М. К 3”ЕООД, на 13.02.2015г. банката е поискала да се
наложи запор върху моторни превозни средства на длъжника, на 14.04.2015г.
длъжникът е поискал производство да се прекрати на основание на чл. 433, ал.1,
т. 8 от ГПК и с постановление от 21.04.2015г.
ЧСИ е прекратил производството на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. По
молба на длъжника ЧСИ е издал удостоверение, съгласно което дълг по
изпълнително дело към 15.04.2015г. е в размер на: 27 152,06лв. олихвяема
сума; лихви от 8043,61лв.; неолихвяема сума от 228,40лв.
По делото е прието неоспорено от
страните платежно нареждане от 30.04.2015г.,
съгласно което ЕТ „е. К.Д.” е наредил по сметка на Б.Д.”ЕАД сумата от 25 446,23лв. за погасяване на задължения по договор за
кредит № 2323/2008г.
По делото е приет неоспорен от
страните договор за цесия, съгласно който на 05.11.2011г. „Б.Д.”ЕАД е продало
на „Е.м.” ЕООД вземанията си към ЕТ „е.-К.Д.”
в размер на 9718,23лв.
По делото са приети неоспорени от
страните заверени преписи от книжа от
изпълнително дело № 20178670400021 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 867 по КЧСИ,
съгласно които същото е образувано по молба на Е.М.”ЕООД от 08.03.2017г. срещу
ЕТ „е.-К.Д.” за събиране на вземанията
по изпълнителен лист, издаден на
23.06.2010г. по ч.гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък за сумите 7759,27лв. главница; сумата от 1049,85лв.
законна лихва; сумата от 2774,87лв.
разноски, с допълнителна молба от 03.04.2017г.
е поискано да се извърши опис на движими вещи на длъжника, с молба от 12.06.2016г. е поискано налагане на
запор върху банкови сметки , на 16.06.2017г. са насрочени описи и са наложени запори, на 21.06.2017г Токуда банк“
АД е посочила, че запор е наложен.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при Б.Д.”ЕАД е
посочило, че по изпълнителния лист на Б.Д.”ЕАД са платени суми по
изпълнителното дело от 2010г. в размер на 4160лв. на 22.12.2011г. и 35300лв. на
19.05.2012г., общо 39460лв., но само 33261,23лв.
били получени от банката за погасяване дълга по изпълнителния лист. Посочило е, че с договора за цесия била
прехвърлена главница от 7759,27лв., законна лихва от 1012,16лв. и съдебни
разноски от 946,80лв. вещото лице е посочило, че с плащанията по изпълнително
дело б.Д.”ЕАД приело че е погасена главница от 20915,52лв., както и изцяло
лихвата по изпълнителния лист от 2970,29лв. Към 30.04.2015г. непогасена
главница била 25446,23лв.. Сума в този размер била платена доброволно от К.М.Д.
на б.Д.”ЕАД на 30.04.2015г., но банката била отнесла тази сума за погасяване на
съдебни разноски от 129,20лв.; за погасяване на законна лихва за забава от
7630,07лв. и за погасяване на главница от 17 686,96лв. Така непогасена
останала главница от 7759,27лв. Непогасена останала и законна лихва за
забава от 1012,16лв., както и съдебни
разноски от 946,80лв. По изпълнителното дело от 2017г. претенции били за главница от 7559,27лв., за 1270,14лв. като законна лихва за забава
на плащането на главница от 7559,27лв. за периода от 11.05.2015г. до
15.06.2017г., както и непосочени в договора за цесия сума от общо 2774,87лв.,
от които 1958,96лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение на „Е.м. ЕООД по изпълнителното дело и такива от 815,91лв. по
изпълнително дело. Посочила е, че по изпълнителното дело от 2010г. имало
неточност в рекапитулацията за платени и непогасени суми. В счетоводството на
банката към 30.04.2015г. неплатени след изпълнителното дело суми били заведени
25446,23лв. главница.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск
е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост
като погасени с плащане и по давност на суми по договор за банков кредит за
главница и за законна лихва за забава на плащането й, за които е издадена влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК
, вземанията за което са прехвърлени от банката кредитодател на ищеца с договор
за цесия.
При така предявения иск в тежест
на ответника е да докаже валидно възникнало вземане на Б.Д.”ЕАД към ищеца за
заплащане на суми по договор за банков кредит, че е придобил вземането на банката с договор за
цесия, че е била проявена активност за
събиране на вземанията като са проведени своевременно действия за събирането им,
че плащанията на сумите са отнесени към задължения по правилата на чл. 76 от ЗЗД.
