Решение по дело №95/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1194
Дата: 10 март 2014 г. (в сила от 4 април 2014 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20143110100095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1194

гр. В., 10.03.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА                                                        

при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 95 по описа за 2014 година на Варненския районен съд, ХХ с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от К.Ц.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу Д.И.И., ЕГН ********** ***, офис 2 искове с правно основание чл.49, и чл.56 СК за развод поради разстройство на сключения между страните граждански брак на *г. без произнасяне по въпроса за вината, както и да бъде предоставено семейното жилище, находящо се в гр. В., кв. „Мл.”, ул. „В.”, бл.*, на ищеца. 

Твърди се в исковата молба, че от брака си страните имат едно дете, което вече е пълнолетно. В началото семейният им живот се развивал нормално. С времето обаче това се променило в отрицателна посока. Липсвало взаимно уважение и доверие. С времето всеки устроил собствен живот, което довело до фактическа раздяла в продължение на 20 години. Поради това се счита, че брачната връзка е изпразнена от съдържание и е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака С оглед на изложеното се моли за уважаване на предявените искове и се изразява готовност за постигане на споразумение между страните.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който се потвърждава изложеното от ищеца в исковата молба, че страните не живеят заедно от 20 години. Съпругата желае да запази фамилното име на съпруга, с което е известна в обществото. Не се противопоставя семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца. Моли се за уважаване на исковете.

В съдебно заседание страните заявяват, че са постигнали споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, в следния смисъл:

Молят съдът да не се произнася по въпроса за вината.

Семейното жилище, находящо се в гр. В., кв. Мл., ул. В., бл. * се предоставя за ползване на ищеца К.И..

След прекратяване на брака, съпругата ще носи брачното си фамилно име И..

След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

Разноските по делото се поемат от страните така както са сторени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Прието е за безспорно установено по делото, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла повече от 20 години. Налага се по убедителен начин изводът, че бракът не изпълнява социалната си функция, между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, която осмисля запазване на брачната връзка и приетия за нормален семеен живот, поради което следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните принципи, на които се основава бракът и той е именно дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.

Депозираното споразумение по чл.49, ал.4 СК съдържа постигнато съгласие между съпрузите по всички последици на развода, същото не противоречи на закона и морала.

Горното обуславя извод за основателност на молбата за развод, като следва да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 50лв на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати половината от останалия дължим размер на таксата от по 25лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА брака между К.Ц.И., ЕГН ********** с адрес *** и Д.И.И., ЕГН ********** ***, *, сключен на *г. с акт № *, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в кметство Л. област Х., поради  настъпило  дълбоко  и  непоправимо  разстройство  на  брака, на  осн. чл.49, ал.1 СК.

УТВЪРЖДАВА на основание чл.49, ал.4 СК споразумението, с което съпрузите уреждат последиците на развода, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., кв. „Млл”, ул. „Вл”, бл.* на К.Ц.И., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име И..

ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.

ОСЪЖДА К.Ц.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Варненския районен съд окончателна  държавна  такса в размер  на 25лв /двадесет и пет лева/,  на  основание чл.6 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК.

ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН ********** ***, * да заплати по сметка на Варненския районен съд окончателна  държавна  такса в размер  на 25лв /двадесет и пет лева/,  на  основание чл.6 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

                                                      

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: