РЕШЕНИЕ
№……..
гр.
София, 28.07.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-
ми въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори
юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на
секретар Красимира Динева и прокурор Н. Кирилова, като разгледа докладваното от
младши съдия Генадиева ВНАХД № 2227/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано
е по протест на Софийска районна прокуратура срещу решение от
24.06.2019г. по Н.А.Х.Д.№ 466/2019г.,
с
което Софийски районен съд , НО, 21-ви съставв е признал А.Х.Я. за виновен в
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4
т.1 вр. чл.305, ал.5 от НПК вр. чл.78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 150
лева.
С
депозирания въззивен протест от прокурор при СРП, се излагат доводи, че
определеното наказание от първоинстанционния съд е в нарушение на материалния
закон, както и че не е правилно индивидуализирано. Излага доводи, че
минималният размер на глобата, налагана на основание чл.78а от НК е 1000 лева.
Счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева. Моли съда да измени протестираното решение и да
увеличи наложеното наказание по реда на чл.78а от НК от 150 на 2000 лева.
Препис от протеста е изпратен на насрещната страна,
като становище в срок не е постъпило.
В
проведеното открито съдебно заседание пред настоящия състав представителя на
държавното обвинение поддържа депозирания протест по изложените в него
съображения. Сочи, че извършеното деяние се отличава с по- висока степен обществена
опасност, доколкото са декларирани неверни данни пред институция и то за
обстоятелства свързани с произхода и собствеността на МПС.
Защита
на подсъдимия пледира протестът на СРП да бъде оставен без уважение. Излага
подробни съображения, че деянието не е съставомерно от субективна страна. На
следващо място твърди, че са налице предпоставките по 78а от НК, а
административното наказание „глоба“ е правилно определено, съобразено с
обстоятелството, че Я. е пенсионер по
болест, видно от представеното по делото решение на ТЕЛК.
Подсъдимия
А.Я. редовно призован не се явява в проведеното пред въззивната инстанция
открито съдебно заседание.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като се запозна с
направените в протеста доводи, взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото и като извърши проверка на правилността на
обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, приложим в
това производство по силата на препращащата норма на разпоредбата на чл. 378
ал. 5 НПК, намира депозирания протест за частично основателен.
Фактите
по делото са правилно установени от първостепенния съд , в съответствие с
изложеното в обстоятелствената част на прокурорското постановление.
Несъмнено
е, от доказателствата по делото, че свидетелят С. Ч. живеел от близо 20 години
в Белгия, карал автомобили от Белгия в
България, снабдени с необходимите документи, с цел продажба. В връзка с
осъществяваната от последния дейност, свидетелят М.Г.направил бартер с него, като
предоставил на св.
Ч. лек автомобил Ровър Стрийтуайз, per. № ********в замяна на автомобил марка
„Ситроен“ модел „Джъмпер“ с идентификационен номер на рама VF7233B9215262850,
което впоследствие заменил за ремарке, собственост на свидетеля И.Ж.. През
януари 2016 година така придобития автомобил, св. М.Г.от село Мадара заменил със ремарке-платформа за превоз на
автомобили срещу, собственост на свидетелят
И.Ж..
На
28.12. 2016г. без да сключват писмен договор свидетелятЖ.продал на обвиняемия А.Я.
автомобил марка „Ситроен“ модел „Джъмпер“ с идентификационен номер на рама
VF7233B9215262850 за сумата от 2 300,00 лева. По съвет на св. Ж., Я. получил на 20.12.2016
година в КАТ-Шумен разрешение за временно движение на автомобила и временен
регистрационен номер*******, като на същата дата попълнил декларация за
придобиване на собствеността върху автомобила, представляваща образец от
Приложение № 2 към член 12а, ал.1 от Наредба № I -45 от 24.03.2000 година за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, в сила от 14.04.2000 година, а
именно, че лек автомобил „Ситроен, модел “Джъмпер“ с идентификационен номер на
рама VF7233B9215262850 е закупен от него на дата 21.11.2016 година в Белгия,
град Molenbeek и превозното средство е влязло на територията на Република
България на 19.12.2016 година като в действителност не отговаря на истината,
която по силата на закон - член 12а, ал.1, т.6 от Наредба №
1-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, приета на
основание член 140, ал.2 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган
на властта - отдел „Пътна полиция“ за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно за удостоверяване на обстоятелството, че е закупил лек
автомобил„Ситроен“ модел „Джъмпер“ с идентификационен номер на рама
VF7233B9215262850, на дата 21.11.2016 година в Белгия, град Molenbeek и
превозното средство е влязло на територията на Република България на 19.12.2016
година.
На
същата дата -28.12.2016 година А.Я. се явил в ОПП-СДВР пред свидетелката Д.Р.,
оператор в ОПП-СДВР, където подал въпросната декларация, заедно със заявление
за първоначална регистрация № 164134217756, заедно с талон за първоначална
регистрация на автомобила в Белгия.