Ищецът при така предявените
искове следва да докаже, че е погасил чрез плащане главницата по договора за
кредит, че е изтекъл определен период от време между две последователни
действия на събиране на вземанията по изпълнителния лист.
Съдът приема, че по делото е
установено, че на 26.02.2008г. Б.Д.”ЕАД е предоставило на ЕТ”е. –К.Д.” банков
кредит по договор за банков кредит № 2323, като на 23.06.2010г. е издаден
изпълнителен лист по заповед за изпълнение, с който е разпоределно ЕТ „е.-К.Д.”, представляван от К.М.Д., ЕГН ********** да заплати на Б.Д.”ЕАД,
ЕИК *******сумата от 46 361,75лв.
главница ведно със законната лихва от 22.06.2010г. до изплащането й; сумата от 2970,29лв. представляващи лихва за
периода от 25.03.2010г. до 22.06.2010г.; сумата от 347,71лв. представляващи заемни такси и сумата от 1940,40лв., представляващи съдебни
разноски, заповедта е влязла в сила, на 13.08.2010г. за събирането им е
образувано изпълнително дело, по което регулярно са искани от банката и са
извършвани изпълнителни действия до 10.05.2012г., като са събрани и суми по извършена публична продан, две
години след 10.05.2012г. не са искани и
извършвани изпълнителни действия, производството е прекратено с постановление
на ЧСИ и към 15.04.2015г. неплатена сума по изпълнителния лист е била 25446,23лв. главница, 7630,07лв.
законна лихва за забава на плащането на главницата, както и съдебни разноски от
129,20лв. За тези обстоятелства по делото не се спори, а и се установяват
от приети по делото неоспорени от страните изпълнителен лист, заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, заверени преписи от книжа по изпълнително дело
от 2010г. Действително, издаденото удостоверение от ЧСИ сочи по-голям размер на
задълженията към април 2015г., но доколкото вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е установило допусната грешка от ЧСИ при изчисленията и
рекапитулацията, като съобрази и че по записвания на банката и на ответника
задълженията са били в по-малък размер, то съдът приема, за установено, че към
30.04.2015г. неплатени суми са били в размерите, посочени по-горе, установени
от вещото лице. Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно и
задълбочено, неоспорено от страните, неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, а и съответстващо на записванията на банката и на ответника за
размер на неплатени задължения. Последните сочат суми по-малки от тези,
посочени от ЧСИ, поради което и доколкото са за неизгодни за банката и за
ответника обстоятелства, то съдът приема, че тези записвания са им
противопоставими и установяват, че размер на задълженията е по-малък от тези,
посочени от ЧСИ в удостоверението от 2015г.
Неоснователни са доводите на
ответника, че изпълнителния лист и изпълнителните дела били издадени/образувани
срещу неправосубектта страна. Действително, по делото не се спори и се
установява от приети писмени доказателства, че договора за банков кредит е
сключен от едноличен търговец, че изпълнителният лист е издаден срещу
едноличния търговец и той е посочен за длъжник по изпълнителните дела, като
този едноличен търговец не е пререгистриран по Закона за търговския регистър.
Едноличният търговец не притежава правосубектност различна от тази на
физическото лице, поради което и съдът приема, че както заповедното дело по
издаване на изпълнителния лист, така и изпълнителните дела са били образувани
срещу правосубектна страна и това е К.М.Д..
По делото не се спори и с
установява от прието по делото платежно нареждане от 30.04.2015г., че на
30.04.2015г. К.Д. е платил на б.Д.”ЕАД сумата от 25 446,23лв. за
погасяване на задължения по договор № 223/2008г. Към този момент по делото е
установено, че банката е била носител на вземанията по този договор, поради
което и съдът приема, че плащането е направено на легитимирано лице - кредитор
за тези вземания. Договорът за цесия между Б.Д.”ЕАД и „Е.м.”ЕООД е сключен на 05.11.2015г., поради което и не е от
естество да обоснове извод, че на 30.04.2015г. е платено на лице, което не е
носител на вземането.
