Р Е Ш Е Н И Е
№…………./15.12.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 528 по описа на съда
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.М.М., ЕГН **********,***,
срещу решение №43/03.06.2022 г. на Районен съд – Балчик по а.н.х.д. № 72/2022
г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 4235672, издаден от ОДМВР –
Добрич, с който на касатора е наложена глоба в размер на 50 лева на основание
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че съдът не е разгледал всички оплаквания на жалбоподателя и не е
направил задълбочен анализ на събраните доказателства. Счита се, че обжалваното
решение е противоречиво и постановено при липса на ясни и конкретни мотиви.
Иска се то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по
същество, с което да се отмени електронният фиш. Налице е и искане за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът - ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна :
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав
счита касационната жалба за неоснователна.
С оспорения пред Районен съд – Балчик електронен фиш серия
К № 4235672, издаден от ОДМВР – Добрич, на М.М. ***, в качеството му на
собственик на МПС, л.а. БМВ х 3 х Драйв 20Д с рег. № ТХ 4403АР, е наложена
глоба в размер на 50 лева, за това, че с техническо средство на 03.10.2020 г. в
15,56 часа е установено превишение на скоростта от 16 км/ч при разрешена
скорост от 90 км/ч, като автомобилът е управляван със скорост 106 км/ч извън
населено място в обл. Добрич, общ. Балчик, на път I-9 (69+0 км),
с посока на движение към гр. Балчик. В електронния фиш е посочено, че е отчетен
толеранс минус 3 на сто от измерената скорост, поради което е прието, че
автомобилът е управляван със 109 км/ч, като нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 с №11743с2.
Въззивният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати сочените в жалбата
съществени нарушения на процесуалните правила и е потвърдил електронния фиш.
Приел е, че по отношение на констатираното нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено само административно нарушение глоба, а не и
лишаване от права, поради което правилно административнонаказващият орган е
издал електронен фиш, а не НП. Въз основа на събраните по делото доказателства
е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки собствения си автомобил извън
населено място с превишение на скоростта от 16 км/ч на процесната дата, час и
място, поради което правилно е бил наказан на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
От мотивите към решението става ясно, че БРС се е съобразил
с императивната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Приел е, че превишението
на скоростта е констатирано с автоматизирано техническо средство, отговарящо на
изискванията на ЗДвП. Позовал се е на разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
като е изложил съображения, че използването на мобилни системи за контрол е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на техническото средство.
Съдебният състав е направил извод, че не е налице неяснота
или противоречие относно измерената скорост. Приел е, че тя е установена след
приспадане на нужния толеранс от 3 %, поради което превишението е толкова,
колкото е прието и в обжалвания електронен фиш.
Съдът е констатирал, че в издадения ЕФ изчерпателно е
посочено мястото на констатиране на нарушението. Приел е, че в наличните по
делото писмени доказателства се установява безспорно както къде е било
разположено АТСС, така и мястото, където е констатирано нарушението.
По отношение на субекта на нарушението е изразил становище,
че правилно е определен съобразно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, като
отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на собственик на
автомобила.
Отхвърлил е като неоснователни доводите на защитата, че ЕФ
е издаден извън шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Приел е, че от
събраните по делото доказателства се установява, че ЕФ е издаден на 07.12.2020
г. Това, че ЕФ е връчен едва на 25.02.2022 г., не означава, че тогава е
издаден.
Районният съд е констатирал, че към датата на постановяване
на решението не е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно
преследване, поради което не е налице основание за отмяна на ЕФ съгласно чл.
81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Изложил е съображения, че съществува единство между
текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация и наказанието
е съобразено със санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, в
резултат на което е потвърдил обжалвания ЕФ.
Така постановеното решение е правилно.
При провеждане на съдебното производство от БРС не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен
правилно. Районният съд е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като
е изложил ясни, подробни и задълбочени мотиви. Настоящата инстанция споделя изводите
на въззивния съд, че при издаването на ЕФ не са допуснати нарушения от
категорията на съществените, като препраща изцяло към тях съобразно чл. 221,
ал. 1, изр. второ от АПК. Правилно е становището на съда, че мобилните системи
за контрол са допустимо техническо средство за контрол след измененията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и установяват нарушенията по аналогичен на стационарните
средства способ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилна
правна квалификация на нарушението. Касае се за нарушение на забраната за
движение на МПС извън населено място над законоустановената скорост от 90 км/ч,
което правилно е подведено под хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП с
оглед на стойността на превишението след приспадане на дължимия толеранс от 3%.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че ЕФ е
издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. От извлечението
от информационната система на МВР се установява безспорно, че ЕФ е издаден на
17.12.2020г., а е връчен на 25.02.2022 г. Обстоятелството, че ЕФ е връчен в
по-късен момент не рефлектира върху неговата законосъобразност, както правилно
е преценил и районният съд. Законодателят не е предвидил срок за връчване на
ЕФ. Датата на връчване е от значение единствено за упражняване на правото на
жалба на наказаното лице, но не и за надлежното реализиране на отговорността
му.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на
задълбочен анализ на доказателствата по делото. Между страните не е имало спор
по фактите. Оплакванията във въззивната жалба са били единствено и само от
правно естество.
Правилно е становището на районния съд, че са налице
безспорни доказателства по делото, които не пораждат никакво съмнение както
къде е било разположено АТСС, така и мястото, където е констатирано
нарушението.
Не подлежи на обсъждане възражението на жалбоподателя, че
приложеният към административнонаказателната преписка протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не съдържа всички нормативноизискуеми
реквизити. Този протокол е представен още в хода на въззивното производство. В
първото и единствено заседание пред районния съд процесуалният представител на
жалбоподателя не е оспорил нито веднъж неговото съдържание, поради което
повдигането на този въпрос едва в касационното производство е недопустимо.
Нито във въззивното, нито в касационното производство са представени
доказателства, които да опровергават фактическите констатации в ЕФ, поради
което правилно районният съд го е потвърдил.
По тези съображения обжалваното решение е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на
разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК,
Добричкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 03.06.2022 г. постановено по
н.а.х.д. № 72/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: