№ 7
гр. Смолян, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225400600136 по описа за 2022 година
Настоящото производство се развива по реда на Глава Двадесет и първа от
НПК.
Образувано е по въззивна жалба от повереника на С. М. срещу оправдателна
присъда № 2/12.10.2022 г по нчхд № 6/2022 г по описа на РС-Ч. .
В жалбата е посочено, че присъдата е неправилна и необоснована , като е
поискана нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по двете повдигнати
обвинения за извършени престъпления по чл. 148 ал.1 т.1 от НК във
връзка с чл. 146 ал.1 от НК и чл. 130 ал.2 от НК , като се уважат
приетите за съвместно разглеждане граждански искове . В жалбата е
посочено , че първоинстанционният съд е допуснал сочени процесуални
нарушения, които са довели като до неправилно прилагане на
материалния закон. Изложени са доводи , че двете повдигнати обвинения
са доказани , като има събрани косвени доказателства , които да
обосноват вината на подсъдимия .Посочено е, че подсъдимият е направил
самопризнание в подадения писмен отговор на тъжбата, като е посочил ,
че е напсувал тъжителя. Неправилно съдът не е кредитирал доказателства,
1
събрани в хода на извършена проверка по ЗМВР , включително
показанията на св.Т. и изготвената СПЕ. Направен е извод, че съдът не е
извършил обстойна преценка на събраните доказателства, което е довело
до порочност на постановения съдебен акт. С жалбата е поискано
ангажиране на нови свидетелски показания.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с а. Д., като се
поддържа жалбата.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, като не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение .
Защитникът адв.П. оспорва подадената жалба и пледира потвърждаване
на присъдата на РС-Ч. .
Съдът, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, становището на
страните изразено в с. з. и след преценка на доказателствата събрани и
приобщени по делото, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Производството пред РС-Ч. е образувано по подадена тъжба от С.М. ,
като е повдигнато обвинение срещу Й.Г. за извършено престъпление по
чл. 148 ал.1 от НК във връзка с чл. 146ал.1 от НК и престъпление по
чл. 130 ал.2 във връзка с ал.1 от НК. В тъжбата е посочено, че на
22.07.2021 г. тъжителят управлявал товарен автомобил в с.Б. , като
спрял на стеснен участък от пътя . През това време се появил
подсъдимия , който управлявал автомобил и не могъл да премине по
стеснения участък от пътя .Между двамата водачи възникнал спор , като
Г. спрял автомобила , слязъл от МПС-то и отправил към тъжителя
обидните думи „Абе да еба неговата мама какъв е този прост шофьор….
Да еба твойта мама да еба ….да еба твойта мама …мама ти да еба“,
като част от псувните били изречени около 10-15 пъти .След изричане
на обидните думи Г. отворил шофьорската врата на тъжителя и нанесъл
няколко удара в областта на гърдите и брадичката на тъжителя,
започнал да го дърпа навън от шофьорското място със сила, като по този
начин му причинил лека телесна повреда без разстройство на здравето .
В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане
предявен граждански иск за обезщетяване на причинените от двете
2
деяния неимуществени вреди в общ размер на 3000 лева , ведно със ЗЛ
от датата на увреждането.
С обжалваната присъда съдът признал подсъдимия Г. за невиновен по
двете повдигнати обвинения за извършени престъпления като е
отхвърлен предявения граждански иск.В мотивите си съдът направил
извод, че липсват категорични доказателства от които да се направи
извод, че подсъдимият е изрекъл посочените в тъжбата обидни думи и е
причинил телесна повреда, като не са събрани категорични
доказателства за вината на подсъдимия и присъдата не може да почива
на предположения .
Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2022 г. частният тъжител извършил услуга на св.Т. , като
превозвал бали с люцерна в сеновали край село Б. .
В следобедните часове на посочената дата М. управлявал автомобил
"Ив." и направил маневра на стеснен участък в близост до сеновал , като
в автомобила нямало други лица .
В този момент по пътния участък се движил автомобил марка С.,
управляван от подсъдимия Й.Г.. Между двамата водачи възникнал спор
за предимство , като подсъдимият М. продължил да управлява автомобила
в посока към намиращия се на близо сеновал . Г. се подразнил от
поведението на М. и го последвал с автомобила си .
След спирането на тъжителя в близост до сеновал възникнало
пререкание между М. и Г. , което не било възприето пряко от нито един
от разпитаните по делото свидетели .
М. подал сигнал на тел 112 и малко след това на място пристигнали
полицаите Р. и С. .При пристигането на място полицейските служители
заварили единствено тъжителя, като същият съобщил ,че е заплашен и
обиждан от Г. , нанесени са му удари по тялото , съобразно отразеното
в приложената справка от 05.08.2021г .
По отношение Г. и М. са съставени по - късно предупредителни протоколи
, като в хода на извършената проверка са снети писмени обяснения от
двете лица.
За случилото се между двете лица не е подадена писмена жалба от
тъжителя, като същият не се подложил на последващо освидетелстване.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани общо седем
3
свидетели /С., Р., Зв.Т., Алб Т., Н.Г.,В.Ст. и М.Т./, като нито един от тях
не е пряк очевидец на случилото се между Г. и М. . Свидетелката Т.