По
делото са изготвени заключения на единична и тройна графическа експертиза, от
които се установява, че подписът върху декларацията и заявлението е положен от
обвиняемия А.Я..
Горепосочената
фактическа обстановка правилно е установено от първостепенния съд от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: обясненията
на обвиняемия А.Х.Я., показанията на св. М.Г.( лист 37 от ДП), на св.И.Ж. (л.28
от ДП), св. С. Ч. (лист 117 от ДП), св. Д.Р. ( л.31 и 71 от ДП), заявление за
първоначална регистрация № 164134217756 и декларация (лист 127-128 от ДП), както
и способите за доказване: графическата експертиза (л.83-85 от ДП ) и тройна
графическа експертиза (л. 121-124 от ДП).
В
посочените доказателствени материали не са налице противоречия досежно
релевантните обстоятелства по делото. Същите еднопосочно, последователно,
взаимноподкрепящо и взаимнодопълващо се разкриват по един убедителен начин
приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло ги
кредитира и базира върху тях фактическите си изводи по делото. Правилно
контролираната инстанция е дала вяра на
показания на свидетелите И.Ж. и М.Г., от които категорично се
установява, че процесното МПС е закупено в Белгия от свидетеля Ч.,, който в
последствие е придобит от обвиняемия Я. за сумата от 2 300,00 лева, продаден му
от свидетеля Ж..
Правилно
първостепенния съд е посочил, че обясненията на обвиняемия са съответни на
събрания по делото доказателствен материал, доколкото Я. не отрича да е подписал
инкриминираната декларация и ги кредитирал изцяло. Последното се потвърждава и
от заключението на изготвената графическа експертиза в хода на досъдебното
производство. Вещото лице е посочило, че подписа върху заявлението и
декларацията са положени именно от обвиняемия Я..
При правилно установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи,
квалифицирайки деянието на обвиняемия А.Х.Я., като престъпление с правна квалификация чл.313, ал. 1
от НК.
От обективна страна за съставомерността на деянието по
чл. 313, ал.1 от НК следва да се установи, че обвиняемият е потвърдил неистина
в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на посочените в нея обстоятелства.
Безспорно е, че на 28.12.2016 година обвиняемият Я.
лично е подал декларация
от 20.12.2016г. за придобиване на собствеността на автомобил марка „Ситроен“ модел
„Джъмпер“ с идентификационен номер на рама VF7233B9215262850, представляващ
образец от Приложение № 2 към член 12а, ал.1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000
година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, в сила от 14.04.2000 година,
като е представил същата пред
Д.Н.Р.системен оператор, сектор „ППС“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
В
посочената декларация
А.Я. е потвърдил неистина - посочвайки, че лек автомобил „Ситроен, модел “Джъмпер“ с
идентификационен номер на рама VF7233B9215262850 е закупен от него на дата
21.11.2016 година в Белгия, град Molenbeek и превозното средство е влязло на
територията на Република България на 19.12.2016 година,
Декларираните обстоятелства в действителност
не отговаря на истината, тъй по делото беше установено, че
обвиняемия Я. е закупил въпросния лек автомобил от свидетеля И.Ж. в края на
месец декември 2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал.2 от ЗДвП във вр. с член 12а, ал.1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000
година, обвинямият А.Я. е имал задължение
да представи пред органа по регистрация Отдел „ПП“ при СДВР декларация
за собствеността на представения за регистрация автомобил, като в нея посочи
времето и начина на придобиването му. Подавайки
декларацията пред О“ПП“ СДВР, който е
орган на власт с вписаните в нея неверни
обстоятелства , обвиняемият Я. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК Престъпното деяние
по този текст е формално и
при него вредните последици се състоят не в увреждане на обекта на защита, а в
простото извършване на предвиденото в закона деяние.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк
умисъл
по смисъла на чл. 11,ал. 2 от НК.
Обвиняемият А.Я.
е съзнавал неистиността на декларираните от него
обстоятелства, доколкото е съзнавал, че не той е закупил автомобил на
21.11.2016г. в Белгия, град Molenbeek.
Съзнавал е също така, че подписвайки декларация, в която са отразени посочените
обстоятелста, както и че
посочената декларация се изисква по закон, за да се удостовери верността на
отразеното в нея е представил неверни данни пред служител
на сектор „ППС в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
В
тази връзка следва да се посочи, че релевираните от защитата доводи в хода на
съдебни прения във възивната инстанция не следва да бъдат обсъждани, тъй като
делото е образувано по протест на прокуратурата, като липсва жалба на
обвиняемия срещу решението на първостепенния съд, поради което правото му да
обжалва този акт на съда по същество е преклудиран. Освен това възраженията на
защитата са получили мотивиран и
обоснован отговор от първостепенния съд, които се споделя и от настоящата
инстанция, извършила цялостна проверка за законосъобразност на постановения
съдебен акт.