Спорен въпрос по делото е дали
плащането на 30.04.2015г. на сумата от 25446,23лв. е погасило задълженията за
главница по договора или е погасило част от главница , а останалото е погасило
лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал.1 от ЗЗД този, който има няколко
еднородни задължения към едно и също лице, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките може да заяви кои от тях погасява, а ако не го е направил, то
се погасява най-обременителното от тях,
при няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото, а
ако са възникнали едновременно – те се погасяват съразмерно.
Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал.2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихви, разноски и
главница, то се погасява най-напред разноските, след това лихвите и
най-накрая-главницата.
Двете разпоредби на чл. 76 от ЗЗД
уреждат различни хипотези, като те намират
приложение тогава, когато страните не са уговорили реда за погасяване на
задълженията. Всяко
парично задължение е лихвоносно по аргумент от чл. 86 от ЗЗД. Всички видове лихви са акцесорни
вземания спрямо вземането за главницата, която е парично задължение. Точното
изпълнение на задължението включва
погасяване на главницата и на лихвите, определените
по договора (възнаградителни, обезщетителни) или начислените след изпадането в
забава законни лихви за забава. Интересът
на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането, принципа
по чл. 66 от ЗЗД обосновават извод, че разпоредбата на чл.76,
ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви.
Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора и така последна се погасява главницата, която
е лихвоносна, а преди това се погасяват по-малко обременителните задължения,
които са скрепени и с по-кратка погасителна давност. При предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите
и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява,
но този избор не е обвързващ за
кредитора. Кредиторът има избор - може да приеме така предложеното
изпълнение; може да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане; може да извърши
погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях
са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът
може да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този
дълг, изборът обвързва
кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на
чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг,
различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не
е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло
най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение
в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява
се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда
по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. ( В този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017г. на ОСГТК на
ВКС).
В конкретния случай по делото е установено, че на 30.04.2015г. размер на
неплатени задълженията по изпълнителния лист са били 25446,23лв.
главница, 7630,07лв. законна лихва за забава на плащането на главницата, както
и съдебни разноски от 129,20лв. Доколкото вземанията за лихвите и
за разноските са акцесорни на дълга за главницата и по съображения , изложени
по-горе съдът приема, че по смисъла на чл. 76 от ЗЗД задължението обхваща
главницата и акцесорните и задължения за лихви и разноски. По делото е
установено, че на 30.04.2015г. погасена чрез плащане е само сумата от
25446,23лв. В платежното нареждане не е посочено кое задължение се плаща , това
плащане не е било достатъчно да погаси цялото задължение - главница и акцесорните задължения за лихва и разноски,
поради което и банката е имала право да
приложи разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че дори в
платежното нареждане да беше посочено, че се погасява само главница това не би
било от решаващо значение. При тази хипотеза на плащане на сума, която не е
достатъчна да погаси и лихвите и разноските банката не е била длъжна да се
съобрази с волята на длъжника и подробни съображения за този извод съдът изложи
по-горе.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че за плащането от 30.04.2015г. приложимо е
правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Съдът приема, че установеното по делото от
съдебно-счетоводната експертиза отнасяне от банката на платената сума от
25446,23лв. за погасяване на съдебни разноски от 129,20лв., за лихва от
7630,07лв. и остатъка от 17 686,96лв. за главница е правилно. То
съответства изцяло на разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. При така възприето и
като съобрази заключението на вещото лице по счетоводната експертиза , то съдът
приема, че след плащането от 30.04.2015г. непогасена чрез плащане е останала главница
в размер на 7759,27лв.
Доколкото
това вземане е лихвоносно като всяко парично вземане съобразно правилото на чл.
86 от ЗЗД, като съобрази и обстоятелството , че предмет на делото е вземане за
плащане на лихва за забава за плащането на главницата от 7759,27лв. за периода
от 11.05.2015г. до 15.06.2017г., то
съдът приема, че по делото е установено възникване на вземане за лихва за
забава за плащането на тази главница за този период в размер на 1270,14лв. Последното е установено от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и съдът го
кредитира като вярно и задълбочено в тази част.
Периодът на това вземане е след плащанията на сумите по изпълнителния
лист, не се твърди, че тази лихва е платена и не е установено същото по делото.
По
делото е установено от приетия по делото договор за цесия, за който ищецът е
уведомен към образуване на исковото дело (с исковата молба е представил
договора за цесия), че на 05.11.2015г. Б.Д.”ЕАД е прехвърлило на „Е.М.”ЕООД
вземанията по изпълнителния лист за сумата от 7759,27лв. главница и за лихва за забава на плащането й, поради
което и съдът приема, че „Е.м.”ЕООД е носител на тези вземания, а със съобщаването на договора за цесия
вземането му към ищеца се е консолидирало.