преразказва събитията на база споделеното от нейния брат С.М. в деня
след инцидента, като твърди, че е разбрала , че М. е псуван от
подсъдимия и хванат за гушата . Намиращите се в близост до мястото
на инцидента свидетели Зв.Т., Алб. Т., Н.Г., В.Ст. сочат, че не са
възприели нищо от случилото се между двете лица .Единствено св.Зв.Т.
разбрал от М., че Г. го е напсувал.
Въззивният съд намира за установено , че между М. и Г. е възникнало
пререкание , породено от спор за движение по пътя , след което Г.
отправил неустановени по делото нецензурни думи към частния тъжител
В тази насока е съдържанието на подадения отговор на тъжбата , като
подсъдимият посочил , че е ядосан от поведението на М. и "...в яда си
го напсувал" .В тази насока са и показанията на св.Зв.Т., който разбрал
от тъжителя , че Г. го е напсувал .Подобно обстоятелство е съобщено и
на полицейския наряд.
В същото време не са събрани доказателства, от които да се установи
какви точно са изречените думи от подсъдимия, могат ли същите да
бъдат квалифицирани като „псувни“ , съвпадат ли изречените думи с
описаните думи и изрази в тъжбата. Случилото се между Г. и М. не е
възприето от нито един от разпитаните свидетели по делото , като
подсъдимият се е възползвал от правото да не дава обяснения в хода
на производството.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно -
психологическа експертиза , като същата не дава отговор на въпроса какво
точно се е случило между двете спорещи лица и не може да е
източник на доказателства по делото за тези обстоятелства.
Изготвените писмени обяснения и докладни записки в хода на
извършената проверка по реда на ЗМВР също не могат да се ползват
като източник на доказателства , доколкото не са изготвени по реда на
НПК.
По делото не са ангажирани доказателства , от които да се направи
извод, че на М. са причинени описаните в тъжбата телесни увреждания.
М. не се подложил на освидетелстване и няма преки доказателства , от
които да се установи , че му е причинена телесна повреда . Единствените
4
косвени доказателства за наличието на физическо съприкосновение са
възпроизведени от св.Т., като същата е сестра на тъжителя и преразказва
неговата версия , която е съобщена и на полицейския наряд .От тези
косвени доказателства не може да се установи по категоричен начин
какво точно се е случило между тъжителя и подсъдимия.
От това, че подсъдимият е заявил готовност в хода на проведеното
съдебно заседание на 19.04.2022г да се извини на тъжителя / включително
и в хода на полицейската проверка/ не може да се направи извод за
наличието на виновно поведение и авторство на описаното в тъжбата
деяние .
Правни изводи :
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Г. не е осъществил състав на описаните в тъжбата
престъпления по чл. 148 ал.1 във връзка с чл. 146ал.1 от НК и
престъпления по чл. 130 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
По делото не се установи подсъдимият да е причинил на тъжителя М.
соченото в тъжбата телесно увреждане, довело до причиняване на болки
и страдания без разстройство на здравето . Не са ангажирани убедителни
доказателства, от които да се направи извод, че Г. е осъществил
соченото изпълнително деяние, изразяващо се в причиняване на телесно
увреждане на ЧТ . По делото са ангажирани единствено косвени
доказателства , изхождащи единствено от твърдения на частния тъжител
обективирани пред трети лица за наличието на противоправно
поведение от страна на подсъдимия, като постановената осъдителна
присъда не може да почива на предположения. При това положение
законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал.2
от НК.
Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъплението „обида“. Не се установи подсъдимият да е осъществил
соченото в тъжбата изпълнително деяние , изразяващо се в отправяне
към ЧТ на обидните думи „Абе да еба неговата мама какъв е този
прост шофьор…. Да еба твойта мама да еба ….да еба твойта мама …
мама ти да еба“, като част от псувните били изречени около 10-15 пъти.
Между М. и Г. е възникнало словесно пререкание , като не са
5
ангажирани доказателства какви точно по съдържание , смисъл и
интензитет са изречените думи от подсъдимия .В този смисъл не може
да се отговори на въпроса какви точно са изречените изрази и думи от
подсъдимия, като същите не са възприети от други лица, като не може
да се установи дали използваните изрази и думи са унизителни за
честта и достойнството на тъжителя .Обвинението не е доказано , като
постановената осъдителна присъда не може да почива на
предположения, изхождащи от направеното самопризнание в отговора на
тъжбата от страна на подсъдимия и от твърденията на тъжителя за
изречени обиди, пресъздадени пред трети лица.
При това положение законосъобразно първоинстанционният съд е
оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление „обида“, включително и по сочения квалифициращ признак-
публично нанасяне на обида, какъвто признак очевидно не е налице .
Законосъобразно първоинстанционния съд е отхвърлил предявения
граждански иск, с оглед липсата на извършено престъпно деяние .
С оглед на изложеното следва да се потвърди постановената присъда на РС-Ч.
, като по настоящото производство следва да се присъдят разноски в полза
на въззиваемия в размер на 800 лева-заплатено адв.възнаграждение на
адв. П..
Воден от изложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/12.10.2022 г постановена по нчхд № 6/2022 г
по описа на РС-Ч..
ОСЪЖДА С. С. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Г. ЕГН
********** направените в хода на въззивното производство разноски в
размер на 800,00 лева-заплатено адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7