Правилен и законосъобразен е изводът на контролираната
инстанция, че с оглед квалификацията на деянието, за което обвиняемият А.Я. е признат за виновен, а именно по чл. 313, ал.1 от
НК са налице предпоставките
за приложението на чл. 78а от НК. Към датата на извършване на деянието
обвиняемият е пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК. За престъплението, за което
е признат за виновен се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или
глоба от 100 до 300 лева, като с деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е освободил
обвиняемият А.Я.
от наказателна отговорност
При
обсъждане размера на административното наказание “глоба” неправилно
първостепенния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК и е
определил административното наказание глоба в размер на 150 лева. Действително
за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, законодателят в санкционната част на
разпоредбата е предвидил в условията на алтернативност и наказание
"глоба" от 100 до 300 лева. Определяне
на "глобата" в този диапазон е допустимо единствено в случаите, при
които за съответното лице е неприложим институтът на чл. 78А, ал.1 НК и му се
налага наказание "глоба" по смисъла на чл. 37, ал.1, т.4 НК. При
определяне размера на административното наказание обаче първоинстанционният съд
е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, където е
предвидено като административно наказание - „глоба“ от 1000 до 5000 лева и да
определи наказанието в посочения в тази разпоредба предели. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 78А, ал.5 НК е приложима когато за
извършеното престъпление е предвидено само наказание "глоба" или
"глоба" и друго по-леко наказание. Единствено тогава административното
наказание не може да надвишава размера на глоба предвидената в санкционната част на
конкретната норма, тъй като обратното би довело до поставяне на обвиняемия в
неблагоприятно положение при провеждане на производство по диференцираната
процедура отколкото в производство по общия ред, което е разрез с вложения от
законодателя смисъл. Доколкото в настоящия случай за извършеното престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда като възможна санкция и наказание „лишаване
от свобода, което е по - тежко от наказанието глоба, разпоредбата на чл. 78а,
ал. 5 от НК е неприложима. В тази насока са и доводите на държавното обвинение,
с които настоящата инстанция напълно се солидализира. Предвид изложеното
първоинстанционното решение в тази част следва да бъде изменено поради
неправилно приложение на материалния закон.
При
индивидуализация размера на административното наказанието, което следва да бъде
наложено на обвиняемия, съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с
оглед задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от
Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно
което след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и прецени
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При
оценка, тежестта на деянието, съдът намира, че същото не разкрива по – висока
степен на обществена опасност, съпоставено с деянията от този вид. Съдът
съобрази и че деецът не е личност с висока обществена опасност, видно от
приложените по делото характеристични данни, искрено съжалява за стореното,
като действително както е посочено и от държавното обвинение извършеното от
него е с инцидентен характер.
Подбудите
за извършване на деянието са ниско правосъзнание и незачитане на установения в
страната правен ред, касаещ правилата за регистрация на моторно превозно
средство. Настоящата инстанция не може да се съгласи с държавното обвинение, че
задвижената процедура по регистрацията на МПС е проява на изключителна дързост.
На следващо място не следва да се отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство промяна в първоначалното съдържание на номера на рамата на
регистрирания от обвиняемия автомобил, доколкото същото обстоятелство касае
друго наказателно производство по което разследването не е приключило.
Съдът
съобрази също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият не реализира
доходи от трудова дейност, както и здравословното му състояние.
С
оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на наказанието и
извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемия А.Я.
следва да му бъде наложено административно наказание „глоба” в минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК размер от 1000 (хиляда) лева,
като един такъв размер на административното наказание, се явява напълно
съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на
наказанието и имотното състояние на дееца. Дори и минимално предвидения в закона
размер на наказанието “глоба” се явява, с оглед конкретните обстоятелства,
които разкрива деянието и личността на обвиняемия, би оказал необходимото
възпитателно и предупредително въздействие върху него и способствал за най-пълното
постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК. Поради което настоящия състав
намира предложения от прокуратурата размер на административното наказание
„глоба“ от 2000лева за прекомерен. Дори и минимално предвидения в закона размер
на наказанието “глоба”, с оглед личността, семейното положение и имотното
състояние на обвиняемия, биха оказали необходимото възпитателно и
предупредително въздействие върху него и би способствал за най-пълното
постигане на целите на наказанието по отношение на този обвиняем, а именно да
се поправи и превъзпита и същевременно с това така определеното наказание не би
било несправедливо.
При
цялостната служебна проверка настоящият съдебен състав не констатира наличието
на основания отмяна на първоинстанционното решение за други основания за изменение
или поради което същото следва да бъде изменено само в частта в която на
обвиняемия А.Я. е наложено административно наказание „глоба“, като определяне
на санкцията в по -голям размер е допустимо, доколкото въззивната инстанция е
сезирана със съответен протест на прокурора.
По
изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 2 вр. с чл. 334, т. 3 от НПК
Софийски градски съд, VII
-ми въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
решение от 24.06.2019г. постановено по НАХД № 466/2019т. по описа на СРС, НО,
21-ви състав в частта, с която на обвиняемият А.Х.Я., ЕГН: ********* е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, като УВЕЛИЧАВА размера
на наложеното наказание "глоба" от 150 (сто и петдесет) лева на 1 000
(хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.