По
възраженията за недължимост поради погасителна давност:
Вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков
кредит, поради което същите са скрепени с общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от 5 години. Вземането за
лихва за забава съобразно чл. 111 от ЗЗД е скрепено с кратката 3 годишна погасителна
давност. В случая не е установено задълженията по договора за банков кредит да
са уговорени да се плащат на месечни вноски, но дори и да се приеме, че такива
са били съглашенията на страните по договора съдът приема, че тези уговорки не
обосновават извод, че плащанията по договора за банков кредит са периодични по
смисъла на чл. 111 от ЗЗД. Вземането е едно, а обстоятелството, че банката се е
съгласила да приема изпълнение на части не променя характера му.
Погасителната давност за обезщетението за
забава може да бъде с по-дълъг срок , а именно от 5 години само в хипотезата на
чл. 117, ал.2 от ЗЗД – ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на
вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД
започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е
необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, буква „в” от ЗЗД. Определението на съда по чл. 242 от ГПК (отм), както и
заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат
последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането
по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението
за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява
задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада
с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство по чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 410 и чл. 417 и сл.
от ГПК, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е
така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се
издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено
нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни
актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от
молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на задължението.
Издаденият изпълнителен лист в тази
хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването
на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата
давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
В конкретния случай вземането е
за задължения по банков кредит и за лихва за забава на плащането й, не е
установено заповедта за изпълнение да е била оспорена и да е проведено
производство по реда на чл. 422 от ГПК, поради което и съдът приема, че за
издаването на изпълнителния лист не е проведено исково съдебно производство.
При така установеното съдът приема, че погасителната давност за процесните
задължения е 5 години за задълженията,
възникнали от уговорки по договора за банкови кредит и 3 години за лихвата за
забава на плащанията.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за
издаване на заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия
процес и като такива не прекъсват
погасителната давност за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК(отм) е
алтернатива на исковия процес, с тази молба не започва принудително изпълнение,
поради което и тя не прекъсва погасителната давност за вземането. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417
от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес
и не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на
заявлението би имало значение за прекъсване на погасителната давност само при
хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава
бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради
което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков
процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват , нито спират
погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е
специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на
кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е
свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент,
предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в
срока по чл. 415, ал.2 от ГПК
материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от
подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната
давност и придобивната давност, възниква правото на законните лихви и добивите
от вещта (В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д.№
4/2013г.).
С оглед гореизложеното съдът приема, че в
случая заявлението, издаването на
изпълнителния лист на 23.06.2010г., образуването на изпълнитено дело на 13.08.2010г. не са прекъснали, нито са спрели погасителната
давност за вземанията. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на
изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да
бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена
вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или
вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до
спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от
всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на
поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по издадения
на 23.06.2010г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело през 2010г. и
регулярно по него са извършвани изпълнителни действия до 10.05.2012г. – възбранени имоти, запорирани вземания и моторни
превозни средства, публична продан на недвижими имоти, плащане по извършена
публична продан. По делото не се спори, че последното изпълнително действие е
било извършено на 10.05.2012г., твърденията
на страните за този факт съвпадат. След
този момент по изпълнителното дело от 2010г. е имало период на бездействие на
взискателя и изплънителното дело повече от 2 години, като то е било прекратено
по силата на закона на 10.05.2014г. на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК
, обявено от ЧСИ с постановление от 21.04.2015г. Извършените след 10.05.2014г.
изпълнителни действия не са от естество да прекъснат погасителната давност,
защото са поискани/извършени след прекратяване на изпълнителното дело. При така
възприето съдът приема, че погасителната давност е била прекъсната по
изпълнителното дело от 2010г. за последно на 10.05.2012г. и от този момент е започнал да тече нов погасителен
срок за задълженията по изпълнителния лист. Съдът приема, че доброволно
извършеното плащане от длъжника на 30.04.2015г.
