РЕШЕНИЕ
гр. София,14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
:ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Кузманова ч. гражданско дело № 7826
по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството по делото е по реда на чл.
435, ал. 2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД
А.срещу постановление на ЧСИ с рег. № 860 по изп. дело № 20198600401002
обективирано в съобщение с изх. № 43519/21.05.2019 г., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника по делото с вх. № 26694/21.05.2019 г., оспорващо
начислено адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 967,88 лв. В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ
не е съобразено с чл. 10, т. 1 Н № 1 за минималните размери на адв.
възнаграждения участието на адвоката само за подаване на заявление за
образуване на изпълнителното дело. Моли съда за отмяна на отказа за частта над
200 лв. Претендират се разноски.
Взискателят Д.С.не взема
становище.
ЧСИ с рег. №860 по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК заема позиция за неоснователност на жалбата. Сочи, че
взискателят е подал още четири молби освен първоначалната, а длъжникът не е
платил след изпращане на покана и се е наложило да бъдат наложени нови банкови
запори.
Жалбата е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Тя е допустима, а по
същество - основателна.
Съдът констатира от фактическа
страна следното:
На
13.05.2019 г. по молба на Д.С.С.е образувано изп. дело № 20198600401002 по описа на ЧСИ с рег. № 860. В молбата е направено възлагане
по реда на чл. 18 ЗЧСИ, а към нея е приложен ИЛ по гр. дело № 5814/2018 г.,
САС, с който длъжникът ЗАД А.е осъден да заплати на Д.С.15 000 лв., ведно
със законна лихва от 21.08.2014 г. до окончателното плащане, както и 410,40 лв.
със законна лихва от 29.05.2015 г. до окончателното плащане. Приложен е и
Договор за правна защита и съдействие между адвокат и взискателя за сумата от
967,88 лв., платени в брой. С образуване на изп. дело на 13.05.2019 г. е
приет адвокатския хонорар в посочения размер. Същият ден е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, а на 14.05.2019 г. чрез процесуалния представител
на взискателя е постъпило искане за справка в БНБ за налични банкови сметки и
да се наложат запори. На 15.05.2019 г. е постъпило второ искане, но този
път за налагане запори върху МПС-та при наличието на такива. На 16.05.2019 г.
е постъпило трето искане този път за опис на движими вещи на длъжника. На 20.05.2019
г. е подадена молба за налагане запор на банкови сметки на длъжника в ЦКБ
АД. На 17.05.2019 г. застрахователното дружество е подало възражение
срещу формирания в ПДИ адвокатски хонорар, което е оставено без уважение с
процесното постановление. На 27.05.2019
г. е изплатен дълга по сметка на ЧСИ.
При така констатираната
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Отговорността
за разноски цели не да обогати взискателя, а да възстанови реално направените
разноски. По силата на чл. 10 Н № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изп. дело се дължат 200 лв. (т. 1),
а за извършване на действия (т.2) с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения
в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. С молбата за образуване на изп.дело ЧСИ е оправомощен по чл.18 ЗЧСИ да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението,
както и да бъде пазач на описаното имущество. Постъпилите
три молби последователно за различни справки се явяват излишни от гледна точка оправомощаването
на ЧСИ и са формални с цел да се оправдае иначе недължимо възнаграждение по чл.
10, т. 2 Н №1/2004 г. Съдът не споделя изводите на ЧСИ в становището му, че тези
действия са оправдани от бездействието на длъжника. В случая ПДИ е връчена
на 15.05.2019 г. на длъжника, с указанието, че може да изпълни
задължението в двуседмичен срок, изтичащ на 29.05.2019 г. След като дълга е
изплатен в този двуседмичен срок - на 27.05.2019
г., нито е било наложително нито е било необходимо в срока за доброволно
изпълнение да се извършва проучване и налагане на запор.Ето защо съдът приема,
че възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.
С оглед изложеното постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено
в обжалваната част. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат
разноски в размер на 125 лв. (25 лв.
– ДТ и 100 лв. – юриск. възнаграждение по частната жалба).
Въз основа на изложеното
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА РАЗНОСКИ, обективирано в съобщение изх. № 43519/21.05.2019 г., с което е оставено без уважение възражението с
вх. № 26694/21.05.2019 г. на длъжника по изп. дело № 20198600401002 за
адвокатското възнаграждение за сумата в
размер над 200 лв. до 967,88 лв.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********:***,
да заплати на ЗАД „А“, ЕИК *******,
с адрес: гр. София, район Средец, ул. „*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 125 лева(100 лв.-юриск.възнаграждение и 25 лв.- ДТ)
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.