на сумата от 25 446,23лв. е
прекъснало погасителната давност за вземанията. Това плащане в случая следва да
се цени като признание на задълженията. Този извод на съда се подкрепя от
издадения изпълнителен лист по стабилизирана заповед за изпълнение, както и че
плащането не сочи коя част от задължението погасява. Дори и да се приеме обратното,
то следва да се посочи, че по образуваното на 08.03.2017г. ново изпълнително
дело са поискани и предприети изпълнителни действия преди да изтече 5 годишния погасителен
давностен срок за главницата, считано от последното изпълнтелно действие по
изпълнителното дело от 2010г.-10.05.2012г. Това са поисканите с молбата от 03.04.2017г. насрочване на опис на
движими вещи, насрочен на 16.06.2017г. от ЧСИ. Отделно са поискани с молба от
12.06.2016г. запори върху банкови сметки и такива са наложени. Обстоятелството
дали е осъществен на насрочена дата описа на движими вещи по това изпълнително
дело е ирелевантно. От значение в случая е активното поведение на взискателя и
насочването на изпълнението към имущество на длъжника. При така възприето съдът
приема, че вземането за главница не е погасено по давност.
Съдът приема за установено по
делото, че не е погасено по давност и
вземането за 1012,16лв., (част от 1270,14лв), представляващо законната лихва за забава на плащането на неплатената
главница от 7759,27лв. за периода от
11.05.2015г. до 15.06.2017г. Действително, това вземане е скрепено с
краткия погасителен срок от 3 години. В случая, обаче, по делото е установено,
че период на това вземане е от
11.05.2015г. до 15.06.2017г. Последното се установява от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и за такова вземане е постановено решението на
СРС в обжалваната част. Началният момент на това вземане е 11.05.2015г., по изпълнително дело от 2017г. са поискани изпълнителни действия
през април и юни 2017г. и тогава погасителната
давност за него е прекъсната, исковото дело е образувано на 25.07.2017г., поради което и съдът
приема, че 3-годишния погасителен срок за това вземане не е изтекъл и това
вземане не е погасено по давност. Твърдения и доказателства, че това вземане е
погасено чрез плащане не са наведени/ангажирани.
При така възприето съдът приема,
че процесните вземания не са погасени нито чрез плащане, нито по давност, не се
твърди и не се установява погасяването им и по друг погасителен способ, поради
което и исковете са неоснователни.
С оглед гореизложеното решението на СРС в обжалваната част следва да
се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което исковете се
отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия-ищец следва да се
поставят разноски по делото и той следва да бъде осъден да заплати на
въззивника-ответник по исковете разноски
за юрисконсулт в производство пред СРС в размер на още 81,28лв., а за
производство пред СГС следва да му заплати възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100лв. и разноски за държавна такса от 175,43лв.
Решението
на СРС в частта, в която в тежест на ответника са поставени разноски следва да
се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 527230/06.112018г.
по гр.д. № 50672 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,
34-ти състав в частта, с
която е признато за установено, че К.М.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. И. ***, кантора 109 не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
заплащане на сумата от 7759,27лв.
главница , сумата от 1012,16лв.
законна лихва за забава, за които е издаден изпълнителен лист на 23.06.2010г.
по частно гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ Д. Д., като „Е.М.”ЕООД
е осъдено за заплати на К.М.Д. съдебни разноски от 424,74лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни отрицателни установителни искове, предявени с искова молба вх.№
2016076/26.07.2017г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.07.2017г.,
уточнена с молба от 09.01.2018г. на К.М.Д., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК********, с която е
поискал от съда на основание чл. 124 вр. с чл. 439 от
ГПК да признае
за установено, че К.М.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. И. ***, кантора 109 не дължи поради погасяване чрез плащане и по давност на „Е.М.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** заплащане на сумата от 7759,27лв. главница по договор за банков кредит от № 2323/2008г.;
сумата от 1012,16лв. законна лихва
за забава за плащането на главницата от 7759,27лв. за периода от 11.05.2015г.
до 15.06.2017г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист на 23.06.2010г. по частно гр.д. №
1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, прехвърлени от Б.Д.”ЕАД на „Е.М.”ЕООД с
договор за цесия от 05.11.2015г., за
събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № 20178670400021 по
описа на ЧСИ Д. Д..
ОСЪЖДА
К.М.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. И. ***, кантора 109 да
заплати на „Е.М.”ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от общо 356,71лв. (триста
петдесет и шест лева и 0,71лв), представляващи съдебни разноски, направени в
производството пред СРС и СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на
страната на въззивника – Б.Д.”ЕАД, ЕИК*********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.